Интервюта и коментари

Д-р Любомир Киров: Трябва да има още малко върху годишния отпуск, ако някой попадне под карантина (ВИДЕО)

17:55 | 27 Февруари 2020 г.

"Думите на д-р Ангел Кунчев са демонстрация на елегантна безпомощност от страна на държавата. Всяка една болница е юридическо лице. Защо на болниците ще се осигурят предпазни средства, а на всяко село не?" С тези думи започна участието си в предаването "Денят на живо с Наделина Анева" д-р Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България (НСОПЛБ).

"Демонстрира се неточност и непознаване на материята. Подсигурили сме за ежедневната си работа дезинфектанти и маски. Носиш я 2 часа тази маска и после нищо не предпазва. Извънредна ситуация изисква друг начин на мислене и други действия. Откъде да си набавим маски, ако ги няма в аптеките? На първо място трябва да бъде осигурена безопасността на лекаря. Всеки лекар, който се разболее, оставя 2000-3000 човека без лекар. Не е като в болницата. Защо държавата не се замисли да предостави маски, които да раздадем още в чакалнята?", добави той.

"Нима някой в Китай или Италия кара лекарите да си купуват маски? Трябва ние да сме подсигурени, за да си вършим работата спокойно. Джипита е просташка дума, ние сме общопрактикуащи лични лекари. Няма как да прегледаме пациент, със съмнение за коронавирус в отделна стая, защото нямаме толкова кабинети и сътрудници. На здравия човек без оплаквания няма какво да му преглеждам, той трябва да си е вкъщи", коментира д-р Киров.
 
 
"Аз бих се обидил, ако трябва да отида да измеря температурата на човек на моята възраст, всеки може да го направи сам. Не мога да задължа някой да спазва карантина. Една част от тях се прибират от чужбина, защото считат, че е по-безопасно, но други са били по някакъв повод там и няма как да прогнозират, че това ще се случи", каза още той.
 
"Доброволна карантина или не, важно е да бъдат изолирани хората, можем да я наречем и коледна или великденска. Доброволна няма как да има и това не бива да води до щети за този човек. Да си ползваш годишния отпуск по този повод не е редно, защото е като катастрофа на пътя – не си го планирал. Защо не се помисли да има още малко отпуск, върху годишния, ако някой попадне под карантина", заяви лекарят. 
 
"Ние сме в предверието на ада - ако стане ще има блокиране на градове училища, предприятия. Мерките за реорганизация са чудесни. Предпазвайте се от коронавирус по същия начин като от грип. Проблемът му е, че все още нямаме доказани средства, за да можем да се предпазваме", завърши д-р Любомир Киров.
 
Жасмина Саръиванова от БСК от своя страна заяви следното:
 
"Важно е хората да бъдат информирани, да няма паника и да бъдат ясни правилата. Що се отнася до болничните, има кодекс за социално осигуряване и наредба за трудовата експертиза – там се казва – при карантина има болничен".
 
"За да можем да говорим кое е карантина МЗ и другите свързани институции да излязат с указания и да кажат какво се разбира в случая и какъв ще бъде обхвата, да се дадат указания. Трябва прецизиране, в момента нещата не са ясни. Има краткосрочни и дългосрочни интереси, този е краткосрочен. Нужно е да има координация, среща между бизнеса, РЗИ-тата, областните дирекции на МВР, службите по трудова медицина. Трябва да има обмен на информация. Както и реорганизация на трудовия процес, да няма струпване на много хора на едно място, да се види пътя на доставките, да се ограничат служебните пътувания до рискови зони. Има една услуга за сертификати за форсмажор – ако не можеш да изпълниш поръчка вследствие на такова обстоятелство. Апелираме за електронното здравно досие и интегриране на регистрите", добави тя.
 
Ваня Григорова от "КТ Подкрепа" пък сподели:
 
"Причината да се говори за доброволна карантина е на хората да не се изплащат от НОИ. Проблемът е при тези, които се връщат от Италия и отиват на работа. Не можеш да получиш болнични защото си се върнал оттам, здравният министър трябва да издаде заповед, както го направи с идващите от Китай. Би трябвало да се издаде подобна заповед поне за пристигащите от Северна Италия".
 
"От вчера има много сериозни мерки в Германия, децата не ходят на училище и на детска градина. Управляващите се опитват да ограничават малките общност. Защото е обсъждано затваряне на границите на ЕС", коментира тя. 
 
"Работодателите в Китай плащат пълни заплати за февруари, два месеца това се случва, но вече ги карат да си вземат отпуски. Всеки трябва да допринесе за обществото. Ако се разреши 14 месеца карантина, ще отидат парите за майките. Трябва отделен фонд, с който да се компенсират загубите на работниците", завърши Григорова.
 
