Интервюта и коментари

Мажд Алгафари: Няма заплаха за нови бежанци от Сирия

Мажд Алгафари: Няма заплаха за нови бежанци от Сирия (ВИДЕО)

20:24 | 17 Октомври 2019 г.
"Не виждаме защо наистина Ердоган изтласка кюрдите. Една от целите на САЩ е да създадат една нова държава. Да я финансират и тя да играе роля в арабския свят. Успяха в Ирак, но в Сирия удариха на камък. САЩ загубиха защото турците разкриха плановете им", с тези думи започна участието си в предаването "Патарински LIVE" експертът по сигурността Мажд Алгафари.
 
"Турция започна да купува оръжие от Русия, обърнаха гръб на Щатите. Америка въоръжаваше кюрдите, една армия точно на границата на Турция. Сега Турция иска да изтласка кюрдите навътре в Сирия, да не са до границата. Русия образно казано е съгласна. Има договорка", сподели Алгафари. 
 
"Джихадистите са много силно оръжие в ръцете на кюрдите. Те уж воюват срещу ИДИЛ в Сирия, но не толкова воюват, колкото искат да си запазят територията. Няма война без цивилни жертви. Бежанците няма да бъдат допуснати от Турция. Няма заплаха за нови бежанци от Сирия. Турция иска да прочисти североизточните части на Сирия и да засели сирийци", заяви още той.
 
 
"Българинът не е расист. Накараха ни да мразим турци, помаци. Преди не беше така. Във всяко стадо си има черни овце. Колко души от тези на мача направиха този гаден номер?  От 20-30 хиляди души, 15-20 души са това. И в Англия има расисти. Когато ние ги наречем нещо – това е расизъм, а когато те ни наричат animal (бел.ред. от англ. животно) това не е?  Те като кажат нещо, ние трябва да им се кланяме. Футболните агитки се превърнаха в сбирка на наркомани. Измежду истинските фенове се появяват такива", каза още Алгафари.
 
"След като си извършил умишлено престъпление, не трябва да имаш право на съкратено производство. Правата на затворниците ли се защитават? В правото освен закон, трябва да има и морал", коментира Мажд Алгафари.

Мария Цветкова: Проблемът с пътната мрежа в \

Мария Цветкова: Проблемът с пътната мрежа в "Младост" може да се реши с нов булевард (ВИДЕО)

17:45 | 17 Октомври 2019 г.
Да се кандидатирам е голяма отговорност. През последните години Младост е град на автомобилите. Искам да предложа решения за разрешаване на проблемите",  с тези думи започна интервюто си в предаването "Денят на живо с Наделина Анева" кандидатът за кмет на район "Младост" от ВМРО на Местни избори 2019 Мария Цветкова.
 
"Презастрояването е знаков проблем, но не е само той. Проверихме – има 117 дка потенциално опасни за застрояване. Ние от ВМРО предлагаме да се инвестират 57 млн. за откупуване на земите, които предстои да бъдат застроени на терени на частни собственици. Да се обезщетят собствениците, да бъдат общински и да бъдат облагородени. Ще бъдат само за озеленяване, да не може да се строи на тях", увери Цветкова.
 
"Ще се направят необходимите сметки в бюджета, за да се реши този проблем. Хората могат да си кажат "здравей" през балконите. Проблемът с пътната мрежа и транспорта също е голям. Липсват тротоари, междублоковите улички трябва да се реновират. Проблемът може да бъде решен с нов булевард свързващ Цариградско шосе с Околовръстен път. От Ал. Малинов има "Т" образно – оттам може да се направи път към Горубляне", заяви Мария Цветкова. 
 
 
"Обществени многоетажни подземни паркинги, за да не се спира на тревните площи. Замърсяването също е приоритет. Няма да се правят допълнителни такси, ще бъдат предвидени допълнителни средства в бюджета. На тротоарите трябва да има колчета, за да не се паркира. 
Решението е обществени паркинги и контрол за спазване на наредбите. Ред и сигурност е основната точка в програмата на ВМРО", допълни тя. 
 
"Да има повече патрули, в Горубляне и Полигона също, не само в частите на Младост. Събарянето на незаконните цигански постройки, особено на Околовръстния път в посока Горубляне и край парк "Въртопо", сподели Цветкова.
 
"Топлофикация е пред фалит. Трябва да бъде образувано ново дружество или това да се преструктурира. Но не трябва да бъде за сметка на абонатите, не трябва да се вдигат цените", зави Мария Цветкова. 
 
"Важен акцент в нашата програма е образованата раждаемост. Финансиране на младите образовани семейства, за да отглеждат децата си на територията на СО. За средно образование ще има една отпусната сума, за бакалавър друга. Ще има и за всяко следващо дете", завърши тя.

 

Милка Христова: Да върнем общинските дружества

Милка Христова: Трябва да върнем общинските дружества (ВИДЕО)

17:30 | 17 Октомври 2019 г.

