Интервюта и коментари

Анелия Клисарова, БСП: В Битката за Варна имаше много достойни кандидати за кметове и аз уважавам качествата на всеки един от тях

Анелия Клисарова, БСП: В Битката за Варна имаше много достойни кандидати за кметове и аз уважавам всеки един от тях (ВИДЕО)

20:20 | 19 Септември 2019 г.

Корнелия Нинова доказа, че може да води партията успешно, както на последните избори за ЕП – с един депутат имаме повече и абсолютно сигурна победа на президентските избори. Това каза в предаването "На живо с Наделина Анева", проф. Анелия Клисарова, депутат от БСП.

И на местните избори ще се представим достойно. Убедена съм, че битката и за Варна и за София ще бъде изключително коректна и честна и БСП ще излезе достойно от тези избори.

В Битката за Варна имаше много достойни кандидати за кметове и аз уважавам качествата на всеки един от тях. Не беше най-подходящото лидер на друга партия да бъде и кандидат за кмет на Варна. Говорим за Костадин Костадинов, който беше издигнат от варненската организация. Това доведе до едно напрежение. Аз уважавам г-н Костадинов, но мисля, че БСП е тази партия, която трябва да има своя лидер. За това и приех тази номинация, това решение на съвета на БСП.

Четете още новини от България и света тук!

Искам да кажа, че за мен това беше изключително трудно решение, голямо предизвикателство и ще подам ръка не само на всеки варненец, защото това е предизборна кампания, ами на цялата варненска общност, защото ще се опитам да я обединя. Ние трябва до мотивираме тези хора, които застават с лицето си пред своите избиратели да бъдат на едно достойно място в листата.

Менда Стоянова: Медицинските сестри за мен искат нещо, което няма как да бъде изпълнено (ВИДЕО)

19:46 | 18 Септември 2019 г.

От гледна точка на ситуацията, случаят с протестите на учителите и медицинските сестри е съвсем различен. Учителите са в бюджетната сфера, докато при медицинските сестри- те просто са работещи в едни търговски дружества- частни и държавни. Те получават своите доходи от заработка, от преминали и лекувани болни през съответни клинични пътеки. Там, за да се получи заплата било то на лекар, или на медицинска сестра, просто трябва да се заработи от лечебното заведение, каза в предаването "Денят с Наделина Анева”, Менда Стоянова.

Министерство на здравеопазването се опита да направи методика за начина, по който би следвало да се формират заплатите на медицинските работници, но никой не може да задължи управителите. Ако управителят иска една болница да се развива и да работи повече, тя ще стимулира медицинския персонал и не би могъл министъра да ги задължи. Това, което се направи тази година е, че се наляха в системите на болницата близо около 80 милиона. Те може да са похарчени за заплати, но те не могат да бъдат дадени по друг начин, освен по повишаване цената на клиничните пътеки, каза още тя.

Четете още новини от България и света!

Медицинските сестри за мен искат нещо, което няма как да бъде изпълнено от Министерство на здравеопазването, или от правителството. Има медицински сестри, които получават над 2000 лева заплата и то не само в частните, а и в държавните, в които има достатъчно заработки и има много пациенти , заяви Менда Стоянова.

 

Защо Кремъл упорито отказва да признае престъпната окупация на Полша от 1939 г.?

09:49 | 18 Септември 2019 г.

Руската държава никога не осъжда СССР за агресията срещу Полша и анексирането на източните й воеводства през септември 1939 г., припомня вестник Rzeczpospolita, цитиран от "Фокус". Подялбата на страната между нацистка Германия и Съветския съюз е вписана в тайните клаузи на договора Мототов - Рибентроп, в Полша се спори дали да се поискат компенсации от Русия.

Полските дискусии за 17 септември 1939 г. обикновено се свеждат до обсъждане на обстоятелствата на съветското нападение, напомняне за огромния брой жертви, както и до оплаквания, че историята в съвременна Русия се манипулира или просто се фалшифицира. Едно важно обстоятелство убягва от общото внимание: руската държава никога не осъжда СССР за агресивната война срещу Полша и за анексирането на източните й воеводства през септември 1939 г.

Не трябва ли Полша да получи репарации и от Русия? Това е въпросът, който заместник-директорът на Центъра за полско-руски диалог и съгласие Лукаш Адамски задава в статия за вестник Rzeczpospolita.

Ако пактът Молотов-Рибентроп беше недвусмислено осъден през периода на перестройката и при Елцин Москва публикува основните документи, свързани с клането в Катин, то тълкуването на епохата на Сталин продължава да се използва по отношение на събитията от септември 1939 г. Ярък пример в това отношение е неотдавнашната статия на директора на руското разузнаване Сергей Наришкин, която почти буквално повтаря формулировките на прословутата нота на Молотов.

