Интервюта и коментари

Любомир Кючуков: Ако Обединеното кралство се опитва да излезе от ЕС, Макрон се опива да излезе с ЕС (ВИДЕО)

20:28 | 15 Ноември 2019 г.

България трябва да подкрепя всички форми на сътрудничество в региона, които водят до намаляване на напрежението и някаква форма на сътрудничество. Пръв приоритет трябва да бъде присъединяването на региона към ЕС. Държавата трябва да оценява развитието на тази идея през призмата на това, доколко тя подпомага именно този процес. Това съобщи в предаването на Канал 3 "Денят на живо с Наделина Анева", Любомир Кючуков, директор на Института за икономика и международни отношения. 

"България трябва да се опита да възстанови позициите си в региона, защото нейната външнополитическа ценност, както в рамките на ЕС, така и в рамките на НАТО произтича, преди всичко от експертизата и активността й в региона на Балканите в Черноморския регион, това са ключовите сфери, от които се търси нашата експертиза.", подчерта той

"Имаше доста дълъг период от време, в който България се държеше дистанцирала от процесите в региона. Това обаче не трябва да бъде епизод, а елемент на една дългосрочна политика, която да следва своите цели. Аз бих казал, че дори и нашето председателство с неговия приоритет Западни Балкани, до голяма степен се сведе до епизодична проява, защото след 30 юни 2018г, ние рязко намалихме усилията и идеите си в тази посока", допълни Кючуков.

"Визията на Макрон за региона е част от по-общата му визия за част от ЕС. Френската позиция е, че страните, които са най-тясно интегрирани, трябва да оформят едно своеобразно ядро на ЕС, а всички останали да се присъединяват в съответните формати по степента на тяхната готовност. Това на практика обаче е една доста спорна визия, най-малкото защото възпроизвежда нови разделителни линии, създава разделение на Европа. Така на практика се оформя една хлабава периферия, в която ще влизат всички страни или повечето от Източна Европа, включително и тези, които не са част от ЕС.", каза  Любомир Кючуков.

Четете още новини от България и света тук!

Ако Обединеното кралство се опитва да излезе от ЕС, Макрон се опива да излезе с ЕС, взимайки за себе си достиженията на интеграцията и оставяйки другите по един или друг начин по- хлабаво свързани със съюза.

Александър Сиди: Решението с болничните е кризисна мярка, която е взаимствана от държави в ЕС (ВИДЕО)

17:38 | 15 Ноември 2019 г.

Кой е предложил идеята за промяна в Закона за болничните няма значение, това е решение на Коалиционния съвет, на който аз не съм присъствал. Това съобщи Александър Сиди, депутат от ВМРО, за идеята да не се плаща първия ден от болничния, решена на Коалиционен съвет в четвъртък.

"Излязохме с няколко много важни решение, да се справим с редица въпроси за решаване на проблема с безплатните детски градини, заделяне на един фонд за детските заведения и  увеличение на пенсиите", подчерта Сиди в предаването на Канал 3 "Денят на живо с Наделина Анева". 

"Решението с болничните е кризисна мярка. Идеята е да се наказват недобросъвестните служители. Това е разговор, който тепърва започва в Народното събрание. Важно е да уточним, че това е мярка, която няма да обхваща определени групи хора майките например, както и работниците, които са в трайна нетрудоспособност след трудова злополука".

"Ние ще подкрепим решението на Коалиционния съвет. Това ще бъде дебат от всички страни и след това ще се пусне за гласуване в зала. "Видяхме, че вчера беше казано, едно, днес вече е променено по друг начин. Предполагам, че по време на самия дебат, по време на самите разговори, вероятно ще има такива, на Тристранен съвет, между работодателски организации, синдикатите и правителството, и те биха могли да стигнат до друго решение. Искам да подчертая, че това, което правим и беше предложено е европейска практика в не малка част от държавите от ЕС и там мерките са още по-рестриктивни. Ние взаимстваме от нея за да прекратим тези фалшиви болнични. Сигурен съм, че с един добър дебат, ще се вземе едно добро решение", подчерта Сиди. 

