Интервюта и коментари

Даниела Машева: Вероятно няма да има друга кандидатура в надпреварата за главен прокурор

Даниела Машева: Концепцията на Гешев е ориентир за високите му професионални качества

08:58 | 21 Август 2019 г.

Интервю на "Правен свят" с Даниела Машева, говорител на Прокурорската колегия на ВСС

Госпожо Машева, сякаш в Прокурорската колегия се надявахте, че с единодушната номинация на Иван Гешев ще демонстрирате независимост и желание професионалната гилдия да излъчи своя кандидатура, а не безалтернативност, както ви критикуват, че се е случило. Можеше ли да има и друга номинация, имаше ли други варианти?

С направеното предложение за кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор ние считаме, че успяхме да обединим както вижданията на професионалната общност, така и вижданията на голяма част от гражданското общество. Въпреки отправените критики и протестни действия на определени представители на политически партии и някои неправителствени организации, достатъчно показателно е, че към настоящия момент има изразена преобладаваща подкрепа и положителни становища за кандидатурата от страна на професионалните съсловни организации, на голяма част от прокурорите и следователите в страната , както и на представители на няколно висши учебни заведения. Ние не сме и очаквали, че тази кандидатура ще бъде одобрена от цялото общество.

Нереалистично би било с оглед длъжността, която към момента заема г-н Гешев като заместник на главния прокурор и длъжността на главен прокурор, за която се е кандидатирал, да се мисли, че той ще бъде една абсолютно консенсусна и харесвана от всички фигура. Напротив, винаги ще има част от обществото, която няма да го одобрява и това е съвсем нормално с оглед фунциите, които осъществява по закон главният прокурор.   

Можеше да издигнете номинацията на Бойко Атанасов, той май само за главен прокурор не е бил кандидат.

Не сме обсъждали вариант за издигане на номинацията на Бойко Атанасов. Разбира се, че бяхме запознати с исканията на група граждани за издигане на кандидатурата му за главен прокурор. Г-н Атанасов е участвал в няколко конкурса за административен ръководител на различни прокуратури като например Софийска градска прокуратура и Апелативна специализирана прокуратура. Тези процедури не са приключили успешно за него и не е бил избиран за административен ръководител на съответна прокуратура .

Излиза, че Иван Гешев е бил прав, като казваше, че процедурата ще е "кална". В случай, че не се стигне до избор, смятате ли, че изобщо някой ще иска да бъде номиниран след всичко това, на което станахме свидетели? А и това е само началото?

По-скоро сме свидетели на това, че по всякакъв начин се правят опити процедурата да бъде представена за "кална" и опорочена с цел дискредитирането на конкретния кандидат, както и на опити за недопустимо политическо вмешателство в процедурата за избор от страна на определени лица и партии.

В случай, че не се стигне до избор, процедурата ще бъде обявена отново. Смятам, че подобно обстоятелство не би повлияло негативно при мотивирането и даването на съгласие за номинация. Ако се абстрахираме от тези опити за политическо влияние и погледнем чисто професионално ще установим, че към настоящия момент процедурата протича съвсем законосъобразно. Това означава, че според приетия времеви график на 12 август г-н Гешев представи своята концепция, която е публикувана на сайта на ВСС. Също така регулярно се обявяват и всички постъпили становища и въпроси към кандидата, като крайният срок за подаването им е седем дни преди  изслушването от Пленума на ВСС. До 17 септември предстои да бъдат изготвени и становищата на Комисията по атестиране и конкурсите и Комисията по професионална етика към Прокурорската колегия относно притежаваните от Иван Гешев професионални и нравствени качества, които становища също ще са публикувани и ще бъдат обществено достъпни.

И какво излиза сега, че промените в Конституцията от 2015 година и последващите в ЗСВ, прокарани от днешния протестиращ Христо Иванов, са причина за "безалтернативността" на кандидатурата на Иван Гешев?

Посочените законодателни промени не са предпоставка за така определяната "безалтернативност" на кандидатурата на Иван Гешев, тъй като с тях не се въвеждат никакви изисквания относно броя на кандидатурите. Абсолютно законосъобразно е както да има номинация само за един кандидат, така и да се излъчат няколко на брой номинации. Единствено са предвидени ограничения за правно легитимираните субекти, които в процедурата за избор на главен прокурор могат да издигат номинации като с това правомощие поотделно са овластени мининум трима членове на Прокурорската колегия и министърът на правосъдието. С факта на издигане на една кандидатура от всички членове на Прокурорската колегия изобщо не се създадоха условия за безалтернативност и за препятстване на възможността за издигане и на други кандидатури.

Не е ли прекалено дълга тази процедура - три месеца, предизборните кампании на политиците са по един месец, тук имаме цели три месеца, защо законодателят е поставил подобни срокове?

Процедурата, както е разписана от законодателя, в най-оптималния си вариант може да приключи в рамките на 3-4 месеца. Това е така, защото в закона са предвидени различни срокове относно внасянето на кандидатури, представяне на необходимите документи от кандидатите, изготвяне на становища от съответните комисии, представяне на становища и въпроси от юридически лица с нестопанска цел, професионалните организации, висши учебни заведения и научни организации. Най-продължителен в процедурата е срокът, свързан с изискването за осигуряване на двумесечен период, в който всички представени от кандидата документи трябва да са обявени на сайта на ВСС. Законодателят е поставил подобни срокове предвид значимостта на ролята на главния прокурор и необходимостта от създаване на една абсолютно прозрачна и публична процедура, така че всички етапи и цялата информация да са ясни, явни и достъпни за обществото.

Какво е положението в страните от Европейския съюз, как там е разписана процедурата по избор на "главния обвинител"? В голяма част от страните от ЕС имаме модел на избор на главен прокурор от изпълнителната власт, в този смисъл България е по-скоро изключение - гарантира ли това, че намесата на политиците е по-малка?