 

Проф. Стив Ханке: Приватизацията в България през 1997-2001 беше "мръсна"

11:32 | 27 Февруари 2020 г.
-Фирми в Европа и Америка се оплакваха, че е невъзможно да правят бизнес в България заради повсеместна корупция
 
-Главният прокурор ще се сблъска със сизифовска задача при ревизията на раздържавяването
 
-В България има две велики институции от световна класа – валутният борд и Софийската опера
 

Проф. д-р Стив Ханке е професор по приложна икономика и създател и директор на Института за приложна икономика към Университета „Джон Хопкинс“ в Балтимор. Той е също така старши експерт в базирания във Вашингтон институт „Катон“, старши съветник в Университета „Ренмин“ в Китай, както и специален съветник към Центъра за финансова стабилност в Ню Йорк. През 1998 г. той е обявен за един от 25-те най-влиятелни хора на света от World Trade Magazine.

В миналото е бил старши икономист в Икономическия съвет на президента на САЩ Роналд Рейгън (1981-1982), старши съветник в Съвместния икономически комитет на Конгреса на САЩ (1984-1988), държавен съветник на Литва (1994-1996) и Черна гора (1999-2003).

В България е известен като Бащата на валутния борд. От 1997 до 2001 беше съветник на тогавашния президент на България Петър Стоянов.

Проф. Стив Ханке даде ексклузивно интервю за „Монитор“, което беше взето писмено (for English click here).

- Професор Ханке, в интервю за bTV преди седмица разкрихте, че по времето на управлението на Иван Костов сте занесли на тогавашния президент на България Петър Стоянов куфарче, „пълно с документи, доказващи корупция“ в правителството. Какво точно имаше в куфарчето? Кого разобличаваха доказателствата в него и „заковаваха“ ли самия Иван Костов? Опитахме се многократно да се свържем с Петър Стоянов, за да му зададем същите въпроси, но той не отговори на нито едно от обажданията ни. Така че от Вас зависи да хвърлите светлина по темата, като предоставите на обществото повече детайли.

- След като през 1997 г. с въвеждането на валутния борд беше убита хиперинфлацията и стабилизирана икономиката на България, информирах тогавашния президент Стоянов, че корупцията е проблем №1 на страната. Това, разбира се, не беше нещо ново. Комунистическата легенда, че режимът на Тодор Живков и всички останали са били чисти като момина сълза, беше абсолютна измислица. Така или иначе Стоянов се съгласи с оценката ми и беше на страната на битката срещу корупцията. Но той каза, че без доказателства ръцете му са вързани. Тогава информирах Стоянов, че фирми в Европа и Америка, които ме познаваха и знаеха, че съм негов съветник, се оплакват, че е невъзможно да правят бизнес в България заради повсеместната корупция. Аз им отговарях, повтаряйки това, което Стоянов ми беше казал: „Нищо не може да се направи без доказателства“. Така стигаме до моето куфарче. Една от компаниите не остана само с оплакването, а ми предостави документи и доказателства, които предадох на Стоянов. Точно какво и кого разобличаваха документите и доколко са били състоятелни са въпроси, на които трябва да отговорят българските власти. Що се отнася до това дали са „заковавали“ тогавашния премиер Костов, той беше начело на правителството и беше човекът, на когото Стоянов се обади пред мен и пред г-жа Ханке. Така Костов по естествен и ясен начин влезе в картината.

 - Главна прокуратура обяви в понеделник, че е започната предварителна проверка по съмнения за корупция по високите етажи по времето на Костов. Според съобщението, разпространено от държавното обвинение, тази проверка се основава на фактите, които дадохте в интервюто си пред bTV, като ще бъдете поканен да дадете показания. Ще го направите ли и ще предоставите ли доказателствата, които сте дали на Петър Стоянов? Предвид факта също така, че преди две седмици прокуратурата разпореди и пълна ревизия на целия приватизационен процес, смятате ли, че истината най-сетне ще излезе наяве?

- Аз, разбира се, с удоволствие ще разговарям с главния прокурор. Когато става въпрос за корупция в правителството, мотото ми винаги е било, че „нито един камък не трябва да остане необърнат“ (бел.р., английски идиом, че трябва да се положат абсолютно всички усилия).

Наясно съм с факта, че главният прокурор се е ангажирал с пълна ревизия на приватизационните сделки, за да се установи доколко чисти са били те. Мисля, че ще се сблъска със сизифовска задача. Има цяла планина от доказателства, потвърждаващи заключението ми. Първо, миналите опити да се пребори корупцията в България се провалиха. Според класацията на „Трансперънси интернешънъл“ България е на последно място в Европа в това отношение. По-зле дори от Румъния. Индикаторите за световно управление на Световната банка също поставят България на дъното, когато става въпрос за корупция. Защо се провали България в опитите си да я спре? Един от проблемите е, че страната практически няма закони, които да защитават информаторите, разобличаващи корупцията. Така каналите за сигнализиране за корупция не са безопасни и далеч не изненадващо българите предпочитат да си държат устата затворена.