В документа, който заместник-народният комисар по външните работи се опитва да предаде на полския посланик, гласи: "Полското правителство се е разпаднало и не показва признаци на живот. Това означава, че полската държава и нейното правителство на практика са престанали да съществуват“.

Още коментари, интервюта и анализи ще намерите тук

Тази лъжа се допълва от противоречиви аргументи, че ако не беше инвазията през септември 1939 г., пътят на Хитлер към Москва щеше да бъде по-кратък, "исторически аргументи“ за собствеността на тези земи в миналото от Руската империя и дори се припомня за руските княжества, за етнонационалистична морализация ("следвоенните граници са справедливи, защото отчитат етническата принадлежност").

Престъпленията в Катин бяха осъдени, но не и на 17 септември

Каква е причината за упоритото нежелание на Москва да признае именно това съветско престъпление? Да се потвърди, че е извършен акт на агресия по споразумение с Хитлер означава да се нанесе удар върху историческата идентичност на много руснаци, в основата на която стои образът на СССР, който победи нацизма.

Такава стъпка би заличила дългосрочните усилия на руската дипломация, която се опита да премълчи за тоталитарния характер на съветската държава и да я представи като същия участник в международните отношения като САЩ или водещи европейски държави, който има същите законни интереси и използва същите методи за провеждане на политика.

Освен това руснаците би трябвало да изоставят установените историографски представи, например от карти на територията на СССР през военните години, където не само Лвов или Вилнюс се появяват като съветски градове, но също и Белосток и Пржемисъл. Това ще доведе до преразглеждане на броя на съветските жертви от военните години: поляците и евреите, загинали в източните райони на Полша, ще се вземат предвид както от полската, така и от руската страна.

Съвременните руски лидери не са в състояние да повярват в смисъла на каквато и да е политика, различна от имперската, така че е трудно да се очаква, че те ще решат да се разграничат от престъпленията на Сталин. Обосновката на Кремъл за присъединяването на Крим в много отношения прилича на тезите на съветската пропаганда за анексията на Източна Полша, а тезата на Путин за "изкуствената" украинска държава, която потиска рускоезичното население, прилича на изявлението на Молотов за "грозното потомство на Версайския договор“.

Русия на Елцин също не призна факта на съветската атака. През 1999 г. руското външно министерство официално протестира срещу това събитията от 1939 г. да се наричат агресия. Основната причина, поради която нахлуването на Червената армия се нарича "мирна операция", изглежда е, че признаването на престъпление би означавало отказ на Русия от правната позиция на СССР по отношение на източните райони на Полша през Втората световна война.

Руснаците би трябвало да признаят, че до влизането в сила на споразумението за границата от 16 август 1945 г., според което Полша прехвърля 90% от земите, окупирани през 1939 г. от Червената армия на СССР, Беласток, Вилнюс или Лвов не са част от съветската държава и депортирането на полски граждани или интернирането на полските военни на полска територия е грубо нарушение на международното право и злоупотреба с властта от окупатора.

Това от своя страна ще отвори пътя за определяне на Русия като наследник на СССР, а това ще означава, че Полша и полски граждани ще имат право на искове за обезщетение за нарушаване на международното право и IV Хагска конвенция, уреждаща правата на окупатора.

Гражданите на Украйна, Беларус или Литва може да се присъединят към тези искове: бивши граждани на Полша или техните потомци, които ще докажат, че в периода 1939-1945 г. са претърпели щети в резултат на съветски престъпления. По този начин балтийските страни биха могли да засилят своето (от правна гледна точка напълно оправдано) твърдение, че СССР ги окупира до 1991 г. и за Русия би било по-трудно да тушира техните настоявания за репарации. През последните години Литва, Латвия и Естония проучват правните възможности за отправяне на подобни искания.

Полско-съветска война и репарациите

Полша, в отговор на руските провокации и манипулации, свързани с темата за агресията на 17 септември 1939 г., трябва да избере двупосочна стратегия. Трябва да започнете със себе си, опровергавайки мита, че през 1939 г. не става дума за полско-съветската война. Трябва да се върнем към интерпретацията, дадена от събитията на президента Игнаци Мошчицки и полската дипломация след 17 септември, а след това потвърдени през март 1940 г. от министър-председателя Владислав Сикорски.

Т.е. до позицията, че след нахлуването в Червената армия, което беше акт на агресия, Полската република беше във война със СССР. Също така трябва редовно да се напомня, че Полша запазва суверенното право върху земите, окупирани от съветските сили, които сега са част от нашата страна, Литва, Украйна и Беларус, и в допълнение потвърждава валидността на законодателните актове, т.е. приети от правителството в Лондон до появата на международно признатото временно правителство на национално единство.