Крайните резултати предстоят, целите ни са да удвоим своя резултат, спрямо 2015 г. Надяваме се да спечелим няколко големи областни града и да имаме победа в София. Победата на Мая Манолова ще бъда победа на всички, които искат промяна за нашия град", с тези думи започна интервюто си в предаването "Денят на живо с Наделина Анева" кандидатът за общински съветник от БСП на Местни избори 2019 Милка Христова.

"Нашите леви политики са и в програмата на Мая Манолова. Някои от нашите идеи се припознават и от десните – като децентрализацията на бюджета. Когато някой не разполага със собствен бюджет, той не може да реши проблемите.  Предлагаме 20 % от средствата от инвестиционната програма, да бъдат разпределени целево на районите по критерий размер на местните данъци на съответната община. Парите ще се харчат в единодействие с местните общности", сподели Христова.
 
"Стигнали сме до ситуация да се молим на Светия синод да ни отстъпи терен в Манастирски ливади. В Младост имаме липса на подобрения в улична инфраструктура и подобряване на спортната база", каза още тя. 
 
"Начинът по който се извършват общинските дейности са дефект в града. Унищожени са общинските предприятия. СО е голям работодател, който дава средства само на външни абонати. Услугите се оскъпяват. Ограничава се участието на широк брой кандидати", заяви Милка Христова. 
 
 
"Трябва да върнем общинските дружества като "Чистота" Искър. Когато една община иска да използва ефективно данъците, може да организира и контролира дейността. Такса "смет" може да се намали", увери Христова.
 
"В "Топлофикация" трябва да се направи сериозен одит и да се хване къде изтичат средства. Да се търсят нови мощности за производство на повече електроенергия за допълнителни приходи на дружеството. Сметките да са прозрачни и разбираеми" завърши Милка Христова. 

Санкции срещу Турция ще нанесат милиарди щети на България

16:06 | 17 Октомври 2019 г.

Европейският съюз обмисля да въведе икономически санкции на Турция заради военната операция, която турският президент Реджеп Ердоган започна в Северна Сирия на 9 октомври.

България и Турция са важни търговски партньори. Информационна агенция БГНЕС представя картината на сътрудничеството между двете страни през последните години.

СТОКООБМЕН

За последната година стокообменът между двете страни бележи възходящ тренд като е регистриран ръст от над 8%. Според статистика на Външно министерство двустранната търговия за първите 3 месеца на 2019 се оценява на 1037.9 млн. евро при 959.7 млн. евро спрямо същия период на 2018 г. Общият износ за Турция през миналата година е оценен на 28 247 306.70 хил. евро. За южната съседка основно изнасяме нефтени масла, рафинирана мед, медни сплави, тръби,кабели, цинк, електроенергия.

Статистиката показва, че за 2018 година в топ 10 на най-внасяната продукция от Турция са автомобили, кабели, оптични влакна, медни руди, електрическа енергия, плодове, платове.

ИНВЕСТИЦИИ

Към 2018 година по данни на БНБ преките чуждестранни инвестиции от Турция в България са в размер на 827.5 млн. евро. По закона за насърчаване на инвестициите до момента са сертифицирани 6 проекта с участието на турски инвеститори на обща стойност 815 млн. лева и 1722 създадени работни места. За сравнение през 2005 е бил само един инвестиционен проект с турско участие.

Интересът на турските фирми в България е насочен към проекти, свързани с изграждане на транспортната и енергийна инфраструктура на страната ни, а също към строителството на жилищни, търговски и офис сгради, както и към банковия сектор.

Премиерът: Категорично сме военната операция в Сирия да спре, за да не тръгне мигрантската вълна (ВИДЕО)

Хранително-вкусовата, химическата и текстилната промишленост също предлагат широко поле за инвестиции.

Съществува потенциал за навлизането на още производители на автомобилни части - сектор, в който Турция има сериозни традиции и дял в световното производство.

Първият български инвеститор, стъпил на турския пазар, е фирма "Приста ойл" - Русе, специализирана в производството на масла, изградила завод за моторни масла в град Измир.

Следва да се има предвид, че са налице турски фирми, които инвестират в България посредством своите европейски филиали (инвестицията на Шишеджам в модернизацията на завода за производство на клинкер и цимент в град Девня).

ТУРИЗЪМ

За 2016 г. Турция заема първо място по брой пътувания на български граждани. През 2017 г.Турция е на второ място по брой пътувания на български граждани след Гърция. През 2018 г. Турция е на първо място по брой пътувания на български граждани. За първите девет месеца на 2019 г. българите се нареждат на четвърто място по посещения в Турция, след руснаци, германци и англичани.