Четете още новини от България и света тук!

"Ние от "Обединени патриоти" настоявахме минималната пенсия да стане 300 лв. На този етап, тя ще бъде вдигната до 250 лв. Ясно е, че не са достатъчни, но е ясно, че нашата битка върви в правилната посока,не с много, но в правилната посока и до края на мандата смятам, че ще достигнем 300 лв мин пенсия", добави той.

 

Психологът от затвора в "Другото лице": Неделя, 22:30 ч. по Канал 3 (ВИДЕО)

14:58 | 15 Ноември 2019 г.
Познат като психолога от затвора, Калин Гайтанджиев доста пъти е бил спасителният пояс за хората, които попадат зад решетките. 
 
В продължение на 10 години той е правел престоя на лишените от свобода по-лек заради умението му да говори с душата на отсрещния, а сега работи с деца в едно от столичните училища. 
 
Не пропускайте срещата ни с него в "Другото лице", тази неделя от 22:30 ч., по Канал 3!

Проф. Пламен Киров: Лозан Панов уронва престижа на ВКС

Пламен Киров: Дебатът за Иван Гешев бе добре режисирано шоу от Лозан Панов и приятели

12:38 | 15 Ноември 2019 г.

Едно добре режисирано шоу от Лозан Панов и приятелите около него, което трябваше в крайна сметка да даде аргументи на президента да сезира Конституционния съд. Така бившият конституционен съдия Пламен Киров обобщи вчерашния излъчен по държавната телевизия дебат във ВСС, на който Иван Гешев бе гласуван повторно за главен прокурор. 

Той сподели пред БНР, че е наблюдавал дебата с чувство на тъга.."Не става въпрос за натиск, а става въпрос да се постави отново един спор, който е безсмислен. Това, което правят, е контрапродуктивно и няма никакъв смисъл. Видях едни добри юристи, които 3 часа се чудиха дали да изпълнят закона или не.

Това беше едно добре режисирано шоу, което трябваше в крайна сметка да даде аргументи на президента да сезира Конституционния съд, защото според някои от представителите на ВСС процедурата не е ясна", посочи Киров, който е професор по конституционно право.

Според него един човек не би могъл да повлияе върху начина, по който функционира система като прокуратурата или изобщо като съдебната власт в България. Този избор беше като всички останали", заяви бившият конституционен съдия. 

Още интервюта и коментари ще намерите тук

"Дебатът доста загрубя, принизи се като отстояване на тези. Това беше провокирано до известна степен и от самия президент дотолкова, доколкото ние не чухме някакви смислени аргументи за връщането на кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор – някакви процедури, очаквало се да има някаква алтернативност. Колко минимум – 5, 6, 10 – колко трябва да са алтернативите, за да се удовлетвори желанието на президента да има състезание? Истинско състезание има в политическите избори, а не в процедурите пред определени органи“, коментира още висшият конституционен съдия.

"В случая президентът действа в условия на обвързана компетентност. Ние сме на финала на процедурата, когато са изчистени всички други възможности процедурата да се развива в различни варианти. Оттук нататък вариант няма – президентът е длъжен да издаде указ“, посочи Киров и добави, че разумният срок за издаване на указа е около 7-14 дни, но президентът не е обвързан с точен срок.

Той смята, че аргументите на Румен Радев не са били правни по отношение на процедурата: "В същото време той се ограничи само до процедурните аспекти на предложението. Нищо не каза за професионалните и лични качества на кандидата.

Ако имаше нещо против този кандидат, трябваше да го обяви публично пред цялото общество, включително да посочи кои са неговите възражения спрямо личността на кандидата на ВСС. Тогава дебатът би придобил друг характер и би тръгнал в друга посока“.