В допълнение според скорошно проучване на „Трансперънси интернешънъл“ 73% от българите казват, че нищо няма да се промени дори да подадат сигнал за корупция. Защо? Защото имат малко доверие в политиците и в правната система на страната. И са прави – международните индекси единодушно поставят България на ужасно ниска позиция, особено когато става въпрос за независимостта на съдиите и безпристрастността на съда. Това обяснява и защо съдебната система на България е все още под наблюдение по линия на Мониторинговия механизъм на Европейската комисия. Както и защо САЩ наскоро наложиха санкции на българския съдия Андон Миталов.

- В отговор на твърденията Ви Иван Костов също даде интервю пред bTV, в което заяви, че го атакувате, защото е наранил егото Ви, казвайки, че не сте Баща на валутния борд. За това ли наистина става въпрос?

- Интервюто на Иван „Мистър Клийн“ Костов беше поток от думи без капка истина. Що се отнася до това определение, дадено ми преди много години в задълбочена статия на „Труд“, позволете ми да препоръчам на Костов да се научи как да чете документи. Първият документ, в който се споменават думите „валутен борд“ и „България“, беше монография на английски, написана от мен заедно с д-р Курт Шулер - „Зъби за българския лев: Решението валутен борд“. Тя беше публикувана от базираната във Вашингтон Фондация за международна свобода през 1991 г. Впоследствие с Шулер публикувахме в България две книги за валутния борд в България – една през 1996 г. и друга през 1997 г. Казаха ми, че тази от 1996 г. е влязла в класацията на най-продаваните книги в София.

При всички случаи Костов, въпреки че изглежда напълно обсебен от приписването на неща, трябва да се успокои. Отговорът ми на въпроса, зададен ми от Светослав Иванов в интервюто за bTV за разследването срещу корупцията, започнато от главния прокурор, не беше нищо повече от ясен отговор на въпрос за корупцията, който никой не си и беше правил труда да ми зададе досега. Моят отговор няма абсолютно нищо общо с мнението на Костов за прозвището, дадено ми от „Труд“ преди много години. Вълнува ли ме изобщо какво е субективното мнение на Костов? Предпочитам да се придържам към фактите и документите.

 - Иван Костов също така твърди, че нито той, нито семейството му са участвали в приватизационните схеми, с които бяха източени милиарди публични средства. Това така ли е?

 - Това е въпрос, на който трябва да отговори главният прокурор. Не аз.

 - Били сте съветник на президенти и премиери на страни по целия свят, в това число и на правителства на бивши соцрепублики. Можете ли да сравните приватизационния процес там с този в България? Били ли сте свидетел на подобна опустошителна корупция някъде другаде?

 - Преди да отговоря на този въпрос, позволете ми да кажа, че съм бил дългогодишен застъпник за чиста, законова и пълна приватизация. Бях първият служител на американското правителство, използвал думата „приватизирам“. С г-жа Ханке, която е французойка, успяхме да вкараме тази френска дума в английския речник Мириам-Уебстър. В научната сфера съм писал книги за приватизацията, които са публикувани на няколко езика, и написах увода за приватизацията в авторитетния The New Palgrave: A Dictionary of Economics.

По отношение на въпроса ви ще се спра на няколко държави, в които съм имал сериозен опит от първо лице. Ще използвам три субективни категории: чист, променлив и мръсен. В началото на 80-те отговарях за разработването на всички стартови приватизационни програми на президента Роналд Рейгън. Те всички бяха чисти. След като напуснах Белия дом, се заех с управлението на инвестициите в новаторската частна социално-осигурителна система на Чили. Чилийската приватизация също беше чиста. След това бях президент на Торонто Тръст Аржентина в Буенос Айрес – фонда с най-добри резултати в световен мащаб за 1995 г. Приватизацията в Аржентина беше от категорията „променливи“. След това бях в Нова Зеландия, където бях президент на FCMI NZ Financial Corp. Нова Зеландия имаше голяма приватизационна програма, стартирана от моя приятел сър Роджър Дъглас . Нова Зеландия беше много „чиста“. И стигаме до България. Във времената, в които бях съветник на Петър Стоянов (1997-2001), приватизацията беше „мръсна“.

 - По ваше мнение какъв е точният размер на финансовите щети – директни и индиректни, нанесени на българското общество от тази мръсна приватизация?

