Интервюта и коментари

Димитър Манолов: Бисер Петков е човек, който разбира и е професионалист (ВИДЕО)

17:28 | 05 Декември 2019 г.

Виждаше се, докато течеше кампанията за изборите, на едните им беше по-добре, отколкото на други. Никога не сме получавали държавна субсидия. Ние се издържане от членски внос и от работа по програми и проекти, каза в предаването „Денят на живо с Наделина Анева”, председателят на КТ Подкрепа, Димитър Манолов.

Гледам с интерес как някой все си отива от мястото, на което е, пък все си седи там. Икономиката не е наука, тя е идеология, всеки там си говори както му изнася. Там въз основа на едни данни, могат да се направят хиляди изводи, каза още той.

Четете още новини от България и света!

Не ми е трудно кажа защо Бисер Петков си е отишъл. Той беше на ръба още миналата година. Ние го спасихме тогава. Той е човек, който разбира и е професионалист. При него куца комуникацията. Може би той изпусна юздите в министерството си. Дано Деница Сачева успее да овладее нещата. Задачите пред един министър на труда са страшно много, но тя няма да има толкова време, за да го закъса, заяви Манолов.

Тази функция е изключително важна и трябва да се види по какъв начин ще присъства министърът на труда. Повечето, които са били на това място са били социално заинтересовани, каза още председателят на КТ Подкрепа.

 

Ивайло Трифонов: Провалихме се в икономическия преход

11:28 | 05 Декември 2019 г.

Във филма на Канал 3 „Скелетът на демокрацията“ показахме историята на Прехода. Три десетилетия по-късно се върнахме назад в годините, за да припомним за политическата и икономическата промяна.

От къде тръгнахме и през какво минахме разказаха д-р Петър Берон, Ивайло Трифонов, Александър Каракачанов, проф. Димитър Луджев, Румен Воденичаров, Нешка Робева, Емил Георгиев и д-р Трифон Цветков.

Kanal3.bg ще публикува пълните интервюта, части от които са използвани във филма „Скелетът на демокрацията“.

 

 

Ивайло Трифонов е роден на 1 юни 1941 г. в с. Горни Дъбник, Плевенска област. Инженер-физик, политик и дипломат. Един от основателите на Обществения комитет за екологична защита на Русе. Член на ръководството на Клуба за гласност и демокрация. Организационен секретар на Националния координационен съвет на СДС. Началник на канцеларията на президента Желю Желев (1990-1996). Вицепремиер в служебното правителство на Ренета Инджова (1994-1995). Посланик на България в Белград (1997-2001).

-Г-н Трифонов, кои бяха първите, които тръгнаха срещу комунистическата власт в края на 80-те години на миналия век?

-На 3 ноември 1988 г. в Софийския университет се създаде Клубът за защита на гласността и преустройството с главен инициатор д-р Желю Желев. Сред първите бяха също КТ“Подкрепа“, Комитетът за екологична защита на Русе от обгазяването от Румъния.

Този клуб предизвика истерична глупава реакция сред висшите ръководители в страната. Аз имам материалите от заседанията на секретариата на Политбюро от този период. Бяха уплашени и негодуваха, защото без тяхна благословия изведнъж се създава този комитет. А поводът беше прожектирането на филма „Дишай” на Юрий Жиров за Русе и протестите на гражданите срещу тази пагубна за здравето на хората история.

Председателката на Клуба на младите филмови дейци Малина Петрова успя да получи Дома на киното за прожектиране на филма. И това беше поводът за събиране в претъпканата зала. Тогава се прочете призивът за създаване на Русенския комитет.

Част от жените главни инициаторки на протестите бяха дошли в София и с тях контактуваха от Института по философия на БАН Стефан Гайтанджиев и

Христо Смоленов. Те се обадиха на д-р Желев за среща и тогава се роди идеята за създаване на Русенския комитет. Поканиха д-р Желев да участва в инициативния комитет, но той предложи аз да са включа. Попитах Соня Бакиш, съпругата на Станко Тодоров, тогавашния председател на Народното събрание дали би имала против да се включи. Тя се съгласи, което пък после костваше наказание, изключени бяха хора от БКП като Георги Мишев, който беше председател на комитета. Това беше най-сериозната неформално възникнала организация, защото беше на хора от всички слоеве на интелигенцията.

-Как се стигна до създаването на Съюза на демократичните сили?

-Това бяха исторически процеси, които отключи Горбачов с неговата перестройка, гласност и преустройство. Падането на доктрината на Брежнев за ограничения суверенитет, която позволяваше на бившия Съветски съюз за пряка, включително и военна намеса. Да си спомним Чехословакия1968-а година. Горбачов премахна тази доктрина и каза всяка държава да се оправя сама съобразно своите интереси и своите условия.

Даде път на свободата на словото и печата в Съветския съюз. Ние с огромен интерес и ентусиазъм следяхме процесите на преустройство и борбата на Горбачов с ретроградните сили в първото му политбюро. Това даде възможност за два-три месеца да се срути цялата система на бившия комунистически блок. Това е великата историческа заслуга на Горбачов.

У нас постепено се възстановяваха старите закрити след 9 септември партии като Социалдемократическата начело с д-р Петър Дертлиев, Демократическата с Елка Константинова. Провеждаха се срещи на активисти в Института по социология на БАН, където Петко Симеонов ни осигуряваше мазето или заседателната заличка.

Неформално лидерите се срещаха в една квартира на „Ситняково”, наета от покойния вече Георги Спасов. Така възникна идеята за обединяване на тези организации в Съюз на демократичните сили.

-Кой измисли името?

-В разговор между доктор Желев с Петко Симеонов. Сега, кой от двамата е предложил СДС…Петко каза: ”Я, да видим как ще се скандира. СеДеСе! СеДеСе! Вика „Идеално е!”