ДЪРЖАВНА ВИЗИТА

По време на официално посещение на министър-председателя Бойко Борисов в Турция в периода 29-30 януари 2010 г. бе подписан "Меморандум за разбирателство между Министерство на икономиката, енергетика и туризма на Република България и Министерство на енергетиката и природните ресурси на Република Турция" между министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков и министърът на енергетиката и природните ресурси на Република Турция Танер Йълдъз. Меморандум за разбирателство бе подписан и между Булгаргаз АД и Боташ (Botas Petroleum Pipeline Corporation).

На 20 март 2012 г. в Анкара, Турция се проведе първото Съвместно заседание между правителствата на Република България и Република Турция. По време на Съвместното заседание бяха подписани четири документа от ресора на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма: 1. Споразумение за икономическо сътрудничество между Република България и Република Турция; 2. Съвместна декларация за насърчаване на икономическото и бизнес сътрудничество между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Министерството на икономиката на Република Турция; 3. Съвместна декларация на министъра на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и министър на енергетиката и природните ресурси на Република Турция за енергийно сътрудничество и 4. Програма за двустранно сътрудничество в областта на туризма между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Министерството на културата и туризма на Република Турция. В рамките на заседанието министър Делян Добрев проведе две срещи: с г-н Зафер Чаалаян, министър на икономиката и с г-н Танер Йлдъз, министър на енергетиката и природните ресурси на Турция. Основни теми на разговор по време на срещата с г-н Чаалаян бяха двустранните търговско-икономически отношения и проблемите на турските износители, които те срещат на ГКПП „Капитан-Андреево” (турската страна връчи Non-paper на министър Добрев). По време на срещата с г-н Йълдъз беше обсъден съвместния енергиен проект за изграждане на междусистемна газова връзка България-Турция.

Още новини от България и света четете тук

ЕНЕРГЕТИКА

България и Турция могат да бъдат определени като стратегически партньори в сферата на енергетиката. Двете държави си сътрудничат по две линии. Първата – износ на електроенергия, а втората – като транзитна страна за руско „синьо гориво“ за Турция през Трансбалканския газопровод. Тази ситуация остава непроменена в продължение на десетилетия, започва още от преди падането на комунистическия строй през 1989 година и се запазва до ден-днешен, докато не бъде изграден „Турски поток“.

През годините обаче, България загуби част от позициите си като доставчик на електричество. Това стана най-вече след 2009 г. На път сме да загубим и ключовата роля на транзитна държава за доставка на руски природен газ, след като Москва реши да се откаже от маршрута през Украйна, чието продължение преминава през наша територия до Турция и други балкански страни. Това безспорно е удар по българските национални интереси. След 2015 година правителствата на Бойко Борисов положиха много усилия тази ситуация да се промени и България отново да се върне на газовата карта на Европа. Този път като се обърнат потоците. Проектираният „Турски поток“, който ще свърже Русия и Турция по дъното на Черно море, най-вероятно ще има своето европейско продължение през България за Сърбия, Унгария и Европа.

В началото на 2019 г. българското Министерство на енергетиката се зае в кратки срокове да промени енергийната стратегия с оглед на променената пазарна газова конюнктура на Балканите и развитието на „Турски поток“. Документът разглежда участието на България при реализирането на ключовите газови проекти „Турски поток“, „Южен газов коридор“, Трансанадолски газопровод, Трансадриатически газопровод, междусистемната връзка Гърция-България, както и проектът за нов терминал за втечнен газ в Александруполис, в който „Булгартрансгаз“ ще участва с миноритарен дял. Стратегията обхваща още и изграждането на електронна борса за търговия, на газоразпределителния хъб „Балкан“. Като основни източници за неговото захранване са посочени: от Русия, местен добив от България и Румъния, природен газ от „Южния газов коридор“, от САЩ, Катар, Алжир, Египет през съществуващи и нови терминали за втечнен природен газ. По данни на енергийния министър Теменужка Петкова за нова инфраструктура ще са нужни над 2,8 млрд. лева, за да може страната да отговори адекватно на новите газови потоци в региона.

Диверсификацията на източниците и маршрутите за доставка на природен газ е във фокуса на вниманието както на европейско равнище, така и в България. Ключов в това отношение е интерконекторът Гърция-България, който е и сред седемте водещи приоритети на ЕС в енергийната област. България ще участва чрез обществения доставчик „Булгартрансгаз“ и в изграждането на терминала за втечнен природен газ край Александруполис. Така ще можем да доставяме природен газ и от по-далечни източници – САЩ, Алжир, Катар и други.

По всичко личи, че изпълнението на газовите проекти върви в срок и с благословията на Европейската комисия. Същевременно Турция извършва офанзива в Северна Турция. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган я определи като „борба срещу тероризма“. Отношенията между Турция и нейните европейски съюзници и САЩ сериозно се влошиха. На дневен ред идва въпросът за налагането на икономически санкции, което може да засегне и енергийната сфера.