В по-голяма част от държавите членки на ЕС толкова продължителна, сложна и публична процедура за избор на главен прокурор, каквато е предвидена според  българското законодателство, не съществува. Трябва да се отбележи, че това не касае само процедурата за избор на главен прокурор, а в пълна степен се отнася и към процедурите за избор на административните ръководители на органите на съдебната власт. Такава констатация беше направена през м. април тази година при проведен дебат сред членовете на Европейската мрежа на съдебните съвети. Оказва се, че в повечето държави-членки не съществуват изисквания за осигуряване на публичност на цялата информация, свързана с притежаваните от кандидата качества и декларираните от него обстоятелства, касаещи притежаваното имущество и наличие на интереси. Разбира се това е така, защото в преобладаващия брой страни номинациите за главен прокурор и назначенията се извършват от органи на изпълнителната власт, което е пряко свързано със съответните национални специфики на устройство на прокуратурата.

В тази връзка ще цитирам данните от едно много актуално сравнително изследване на тема " Какво (не) знаем за главните прокурори на държавите – членки на ЕС ", според което в 19 от 28-те държави-членки предложението за назначаване идва от орган на изпълнителната власт, като в 11 държави се прави от министъра на правосъдието, в 6 държави - от правителството, а в 2 държави - лично от министър-председателя. В 2 държави-членки се прави от президента, а в 1 държава-членка - от висшия законодателен орган. Изводът е, че в 22 от 28-те държави членки предложението за номиниране на главен прокурор произлиза от политически орган и инициативата за развиване на процедурата е на орган на изпълнителната власт. Съгласно заключението на цитираното изследване държавите – членки ( Белгия, Словения и България), в които номинацията произтичаща от неполитически орган, е по-скоро изключение. Също така се посочва, че относно процедурата за избор на главен прокурор  Венецианската комисия с оглед гарантиране на независимостта на прокуратурата, независимо от възприетия устройствен модел, поставя само две условия: да е ясно от кого произтича номинацията и да се отчете становището на професионалните среди относно качествата на кандидата. 

На базата на това изследване нашата национална процедура може да се определи като една от най-демократично регламентираните, съответстваща в пълна степен на препоръките на Венецианската комисия, органичаваща в максимална степен възможността за политическа намеса и гарантираща независимост при формиране на решението за избор на главен прокурор.

Г-жо Машева, изкушавам се да Ви попитам - какво би станало, ако прокурор коментира процедура по избор на председател на ВКС, както това прави съдия Калин Калпакчиев по повод настоящата процедура? Били сте подменили фокуса, казва той, не сте говорили за мястото на прокуратурата. Простете, но това не е ли въпрос на политик към политици, а не на съдия към кадровици?

Няма пречка и прокурори и следователи като представители на магистратската общност да коментират дадена кандидатура за предеседател на ВКС или ВАС. В настоящата процедура въпросът за мястото на прокуратурата изобщо не може да бъде предмет на обсъждане, тъй като този въпрос е в компетентността на законодателната власт. В конкретния случай при избора на главен прокурор като колективен кадрови орган Пленумът на ВСС трябва да се съобрази с настоящата законодателна уредба и да проведе една законосъобразна процедура. Фокусът е насочен към спазване на правилата на процедурата и преценка на качествата на кандидата. Така, че изобщо не може да се говори за подмяна или изместване на фокуса.

Как смятате, трябваше ли Данаил Кирилов да бъде първият министър на правосъдието в историята, който предлага кандидат за "обвинител №1"? Тогава нямаше ли да говорим за паракселанс модела - "ти си го избра".

Според Закона за съдебната власт министърът на правосъдието има това право. В конкретния случай решението на г-н Кирилов да не предлага кандидат за главен прокурор не може да се обвързва с евентуално съществуваща опасност да започнем да говорим отново за модела "ти си го избра". Това би била доста несъстоятелна причина, поради която министърът на правосъдието не се възползва от предоставеното му от закондателя право да внася кадидатура. Това, което трябва да стане ясно за обществото е, че изборът на главен прокурор е в компетнтността на Висшия съдебен съвет, а не на представители на изпълнителната власт. Предвидената процедура е достатъчно продължителна, включваща предоставяне и обсъждане на всички данни за притежаваните от кандидата професионални и нравствени качества, и осигуряваща публичност, прозразност и информираност на обществото. Решението за избор се формира с подкрепата на минимум 17 гласа на членове на ВСС, като гласуването е явно и заседанията се излъчват в интернет пространството. Протичането на процедурата е ясно законодателно разписано и в максимална степен гарантиращо вземането на информирано решение от членовете на ВСС.

Дали пък Данаил Кирилов, ако е още министър в края на 2021-ва година, няма да номинира кандидат за председател на ВКС?

Може и да направи такава номинация, ако към 2021 г. законодателството му осигурява това право.

Смятате ли, че Иван Гешев наистина е противник на разделението на властите, както неговите критици тълкуват думите му от интервюто след издигането на кандидатурата му?

Не смятам, че Иван Гешев е противник на конституционно установения принцип за разделение на властите, тъй като той никога не е изразявал подобна позиция. Такъв извод не може да бъде направен само върху фрагмент от негово медийно изказаване като определни части се интерпретират некоректно като извадени от контекста на цялото му изявление. В това интервю той казва следното: "..Принципът на раздление на властите е една част от монетата, а другата част от монетата е взаимодействието в рамките на конституционните правомощия между отделните власти. И така функционира всяка нормална държава. Няма как съдебната власт и прокуратурата да постигне резултат в борбата с корупцията на първо място и с битовата престъпност и какво ли още не, ако няма взаимодействие в рамкиите на закона, с която и да е от другите власти."  На база на това изказване аз не считам, че има основание за каквито и да било опасения, че Иван Гешев не е съгласен с принципа за разделение на властите. Още повече, че в представената от него Концепция за стратегическо управление на прокуратурата той категорично и многократно заявява, че ако бъде избран за главен прокурор, ще упражнява правомощията си при пълно спазване на принципите на независимост и разделение на властите и ще насърчава съвместните усилия на ръководството на прокуратурата и всички отговорни институции, за да се отговори на обществените очаквания за справедливост.

Как ще определите концепцията на Иван Гешев, отговори ли тя на вашите очаквания?