На 7 декември 1989 година в заседателната зала на Социологическия институт на БАН на улица „Московска” в София се събраха лидерите на 8 неформални организации. Там се прочете учредителната декларация на Съюза.

Любопитно е, че по време на самото обсъждане на декларацията за създаването и на избора на ръководство д-р Желев го нямаше. Той заедно с Чавдар Кюранов от клуба бяха поканени на среща с лидерите на БКП тогава, още Луканов, следващия президент Петър Младенов. Те го извикали на среща, за да „видим, трябва да си сътрудничим, заедно ще правим демокрацията в България“…

Д-р Берон: Децата на комунисти станаха първи капиталисти

Д-р Желев казал: „Вижте какво, вие сте управляващи, в момента се създава обединение на неформалните организации и бившите възстановени партии - Съюз на демократичните сили“. Те останали втрещени. Значи те не са знаели, не са получили информация както и не се получиха ексцесии преди това при учредяването на Русенския комитет.

Реши се да се създаде координационен съвет с председател д-р Жельо Желев, заместник председател д-р Петър Берон и говорители Георги Спасов и Румен Воденичаров. Това се обяви вечерта пред медиите и така възникна СДС.

След 7 дни станаха прочутите събития на 14 декември, около Народното събрание, когато за малко остана да се стигне до ексцесии. Така бурно започна дейността на този съюз.

СДС много бързо се разви и разклони, създадоха се организации във всички големи градове в страната. В една голяма част от ръководствата бяха бивши членове на комунистическата партия. От къде да се вземат политическа активни хора?

-А верни ли са твърденията, че Андрей Луконов е открил за политиката Иван Костов?

- Костов първо ходатайства пред Андрей Луканов да го вземат в партийните икономически среди. Луканов му отговорил „ние си имаме професори икономисти, иди в СДС, там ти е мястото”. Той го е насочил.

Спомням си една среща, която се проведе в сладкарница „Пролет”, срещу паметника на съветската армия на „Царя”. Доктор Желев още нямаше кабинет. Беше съвсем в началото след създаването на СДС, не бяхме се нанесли още в сградата на „Раковски” 134. Иван Костов поискал среща. (Д-р Желев го описва това в мемоарите си). Казал „Аз притежавам много важна информация за нашата икономика, обаче ще струва пари“. Доктор Желев му отговорил: „Вижте какво, господине, ние сме току-що създадена организация и нямаме пари. Разговорът ни приключи!“

Това му е първата среща и запознанство с Иван Костов.

-Искал е пари за информация?

-За информацията, с коята разполагал като преподавател по политикономия първо във Висшия икономически институт, а след това в Техническия университет. Той е участвал в екипи, които директно са обслужвали висшето партийно ръководство с икономическа информация и с икономически съвети.

Това направи много грозно впечатление на доктор Желев и той не можа да се отърси от тази първа негативна оценка за Костов.

- Но само след няколко години той става лидер на СДС и премиер на България.

- След като д-р Желев беше избран за президент на 1 август 1990 година от Великото Народно събрание, той декларира, че напуска СДС. Президентът трябва да е надпартиен - така се разсъждаваше тогава. За председател на СДС беше избран Филип Димитров. След това стана Надежда Михайлова. После Костов, но това вече беше по-късно. Обсъждаше се идеята за превръщане на коалицията СДС в партия. Главни поддържници бяха Йордан Василев, Йордан Соколов и Иван Костов. Аз бях вече посланик в Белград.

Спорно е дали така трябваше да стане. Дали тази многолика коалиция да се превърна в партия, след като съществуваха вече старите възстановени партии. А през 1997 г. СДС спечели изборите и това беше първото правителство, което изкара пълния си мандат от 4 години. То смени собствеността - от преимуществено държавна стана частна.

Много интереси са набъркани в тази история. За мен лично правителството избра лансираните от БСП схеми –масовата приватизация с бонове и работническо мениджърската. В предприятията да се създадат работническо мениджърски дружества, на които да се даде собствеността само срещу 10% от стойността.

А стойността фактически беше доста девалвирала, защото за 6-7 години предприятията бяха декапитализирани. Действаше схемата на входно-изходната икономика – едни и същи частни фирми снабдяваха предприятията с материали за производството и после продаваха продукцията.

\"\"

Ивайло Трифонов

Чрез касова приватизация много малко предприятия бяха приватизирани и то на нищожни цени. По този начин се осъществи смяната на собствеността. Но важно беше да се премине към частна собственост. Няма справедливост.

Бившата стопанска, политическа и полицейска номенклатура станаха главните собственици, т.е. реализира се основната стратегическа задача на БКП-БСП превръщане на политическата власт в икономическа. Този процес успя по същество.

-Ударната приватизация на най-големите ни предприятия се превърна в етикет на правителството на Иван Костов. Каква е вашата оценка за продажбата на „Кремиковци”, БГА „Балкан”, „Нефтохим”, „Каолин”?

- Това е една далавера, която на мен не ми е ясна. Имаше, например турска фирма, която искаше да купи „Кремиковци” и то на доста солидна цена. Но се реши да се даде за 1 долар символично. А ангажиментът на Валентин Захариев беше да поеме дълговете на предприятието. Това бяха милиарди дългове. Той не само, че не покриваше старите дългове на предприятието, напротив той го продаде след това за 120 милиона

долара. Това беше една от аферите и далаверите на смяната на собствеността. За БГА „Балкан” същата история. Много са такива случаи. С „Каолин” също сега се вижда историята с Прокопиев. Маса далавери се извършиха там, след като предприятието стана частна собственост.

- Преди 30 години, когато се зараждаше синята идея имаше ентусиазъм за промяна. Оправдаха ли се тези очаквания?