 - Не съм правил точни изчисления, които биха ми позволили да отговоря на този въпрос с пълна прецизност. Както вече отбелязах, още през 1997-1998 г. дадох на Стоянов да разбере, че считам корупцията за проблем №1 на България. Докато разликата между средствата, генерирани от приватизацията, и тези, които реално са влезли в хазната, може лесно да се изчисли, далеч по-важни и неизчислими са репутационните щети, свързани с корупцията.

 - Приватизацията и корупционните практики, свързани с нея, доведоха до корозия на институциите, в това число и на съдебната система и създадоха икономически кръгове, управлявани от олигарси, които източваха публични ресурси в продължение на години. Според вас това „съпътстваща щета“ ли е или по-скоро част от по-голям план за превръщане на държавата в заложник? Ако считате, че е така, кой създаде този план според вас, в чия полза и каква е ролята на Иван Костов? Накратко – чия игра е било това и кои са били играчите?

 - Това е отличен въпрос, но напълно необятен. Човекът, който може да му отговори, заслужава Нобелова награда.

 - „Днес има две велики институции от световна класа в България – валутният борд и Софийската опера“. Това е ваш пост в Туитър. Какво ви провокира да го публикувате?

 - Focus Economics в Испания прави топ 75 на икономическите инфлуенсъри в света. Тази класация е базирана на Туитър. Понастоящем аз заемам петото място сред най-влиятелните икономисти в света. Наред с други неща използвам цялото влияние, което имам, за да промотирам идеи и институции, които считам, че са велики и с благотворно влияние. Едно от нещата, които с г-жа Ханке направихме, когато за първи път посетихме България преди много време, беше да посетим Софийската опера. Въпреки че сградата й беше в ужасно състояние, операта беше фантастична. Оттогава се стараем да рекламираме Софийската опера. По същия начин промотирам валутния борд на България. Що се отнася до въпроса защо съм публикувал пост в Туитър за тези две любими мои неща, желязото се кове, докато е горещо.

 - Твърдите, че България трябва да се придържа към валутния борд и да не се присъединява към еврозоната. Мнението ви обаче е малко изненадващо предвид факта, че вие бяхте и съветник на валутния борд на Литва. Литва в момента е член на еврозоната, като присъединяването й се счита за история на успеха. Защо България да не следва нейния път?

 - Съжалявам за това, че съм ви изненадал. Никога не съм обичал да поднасям изненади. Аз разработих валутния борд в Литва, който беше въведен през 1994 г. Той очевидно беше много сходен на българския и се представи също толкова съвършено като този в България.

Но Литва е напълно различна от България. Литовците са изключително подозрителни, до степен на параноя, по отношение на Руската мечка. Всяко движение, което Литва счита, че ги отдалечава от Мечката, получава широка обществена подкрепа. И тъй като въвеждането на еврото беше считано от литовското общество за нещо, което ще отдалечи страната още повече от лапите й, това беше направено. И още нещо важно – то беше прието без изменения в банковия закон на Литва от типа на промяната „Стоянова“. И също така нямаше абсолютно никакви дискусии за разрешаване на флуктуации в курса литас-евро веднъж влезли в чакалнята на ERM II.

 - През годините следите отблизо ситуацията в България. Бих дискутирала с вас и други теми, които бихте искали да засегнем, а не сме.

 - Наистина следя България внимателно. Налага се, защото съм член на експертната група на Euromoney Country Risk в Лондон (бел.р., експертна група, която предоставя данни в реално време за държавите по света в категории, свързани с икономиката и политиката). България е една от 15-те държави, чийто рейтинг на кредитния риск определям всяко тримесечие. Следейки дискусиите за възможността България да се откаже от валутния борд и лева и да ги замени с еврото, съм шокиран от това колко недемократичен е процесът. Има малка група технократи във Франкфурт, които инструктират малка група технократи в София за това какво се счита, че трябва да направят. София козирува и марширува под звуците на франкфуртския барабан, а българското общество няма и идея какво се случва. Вероятно затова над 50% от него подкрепя валутния борд и лева, докато само 25% подкрепят въвеждането на еврото. Очевидно е, че българското общество не желае да бъде държано на тъмно. Още повече че то е достатъчно умно и знае, че никога не би трябвало да се опитваш да „поправиш“ неща, които не са счупени. Мисля, че премиерът Борисов е майстор в напипването на пулса на обществото. Последните му изявления за това, че трябва да се забави препускането към мистериозната чакалня на ERM II, потвърждават, че той няма намерение да върви срещу общественото мнение. Но дори и един майстор може да бъде подведен с лош съвет. Миналата седмица Борисов обяви, че 10 млрд. „свежи пари“ ще бъдат освободени като ресурс, ако валутният борд и левът бъдат заменени от еврото. Той твърди, че тези пари могат да се използват за неща като транспортна инфраструктура, пенсии, заплати и иновации. Не бързайте, г-н премиер! Не ви ли информираха съветниците ви, че влизането в еврозоната изисква валутни резерви да се изпратят от София във Франкфурт, където вече няма да са изцяло контролирани от България? Само погледнете Литва – като условие за влизането й в еврозоната бяха трансферирани 544 162 628 евро от Вилнюс във Франкфурт.