Концепцията показва едно много задълбочено познаване на актуалното състояние на прокуратурата и очертава визията за развитието на прокуратурата и следствието не само през следващите седем години, но и в по-дългосрочен период. Перспективата за това развитие е съобразена с постигнатите достижения в дейността на прокуратурата, с наказателната политика на държавата, с всички стратегически документи за противодействие на престъпността, както и с Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. Всеобхватно са идентифицирани проблемите в работата на прокуратурата, като са посочени начините и средствата за преодоляването им. Дадени са конкретни предложния за промяна на наказателната политика на държавата чрез законодателни изменения с цел постигане на по-висока ефективност на наказателното производство и оптимизация на дейността на прокуратурата. Изразена е ясна позиция за позитивна оценка на постигнатите резултати и воля за надграждането им и продължаване на реформата в необратима посока. Засегнат е и въпросът за въвеждане на електронното правосъдие, което е съществен предстоящ момент в процеса на съдебната реформа. Съдържа идеи за подобряване на условията на работа, за въвеждане на модерни технологии, за осигуряване на адекватно заплащане на магистратите и служителите, съобразено с европейските стандарти. Концепцията предвижда и механизъм за развитие на една много добра социалната политика по отношение на прокурорите, следователите и служителите.

Определено мога да кажа, че концепцията отговори на моите очаквания, но по-важно е, че тя напълно кореспондира с очакванията на прокурорите и следователите, които ни бяха представени от Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите. Трябва да се отбележи, че едно от основните искания, което беше поставено от посочените професионални организации, е свързано с въпроса за мястото на прокуратурата. Те категорично изразиха позиция за запазване на настоящия модел на място на прокуратурата и следствието в съдебната власт. Видно от изложените в концепцията идеи за бъдещото развитие на прокуратурата може да се направи извод, че Иван Гешев подкрепя това виждане на голяма част от професионалната общност, въпреки че тези въпроси са изцяло в компетентността на законодателния орган.

Ако протестиращите срещу кандидатурата на зам.-главния прокурор не харесат и възгледите му за развитие на прокуратурата и есента всяко заседание на ВСС преминава при протести, ще издържите ли?

Концепцията никога няма да бъде одобрена от всички представители на гражданското общество и това е съвсем нормална ситуация, в която няма нищо обезпокоително. Целта на представяне на такава концепция е не да се хареса на протестиращите, а да дава ясна представа за степента на притежаваните от кандита професионализъм и компететностен подход за ръководене и управление на прокуратурата. В конкретния случай представената от Иван Гешев концепция представлява много добър ориентир за притежаваните от него високи професионални качества.

Четохте ли позициите и становищата, които идват във ВСС на прокурори, следователи, съдебни служители от цялата страна? Определени медии ги представят иронично или че са изготвени под диктовка, може пък и да е така. Друг път не е имало подобна вълна от подкрепа за когото и да е магистрат, нали?

Да. Запознах се с позициите и становищата, които постъпват по повод кандидатурата на г-н Гешев. Неприемливи са коментарите на определени медии, че подкрепящите становища са в резултат на давани указания и оказван натиск от страна ръководството на прокуратурата и са свързани с обещания за кариерно развитие. С подобно медийно отразяване очевидно се прави опит за омаловажаване на изразената подкрепа, за незачитане на индивидуалната независимост на прокурорите и следователтите и правото им свободно да изразяват професионалната си позиция.

Очаквате ли и Вие членовете на ВСС, които предстои да направите най-важния избор в мандата Ви, също да бъдете обект на компроматни атаки?

Винаги можем да бъдем обект на компроматни атаки, ако някой реши да ги инициира с цел да се оказва натиск и да се манипулира вземането на дадено решение. Очевидно е, че към настоящия момент използването на такива средства не може да бъде предотвратено. Ако за някой от нас има данни, най-общо казано, за неправомерно поведение, законоустановеният ред за реакция е съвсем различен от подобни нерагламентирани форми за обществено въздействие.

Ако стане така, че на 10-ти януари, когато приключва мандата на Сотир Цацаров, няма избран нов главен прокурор, тогава какво следва?

Ако до тази дата няма избор, следва определянето вероятно на някой от заместниците на г-н Цацаров за изпълняващ функциите на главен прокурор.

Eвропейската комисия със сигурност ще следи избора на главен прокурор. Да не би тези протести да са опит за разколебаване в доверието, което Брюксел отчетливо демонстрира в последните две години?

Вероятно с протестите се цели точно това, но не смятам, че те ще окажат влияние в посока на разколебаване на доверието и ще доведат до промяна заключенията на представителите на Европейската комисия относно обективно отчитаните резултати .        

Смятате ли, че наистина до края на тази или най-късно пролетта на 2020-та година България ще се освободи от Мониторинга? Но пък той ще бъде последван от въвеждането на общия анализ за състоянието на върховенството на закона, който ще е валиден за целия ЕС.

Мониторингът по отношение на България трябва да отпадне като механизъм, който продължи достатъчно дълго време и по който в последните две години се отчита трайно и необратимо изпъление на препоръките в областта на съдебната реформа и противодействието на престъпността. Може би ще бъде създаден Европейски маханизъм за върховенство на закона и демокрация, който да бъде приложим на принципа на равнопоставенст по отношение всички държави-членки на ЕС.

Прокурорската колегия към момента оптимизира общо 39 прокуратури в страната. С това завърши ли реформата на съдебната карта? Не избързахте ли, защото колегите Ви от Съдийската колегия май са далеч назад в изпълнението на тези препоръки на Брюксел?

Реформата относно преструктурирането на съдебната карта на прокуратурите в страната не е завършила. Това представлява втория етап на окрупняване на районните прокуратури, който фактически е предвиден да се случи от 1 януари 2020 г. Процесът по оптимизация на прокуратурите с оглед постигане на по-равномерна натовареност, по-добро кадрово обезпечаване и по-висока ефективност на работата ще продължи и занапред до постигане на съответните резултати. Не става въпрос за прибързаност, а напротив за една много своевременна реакция от страна на Прокуроската колегия за преодоляване на констатирани все по- задълбочаващи се в годините проблеми в работата на прокуратурата, които не можеха да бъдат разрешени в досегашната структурна организация. Този модел за реформиране, съдържащ така наречения унифициран подход, беше приет преди повече от две години от предишния състав на Прокуроската колегия. Ние го възприехме и доразвихме така, че не става въпрос за някакво спонтанно решение, а за много внимателно обмислено решение, базирано на задълбочен анализ на всички данни и критерии. От страна на Съдийската колегия също ще бъдат предприети действия за реформиране на картата на съдилищата, като със сигурност това трябва да стане след изграждането на Единната информационна система на съдилищата. Безспорно е, че при решаването на тези въпроси трябва да има координация в действията на двете колегии, но не е необходимо да има пълно съответствие и едновременност на извършването им.