Агенция БГНЕС потърси за коментар Валентин Кънев от „Балканската и Черноморска петролна асоциация“. Според мениджъра, евентуалните санкции не биха оказали влияние върху реализацията на тръбопровода през България, защото има сключени договори, проектът върви. „Не виждам някакви причини, които да попречат. Все пак става дума за международни проекти с обвързване на доста страни“, заяви Кънев.

ИСТОРИЧЕСКИ ВРЪЗКИ

Турция, както и нейната предшественица - Османската империя, са едни от най-големите търговски партньори на България.

За последните 140 години, откакто съществува съвременна българска държава, ние сме имали редица водещи търговски партньори – Австро-Унгария, Германия, СССР и Европейския съюз, но една страна винаги е заемала челни позиции в стокообмена – Турция. Географията и историята предопределят близостта между нашите двата народа, включително и в стопанските отношения.

Първоначалното натрупване на капитал и наченките на капиталистически отношения по нашите земи са неразривно свързани с Османската империя. Още от края на XVIII и първата половина на XIX век предприемчивите и родолюбиви българи от подбалканските градове – Копривщица, Панагюрище и др. – се превръщат в най-големите снабдители на Османската империя и нейната столица Истанбул с агнешко и овче месо. Натрупаните капитали се влагат в образованието на следващите поколения, в строителството на български училища и църкви. Благоприятно за българите и за техния възход по време на Възраждането се оказва обстоятелството, че ислямът не насърчава капитализма сред господстващото мюсюлманско население.

И след Освобождението от турско иго през 1878 г. българите запазват част от водещите си позиции на големия пазар на съседната Османска империя до 1918 г. Ситуацията се променя със създаването на Турската държава през 1923 г. от Кемал Ататюрк. Наред с големите реформи, които целят създаването на една модерна светска държава по западен образец, той полага много усилия за развитието на националното стопанство. И ако в България през първоначалния период капиталът се натрупва от търговията с добитък, а в следосвобожденския до 1944 г. - с производството и търговията на тютюн, в Турция тази роля е отредена на строителството. Държавата на Ататюрк разгръща голяма строителна програма през 30-те и 40-те години на ХХ век. През този период се поставя началото на големите фамилии в турския бизнес – Коч и Сабънджъ.

След Втората световна война /1939-1945 г./ България и Турция се оказват от двете страни на Желязната завеса. И в двете страни е извършена голяма обществена и икономическа трансформация. В България комунистите отнемат частната собственост и национализират фабрики и земеделски стопанства, започва индустриализация по съветски образец и се налага планова икономика, развиваща се от петилетка за петилетка, с тенденция тя да бъде взета за три години и преизпълнена за пет. В Турция по същото време има гигантски държавен сектор, също като и в България има нещо подобно на петилетки и планиране.

Но властите в Анкара полагат огромни усилия за появата на частен сектор, този процес върви плавно, и в продължение на 40 години преминава от държавен капитализъм през смесена система, за да се стигне до пазарна икономика. Тя е резултат от реформите на премиера Тургут Йозал /1983-1989 г./, вдъхновени от Чикагската школа на проф. Милтън Фридман. Турция от аграрна страна се превръща в аграрно-промишлена в началото на 90-те години. Нейните строителни компании са втори в света като подизпълнители и по обем на строителни поръчки. Наред с традиционното земеделие, се развиват нови отрасли – автомобилостроене, машиностроене, металургия, туризъм.

В общи линии и България, и Турция, имат дълъг период на силен етатизъм в икономиката, но към 1989 г., когато пада Желязната завеса, разликата между тях е огромна. Ако през XIX и първата половина на ХХ век може да се каже, че предимството е било в полза на България, то през 90-те години ние имаме до себе си един балкански тигър, чиято икономика и население растат с високи темпове и я нареждат сред Топ 20 в света. Това е не само една голямо геополитическо предизвикателство, но и шанс, поне що се отнася до съжителството ни с такъв голям пазар.

През по-голямата част от 30-годишния период /1989-2019 г./ България има положителен баланс в стокообмена с Турция. Този дисбаланс в полза на София отчасти се компенсира от куфарната търговия в началото на 90-те години, посещенията на български туристи в морските курорти на нашата югозападна съседка и турските инвестиции. Още през 90-те години двустранният ни стокообмен достига 1 милиард долара, което е огромна за времето си сума.

Постепенно през новото хилядолетие Европейският съюз заема господстваща позиция в родната търговия, икономика и инвестиции, но Турция запазва водещото си място на търговски партньор извън страните от общността.

Въпреки своята сложна история през вековете, Балканските войни /1912-1913 г./, българи и турци са обречени да бъдат съседи и е хубаво тези отношения да бъдат добросъседски. Това предопределя отчасти и по-особената позиция, която нашата страна заема по някои въпроси, свързани с Турция. България, като страна-членка на ЕС, трябва да работи в посока на разрешаване на проблемите между Брюксел и Анкара, защото само в такава обстановка може да се реализира нашият национален интерес, а той е стабилни и мирни Балкани. Двустранното ни икономическо сътрудничество, което винаги е било на високо ниво, само може да помогне за постигането на тази цел.