Валентин Николов: Втори ден цената на електроенергията ни е от най-ниските в Европа заради вятъра (ВИДЕО)

18:50 | 25 Февруари 2020 г.
Може да се каже, че 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ "Козлодуй" доста неправомерно ги затворихме, те произвеждаха ток с цена 30-40 лв. на мегават, а сега 65 лв. в АЕЦ "Козлодуй". В Пакш, Унгария, работят абсолютно същите реактори, ние реално загубихме ресурс от милиарди левове. Това заяви в "Денят на живо с Наделина Анева" Валентин Николов, ГЕРБ, председател на комисията по енергетика в Народното събрание, относно цените на електроенергията в страната и в чужбина.
 
По повод изказване на Кирил Домусчиев, че цената на тока в Германия е 1 евро, а у нас - над 60 евро, инженерът поясни: "Това бе цената в един абсолютно случаен момент, освен това в Германия имат над 7000 часа, през които духа вятър, а при вятърна буря там имат огромен излишък на ток, дори има отрицателна цена на на ел. енергията."
 
Валентин Николов даде за пример за подобни разлики с ниската цена на ел. енергията у нас вчера и днес, и то пак заради вятъра. "В момента нашата енергия е най-ниската - днес и вчера, една от ниските в Европа, поради факта, че духа много вятър при нас".
 
По думите му, ако не се подготви, България рискува да плати много скъпо за т. нар. Зелена сделка на ЕС, касаеща постепенното намаляване на въглеродните емисии до нулеви емисии през 2050 г. В България, обаче, въглищните централи произвеждат над 40% от потребяваната електроенергия.
 
"Зелената сделка ще струва на България доста скъпо, и България трябва в точния момент са предприеме своите стъпки", подчерта Валентин Николов. Той предрича "голяма революция" в земеделието покрай Зелената сделка заради емисиите, както също и в транспорта. "България трябва да е подготвена, това ще струва много пари - бизнес инвестиции, европейски средства, и т. н., и ако ние не го направим, ще си платим скъпо."
 
За предстоящото от 1 юли излизане потребителите на свободния пазар за купуване на електроенергия Валентин Николов поясни: "От 1 юли всички домакинства с инсталирана мощност над 50 киловата за битови потребители, за небитови - над 30 киловата, излизат на свободния пазар и ще си купуват ток. Ние се спряхме на една условна граница като за първа вълна - 30 киловата или над нея инсталирана мощност към електроразпределителните дружества за небитовите потребители, 50 киловата - за битовите, като за големи къщи с басейни или с голямо потребление на електрическа енергия за отопление", каза Николов.
 
Той уточни, че по данните от електроразпределителните дружества са установени около 2100 такива големи къщи или кооперации, които потребяват 50 и повече киловата. "Става дума за площ по около 300-400 кв. м, отопляеми с електричество."
 
Валентин Николов даде за пример, че сега семейства с 2 климатика в апартамента си са с потребление до 12 киловата. "50 киловата е страшно много - един бойлер е 2 киловата, климатик е 2-2,5 киловата.
До 50 киловата трябва да греете доста неща - сауна, басейн, да извършвате нерегламентирана дейност, отдаване под наем на студия за красота, които изискват голяма мощност за парни бани, солариуми и т. н.", успокои той.
 
"Целта е сега всеки с голяма мощност да си плаща за това, че е заел тази мощност. По-добре е хората да взимат толкова, колкото потребяват, така ще се насърчат програми и вложения, защото сега, когато са на регулиран пазар, всички стоят и не реагират", каза инж. Николов.
 
 
За прогнозата на бившия омбудсман Мая Манолова, че от 1 юли цената на един мегават/час ел. енергия ще скочи със 7 лева, Валентин Николов коментира, че от негово име и на колегата му от енергийната комисия Бойчев е внесено предложение, което, ако бъде прието, ще увеличи цената на мегават/час с един лев. "Ако се приеме предложението на Министерски съвет, увеличението ще е 2 лева. Вероятно всички ще поискат нашето предложение с колегата Бойчев", предположи Валентин Николов.
 