Може ли доказателствени средства да се представят от прокуратурата? Не е ли рисковано, най-малкото защото после уличените може да съдят държавното обвинение?

Във фазата на досъдебното производство преценката за публично оповестяване на доказателствени материали е изцяло в компетентността на наблюдаващия прокурор. Още повече, когато се касае за завишен обществен интерес към конкретно разследване предоставянето на такава информация е необходимо, независимо на какъв етап се намира досъдебното производство. В случая с разследването на кибератаката срещу НАП определяща е значимостта на обществения интерес. Всяко лице, което счита, че по такъв повод са нарушени правата му може да предяви претенциите си по съответния законоустановен  ред. 

Като говорител на Прокурорската колегия имате ли усещането, че и медии се включиха в кампанията срещу Иван Гешев? Как си обяснявате това?

Определени медии организират и провеждат съвсем тенденциозна негативна кампания срещу Иван Гешев чрез използване на недопустими за журналистическата гилдия способи и похвати, целящи накърняване на достойнството и компрометиране на професионалните му качества. В последните дни нападките се насочиха и към прокурорите, следователи и служителите, които са изразили подкрепата си за кандидатурата на Иван Гешев. Това показва, че иронизиращото отношение не е насочено само към личността на Гешев, а представлява опит за принизяване на магистратската професия и уронване на престижа на съдебната власт.

Защо е тази омраза, защо се нападат прокурори, следователи и служители за това, че са изразили подкрепа, защо е това противопоставяне?

Цели се създаване на предубеност на общественото мнение, за да се дискредитира прокурорската институция, както и насочване на дебата изцяло извън законоустановената процедура и органа по нейното провеждане. В този смисъл е и разпространената от наша страна Позиция от 07.08.2019 г., съгласно т. 2, пункт втори на "Механизма за публична реакция на ПК на ВСС в случаи на засягане на независимостта и доброто име на прокурори и следователи", одобрен с решение на ПК на ВСС по повод публикувания на 02.08.2019 г. в интернет сайта "capital.bg" коментар "Тоягата и морковът зад номинацията на Иван Гешев", както и във връзка с постъпилата във ВСС Позиция на Асоциацията на прокурорите в България в защита на доброто име на прокурор Силвия Соколова от Специализираната прокуратура.

Четете още новини от България и света

Даниела Машева завършва право в СУ "Св.Климент Охридски". През 1992-1993 г. е младши прокурор в Софийската районна прокуратура. По-късно става и редови прокурор там. През 2001-2006 г. работи в Софийската градска прокуратура. От 2006 г. е прокурор във ВКП. През 2009-2011 г. е зам.-министър на правосъдието, след това отново се връща във ВКП. През 2017 г. е избрана за член на ВСС от квотата на прокурорите.

Източник: "Правен свят"

 

Майкъла в Канал 3: Какво като Бодуров коментира ЦСКА, капитан е, и шамари има в съблекалнята (ВИДЕО)

21:55 | 20 Август 2019 г.
Освободете Бодуров в чужбина, още до 2 г. може да играе на едно добро ниво, как може да го унищожиш така с лека ръка. Това заяви в рубриката "ВАР" (Въпроси, Анализи, Резултати) в предаването "Спорт в обектива" на Канал 3 Георги Илиев-Майкъла, бивш капитан и бивш спортно-технически директор на ЦСКА, по повод отстраняването на Бодуров от състава. В коментарите се включи и журналистът от радио "Дарик" Валентин Грънчаров.
 
"Той е най-добрият защитник в ЦСКА, от защитата тръгва добрият старт на отборите. Но играчите трябва да знаят, че треньорът е бог, щом е назначен там, той носи отговорност за събитията на терена", каза Майкъла. "А това, че Люпко Петрович каза, че Бодуров излизал и коментирал играта и всявал смут, то винаги по-опитните са коментирали това. Той е капитан на отбора, имало е и шамари в съблекалнята, откакто го има футбола е така. ЦСКА губи от неговото отсъствие".
 
 
Според Георги Илиев казусът Бодуров може да бъде решен много бързо - както със среща между него и треньора Люпко Петрович, така и със събиране с Гриша Ганчев. "Двамата могат да седнат на една маса, да пият една чаша вода и да се разберат - това е в полза на ЦСКА и на феновете. Трябва само една среща със собственика - да седнат тримата и толкова бързо ще наредят нещата. В клуба трябва да има ясни неща".
 
 
По думите на Майкъла решението на ръководството да пусне в Румъния защитника Чорбаджийски е правилно, "защото последните години той не върви нагоре".
 
Какво още казаха Майкъла и Валентин Грънчаров за ЦСКА-София, за Левски, за завръщането на Гонзо в Локо Пловдив - във видеото:
 

Ivan Geshev: I have the support of all my colleagues in the judiciary – I won’t avoid my responsibilities

Протестът срещу Гешев - политическа и социална шизофрения

13:40 | 19 Август 2019 г.
Коментар на Явор Дачков във в. "Галерия"*
 
Кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор срещна яростна съпротива сред партийните редици на "Да, България" и ДСБ, а около 2 000 нейни противници излязоха на протест пред Съдебната палата в София. Протестиращите наричат избора "предрешен", защото номинацията на Гешев е единствена и искат алтернатива.
 