Марин Киров: Реакцията на ВСС е безпрецедентна, Панов е преминал всички граници

11:43 | 17 Октомври 2019 г.

Политици, които не са в парламента, се опитват чрез улицата да пренапишат правилата, коментира юристът в интервю за "Монитор".

- Г-н Киров, ВСС излезе с официална позиция във връзка с обръщението на председателя на ВКС Лозан Панов от преди няколко дни по делото „Полфриймън“. Как ще коментирате и очаквана ли е тази реакция на ВСС?

- Интересно решение и непопулярен ход на Съдийската колегия на ВСС е тази официална позиция. Кадровиците досега се страхуваха публично да посочат гнилите ябълки в своята колегия. Явно са преминати всички граници от председателя на ВКС Лозан Панов, щом сме свидетели на тази безпрецедентна реакция. Още предишният състав на ВСС имаше основания и за позиция, и за действия спрямо г-н Панов, който от години използва трибуната, марката ВКС за публични изяви, без да се интересува от същността на този съд.

Ясно е, че тази позиция срещу обръщението на Панов по делото „Полфрийман“ е опит да се защити правото и справедливостта, да се защити магистратската общност от процес на политизиране, който се наблюдава вече четвърта година.

Скептичен съм дали господин Панов ще подаде оставката си, не съм забелязал да е чувствителен към притесненията на колегите си от ВСС и гилдията на съдиите и магистратската общност като цяло. За него те не са критерий и хора, с които би се съобразил, всички ние сме такива всъщност – нямаме право на мнение и нямаме право да очакваме поведение от него. Спомняте си и случая с „Апартаментгейт“. Той се обяснява в отбрана компания, така да се каже.

Сигурно има привърженици на друг ход – освен ВСС да излиза с позиция, да посочват проблема, защото днес това направиха – казаха „няма да мълчим, има проблем и той се нарича Лозан Панов“, да инициират и процедура за неговото отстраняване, защото в публичната позиция са изтъкнати достатъчно основания за това. Не зная дали не е късно за подобна процедура, дали няма да се използва за героизиране на Панов. А и виждам, че за тези четири години начело на ВКС той сам успя да разбие ореола си, който бе изкуствено поставен от симпатизиращите му кръгове. Също така напоследък се вижда и колко точно и какво могат така да се каже вечните борци за съдебна реформа от неправителствения, партиен и бизнес сектор. Видяха се техните възможности за влияние, някои обвързаности, цели и ценности. Какво повече е необходимо от това? Те сами се разкриха пред обществото. Щеше да е много трудно някой друг да говори за тях, да обясни на хората какви са – защото те заглушават всеки инакомислещ. Но ето, че постепенно в годините с действия се показа, че Христо Иванов не е месия в съдебната реформа, че и извън кръга на Калпакчиев и Лозан Панов има много честни и свободни магистрати, че неправителственият и политическият сектор, приватизирал дебата за съдебната реформа, не е способен на друго освен уличен натиск и разходки из центъра на София след работно време, че тези хора не предлагат решения и губим ценно време, защото България - макар и да постига напредък в мониторинговия механизъм по съдебната реформа, има още много какво да се направи, за да се чувстват гражданите сигурни и защитени.

- Допустимо ли е председател на ВКС да се намесва в работата на съда и да се използва съдебната институция като трибуна за изразяване на лично мнение от шеф на който и да е съд, както е посочено и в декларацията?

- Не, не е допустимо. Но и ние не трябва да се правим на изненадани – от години всички кротко наблюдаваме Панов и неговата стратегия и кариера. Къде бяха будните граждани, когато медийните кръгове, които сега му симпатизират, упорито твърдяха, че той е част от задкулисието. Къде са години наред, когато Върховният административен съд е оплюван, но нито веднъж не е посочван като проблемен в докладите на ЕК, напротив, там се постигна бързина, ефективност и справедливост? Къде бяха ВСС през 2018 г., когато подалият оставка като заместник на Панов съдия Красимир Влахов в мотивите си написа: "Срамувам се да съм част от екипа на човек, който няма съзнанието за високата отговорност, с която го задължава заеманата от него позиция на върха на съдебната власт; който възприема Върховния касационен съд като трибуна за отправяне на спорни публични послания, без да проявява особен интерес нито към правораздавателната и тълкувателна дейност на съда, нито към хората, които ги осъществяват (ще си позволя да цитирам думите на мой изключително уважаван колега - дългогодишен върховен съдия: "Човекът се интересува от марката ВКС, а не от субстрата ВКС"); който занимава обществото с личните си страхове, sms-и и части за автомобили, но не е формулирал нито едно смислено послание, което да консолидира съдийската общност и да ни внуши гордост от работата, която вършим. Срамувам се пред моите колеги, на които не мога да обясня, че не съм в състояние да поставя интересуващите ни въпроси на вниманието на председателя на съда - главно поради специфичното му разбиране за работно време и работно място, но също така и защото приоритетите му очевидно не са свързани с работата". Виждате как историите при Панов, вечният замесен в скандали, се повтарят като фарс. Неща, които сме говорили през годините, заради които сме били обиждани, посочвани като неправилни, причислявани към лагери, сега отново са на дневен ред. Но това, което имаме като председател на ВКС, беше ясно от самото начало, някои не вярваха, сега виждат ден след ден как той се отдалечи от мисията, за която бе избран.