Какви разяснения даде Валентин Николов в "Денят на живо с Наделина Анева" за предстоящото от 1 юли излизане на свободния пазар за ел. енергия - във видеото:

Доц. Димитър Буланов: Не сме излизали от епидемична готовност от коледните празници насам (ВИДЕО)

17:48 | 24 Февруари 2020 г.
"Да кажем, че всички пациенти – с и без оплаквания трябва да бъдат изследвани ще бъде пресилено. Но във всички болници има ясни инструкции от самото начало, има и ясно дефинирани мерки, вниманието им е насочено към потенциално болните от коронавирус. Страхът и паниката не са полезен съветник. Симптомите не са чак толкова специфични, зад такива оплаквания може да се дължи на десетки състояния". С тези думи започна участието си в предаването "Денят на живо с Наделина Анева" доц. д-р Димитър Буланов, зам.-директор на Александровска болница.
 
"На входа на болницата са ясно дефинирани състоянията, при които пациент може да бъде рисков. Такива пациенти трябва да се изолират и да се насочват за определяне на реално вирусово носителство", обясни той.
 
"Още в началото на месеца и в края на предишния държавата чрез РЗИ и инструкции към всички болници, всеки лекар знае какво значи епидемия и как да овладее ситуацията. Получихме и допълнителни инструкции, взели сме нужните мерки. Лекарите трябва да бъдат бдителни към проявата на такива симптоми. Не сме излизали от епидемична готовност от коледните празници насам. Осигурени са предпазни средства, по-различни от класическите маски. Хората могат да бъдат спокойни, нека подходят разумно и без паника при ситуация на висока температура и други подобни симптоми", прикани докторът.
 
 
"Няма държава, която да се окаже 100 % подготвена за подобно бедствие, това е нормално, човечеството променя своя геном. Държавата може да осигури епидемични кордони, да проведе всички противоепидемични мероприятия. Медицината е много силна днес. Микробиологията е една от най-бързо развиващите се науки. Препоръката ми е хората да не се страхуват, да бъдат по-стриктни към личната си хигиена. Една цяла държава може да бъде блокирана от такъв страх. Проблемът не е в имунната система, не променяйте ритъма си на живот, ако се храните умерено. Не вземайте нерегламентирани продукти за "повишаване" на имунитета, това е повече от рисково. Всички болести ни учат на човещина и взаимопомощ. Епидемиите ще ни дисциплинират", заяви Буланов.
 
"Колкото по-рано се хване една болест – ранната диагностика може да помогне много за лечението. Няма как да разчитаме само на профилактиката и превенцията, балансът е разковничето. Огромната инвестиция трябва да бъде в хората, оказващи лекарска помощ", допълни доцентът. 
 

Лотарийните игри могат да се използват за изпиране на пари, независимо дали са частни или публични

14:05 | 24 Февруари 2020 г.

Закупуването на печеливши лотарийни билети се счита за един от основните начини за пране на пари. Престъпниците установяват контакт с печелившите от лотарията, предлагайки да закупят печелившия билет за по-голяма сума от наградата от лотарията. По този начин победителят получава повече, отколкото е спечелил, а престъпникът притежава печеливш лотариен билет, чрез който легализира незаконно придобитите средства. Това каза в интервю за "Правен свят" д-р Николай Алдимиров, председател на Управителния съвет на Центъра за превенция и противодействие на изпирането на пари (ЦППИП).

- Д-р Алдимиров, на 18 февруари "Държавен вестник" обнародва приетите от парламента промени в Закона за хазарта. Така тотото официално стана монополист в лотарийните игри. Това са едни от най-бързо приетите законови корекции. Генерира ли лотарията "мръсни пари" и ще възпрат ли новите законови поправки подобни криминални практики?

- Изпирането на пари е процес, при който чрез извършване на различни по сложност и характер операции, получените средства от незаконни източници се трансформират по такъв начин, че да изглеждат като получени от законни такива. Или с други думи изпирането на пари е процес на прикриване на произхода на средствата, получени по незаконен начин. Ключовото тук е думата незаконни, т.е. мръсните пари се генерират от незаконни дейности като трафик на наркотици, трафик на хора, оръжие, киберпрестъпления и др.

Друг е въпросът обаче, че различните лотарийни игри могат да се използват за изпиране на пари. Престъпниците могат да се възползват от спечелилите награда от дадена лотарийна игра по различни начини. Това, което прави печелившите от лотарията толкова привлекателни за престъпниците, е това, че те са получателите на ликвидни активи или под формата на еднократно плащане или чрез анюитетни плащания. Когато решава какво да прави с печалба от лотария, победителят по всяка вероятност ще срещне множество предложения за "инвестиране" на средствата – някои легитимни, а други не.

Много държави имат закони, които изискват имената на победителите да бъдат публикувани, като по този начин печелившите е още по-вероятно да бъдат таргетирани от престъпниците. Два от най-честите примери за схеми за пране на пари, включващи лотария са когато престъпникът: закупува печеливш билет от спечелилия; закупува скъп актив от спечелилия.