- Какво значи да се оправдаят? Говореше се тогава пропагандно, че България ще стане Швейцария на Балканите. В момента България многократно е надвишила БВП в сравнение с времето на комунизма. Развива се пазарна икономика.

1 милион души, които присъстваха на 7 юни 1990 г. на Орлов мост преди първите избори, е нещо, което няма да се забрави и никога няма да се повтори в българската история. Толкова масов митинг с толкова ентузиазирани хора, които заявяваха желанието, че с тази диктаторска система трябва да се свърши.

Както д-р Желю Желев е казвал, политическият преход в България беше успешно завършен. Но според него ние се провалихме в икономическия преход. Не беше ефективна промяната на собствеността.

- Възможна ли беше друга посока на т.нар. преход и кой избра пътя?

- На кръглата маса се определиха параметрите на промените в България. Решенията бяха категорични България ще бъде многопартийна демократична държава. България ще бъде страна на пазарната икономика. Стана ли? Стана!

Кой можеше тогава дори да помисли, че България ще стане член на НАТО?! Членове ли сме на ЕС? Да! Въпросът е за стандарта на живот, за развитието на икономиката. И доколко ще съумеем да се възползваме от възможностите, които дава членството ни в ЕС.

Откриха нов производствен завод за автомобилни светлини на \

Борисов: Путин да дойде да провери дали България бави "Турски поток"

17:52 | 04 Декември 2019 г.
"Има отправена покана към Владимир Путин да посети България догодина, а това е добър повод да види напредъка по нашите проекти. Това заяви пред bTV премиерът Бойко Борисов, след като по-рано днес руският президент Владимир Путин заяви, че България умишлено бави "Турски поток".
 
"Сигурно на Русия не й е приятно чисто политически, че България е толкова лоялен и силен член на НАТО и ЕС, не бавим "Турски поток". Всеки има право да търси алтернативни трасета, ние търсим алтернативна диверсификация. България е лоялен член на Европейския съюз и НАТО.
 
Ние изпълняваме препоръките на Европейската комисия. Ние не сме нито Сърбия, нито Турция. При нас се одобряват от ЕС и са с 1 милиард по-евтини тръбите и трасето. Ние имаме над 140-150 км, които са изкопани и имат тръби. Преди няколко седмици бяхме със сръбския министър на границата. Освен това припомням, че открихме връзката с Турция, която при нас се нарича Балкански поток. Може би на Путин му е стара информацията. Но нека заповяда и ще види. Той вече е поканен", коментира премиерът. 
 
"Даже в Стратегическото партньорство, което в Белия дом разписах го има това трасе, демек имаме одобрение и от тях. Ако и аз бях действал така, както БСП, когато бяха на власт и Драго Стойнев министър, тогава дойдоха от Брюксел и казаха за наказателна процедура заради корупция, неправилно проведени обществени поръчки и проектът се спира. В момента всички казват: "Браво! България строи "Балкански поток", строи интерконектора с Гърция“, допълни той.  Борисов заяви, че е доволен от посещението си в САЩ. "Да си на камината в Белия дом и то в компанията на заместника на Доналд Тръмп - това е много добре. Видях ролята на телевизията, на медиите. Винаги дават президента Тръмп с едни изкривени физиономии, с едни дупки по бузите. А той е един изключително симпатичен човек. Уникален! Беше толкова подготвен по всички теми и ме разбра", каза Борисов.
 
 
"Не са много българите, които са посрещани с 21 топовни салюта! Беше ми драго заради България!", каза още Бойко Борисов.  Премиерът коментира и темата за върховенството на закона. Според него Сотир Цацаров е много начетен човек, но новият главен прокор Иван Гешев е човек израснал в оперативната работа. Според него той ще има големи успехи в работата си с МВР и ДАНС, именно защото идва от оперативна работа. За разлика от Цацаров, който преди да стане главен прокурор е бил съдия.
 
 
 
 

Нено Димов: Отговорността за разпределянето на водата за Перник и Радомир е на ВИК (ВИДЕО)

17:31 | 04 Декември 2019 г.

Проверката за кризата с водата в Перник, която се проведе в края на миналата седмица констатира, че е имало отклонение на вода през помпената станция на вода на Радомир. Това съобщи за предаването "Денят на живо с Наделина Анева", министърът на околната среда и водите Нено Димов.

"Ние поискахме повече информация в началото на тази седмица, но за съжаление все още не са ни предоставили такава. Предполагаме, че трябва технологично време от енергоразпределителното дружество какъв ток е използван. Искам да вметна, че и двамата градоначалници, и този на Радомир и този на Перник, не са били длъжни да знаят за подобни неща. На практика в официалния документ, това е месечния график, който е публикуван и на страницата на Министерство на околната среда и водите е казано, че тази помпена станция може да отклонява вода към Радомир, само предвид, че има извънредна ситуация. Ние не сме уведомявани за подобна ситуация, особено през последните две години, а това е задача на ВИК", каза още той.

"Това изцяло е било отговорност на дружеството, да организира начина на подаване на вода, защото те имат отговорността да организират всичките си източници, с които разполага, така че хората и в Перник и Радомир да имат вода за пиене. Освен язовир "Студена", ВИК Перник е носител на повече от 25 разрешителни, за различни водоизточници с питейна вода, които може да използва в определена ситуация, но начина на комбинация на тези водоизточници, вече зависи изцяло от управлението на ВИК", посочи министърът. 

"Има големи проценти загуби на вода в Перник, става дума за над 75%, това е огромен разход, която не се ползва от перничани и не остава в язовира. И тук не става дума само за Перник, а за много други места в България и ние работим по този въпрос. Това е голям проблем, осигурили сме финансиране за 12 консолидирани ВИК оператора през този програмен период", каза още той.