- Трябва ли според вас председателят на ВКС да поеме своята отговорност?

- Да, според мен е време г-н Панов да подаде оставка, да изгледаме и този героичен сериал – защото бъдете сигурни, той може да мотивира оставката си с изкусна аргументация за зависимости, натиск и прочие. Всъщност не само може да говори за тези неща, ние виждаме и как ги прилага – защото неговата позиция по казуса „Полфрийман“ е всичко това, срещу което се бори. Той като учител по морал се обръща към съдии от неговия съд и им обяснява как и кога да се реши делото. Но не, това не е натиск, това е гражданска позиция. Защото всяко негово политическо изказване и действие, нарушаващо конституцията, никога не бе разчетено като нарушение или натиск, а винаги като гражданска позиция. Още повече много от съдиите, изявяващи се и с политически послания, междувременно напуснаха системата и започнаха да работят като адвокати, кандидатираха се като политици. Честно казано това е достойно поведение. Другото е да държиш институцията като заложник на собствените си амбиции.

Четете още новини от България и света!

Време е също така и ВСС да спре да се страхува от натиска на улицата. Да, ако предприемат действия срещу Панов, ще има протести. Да, ще има опити и за заиграване с президентската институция. Но ще има и дискусия, разговор за това което се случва и за изгубените години във ВКС.

- Има ли друг случай според вас, при който има предсрочно условно освобождаване, но съдът да не поставя условия за това? Не е ли това всъщност форма за прикрита амнистия?

- Случаят с убийството на студента Андрей Монов и последвалата сага се превърнаха в прецедент. Няма подобен случай, в който председателят на ВКС да се е намесил по такъв начин. Но пък е поредният случай, в който избирателно са впрегнати сили и средства да се покаже кой е правилен и неправилен в съдебната система, поредният случай, в който лошата прокуратура е порицана, затова, че е поискала възобновяване на дело.

- Смятате ли, че по някакъв начин всичко това е обвързано с избора на нов главен прокурор и протестите срещу номинацията на Иван Гешев?

- Има връзка между поведението на Панов, на Калпакчиев, на случая с Полфрийман и въобще на монополизирането на реформата и случващото се в съдебната система с избора на нов главен прокурор. Предсрочното освобождаване точно на този престъпник е синтез и есенцията на това, което представляват тези "кръгове", казвал съм го и друг път. Всички те – партии, НПО-та, Български хелзинкски комитет, адвокати, медии - всички те одобряват личността на Полфрийман, работили са с него и за него. Беше включван в работни групи от Христо Иванов като министър за промяна в законодателството за лишаване от свобода, беше номиниран за "Човек на годината", беше обслужван от медии и адвокати и представян в позитивна светлина години наред. Всички те тържествуват сега и се крият зад закона.

Но те не искат просто да освободят предсрочно убиеца Джок от Австралия, те искат да управляват съдебната система от години. И тук е връзката с протестите срещу номинацията на Иван Гешев. Протестът не е срещу Гешев, а срещу всеки, който не е от техния кръг и не изповядва техните ценности. Това е битката – битка, която се води от години срещу Висшия съдебен съвет, срещу прокуратура и съдии, които не членуват в Съюза на съдиите, битка срещу всички.

Спомняте си как беше представян в публичното пространство Иван Гешев от определени медии, говорители и "кръгове" - като милиционер, посредствен магистрат, който за една нощ се е събудил кандидат за главен прокурор. Какво се оказа? Че това е магистрат с подкрепа в гилдията, със стотици осъдени по негови обвинителни актове, с експертиза и качества – за това свидетелстват докладите на комисиите към ВСС. Панов, който знаеше, че има доклад на комисията по атестиране, отново повдигна въпроса за това колко били осъдените и какви били актовете на Иван Гешев като прокурор – не защото не знае, те са ясно посочени, а за да се затвърди усещането, че има нещо нередно в кариерата му като прокурор. Човекът, чийто съд се превърна в извор на противоречива практика и противоречащи си и странни тълкувателни решения, докато той е начело на ВКС се загрижи за качеството на обвинителните актове на кандидата за главен прокурор.