Също така би било добре да се повдигне по-активно въпросът за окупацията на Крим на международната сцена. В същото време балтийските страни трябва да бъдат подпомагани в търсенето на законови възможности да предявят претенции към Русия за обезщетение за завземането на тяхната територия, като в същото време разпространяват информация за минали съветски и съвременни руски окупации на международно ниво.

Разбира се, не може да се очаква, че докато Русия се управлява от хора, отговорни за нарушаване на международното право, тя ще промени позицията си. Рано или късно обаче Владимир Путин и политиците, които споделят възгледите му, ще престанат да вземат решения за съдбата на тази страна.

Както правилно отбеляза Юлиуш Миерошевски, съмнително е, че еликсирът на имперското безсмъртие е измислен в Москва. Новото руско ръководство ще трябва да отговори на въпроса дали Русия ще може да подобри репутацията си, да установи мирно сътрудничество на европейския континент и нормални контакти с ЕС и НАТО, ако не преразгледа отношенията си със западните си съседи.

Откритото изявление, че Русия трябва да бъде отговорна за окупацията на СССР на част от територията на Полша, Литва, Латвия и Естония, ще даде да се разясни на руските елити следното: без да се коригира статута на Крим, Приднестровието или Южна Осетия, без да отказва да отрича и престъпни съветски акта на агресия, кардиналните промени по отношение на Централна Европа ще бъдат невъзможни.

Те трябва да разсъждават върху факта, че всяка правова държава, ако иска да избегне риска от правни претенции от съседите, трябва да предложи справедлива формула, чрез която всички заинтересовани страни ще могат най-накрая да разрешат всички спорни въпроси, свързани със събитията от 1939-1991 г.

Формата на такова споразумение може да бъде обсъждана, но във всеки случай задължителните му елементи следва да бъдат признаването на незаконни анексии, които Русия е извършила по-рано.

Инж. Братоев: Най-добрият кмет на София е този, който е направил най-много за метрото (ВИДЕО)

18:08 | 17 Септември 2019 г.
Най-добрият кмет на София е този, който е направил най-много за метрото. Когато някой опита да прави негативна кампания чрез метрото, това не е добре за него. Това заяви в "Денят на живо с Наделина Анева" инж. Стоян Братоев, изпълнителен директор на "Метрополитен". 
 
"Много често виждам в метрото и депутати, министри, журналисти - по-удобно им е да пътуват с метрото. За нас всички те са пътници в метрото", изтъкна инж. Братоев.
 
 
С нескрита гордост той посочи някои от големите предимства на метрополитена за столицата. "Едно голямо предимство на метрото е, че човек оставя автомобила си. При сегашното метро с 2 линии близо 70 000 автомобила по-малко се движат в София на ден, близо 75 000 тона вредни вещества по-малко се изхвърлят в атмосферата годишно", каза Стоян Братоев.
 
"Другото предимство - средната скорост на надземния обществен транспорт е 14-15 км/ч, с автомобил - 20, максимум 24 км/ч, в пикови часове - по-малко. А на метрото максималната му е 80 км/ч, средната е 34 км/ч, независимо дали вали, дали има трафик. Което води до 25% редукция на трафика в града.
 
С новата трета линия пътниците в метрото ще икономисват 200 000 човекочаса, които всеки може да ползва за каквото си иска като лично време. Ето ви и косвен ефект - повече свободно време за хората", изброи инж. Братоев, който добави: "В изграждането на метрото не работят обикновени хора, там работят мъже, защото всеки друг в тези условия ще се откаже!"
 
Инж. Братоев за останалите тайни на подземния град под столицата - във видеото:

Сотир Цацаров: Г-н Гешев има моята подкрепа, той е добър избор за българската прокуратура

16:41 | 17 Септември 2019 г.
Аз съм казал мнението си за г-н Гешев още в началото на тази кампания. Казвам ясно, че г-н Гешев има моята подкрепа, казвам ясно, че ще дам своя глас в подкрепа на г-н Гешев, казвам ясно, че ще дам този глас и ако се налага да гласувам втори път за Гешев. Казано по друг начин – аз считам, че това е добър избор за българската прокуратура. Така главният прокурор Сотир Цацаров изрази пълната си подкрепа за предложения за негов наследник на поста Иван Гешев. 
 
 
Той добави, че "реформа във ВСС не мисля, че съм направил, предлагани са реформи от името на прокуратурата. Мисля, че каквото успях да направя успях, каквото не успях, ще го направи колегата, който ще бъде избран след мен". 
 