Четете още интервюта и коментари тук!

"Това, което трябва да се преразгледа и то в рамките е на кратки срокове е водата за питейни нужди, да не се използва за други такива, примерно за промишлени. Качеството на водата е различно. Това не е нещо, което може да се случи за месец или два, защото промишлеността трябва да има от къде да ползва вода, т.е. трябва да я намери, да получи съответните разрешения, да е достъчна по обем и т.н. В такава посока трябва да се въври през следващите години, защото водата ще се превърне в най-ценния ни ресурс", допълни той. 

Четирима от ВСС подпомагат рушенето на устоите на правото и държавността

15:09 | 04 Декември 2019 г.
Изборът на главен прокурор освети персоналните изпълнители в битката за овладяване на съдебната власт, пише "Правен свят". Същите, за жалост, битуват както вън от съдебната система, така и вътре в структурите й. И едните, и другите са откровени представители на чужди на съдебната система интереси, несъвместими с нейната институционална и функционална независимост. Откровено обслужват политическите и икономическите позиции на бивши или настоящи представители на политическата класа, безнаказано получили по неправомерен начин през годините на Прехода от централизирана към пазарна икономика значителен икономически и финансов ресурс. И едните, и другите лицемерно прикриват своите деструктивни методи за овладяване на органите на съдебната власт чрез развяване флага на реформаторския дух.
 
Реално нямат никакъв принос с работа или дори с идеи в този процес. Но шумно глашатайсват, че са единствените и незаменими притежатели на професионалните и нравствени качества за ръководенето на организацията на третата власт. Безцеремонно си приписват определението, че са единствени носители на умението за справяне с управлението на системата. Всеки другомислещ е титулуван като враг или "крепител на статуквото".  Капсулирали са се в кастата на менторите за реформирането на съдебната система. Твърде често монолитно и умело лобират за "своите кадри" (еднакво мислещите с тях) за влизане в системата или за кариерното израстване на себеподобните им. Активно действат чрез техните активисти в атестационните и конкурсни комисии за кариерно попълване органите на съдебната власт със "своите кадри".
 
Фанатизирано радеят, дори чрез пристъпване на закона, за прокарване на своите "либерални възгледи" и в правоприлагането. Нерядко, недопустимо спрямо буквата и духа на закона и утвърдената съдебна практика, налагат решаване на съдебни спорове в нарушение на принципите за независим и безпристрастен съд, в услуга на тези, за които лобират.
 
Резултатът е - подкопаване устоите на правото и държавността. Тази тенденция все повече задълбочава разминаването с очакваното и дължимото на обществото законосъобразно и справедливо правосъдие. Лобистите в управлението на съдебната власт често стават причина за все по-рядкото приключване на дисциплинарните производства срещу бездействащите съдии с адекватни наказания за допуснатите нарушения при изпълнение на служебните задължения. Същите не желаят постигането на реални и устойчиви резултати в хода на съдебната реформа при сегашната актуална конфигурация на състава на колегиите във Висшия съдебен съвет.
 
Легитимно конституираният през м. октомври 2017 година кадрови орган на съдебната власт, избран по структура и състав в съответствие с Конституцията и Закона за съдебната власт за петгодишен мандат, не ги удовлетворява. Независимо, че изборът се проведе по строго разписани демократични правила - чрез пряк вот като за една част от членовете съдиите избраха съдии, а другата част беше избрана от Народното събрание, с повече от 2/3 от гласовете на народните представители, след предхождащо публично обсъждане на професионалните и нравствени качества на кандидатите - все от редиците на магистратската общност.
 
Въпреки че функциите на органа са гарантирани чрез демократични процедури за взимане на решения, още в началото на дейността си, Съдийската колегия на ВСС се изправи пред индикации за зависимости, които пробиват системата отвътре. Чрез саботиране, деструктивност или отлагане решаването на значими кадрови въпроси, някои от членовете на съдийската квота в ресорната колегия, в нарушение на  чл. 16 ЗСВ, последователно саботират дейността, като паралелно постоянно предприемат опити за прокарване на чужди на независимата съдебна власт идеи. Това се прави в интерес на неколцина неправителствени организации, свързани помежду си чрез източниците на чуждестранно финансиране. Например, като милеещият за интересите само на собствената си върхушка организация Съюз на съдиите в България. Членската маса на въпросното НПО формално обхваща около 1/5 от общия брой на съдиите в България, но действителният брой на членовете е доста по-малък.
 
Четирима от членовете на Съдийската колегия – Лозан Панов, Атанаска Дишева, Олга Керелска и Цветинка Пашкунова, нескрито афишират афинитета си към споменатия вече ССБ, както и към проявите и политиката на движение "Боец" и "Правосъдие за всеки", които са подкрепяни от подсъдимия Цветан Василев, обвинен за присвояване на милиарди, довело до фалита на КТБ. Същите лобират и за интересите в правосъдието на политическата партия "Да, България", с формален председател – проваленият бивш правосъден министър Христо Иванов и активно промотирана от медиите на подсъдимия издател Иво Прокопиев.
 
Често на едно и също мнение с четиримата кадровици – Панов, Дишева, Керелска и Пашкунова, се оказват и определени адвокатски кръгове, част от които свързани с един от посочените подсъдими и близки до него бизнесмени, придобили солидни капитали чрез приватизация и овладяване на монополи. Заради това не е изненадващо, че четиримата членове на ВСС гласуват еднакво, като по команда, а действията им се прокламират като "бунтарски" и единствено "правилните". От медиите на същите бизнесмени на Прехода.
 