Закупуването на печеливши лотарийни билети се счита за един от основните начини за пране на пари. Престъпниците установяват контакт с печелившите от лотарията, предлагайки да закупят печелившия билет за по-голяма сума от наградата от лотарията. По този начин победителят получава повече, отколкото е спечелил, а престъпникът притежава печеливш лотариен билет, чрез който легализира незаконно придобитите средства.

Печалбите, спечелени от търговия с наркотици, проституция, изнудване и други подобни, се представят като печалба от лотарията. Обикновено поради присъщите си рискове за изпиране на пари, лотарийните игри са класифицирани като "висок риск" за пране на пари и по този начин изискват засилена проверка.

Този завишен риск, неминуемо ще се прехвърли и на местата, на които се предлагат тези игри, като там отново ще трябва да се завиши контролът. Лотарийните игри могат да се използват за изпиране на пари, независимо дали са частни или публични. Ако собственик е държавата, би следвало рискът да е по-малък, но казаното преди малко показва, че не винаги собствеността на лотарийните игри е основен фактор определящ възможността от изпиране на пари.

- В края на миналата седмица деканът на Юридическият факултет проф. д-р Даниел Вълчев заяви в свое интервю, че хазартните дейности в световен мащаб не могат да присъстват сами без съпътстващи престъпления като проституция, наркотици и други. Споделяте ли тази теза?

- Хазартните игри, както и много други законни дейности може да се използват за легализиране на незаконно придобити активи. Друг е въпросът, че някои от тези дейности, като хазартните, например, са много по привлекателни, както за изпирането на пари, така и за извършването на други незаконни дейности.

- Как подобни дейности могат да бъдат ограничени?

- Ако имате предвид как могат да се ограничат незаконните дейности, съпътстващи законните такива, това може да стане чрез предприемане на различни действия като укрепване на капацитета на регулаторните и контролни органи; развиване на капацитета на съответните институции; засилване на междуведомствената координация и сътрудничество, което да доведе до разработване на стратегически подход, събиране на данни и анализ; регионален и международен обмен и сътрудничество; оптимизиране на съответната нормативна и законодателна рамка; повишаване на осведомеността на широката общественост и много други.

Още интервюта ще намерите тук

- Въпрос само на държавна политика ли е или са нужди други, по-широкообхватни мерки?

- Разбира се, че не е само въпрос на държавна политика, въпреки че тя трябва да бъде водещата в тези случаи. Мерките трябва да са комплексни и да ангажират всички участници в процеса. Много от тези мерки вече споменах при отговора на предишния Ви въпрос, но е ясно, че без волята на държавата, превенцията и противодействието на тези криминални практики ще бъдат неефективни. Трябва обаче да има прозрачност и диалог от страна на публичния сектор относно мерките, които предприема.

- Можем ли да дадем пример за справяне с тези проблеми в световен мащаб и каква е ролята на неправителствения сектор?

- Тези проблеми присъстват в световен мащаб и всяка държава и юрисдикция има своите особености и специфики при справянето с тях. Няма как да изцяло да елиминираме риска от използването на легитимните бизнеси за престъпни цели, но можем да засилим превантивната дейност. Целта на превенцията на престъпността не е само намаляване на престъпността и повишаване на сигурността, но и предотвратяване на вредите, причинени от престъпността.

Има много начини за превенция на престъпността, като в процеса могат да участват различни лица и организации. Смятам, че неправителственият сектор има задължително място сред участниците, въпреки че в момента у нас все още се неглижират неговите функции и възможности. Изключително важно е правителството на всяка една държава да си сътрудничи със съответните организации, имащи отношение към проблема при изготвянето на национална програма за противодействие на престъпността.

Трябва да се осъществяват съвместни работни срещи между правоохранителните и регулаторни органи от една страна и частния сектор от друга, за да се даде възможност на частния сектор да играе важна роля в справянето с проблема. Единствено с постигане на партньорство между държавния и частен сектор в борбата с престъпността може да се очаква тази борба да бъде наистина ефективна, което от своя страна ще бъде от полза и за икономиката на съответната страна, и за обществото като цяло.

- Що се касае до казината и игралните зали – ясен ли е законът, в частта му, която разписва тяхната дейност с цел да се избегне прането на пари?

- Казината и игралните зали са задължени лица по Закона за мерките срещу изпирането на пари, като са дефинирани в чл. 4 като "организаторите на хазартни игри". Включването им в списъка на задължените лица означава, че и те като останалите лица по чл. 4, са задължени да спазват мерките срещу изпирането на пари, т.е. и те трябва да извършват комплексна проверка на клиентите си, да извършват оценка на риска от изпиране на пари, да разкриват информация относно съмнителни операции, сделки и клиенти и т.н.