Недоволните виждат в лицето на Гешев и човек, който ще брани политическите интереси, а не тези на хората. Гешев бе издигнат от цялата Прокурорска колегия във Висшия съдебен съвет (ВСС) и подкрепен от сегашния главен прокурор Сотир Цацаров. Неговата кандидатура получи и индиректна подкрепа от премиера Бойко Борисов и кабинета, след като правосъдният министър Данаил Кирилов се отказа да направи своя номинация, каквато възможност има по закон. Гешев получи подкрепа и от много прокуратури в страната, които излязоха със специални декларации. 
 
 
Нито един кандидат за главен прокурор досега не е бил издиган с такава пълна подкрепа от прокурорската гилдия. Иван Гешев е и първият кандидат за поста, който идва от средите на самата прокуратура, а преди номинацията неговата работа бе "пред очите" на цялото българско общество. В момента той е заместник главен прокурор, а преди това бе и шеф на Специализираната прокуратура. За разлика от предишните избори за този пост, сегашната номинация се случи напълно прозрачно, с ясна легитимност и то три месеца преди гласуването във ВСС.
 
Досега научавахме името на главния прокурор няколко дни преди да го спуснат от управляващата партия. А уважаваният от мен Константин Пенчев оглави най-важния съд в България – Върховният административен съд (ВАС), направо от депутатската банка на НДСВ. Не помня тогава, а и в другите случаи, да е имало протести. 
 
От гледна точка на процедурата, кандидатурата на Иван Гешев е изрядна. Нещо повече - Иван Гешев стана възможен и бе издигнат по правилата, за които години наред се бориха онези, които днес протестират срещу него. Не друг, а Христо Иванов като правосъден министър във второто правителство на Бойко Борисов, Радан Кънев като съпредседател на парламентарната група и целият тогавашен Реформаторски блок, който подкрепяше кабинета в Народното събрание, настояваха и прокараха реформите в съдебната власт, според които бе номиниран Иван Гешев.
 
Именно те настояваха ВСС да бъде разделен на две колегии - Съдийска и Прокурорска и всяка от тях отделно да номинира кандидатите за управленските постове в съда и прокуратурата. Преди номинации можеха да правят всички членове на ВСС. 
 
Ако "реформаторите" не бяха настоявали толкова много за тези промени, днес кандидат за главен прокурор можеше да бъде издигнат и от Лозан Панов и да има алтернатива, както настояват протестиращите. Пиша "реформатори" в кавички, защото всичките им реформи се оказват недомислици и глупост. Нещо повече - днешните протестиращи години наред искаха румънски модел.
 
Заради тях и "натиска от Европа" бяха създадени Специализираният съд и Специализираната прокуратура у нас. Прокуратурата я оглави Гешев, който не се държи по-различно от протестърската икона Лаура Кьовеши. И в Румъния, и тук тези органи са политически инструмент, който се използва за разчистване на сметки, а не за реална борба срещу корупцията и се стреми към медиен ефект. Така се пази голямата корупция, като се отпушва клапанът на общественото недоволство с медийни фишеци и дребни риби.
 
Разликата е, че там избирателно и политици попаднаха в затвора, а тук още не - но и това ще стане в скоро време. Въпрос на мейнстрийм, а и ние отдавна изоставаме дори от северната ни съседка. 
 
И в това е другата слабост на протестиращите срещу Гешев - те не се борят за независима прокуратура и справедливост, а за зависима от тях прокуратура, която да упражнява само тяхното виждане за справедливост. Нещо като с делението на ченгетата от Държавна сигурност на "добри" (наши) и "лоши" (ваши), на корупцията - на "приемлива", когато е наша и "ужасна", когато е тяхна и т.н.
 
Абсурдно е хора, които твърдят, че се борят за демократични правила, да протестират срещу една номинация, направена изцяло по демократична процедура, която е дори прокарана от протестиращите. Това е политическа и социална шизофрения.
 
Ама прокурорите ги било страх да номинират друг, а Борисов се бил договорил с Цацаров да издигнат Гешев. Сякаш в САЩ и Европа не избират главен прокурор с политически пазарлъци и баланс на различни интереси. Та нима Кьовеши щеше да бъде това, което е, ако не беше американско протеже с директно назначени от Щатите съветници? 
 
Колкото до прокурорите и техния страх - никой няма да ги прати в ГУЛАГ, ако вдигнат друг кандидат, нито ще ги уволни от работа. А и това вечно българско извинение ми идва в повече. Българите не знаят какво е истински страх да не изпаднеш от системата и жестокостта, с която това може да ти се случи в САЩ или някоя по-взискателна европейска държава. 
 
Прокурорите са такива каквито са всички останали българи. Щом са избрали да работят в тази система и по тези правила не виждам какво друго може да се направи, докато те самите не решат да ги променят. А щом са преценили, че Иван Гешев трябва да ги ръководи не мисля, че е демократично политически партии и улицата да им се бъркат. Що се отнася до българските граждани - не могат 2000 души да говорят от тяхно име.
 
Гражданите гласуват на избори и всичко, което се случва в политиката, произтича от това за кого са дали гласа си. Щом мнозинството гласува за това статукво, значи е ОК с него. Независимо какво мислим ние във Фейсбук. Затова ми се струва по-разумно, вместо да протестират срещу Гешев, да помислят как да спечелят гласовете на хората, чийто живот искат да променят. С викове на улицата няма да стане. Вярно е, че така няколко човека от тях отчитат парите към "Америка за България", използвайки наивността на останалите за параван, но това няма нищо общо със справедливостта, демокрацията, красивото, доброто и вечното.
 
* Заглавието е на "Правен свят".
Цветан Василев

Държавният резервен фонд на Оман окончателно се отказа от претенциите си срещу България за фалиралата банка

14:16 | 17 Август 2019 г.
Доказателствата срещу Цветан Василев по "Делото КТБ" допринесоха за важно за държавата решение, свързано с източената от укриващия се фараон финансова пирамида. Арбитражният съд във Вашингтон реши окончателно спора между България и Оманския фонд.
 