В същото време, особено трима от членовете на Съдийската колегия – Панов, Дишева и Керелска, почти непрестанно търсят противопоставяне на всички градивни и смислени идеи и конкретни решения, свързани с преодоляване кадровите проблеми и дефицити в органите на съдебната власт. Изкусно изнамират и изтъкват основания и причини за отлагане решаването на належащи и срочни задачи. Противопоставят се заради самото противопоставяне, без никакви съображения и мотиви, срещу множество предложени позитивни и конструктивни идеи и конкретни действия от други членове на колегията. Стриктно се придържат към действия, разрушаващи авторитета на съдебната система. Като крайната им цел е овладяване на съдената власт от кръговете, за които работят.
 
Най-тревожното за правораздаването обстоятелство е публично известното поведение на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов. Особено показни са контактите му и участия в събития, организирани от близки до "Да, България", срещи с активисти на движение "Боец" и "Правосъдие за всеки", както и с адвокати, членове на ръководните органи на партията. Последното е особено притеснително, защото същите адвокати са и защитници на обвиняеми и подсъдими лица, притежаващи огромен финансов и медиен ресурс. Показни контакти Панов демонстрира и с политици от друга политическа партия – ДСБ.
 
Недопустима за правовата държава е изразената институционална позиция на председателя на ВКС, поради факта, че е ръководител на третата, последна инстанция по всички дела, вкл. и по наказателните дела, разглеждани от Специализирания наказателен съд, подсъдими по които са знакови фигури от престъпния свят. Учудващо и нелепо, но също така скандално и необяснимо, отекват в съзнанието на всеки непредубеден гражданин някои политически прояви, организирани и осъществени от или с подкрепата на партиите от коалицията "Демократична България", включваща в себе си "Да, България", ДСБ и Зелено движение, ръководено от бивш служител на Иво Прокопиев, известен с прякора си "Компенсаторката".
 
Такива например са т.нар. Маршове за справедливост, за законност или каквото дойде на ред, които издигат като "знаме на протеста" персоната на председателя на ВКС, както и за протеста в защита на осъдената на първа инстанция за подкуп – бившата кметица на район "Младост" Десислава Иванчева.
 
Съпричастността или неразграничаването на председателя на най-висшата съдебна инстанция от тези събития и до днес представляват грубо противоконституционно поведение. Магистратите са деполитизирани и всяка подкрепа към политическа инициатива представлява несъвместимо със статута на съдията, прокурора или следователя действие.
 
Във втория случай е налице безпрецедентно пряко или косвено съюзяване на пазителя на закона с неговите нарушители. Изказваните становища на председателя на ВКС по кадрови въпроси често се идентифицират по съдържание с политическите изказвания на председателя на партия "Да България", а дори думите на Лозан Панов често съдържателно се покриват с тезите на Христо Иванов.
 
Със станалия достояние доскоро не много известен факт може да се обяснят и редица от проявите на кадровика Атанаска Дишева. Колкото и тя да твърди обратното, фактите сочат, че семейство Дишеви са в близки отношения с председателя на политическата партия "Да, България". Още повече като се има предвид, че когато се защитават общовалидни за системата и държавата въпроси, засягащи органите на власт и управление, тезите на "Да, България" и становищата на Дишева, изразявани на заседанията на ВСС, винаги съвпадат.
 
От многобройни публикации в медиите се установява, а това е видно и от сайта й, че съпругът й Генади Дишев, е един от основателите и първи активисти на същата партия. Издиган е за кандидат за депутат в Ловешки избирателен район, на изборите за парламент през 2017 година, само няколко месеца преди номинацията на съпругата му – съдията от ВАС Атанаска Дишева за съдебен кадровик. Това обяснява и още нещо, което самата Дишева призна на заседание на Пленума на ВСС, че съпругът й е прекратил партийното си членство четири месеца след като е станал партиец, очевидно предвидливо, за да не се натрапва зависимостта в изявите й така болезнено отчетливо и видимо.
 
Френетичното противопоставяне на Дишева на професионалната позитивна оценка на прокурорската общност относно кандидата за главен прокурор, споделена от мнозинството от членовете на Съдийската колегия, при провеждане на изслушването на Иван Гешев, а след това и в процедурата след връщането от президента на предложението обратно на ВСС за произнасяне по реда на чл.173, ал.13 от ЗСВ, съвпада изцяло с масираната кампания срещу тази кандидатура на бившите съпартийци на съпруга й. Те не пожалиха сили за упражняване на системен политически натиск върху легитимния кадрови орган на съдебната власт, както за осъществяване на злостна клеветническа кампания срещу кандидатурата, така и за проваляне на провеждания избор.
 
Това поражда основателния въпрос - лобирането и отстояването на чужди интереси, независимо какви и чии, не е ли най-тежката форма на несъвместимост с поста - член на Висшия съдебен съвет? Не е ли най-вредоносното действие разрушаването на системата отвътре?
 
В публичното заседание на 14 ноември 2019 година на Пленума на ВСС лобистите като един призоваха за нова процедура, без да държат сметка за предвиденото задължение на Пленума да продължи процедурата, което задължение е разписано в чл. 129, ал. 2 от Конституцията и чл.173, ал.13 от ЗСВ по императивен начин.
 
След като президентът върне предложението, в полза на кандидата възниква правото, респ. за органа – задължението, да се извърши повторно гласуване. Което се провежда в рамките на все още висящата процедура, тъй като последната не е приключила с връщането на предложението. Едва ако при това прегласуване на същата кандидатура не се съберат минимум 2/3 от гласовете, следва, по силата на закона, без да е необходим изричен акт на ВСС, провеждане на нов избор отначало.
 
В опит да въведе Пленума в хватката на конституционна криза, кадровикът Дишева в резоньорски синхрон с бившите партийни другари на съпруга си, манипулативно представяше невярната теза, че липсва тълкуване на текста от Конституцията, какви са правомощията на ВСС след неподписването на указа от президента за назначението на избрания и предложения кандидат.
 