 

Радослав Симеонов, историк: За първи път след 75 години ще имаме военен паметник (ВИДЕО)

20:27 | 14 Ноември 2019 г.
"Още от 1917 г. датира идеята за военен паметник в Плевен. Самият Владимир Вазов я подема. Той организира изложба, която събира 170 000 лева, които са първата вноска за изграждане на паметника на 9-та пехотна дивизия". С тези думи започна участието си в предаването Патарински LIVE военният историк Радослав Симеонов. Гостуването му бе по повод предстоящото откриване на 16 ноември на военен паметник в Плевен, посветен на 9-та плевенска пехотна дивизия и ген. Владимир Вазов и подвизите им в битката при Дойран.
 
Нашите прадеди са били здрави мъже, психически стабилни. За първи път след 75 години се прави военен паметник с такъв размер и композиция в България. Няма да намерите документ къде отиват парите за паметник. Към 9 септември е имало няколко милиона за създаване на военен паметник във фонд на Министерството на война. След това не е ясно къде са парите, но се появяват партизански паметници.
 
 
Плочата в Плевен ще бъде демонтирана, ще имаме красив и внушителен паметник. Плевен, Ловешко, Троянско се гордеят с 9-та пехотна дивизия. Благодарение на усилията на Вазов за изграждането на укрепления помагат да излезем с по-малко жертви. Идеята за този паметник обедини всички", допълни Симеонов.
 
Генерал Владимир Вазов е на върха на паметника, а около него има 4 войнишки фигури. За издигането му са събрани 90 000 лева и са използвани 14 тона месингови гилзи. Наричат го Паметник на победата. Дейностите по монтажа са изцяло поети от 55-ти инженерен полк - Белене.
 

Маргарита Попова: Президентът е длъжен да подпише указа на Гешев до 15 дни (ВИДЕО)

17:29 | 14 Ноември 2019 г.
20 души от общо 24 е солидна подкрепа за новия прокурор. Мнозинството си е мнозинство. С тези думи започна участието си в предаването "Денят на живо с Наделина Анева" Маргарита Попова,  прокурор, бивш вицепрезидент и бивш министър на правосъдието.
 
"Не очаквам българският президент да бави подписването на указа за назначаване на главен прокурор. В Конституцията са описани 14-те му правомощия. Става ясно, че те са ясни – процедира по само един начин. Указът за назначаване не са изброени в главата "Президент". Неговото правомощие за комуникация е 129, ал. 2, те са поместени в главата "Съдебна власт". То е много по-различно от тези, които са поместени в обвързана компетентност", коментира тя. 
 
 
"Мнението ми е, че президента посъветван законосъобразно от неговите секретари и юридически сътрудници, до 15 дни ще подпише указа, защото няма друга възможност. Когато предложението му бъде изпратено, той е длъжен да подпише указа. Срокът за произнасяне е 7 или 15 дни", каза Попова. 
 
"Всичко е казано в Конституцията, само трябва да умееш да четеш. Той не може да пита по въпроси, касаещи организацията и работата на ВСС. Да не му възлагаме задачи, които Конституцията не му е възложила. Българският президент е длъжен да подпише указа, без значение дали на някого не му харесва. Максималният срок е 15 дни", обясни тя. 
 
"Ако президентът не си изпълни задълженията следва взаимоотношения между конституционния съд и него. Трябва да има стабилност, уважение и взаимодействие между институциите. Ако президентът иска да поправи конституционни разпоредби, може да го направи. Ако съумее да събере всички политически сили под покрива на президентската институция, процедурата е ясна", заяви Попова. 
 
"Няма друга държава, в която процедурата за избор на главен прокурор да е толкова продължителна и интензивна. Днес ми беше тъжно да гледам нажежената обстановка във ВСС, сякаш гледах парламента. Не бива да има протести на базата на страх. Необходими са конституционни промени за тримата големи", допълни Попова.
 
"Имаше политически извращения върху съдебната система, натиск, който да създаде впечатление, че всичко е разстроено. Ако е така, те са хората, които трябва да обяснят какви са тия неща. Политиците трябва да се страхуват от съда. Те са там, за да гарантират нашите права. Става точно обратното. ВСС докога ще продължава да произвежда скандали и несигурност?", запита Маргарита Попова.

Лайфстайл