На 13.08.2019 г. Арбитражният трибунал постанови решение по международното арбитражно дело № ARB/15/43, заведено от Държавния резервен фонд на Оман срещу Република България в Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове във Вашингтон, съобщиха от Министерството на финансите. В делото ищецът се оплакваше, че действията на българската държава и БНБ във връзка с поставянето на "Корпоративна търговска банка" АД под особен надзор, отнемането на лиценза и обявяването й в несъстоятелност, както и отказът й да бъде предоставена ликвидна подкрепа или спасителен план под друга форма, представляват нарушения на Договора за взаимно насърчаване и защита на инвестициите между България и Оман.
 
"След като България представи две писмени защити, придружени от експертни становища и доказателства, през м. декември 2018 г. Държавният резервен фонд на Оман се отказа от исковете си без право да ги предяви отново. В съответствие с този отказ, решението отхвърля окончателно исковете като неоснователни и осъжда ищеца да заплати всички разноски по делото на България", допълват от МФ.
 
 
Материалите, които българското финансово министерство е представило присъстват в кориците по "Делото КТБ", което Специализираната прокуратура води срещу Цветан Василев и съучастниците му пред Специализирания наказателен съд у нас. Именно на база тези доказателствата властите в Оман са установили, че банката е била източена от бившия й мажоритарен собственик. Решението на Оман потвърждава тезата на българското държавно обвинение за вината на Цветан Василев по рухването на финансовата пирамида.
 
У нас "Делото КТБ" пред първата съдебна инстанция ще продължи през есента. 
Прокуратура на действието и законността вижда Иван Гешев

Прокуратура на действието и законността вижда Иван Гешев

10:30 | 15 Август 2019 г.
Коментар на вестник "Труд"
 
"Ще чуете моето мнение за номинирания за главен прокурор Иван Гешев, след като разберем каква е неговата концепция и визия за развитието на прокуратурата оттук нататък". Тези думи на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов са по повод единодушно издигната кандидатура от членовете на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет за следващ "обвинител №1".
 
Вероятно още този четвъртък ще научим какво мисли Панов за Гешев, но то няма да е изненадващо. Защото Панов няма да направи професионален анализ, а ще даде политическа оценка. Все пак отдавна се изявява като гастролиращ политик в съдебната власт. Самият Панов добре знае, че няма дори моралното право да оценява намеренията на кандидата за главен прокурор, защото в петата година от мандата си начело на ВКС той дори не е започнал да изпълнява собствената си концепция.
 
Достатъчно е само да си припомним как две седмици преди избора на нов председател на ВКС през януари 2015 г., в-к "Капитал" излезе с препечатка, озаглавена недвусмислено: "Върховните съдии разобличиха спорни моменти в концепцията на съдия Лозан Панов". Куриозното в случая е, че тогава Панов говори за връщането на "човечността в съдебната система" и за "по-адекватна медийна политика". Два детайла, които намират място и в намеренията на Иван Гешев за управление на държавното обвинение в следващите седем години, с тази разлика, че към днешна дата председателят на ВКС отдавна се е отказал да ги следва – собствената му съпруга обижда действащи съдии, съди и атакува медии, докато Лозан Панов използва тълкувателната дейност на съда, който ръководи, за да бламира търсенето на отговорност от богати българи, които имат проблем с доказването на произхода на средствата си. Няма да сбъркаме, ако кажем, че изглежда го прави и от личен интерес – все пак за първи път имаме действащ председател на ВКС, който ползва съдебната система, за да обжалва наложен от приходната агенция акт за неплатени 16 000 лв. данъци, а съпругата му така и не е дала адекватен отговор как се купува просторен апартамент в луксозна кооперация за "жълти стотинки", пък било и от бъдещите кумове.
 
И когато председателят на ВКС припомни клишето как в концепцията на Гешев отсъства "революционната идея", а всъщност погазваща независимостта на правосъдието, за изваждане на прокуратурата от съдебната власт, това няма да има никакво значение, защото ще бъде казано от външен за държавното обвинение магистрат с политически зависимости.
 
Всъщност, Лозан Панов си остана външен и за ВКС, макар да продължава да употребява институцията в изпълнение на поставените му икономически, лобистки и политически цели.
 
Отделянето на толкова внимание на репликата на Панов е необходимо, защото е ясно, че той и още 1-2-ма кадровици във ВСС ще са гласовете на политическите лилипути и най-вече на богатите "клиенти" на прокуратурата, които имат цели два месеца, за да продължат опитите по саботиране на кандидатурата на Гешев за главен прокурор. Това ще е причината и голяма част от интересуващите се от темата да не успеят да разберат на кого говори и какво всъщност казва номинираният за следващ "обвинител №1" в онези 32 страници концепция и приложените към нея още 57 страници с таблици, съдържащи статистическа информация.
 
Концепцията на Иван Гешев е обърната на първо място към обикновените хора, с чиито данъци се издържа съдебната система, на второ място към колегите професионалисти, защото той е един от тях, а на трето – към останалите институции в съдебната власт, а и към останалите власти в държавата – законодателна, изпълнителна, ако щете и към "четвъртата власт" – медиите.
 
"При упражняване на предоставените ми правомощия и при пълно спазване на принципите на независимост и разделение на властите, ще насърчавам съвместните усилия на ръководството на Прокуратурата и всички отговорни институции, за да се отговори на обществените очаквания за справедливост". С тези думи завършва концепцията на настоящия заместник-главен прокурор и те не са случайни. Не само, защото с тях Гешев иска да внесе успокоение в мислите и чувствата на онези спекуланти, които използваха единственото му интервю след номинацията, за да го обвинят, че не почитал разделението на властите, а и защото думите му казват това, което отдавна обществото очаква да получи – справедливост. И колкото да се опитват атакуващите прокуратурата да внушат със средствата на пропагандата, че гражданите имали критично ниско доверие към правоохранителните институции, безспорен факт е, че държавното обвинение все по-често се оказва единствената и/или последната институция в държавата, с чието сезиране хората се надяват да получат справедливост. И това е много добре уловено в концепцията на кандидата, в която ясно се посочва, че множество държавни институции трябва да си влязат в ролята и да изпълняват своите нормативни задължения.
 