В началото малцина се осмеляваха да кажат, че протестите срещу номинацията на Иван Гешев поставят политически искания – за промяна в процедурата, за номинация от неправителствен сектор и прочие. Тоест, политици, които не са в парламента, се опитват чрез улицата да пренапишат правилата. Сега всички виждат един политически протест, зад който са подредени конкретни политически формации и медийни "кръгове". Протестът, на всичкото отгоре, не е изцяло хомогенен, с различни искания, с различни настроения за политическа ескалация. Протест, към който се присъедини и криминалният контингент – беше въпрос на време криминалният контингент да припознае кауза и политици, които се обявяват срещу прокуратурата и срещу конкретни магистрати. Протест, който до края ще се опитва да консолидира и подкрепа за местните избори в София.

Вероятно целта на протеста е кандидатурата на Гешев да бъде оттеглена или да не бъде гласувана във ВСС с мнозинство, включително да не бъде подписан указ от президента. Първото не е възможно по правилата – няма предвидено оттегляне и всеки подобен ход би означавал груба политическа намеса в една чиста до този момент процедура. Аз казвам, че протестиращите тук залагат капан и искат да хванат Борисов и други едри политици в него. Искат някой без да има право да се намеси, за да осуети избора, но и за да докажат, че той се меси, където няма право. А относно гласуването – то предстои, прокурорската колегия е от 11 членове, за избор са нужни 17 гласа. Там са насочени другите усилия на протеста – да посочат с пръст членовете на ВСС и да им обяснят, че нямат право да харесат концепцията на кандидата, нямат право да го подкрепят, защото ако го подкрепят, ще са от лошите. Същото се отнася и за президента. Толкова е прозаична тази игра.

- Как изобщо ще коментирате развоя по случая „Полфриймън“?

- За мое огромно съжаление, хора, като председателя на ВКС, допуснаха казуса от юридически да се превърне в политически. Защото от юридическа гледна точка той е ясен – имате осъден за убийство и опит за убийство престъпник, който се е възползвал от законова поправка (за която има данни, че е участвал в нейното прокарване) и си е подал молба да бъде освободен предсрочно, имал е право на тази молба. Съдът е преценил, че той се е поправил, превъзпитан е и отговаря на всички изисквания, за да бъде предсрочно освободен. Има съмнения обаче, подробно изложени от главния прокурор в искане до ВКС за възобновяване на делото, че съставът, който е постановил това определение за освобождаване, е бил в конфликт на интереси, защото поддържа тесни контакти с Български хелзинкски комитет, също и че не е спазена формата на акта в това производство. Също така не е зачетено и експертното становище на администрацията на затвора, според което осъденият не отговаря на условията и не трябва да бъде освобождаван. И след като никой от защитниците на Полфрийман не се притеснява от начина, по който е освободен, защо се притесниха от тази възможност делото да се възобнови, да се разгледа отново от друг състав. Защо се стигна до това политизиране? До този прецедент председателя на ВКС да излиза и да призовава съдиите как и кога да излязат с решение.

И още нещо, осъзнават ли магистратите, които са го освободили предсрочно, осъзнава ли и г-н Панов, че станаха съучастници в един друг циничен процес, който върви паралелно – отново се постави въпросът за вината на убиеца, отново се твърди, че той е невинен, че е жертва на заговор и лошата ни съдебна система и отново се поругава жертвата на едно тежко криминално престъпление и нейното семейство. Затова затваряме ли си очите? Че освобождаването на Полфрийман отново повдигна нездравия въпрос за влязлата му в сила присъда за убийство. Това дело и действията по него на замесените магистрати и кръгове от медии и неправителствени организации за пореден път постави разделителна линия в обществото, сред медиите, магистратите и юридическата гилдия. Едните са умни, красиви, никога виновни, винаги всезнаещи и можещи, а другите сме ретроградни и зависими. Това са етикетите, които поставиха за пореден път. Само че обществото вече има рефлекс и разпознава това поведение, тези спекулации. И никой не им симпатизира – ако искат да го кандидатират за изборна длъжност, това което ще постигнат е да преброят колко е ядрото около тях и нищо повече. Нямат обществена подкрепа и енергия.

- Загуби ли се балансът между правата и справедливостта, както изтъкнаха някои ваши колеги?

- Всекидневно го губим, когато няма справедливост след съдебни актове. Губим го, когато се налага да се порицава обществото, защото реагира на несправедливостта – виждате сега се пишат писма от съдии към обществото, обръщения към гражданите, с които им се обяснява, че не са прави да са гневни от несправедливостта. Губим го, когато адвокатите са се превърнали в едни обикновени лобисти в негативен смисъл – оказват натиск над депутатите за приемане на закони, а после им обясняват колко е ниско доверието в институциите. Губим баланса и когато народните представители тичат след събитията и внасят закони на парче, за да отговорят на конкретни настроения, без анализ, без предвидимост и последователност. Губим го, когато институциите се използват за разчистване на сметки.