С цел протакане и дори проваляне на избора, не се поколеба да скандализира с несъстоятелни и напълно произволни тези за необходимост от тълкуване на иначе напълно ясния конституционен текст. В същия стил на извращаване на фактите и правото, активно се проявиха и останалите членове от лобистката четворка. С огласяване на мнения, като че ли написани от един и същи автор, за прекратяване на процедурата (прекратяване може да има само при оттегляне кандидатурата на кандидата) и провеждане на нов избор, преди да е довършена висящата.
 
В правно неиздържаната позиция на лобисткия квартет като под индиго се четеше становището на яростните противници на избора на Гешев: олигарси, подсъдими и обвиняеми, грантовия Съюз на съдиите и останалите грантови НПО-та. Горните факти недвусмислено разкриват и показват наличието на пряка, неразривна, здрава, постоянна и силна зависимост на Дишева от обявилата се срещу избора на Иван Гешев за главен прокурор партия "Да, България" и присъдружния й кръг.
 
Подобна зависимост бе абсолютно основание за самоотвод. Дишева не само че не се самоотведе, но прояви най-дейно, активно, провокативно, манипулативно и съзнателно тласкане на процедурата към конституционно нарушение, дори към саботиране и проваляне на избора, вкл. и като разигра параноичен водевил за "заплаха" към личността й от кандидата, с отправената от него в кулоарите на съвета фраза, че й предстои политическа кариера като общински съветник.
 
Манипулативното говорене на четиримата кадровици показа флагрантно непознаване на практиката на Конституционния съд относно правната природа на указа на президента, с който се легитимира избора на всеки от тримата "големи" в съдебната власт. Тезата за нова процедура, преди довършване на започналата, се подкрепяше от голословното и правно неиздържано оспорване на законността на последната с доводи по целесъобразност, като:
 
             -  поради единствения кандидат;
 
             - че ВСС е публикувал и взел предвид и други становища на професори, на органите, с които кандидатът е работил, освен становищата на изброените в закона субекти;
 
             - че изборът на единствения кандидат за главен прокурор е бил формално публичен, но не и прозрачен;
 
             - за "липса на професионална компетентност за поста, която да надхвърляла обичайно изискуемите умения за работа по дела на всички останали магистрати".
 
Специално внимание Панов, Дишева и Керелска отделиха и на изказването на главния прокурор Сотир Цацаров, като не вникнаха в смисъла на думите му по време на изслушването на Иван Гешев. Той говори за недопустимата практика при избора на Лозан Панов, като пример за политически предрешен избор за председател на Върховния касационен съд, в който основна роля са имали конкретни влиятелни политически субекти.
 
При пълно изкривяване смисъла на изказването на Цацаров да разобличи подобна практика като недопустима, реферирайки към "случая с избора на Панов", гласовитото трио си послужи с груба манипулация като произволно и напълно злонамерено, при игнориране на достоверните публични факти за конкретния прозрачен избор, който е безпрецедентен по своята публична продължителност и изчерпателност на проверките за професионалните и нравствени качества на кандидата, екстраполира към настоящия избор с говоренето за "опасна подмяна на демократичната процедура по овластяване на най-високите административни длъжности в съдебната власт".
 
На фона на продължилите четири месеца опити за саботаж на процедурата по избор на нов главен прокурор, трябва да се отбележи, че за първи път професионалната общност на обвинителите и разследващите органи дадоха възможност на своите колеги от Прокурорската колегия на ВСС да издигнат кандидатура за "обвинител №1". Проявената подкрепа от пълния брой членове на колегията показа, че стратегията за развитие на държавното обвинение през следващите седем години е в ръцете на професионалната общност, а не на политиците.
 
Резултатите от работата на кандидата, отзивите за него от представители на научната общност и на практиката, представянето му на публичното изслушване и отговорите на 107 въпроса от над 73 субекта показаха, че Гешев притежава нужните качества за заемане на отговорния пост. По-конкретно, кандидатът притежава професионални способности, квалификация и умения, придобил е изискуемото ниво на познание в областта на правото, както и годност за принос в развиване на законността и утвърждаване авторитета на професията.
 
Със сигурност Иван Гешев не е единственият, притежаващ качествата да бъде главен прокурор. Несъмнено има десетки магистрати, които биха отговорили на заложените в закона критерии и респ. биха могли да заемат високия пост. Но оправомощеният орган – Прокурорската колегия към ВСС - не издигна повече от една кандидатура.
 
Съобразно предписанията на закона бе осъществена една от двете възможности: първата - да предложи повече от един кандидат, втората - да предложи само един кандидат. В рамките на предоставеното им правомощие, кадровиците избраха втората законова алтернатива. Едното или другото, тези две правни действия са еднакво законосъобразни.
 
По същия начин постъпи и министърът на правосъдието – предпочете една от двете възможности, а именно - да не издигне кандидатура. Данаил Кирилов не направи изключение от своите предшественици – от съществуването на настоящата Конституция, никога министър не е номинирал един от "тримата големи" в съдебната власт, макар да има правото да го прави.
 
Президентът Румен Радев - осъществи също едното от двете конституционно определени действия: в случая – да върне направеното с решението на Пленума на ВСС от 24 октомври 2019 г. предложение за назначение на кандидата на главен прокурор, а по-късно и да подпише указа за назначаването на Гешев, след неговото категорично преизбиране с 20 гласа "за".
 