Ако има нещо, което противниците на кандидатурата на Иван Гешев не могат да превъзмогнат, е това, че тя притежава всички онези принципни компоненти, които в друга ситуация бяха изтъквани като предимства. И концепцията само затвърждава това. Защото Гешев е "човекът от системата", с повече от 23 години стаж в следствието и държавното обвинение, преминал през всичките нива и по тази причина знаещ проблемите и, вероятно, възможностите за тяхното решаване. Само и единствено това прави номинацията на Иван Гешев безалтернативна.
 
Напълно резонно, един от акцентите в концепцията е нуждата от нова наказателна политика у нас. Вместо да се приеме изцяло нов, колко още кърпежи трябва да се правят на Наказателния кодекс, за да бъде той пригоден към реалностите на 2019-та година, при положение, че е изготвен през 1968-ма година.
 
В сега действащия НК има куп престъпления, за които отдавна наказателното преследване следваше да е заменено с административна санкция. И обратното – много трудно се доказва корупцията, особено по високите етажи на властта, когато законодателството не е пригодено към реалностите, а това много добре се знае от извършителите на тези престъпления и техните адвокати.
 
От отпадането на наказателната отговорност при провокацията за подкуп, до своеобразното "амнистиране" на участници в мафиотски структури, които сътрудничат на властите, са все идеи, чието приложение отдавна щеше да е довело до значителен ръст на успешните разследвания на този вид така трудно доказуеми престъпления.
 
И тук идваме до още една тема, която като доскорошен ръководител на Специализираната прокуратура, а в последната година и като заместник на главния прокурор, Иван Гешев многократно е развивал – тежкият формализъм на българския наказателен процес и нуждата от неговото оптимизиране. Проблемът е ясен, още повече, че той отдавна ни е посочван и от Европейската комисия в годишните й доклади по т.нар. "Мониторингов механизъм", а и от групата европейски прокурори, които преди две години бяха у нас за изготвянето на цялостен анализ на състоянието на българската прокуратура. Ако в много европейски страни са нужни определен брой доказателства, за да има осъдителна присъда, то в българския наказателен процес този обем от материали е десетократно по-голям и, съответно, често в тези детайли се крие истинската причина за усещането в обществото, че у нас няма справедливост за "криминалния преход". И ако Гешев знае и би искал да приложи испански или френски модел на работа, то противниците на това ще са на първо място всички онези, които им е угодно разследващите да имат ограничени правомощия и, съответно, доста трудни процедури, за да докажат престъпно деяние пред съда, а на второ място – адвокатите на извършителите на престъпленията, които биха били най-ощетените.
 
 
 
Кандидатът дава много показателен пример за формализма в българския наказателен процес. В приложението към концепцията си Иван Гешев представя обвинителен акт, внесен в съда в Лийдс от британската прокуратура по разследване за пране на пари, който съдържа точно 2 (две) страници. Можете да си представите колко стотин, а вероятно и над хиляда страници, трябва да изпишат българските прокурори за подобно деяние у нас. И преди дежурните критици да почнат да обясняват колко различни са правните системи на Великобритания и на България, нека направят съпоставката и с други страни от ЕС – със сигурност ще установят, че ако предложенията на Гешев се реализират, то обществото вече ще е наясно – какво ще рече истинска съдебна реформа.
 
Дали актьорите в евтиния сценарий с протести срещу кандидатурата на Иван Гешев всъщност си дават сметка, че му правят изключително голяма услуга? За обикновения човек е напълно ясно защо определени медии, партии и икономически кръгове не искат работеща прокуратура, каквито амбиции да продължи има заместникът на настоящия "обвинител №1" Сотир Цацаров.
 
Остава единствено Гешев да използва този период от време, за да представи концепцията си и на обикновените граждани, за които е важно телефонните измамници, откраднали спестяванията на пенсионер, да не успяват да избегнат затвора, защото ползват "мулета" или защото телефоните, от които вършат измамите, не се водят на тяхно име или пък адвокатите на "белите якички" да намират удобно оставени вратички в закона, за да е трудно доказването на ощетяването на публичния интерес, макар за всички да е ясно, че определена приватизационна сделка е сключена по престъпен начин.
 
В този смисъл, защо да се изненадваме, че определена група адвокати не харесва Гешев? Вероятно, защото голяма част от клиентите им са в арестите, други са на подсъдимата скамейка, а кандидатът ясно заяви, че има намерението това да е само началото. Апропо, преди седем години част от същите адвокати не харесваха и пловдивския съдия Сотир Цацаров, пак по причина търсенето на справедливост. Защото преди да стане главен прокурор, Цацаров бе известен като съдията от Пловдив, чиито ефективни присъди по наказателни дела почти на 100% бяха потвърждавани от върховната инстанция.
 
Правилно е намерението на Иван Гешев да надгражда постигнатото в мандата на настоящия главен прокурор. Защото, освен всичко друго, концепцията на заместника на Сотир Цацаров дава много детайлна информация за огромната работа, която в изминалите седем години държавното обвинение успя да свърши. При това на фона на струващата десетки милиони кампания по очерняне на ръководството й. И тук се крие още една причина, която ще направи коментарите на Лозан Панов по адрес на Гешев по-скоро жалки. Кандидатът има намерение да продължи да оптимизира органите на държавното обвинение там, където демографията отдавна си е казала тежката дума. Нещо, което последната година, по инициатива на главния прокурор, направи Прокурорската колегия. Съдийската колегия, ръководена от Лозан Панов, не само, че не е стартирала работата по т.нар. "съдебна карта", но го прави и в погрешна посока – с желанието на председателя на ВКС да ликвидира специфичното военно правосъдие, вероятно, защото той дори не е бил войник.
 
За сметка на това има подадената ръка от Иван Гешев и по този въпрос. И понеже Панов няма да откликне, на бъдещия главен прокурор ще му се наложи вероятно да изчака още около две години, за да започне същинската реформа и в съдилищата, за да не се получава така, че едни съдии са затрупани с работа, а други ходят на работа до обяд и разглеждат по няколко дела в месеца.
 