Но балансът се връща, когато има хора, които са готови да се лишат от собствения си комфорт, за да проведат битка с организираната престъпност, с корупцията, с туморните за обществото проблеми. Връща се, когато хората придобиват рефлекси сами да виждат кой е справедлив и кой не, без някой медиен кръг или партия, да им помагат да мислят. Връща се, когато институциите следват Конституцията, законите и произтичащите от тях правила, въпреки натиска на заинтересовани страни и субекти.


Визитка:

Марин Киров е юрист, експерт по законодателство и съдебна реформа. Работи като консултант при измененията на конституцията от 2015 г. в глава "Съдебна власт". Участвал е в съвета по съдебна реформа при изработването на промените в Закона за съдебната власт от 2016 г.

 

Как България се опитва отново да привлече "Volkswagen"

11:05 | 17 Октомври 2019 г.

Заради турската офанзива в Сирия "Volkswagen" замрази плановете си за строителството на нов завод. Сега София излиза с алтернатива - предлага повече пари. И Румъния влиза в играта, пише германската преса, предаде Дойче веле.

Перспективата "Volkswagen" да построи нов завод в Турция намалява с всеки следващ ден, пише "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Основната причина за това е военната офанзива на Турция в Северна Сирия. "Кадрите, които виждаме от Северна Сирия, са ужасяващи", казва премиерът на провинция Долна Саксония Щефан Вайл, който е част от борда на директорите на германския автомобилен концерн. "Не мога да си представя, че при тези условия "Volkswagen" ще направи инвестиция за милиарди евро в Турция", заявява още той. Провинция Долна Саксония е вторият най-голям акционер във "Volkswagen" и играе ключова роля в Надзорния съвет.

Според ФАЦ колебанието в централата на "Volkswagen" във Волфсбург може се окаже в полза на България, която бе основен конкурент на Турция за така желаната инвестиция. Нарастващите критики от страна на европейските и на американските политици спрямо Анкара увеличават шансовете на България. За да си осигури договор за новия завод, страната е готова да удвои субсидиите, които предлага. "Намерихме начин да предложим на "Volkswagen" вместо 135 милиона евро, от 250 до 260 милиона евро", съобщава за ФАЦ бившият президент Росен Пленелиев, който сега е председател на Автомобилния клъстер в България.

Един "дребен" трик

Той пояснява, че съответната оферта вече е предложена на "Volkswagen", но отговорът все още се очаква. Ако се имат предвид инфраструктурата, железопътните връзки и магистралата, се оказва, че София предлага 800 милиона евро с надеждата "Volkswagen" да избере България вместо Турция. Увеличаването на сумата за инвестицията е възможно чрез дребен трик: парцелът с площ около 800 хектара, който се намира в източния край на София, ще бъде прехвърлен на съседната община Елин Пелин. А там са възможни двойно по-високи субсидии, отколкото в столицата.

Четете още новини от България и света!

Председателят на Автомобилния клъстер в България Росен Плевнелиев уверява, че субсидията е договорена с Европейската комисия и допълва: "Ние сме стабилна демократична правова държава в Европейския съюз, в която "Фолксвагвен" може да произвежда своята продукция при благоприятни условия и с квалифицирани работници". Преговорите с Волфсбург не са спирали, дори и след основаването на дъщерното дружество на "Volkswagen" в Маниса, Турция. "Докато "Volkswagen" не подпише договора с Турция, ние сме на разположение денонощно, за да успее България", казва още Плевенелиев пред ФАЦ.

Турция съжалява, Румъния се надява

В съответствие с очакванията - турската икономика е разочарована от настъпилия обрат. "Би било жалко, ако решението на Volkswagen е взето на базата на емоционални, идеологически и партийни критерии, а не на икономически и рационални", заявява пред ФАЦ Алпер Канджа, шеф на турската Асоциация на автодоставчиците "Тайсад".

Междувременно и Румъния изразява надежди да приюти новия завод на "Volkswagen", става ясно от "Шпигел". По думите на румънския министър на търговията Щефан-Раду Опреа, с концерна от Волфсбург са подхванати нови разговори. Румъния разполагала с "много добри" технически предпоставки и няма никакъв проблем да осигури необходимата работна ръка.

От самия "Volkswagen" заявиха във вторник, че темата е замразена, а турската офанзива в Сирия е довела до "преоценка на ситуацията". Говорител на концерна обяви, че окончателното решение за новия завод е отложено от Управителния съвет на дружеството.

Лайфстайл

гледай на живо

17.10.2019
  • в момента
    Спорт в обектива
  • 22:00
    Новини
  • 22:15
    Денят на живо с Наделина Анева
  • 23:00
    Новини

Супа от тиква

17 Октомври 2019 г.
до 55 минути