Тъй като става въпрос за законосъобразно поведение на оправомощените субекти, не само че е напълно излишно, но е недопустимо и дори опасно да се поставя въпросът - трябва ли посочените актове да се приемат без никакви възражения и оспорване? Отговорът е: Да, трябва! Всички са длъжни безусловно да приемат, да търпят и да се съобразяват безпрекословно, независимо дали харесват или не, и с четирите акта. В това отношение е недопустима каквато и да е избирателност. Никой няма право да принуждава субекта да постъпи противно на волята си като избере другата възможна алтернатива. Противното би означавало да се наруши едно от най-значимите и основополагащи достижения не само на съвременните законодателства, но и на цивилизацията и правото въобще.
 
Това достижение успешно може да се формулира така: никой няма право да нарушава чужди права, респ. всеки е длъжен да търпи и да се съобразява с чуждите правомерни действия, с чуждото законосъобразно поведение, независимо дали лично той го одобрява или не. Също така, никой няма право да принуждава друг да прави нещо против волята си, ако поведението на последния е в рамките на предписаното от закона. Особено когато се касае за държавен орган, действащ в рамките на строго регламентирана процедура.
 
В противен случай ще настъпи хаос, анархия, антидържавност.
 
Ето защ, бе правно необоснована тезата на критиците, че е недопустимо в избора да участва само един кандидат, с което се нарушавала състезателността. Тезата бе неоснователна и ирелевантна на законността на процедурата. Следва обаче да се имат предвид предписанията и критериите на закона за професионалните и нравствените качества на кандидата.
 
Състезателността се състоеше и в съответствието на данните за кандидата с изискванията на закона. Затова се съпоставяха с качествата на кандидата, постигнатото в работата му, съдържанието на концепцията за развитие на прокуратурата . В тази връзка състезателността не трябваше да се възприема в буквалния смисъл на понятието - като съревнование между няколко участници в дадена  дисциплина.
 
Кой друг, ако не съответната професионална общност, може да познава и да оценява най-добре качествата на своите членове? Че това е правилният подход, се убеди цялата професионална общност и обществеността на България в продължилата няколко часа процедура при изслушването на кандидата.
 
Последният успя да докаже пред значителна част от членовете на ВСС – 20 от присъстващите на всяко от двете заседания по 24-ма членове, че притежава необходимите професионални и нравствени качества: познаване на вътрешната и международната правна уредба, умение да анализира и да прави изводи; и най-важното - да прави предложения и да поема отговорности; проявява сдържаност, демонстрира уважение към чуждото мнение, но показва и способност да отстоява своето, с внимание изслушва несъгласните, но също така не се отклонява от принципните си позиции.
 
Процедурата не бе нарушена и в частта, че становища и въпроси можеха да се поставят и да се публикуват на сайта на ВСС само за изчерпателно изброените в Закона за съдебната власт субекти - неправителствени организации, професионални организации на магистрати, висши училища и научни организации - т.е. от гражданското общество.
 
Разпоредбата на чл. 173, ал. 8 от ЗСВ следва да се тълкува в интерес и в полза както на гражданите и техните организации, така и на държавния орган. Т.е., от една страна, нормата защитава правото на обществото да изразява становища и да поставя въпроси, което е израз на демократичното начало, но също така, от друга страна, предпазва процедурата и органа, който я осъществява, от евентуално недопустимо претоварване и блокиране на дейността му.
 
Когато обаче органът самоволно и доброволно се отказва от защитната преграда, няма и не може да има действие, осъществено "в разрез със закона". Още повече като се има предвид, че общественият интерес изисква обществото да бъде информирано, което респективно означава съществуването на задължение да му се предостави тази информация. Сред становищата за личността на кандидата са поместени оценките на редица изтъкнати юристи, авторитети в правото, с отлични преки впечатления за професионалните качества на кандидата за главен прокурор.
 
ВСС бе длъжен строго да следва и спазва предписанията на закона, който обединява категорично обществения интерес в защитата правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Опитите на лобисткото малцинство на политически интереси в съдебната система да представи този избор като непрозрачен и в нарушение на закона, не успяха. Този избор доказа, че Пленумът на ВСС устоя на политическия натиск, на злостните публикации, протести и призиви за политическа намеса в независимостта на съдебната власт.
 
Следващият тест на мнозинството от кадровиците ще е след две години, за ужас на враговете им.
 
Източник: Правен свят

За морала и зависимостите в правосъдието – глобално и у нас

10:26 | 04 Декември 2019 г.
Процедурата по избор на нов главен прокурор, проведена по правилата, изготвени от екипа на бившия правосъден министър Христо Иванов, вече е в историята. Президентският указ за назначаването на Иван Гешев бе обнародван в Държавен вестник, така че остават броени седмици до встъпването в длъжност на новия ръководител на държавното обвинение.
 
Каквито и оценки да получава Иван Гешев за своите професионални и личностни качества, фактите са такива, че на същия не могат да му бъдат отречени сериозният професионален опит, изграден на базата на работата му в различни звена и постове в съдебната система, както и доверието, с което се ползва сред мнозинството от своите колеги. Атаките срещу него бяха лишени от всякаква конкретика, не беше посочено нито едно нарушение на Гешев във връзка с работата му или нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Изказваха се опасения, че Иван Гешев не бил достатъчно дипломатичен и умерен, липсвала му висока академичност, без да се отчита, че процедурата за избор не е нито за министър на външните работи, нито за председател на БАН.
 
Къде тогава е лакмусът към разбирането на въпроса дали заявената позиция на гласувалите против избора на Иван Гешев за главен прокурор е автентичен израз на тяхното субективно убеждение, че същият не притежава необходимите качества или е плод на предразсъдъци и внушения от страна на политически и бизнес среди, част от лидерите на които се намират извън пределите на страната. Отговорът на поставения въпрос се съдържа в анализа на поведението на въпросните лица по други, чисто технически, професионални въпроси, свързани с администрирането на съдилищата, осигуряване на нормални условия на труд и кадрова обезпеченост. При решаването на тези въпроси не би следвало да има никакъв политически оттенък, а водещ принцип би трябвало да е общият интерес на магистратската общност и на гражданите.
 