Именно в качеството им на задължено лице те подлежат и на контрол и проверка по спазването на изискванията на закона, освен от Държавна комисия по хазарта в качеството й на надзорен орган върху хазарта, така също и от дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност".

- Има ли нужда от засилване на контрола върху казината и как може да се случи това, за да няма финансови манипулации или подобни явления да бъдат сведени до минимум?

- Смятам, че от една страна ще бъде добре да се засили контролът върху казината и игралните зали, но от друга страна много важно е този контрол да бъде ефективен. Точно ефективността ще доведе до минимизиране на риска от незаконни активности свързани с казината и игралните зали. Тук от определящо значение е ролята и капацитета на надзорните, регулаторните и правоохранителните органи.

Също така, много важно е да бъде прозрачен режимът на собственост на казината и игралните зали и да се предприемат мерки за ограничаване на възможността лица, свързани с криминалния контингент да притежават и ръководят такива обекти.

- На 09 януари 2020 година излезе Националната оценка на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм. Има ли нещо, което е важно да се каже в тази връзка и във връзка с мерките, които трябва да предприемат задължените по закона лица?

- Напоследък, поради различните обществени дебати и многото промени в релевантната нормативна база отново се заговори за задълженията на изброените в Закона за мерките срещу изпирането на пари субекти, свързани с изпълнението на мерките срещу изпирането на пари. В тази връзка и във връзка с публикуваното на 09.01.2020 г. на страницата на ДАНС

Резюме на Националната оценка на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризъм в България и съгласно § 6, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) е важно да се знае, че задължените лица, следва да преведат вътрешните си правила в съответствие с изискванията на чл. 101 от Закона в срок до 6 месеца от публикуването на резултатите от Националната оценка на рисковете на интернет страницата на ДАНС, т.е. от 09.01.2020 г.

Друго важно нещо е, че преди няколко дни влезе в сила изменението в чл. 67, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗМИП, според което задължените лица изготвят на годишна база план за въвеждащо и продължаващо обучение на служителите си за запознаването им с изискванията на Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за мерките срещу финансирането на тероризма и актовете по прилагането им.

Моят съвет към задължените по Закона лица, като представител на организация, която предлага експертно обслужване и консултиране в тази сфера, е да не подценяват мерките срещу изпирането на пари, които трябва да предприемат на основание нормативната база в областта и да изпълнят изискванията в най-кратък срок.

Липсата на вътрешни правила, индивидуални оценки на риска и проведени обучения, водят до висок финансов и репутационен риск. Неизпълнението на изискванията на закона, ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоби и имуществени санкции, които могат да достигнат до няколко милиона лева.

Д-р Николай Алдимиров е управляващ съдружник в АЛСАС ООД и председател на Управителния съвет на Центъра за превенция и противодействие на изпирането на пари (ЦППИП). Бивш и.д. директор на Дирекция "Финансово разузнаване" към Държавна агенция "Национална сигурност" и бивш зам.-директор на Агенция "Митници". Д-р Алдимиров е икономист, сертифициран експерт по превенция на изпирането на пари (Сертификат CALE), един от водещите експерти в областта на превенцията на изпирането на пари и извършването на измами с близо 20 години опит в тази сфера. Автор е на книгите "Процесът на изпиране на пари и превенцията му в търговските банки" и "Превенция и противодействие на изпирането на пари и финансирането на тероризъм. Ръководство", както и на много статии, доклади и публикации, свързани със същата проблематика. Преподавал е във Финансово-счетоводния факултет на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) в гр.София.

Източник: Правен Свят

Председателят на КТ “Подкрепа“: Политиците не бива да използват националните празници за изтривалка

19:16 | 23 Февруари 2020 г.

Никой не бива да използва националните празници за своите користни политически цели, смята председателят на Димитър Манолов в предаването „Беновска пита“ пред водещата Илиана Беновска по Канал 3.

“Не бива националните празници да се използват за изтривалка. Това, което стана на 19 февруари не разбрах какво делиха – Левски ли?“, лаконично запита Манолов.

Синдикатът не определи датата, на която ще бъде проведен готвеният протест по повод „Зелената сделка“, но категорично заяви, че той няма да се състои на 3 март, критикувайки остро проявите от шествието с участието на президента Румен Радев и кмета на София Йорданка Фандъкова.

Още интервюта и коментари четете тук

“Не вярвах на очите си, че Борисов и Радев си стиснаха ръцете. Може би има намек, че служебно правителство ще изкара нередни неща, по отношение на предното, когато пак имаше такива очаквания“, каза още Манолов.
 
Цялото интервю с Димитър Маринов може да видите по-късно във видеото.

Лайфстайл

гледай на живо

27.02.2020
  • в момента
    Спорт в обектива
  • 22:00
    Новини
  • 22:15
    Денят на живо с Наделина Анева
  • 23:00
    Новини