Друг от плюсовете в концепцията на номинирания за главен прокурор е желанието му да защити авторитета и достойнството на колегите си – прокурори и следователи. Като един от тях, той има професионалния поглед къде може да се изисква повече, а там, където има резултати, те да бъдат оценени. Освен всичко това, Гешев стъпва отново на здрави основи, защото в мандата на Цацаров бе пресечен поредният опит за гилотиниране на независимостта на държавното обвинение, покрай измененията на Конституцията и на ЗСВ през 2015-2016 г. И разбира се, "бодящите очите" на завистниците резултати на Специализираната прокуратура в последните две години, които е достатъчно да се мултиплицират и в другите структури на държавното обвинение, за да усети обществото, че държавата отново е на мястото си.
 
 
Написаното за нуждата от обезпечаване на обвинителите и разследващите не са кухи фрази, а напълно осъзната необходимост, защото само така ще може един следовател и прокурор да се чувства сигурен за себе си и за близките си, когато разследва ръководител на престъпна група за рекет или крупен бизнесмен, който може да е и собственик на медии, да има близки отношения с определени съдии, да разполага с професионални протестъри и ГМО-партии.
 
А колкото по-голямо е недоволството от намеренията на Иван Гешев да направи работата на прокуратурата публична, в това число при спазване на всички законови ограничения, да представя факти, доказателства и материали по разследвания, за да може обществеността да е наясно с реалността, а не да бъде въвличана в заблуждения, особено по т.нар. дела с "висок обществен интерес", толкова повече държавните обвинители трябва да настояват точно за това. Все пак живеем във времената на "фалшивите новини" и на "пост-истината", на които трябва да се отговаря само с факти и доказателства. И това, че подобна откритост ще постави определена, макар и малка, група съдии в неудобното положение да трябва да обясняват алогичните си решения, не е проблем на обществото или на прокуратурата, а преди всичко на трайното им намерение да се чувстват недосегаеми.
 
Гешев проблем с медиите няма, ако изключим няколкото зависими от собствениците си издания, чието съществуване е провокирано единствено от нуждата на още един инструмент за натиск срещу опоненти или за чадър срещу дейността на прокуратурата. Но дори и на тях е трудно да признаят, че всъщност за първи път, откакто ВСС избира главен прокурор, процедурата е толкова прозрачна. Кога друг път сме чували какво пише в концепциите на кандидати, всъщност при цялото уважение към тях – малцина бяха тези, извън професионалните среди, които познаваха Никола Филчев, Борис Велчев и Сотир Цацаров преди да оглавят прокуратурата. Дори Лозан Панов стана известен в края на 2014 г. не с кандидатурата си за председател на ВКС, а с това, че беше блъснат от кола и за кратко дори се бе отказал от участие в процедурата.
 
С концепцията си Иван Гешев дава заявка за откритост и диалог, с което опровергава традиционните внушения за "всесилния" и "безконтролен" главен прокурор, както и актуалната манипулация, че с неговото избиране щяло да бъде наложена диктатура в страна членка на ЕС!? Тъкмо обратното, Гешев много ясно е дал да се разбере, че няма как да е сам в битката за справедливостта и подава ръка за единодействие, като търси подкрепа в тези си намерения от гражданите, от законотворците, от органите на МВР и специалните служби, от изпълнителната власт, която все пак има отношение към финансирането на правосъдната система, към самите колеги от прокуратурата и следствието, но и към съдиите.
 
Лицемерно е да твърдението, че съдията не можел да общува с прокурора, защото той бил арбитър, както със сигурност ще чуем от политизирания кръг около Лозан Панов и Съюза на съдиите в България. Никой не говори да се общува по конкретни казуси и дела, а по въпросите, които касаят върховенството на закона и доверието на обществото към следователи, прокурори и съдии. Оттук насетне трябва да видим кои ще са тези, които ще подкрепят Гешев в изглежда напълно истинските му намерения да възвърне усещането за справедливост.
проф. Георги Близнашки

Георги Близнашки: Концепцията на Гешев беше много приятна изненада

12:55 | 14 Август 2019 г.

В интервю за Нова ТВ конституционалистът проф. Георги Близнашки изложи становището си по представената концепция на кандидата за главен прокурор – Иван Гешев. Документът, изготвен от номинирания за главен прокурор, беше публикуван на сайта на ВСС във вторник.

"Концепцията на Гешев беше много приятна изненада и не навлиза в минното поле на политиката. Ако трябва да я характеризирам с две думи, те са реализъм и прагматизъм. Така си представям начина, по който трябва да се държи главният прокурор. Тази концепция стъпва на закона, а главният прокурор е човек на закона". Това заяви бившият служебен премиер проф. Георги Близнашки по повод концепцията за работата на прокуратурата в следващите години.

Според проф. Близнашки не трябва да се допуска повече докладите на мониторинга, който ни беше наложен преди 12 години от ЕС, да водят до вътрешни нарушения. Според него времето им е отминало, а самият мониторинг е изиграл своята роля. С разработването на конкретните показатели от Европейската комисия се установява, че у нас има голям напредък.

Четете още новини от България и света!

Бившият служебен премиер коментира и идеите на Гешев за борба с корупцията и промяна на наказанията за искащите и даващите подкупи. Според него и според застъпеното в концепцията голямата отговорност при тези престъпления е на лицето, което получава подкуп, защото това са длъжностни лица, които се очаква да работят в полза на общото благо и да служат на обществения интерес. Целите са да бъдат насърчавани провокираните към даване на подкуп да сътрудничат на властите.

"Едни от най-добрите моменти в концепцията са свързани с това как да се стигне до изобличаване на хората, които се занимават с организирана престъпност, корупционни практики и др.", коментира още проф. Близнашки. 

Професорът заяви, че повечето неправителствени организации са лобистки ориентирани и разпространяваните мнения за избор на главен прокурор от народа са невъзможни да се осъществят. "Време е да се чуят специалисите, защото крясъците по площадите не водят до нищо добро". Проф. Близнашки допълва, че разговорът в България трябва да стане сериозен, защото "протестите не раждат идеи".

 

Лайфстайл

гледай на живо

21.08.2019
  • в момента
    "Всичко коз" – избрано
  • 10:45
    Парчета от реалността
  • 11:00
    Офанзива с Любо Огнянов
  • 11:30
    Другото лице