За целта нека разгледаме няколко примера за поведението на т.нар. "опозиция на статуквото" и в този Висш съдебен съвет:
 
– пасивна позиция относно необходимостта от оптимизиране на съдебната карта;
 
– опит за саботиране от страна на председателя на ВКС Лозан Панов и на кадровика Олга Керелска на реформата, предложена от председателя на ВАС Георги Чолаков, за оптимизиране на кадровата обезпеченост на административните съдилища;
 
– пасивната позиция по отношение на кадрова необезпеченост на специализираните наказателни съдилища;
 
И най-актуалният пример от миналата седмица:
 
– липсата на адекватна и бърза организация при изработването на правила за допълнителното материалното стимулиране на специализираните съдии. В случая, поради мнение на Олга Керелска, че има забележки към проекта и на Атанаска Дишева, че не могат да се приемат правила за допълнителни парични възнаграждения на съдиите от специализираните съдилища, без да се държи сметка за натовареността, съществува реална опасност магистратите от Специализирания наказателен съд и от Апелативния специализиран наказателен съд  да останат без допълнително материално стимулиране, въпреки наличието на осигурени средства за това.
 
 
Горното може би ще убеди част от аудиторията, че идеята на "вечната опозиция" във ВСС е просто опит за саботаж на всички градивни идеи за развитие на съдебната система, спазвайки Ленинския принцип "колкото по-зле, толкова по-добре", а поведението им при избора на Иван Гешев просто се вписва в тази поредица от действия. Внимателен поглед обаче показва, че мотивите на Лозан Панов, Олга Керелска и Атанаска Дишева не се изчерпват само с това.
 
Следваше да се отчете и едно друго обстоятелство, а именно – от какви морални позиции се преценяваха личностните качества на Иван Гешев. Тук е достатъчно само да се споменат имотните скандали около Лозан Панов и Атанаска Дишева, за да стане ясно, че е много важно да има морални съдници, но още по-важно е кои са те! Още по-неприятно усещане създава и безспорният факт на ангажираност на точно тези две лица с една политическа партия, самопровъзгласила се да е единствен говорител на особена категория хора, които са наричани понякога или "стара" или "автентична" градска десница, или просто "умни и красиви".
 
Че някои обстоятелства около въпроса за избора на Иван Гешев добиха политическа окраска, спор няма. Но това бе изцяло по вина на противниците на избора, които разчитаха Гешев да изпусне нервите си, да потърси помощ от политици, което вече щеше да дискредитира кандидатурата му. Важното е, че въпреки огромните усилия, самият избор остана в рамките на законовите процедури и не беше опорочен. Нищо, че една политическа партия, в разгара на предизборната кампания за местния вот, дори изостави своите потенциални гласоподаватели и вместо да говори за решаване на многобройните проблеми на столицата, концентрира целия си потенциал върху очерняне на кандидатурата на Иван Гешев. Това бе видно и от присъстващите лица на митинга против избирането на Иван Гешев. Като на последния от тези митинги се появи и загубилият изборите за кмет на София кандидат Мая Манолова.
 
Горните факти поставят интересен въпрос, а именно дали подобни странни политически коалиции са само български феномен, възникващ ad hoc, или са част от неформална мрежа от групи за натиск, оплетени помежду си в политически и финансови връзки, далеч надхвърлящи пределите на нашата страна. Отговорът на този въпрос ще хвърли светлина върху причинно-следствения процес на горепосочените събития и поставяйки поведението на противниците на Иван Гешев в по-широк, международен аспект, може би ще даде по-голяма яснота и по-разумно обяснение относно тяхното поведение.
 
Разбира се, че феноменът "политици в тоги" далеч не е българско изобретение. Аналози на Методи Лалов и Лозан Панов могат да се видят почти във всяка европейска страна. Истина е също така, че подобни коалиции на крайни либерални и леви политически формации (и техните протежета сред магистратските среди) от години съществуват и в много страни от бившия Източен блок, като Унгария и Полша, където също управляващите мнозинства център-дясно са поставени под непрекъснат натиск от страна на политическите си противници. В Полша управляващата партия "Право и справедливост" е постоянно атакувана за опитите си за провеждане на съдебна реформа от коалиция между либералната "Гражданска платформа" и лявата "Съюз на демократичната левица". Саботажът е активно провеждан не само на политическо ниво, но е и публично подпомаган от част от съдиите от Върховния съд, които не крият политическите си убеждения, както и от редица неправителствени организации, финансирани от мизантропа Джордж Сорос.
 
Подобно е положението и в Унгария, където поредното доказателство за доброто взаимодействие на "либерал-социалистическия интернационал" бе новината, че преместването на финансирания от Сорос Централноевропейски университет от Будапеща във Виена е станало с активната помощ на кмета на австрийската столица, който не крие крайно левите си политически убеждения.
 
По въпроса кои са българските аналози на гореописаните факти, е писано и говорено много и няма смисъл да се повтарят ноторно известни факти. Още повече, когато част от играчите са едни и същи. В този ред на мисли, следва да се отбележи, че не е срамно да имаш позиция, която отстояваш агресивно и шумно, но е срамно и недостойно да прикриваш зад лозунга за морал и законност действителните мотиви за поведението си.
 
Източник: В-к "Труд"
 

Лайфстайл

гледай на живо

06.12.2019
  • в момента
    Социална мрежа
  • 07:00
    Всяка сутрин
  • 09:00
    Новини
  • 09:15
    Парламентът на живо