На въпрос на Беновска за политическите изяви на Лозан Панов, шеф на Върховния касационен съд, Сотир Цацаров подчерта, че не е била негова цел да се бори с това. "Не ми е било цел да се преборя! Считайте, че ако ми е било цел, сигурно съм щял да се преборя. Освен това ще ми позволите да Ви коригирам – не бих го нарекъл "герой“. Нека да оставим темата за г-н Панов, тази тема сама ще намери своето решение във времето. Да оставим времето да се произнесе кой прав, кой крив. Навлизането в нападки не е най-доброто", изтъкна Цацаров. 
 
По думите му политизирането на магистрати се дължи на страх. "Когато не могат друго, когато ги е страх от друго, когато са обсебени от страхове и влияния, не им остава нищо друго освен да политизират", подчерта главният прокурор, без да споменава имена. 

Методи Лалов с поредна провокация срещу Съдийската колегия на ВСС

14:09 | 17 Септември 2019 г.

Районният съдия Методи Лалов, който скоро официално ще стане водач на листата на коалицията от "Да, България", ДСБ и Зелено движение, се изяви с поредна провокация към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (ВСС) и опита да накара кадровиците да нарушат закона, за да му осигурят трибуна за политическа агитация.

Казусът с районния съдия е вече известен. Той е обект на две дисциплинарни производства, които по-късно бяха обединени в едно дело, по-което вече има резултат. Отделно на 1 август, непосредствено след старта на отпуските на членовете на Съдийската колегия, Лалов поиска да бъде освободен от съдебната система, за да се впусне регламентирано в политическия живот на страната. Междувременно, председателят на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов на три пъти, в нарушение на Закона за съдебната власт (ЗСВ), упорито настояваше районният съдия скорострелно да бъде освободен. "Режимът на спешност" се оказа толкова голям, че Панов "пропусна" и при трите насрочвания на извънредни заседания на Колегията през лятото да внесе оставката на Лалов в ресорната Комисия по атестирането и конкурсите (КАК), както повелява законът. Все пак Съдийската колегия отчете пропуска на председателя на ВКС и изпрати оставката на Лалов в КАК. През това време обаче районният съдия, който посочи, че с или без одобрението на кадровиците, вече се чувства свободен от системата, се яви в студиото на една от националните телвизии и все още в качеството си на магистрат публично агитира гражданите да подкрепят конкретна политическа сила при предстоящия местен вот. Това мотивира представители на ВМРО да изпратят сигнал до кадровия орган за нарушения в Изборния кодекс, тъй като Лалов все още е съдия. 

Четете още новини от България и света!

Всички тези събития около Методи Лалов влязоха в дневния ред на Съдийската колегия към ВСС във вторник и въпреки, че гласуването на оставката му бе на една ръка разстояние, районният съдия отново се изкуши да провокира кадровиците. Той дори се яви лично в сградата на ВСС по повод дисциплинарката срещу него и преди заседанието на Колегията заплаши членовете й с разправа в съда.

Още преди гласуването на дневния ред на Колегията, говорителят на Методи Лалов в съдебната система – Лозан Панов – докладва, че съдията е поискал включеното като 1-ва точка в дневния ред обсъждане на решението по дисциплинарното производство срещу него да бъде излъчено публично. Макар че, Панов е ръководител не на кой да е орган на съдебната власт, а именно на ВКС, очевидно се оказа необходимо колегите му да му напомнят, че такава възможност в закона не фигурира.

Георги Чолаков пръв поясни, че законът и правилникът за дейността на Съдийската колегия не допускат подобна възможност. "По нито едно дисциплинарно дело не сме заседавали при включени монитори, не смятам, че по това дело трябва да правим изключение", поясни Чолаков. Цветинка Пашкунова, Даниела Марчева и Боян Магдалинчев се присъединиха към тази теза.

Все пак Пашкунова направи един последен опит да обслужи интересите на Лалов и предложи – дневният ред да бъде разместен, първо да бъде разгледан въпросът с оставката на съдията, той да бъде освободен, а след това да се прецени да се дебатира ли по дисциплинарното му производство. Предложението на Пашкунова изглежда странно по две причини. Първо – ако Съдийската колегия освободи Лалов, то тога се обезмисля дебатирането и взимането на решение по дисциплинарката срещу него. Второ – налагането на дисциплинарно наказание на Лалов, по дело с предложение за дисциплинарно уволнение, има опасност да го лиши от обезщетение от близо 100 000 лв. за 16 години стаж и неизползвани 395 дни отпуск.

Мнозинството в Съдийската колегия  отхвърли искането на Пашкунова, както и това на Лалов, след което започна да заседава по предварително обявения дневен ред – първо дисциплинарното произвдоство, след което предложението на ВМРО, а накрая – мечтаната оставка. 

Източник: Правен свят

Лайфстайл

гледай на живо

20.09.2019
  • в момента
    Повторения
  • 06:00
    Социална мрежа
  • 07:00
    Всяка сутрин
  • 09:00
    Новини