Интервюта и коментари

Джордж Фридман: През август 1989 започна глобален поврат от една ера в друга

09:55 | 22 Август 2019 г.
Коментар на Джордж Фридман, "Геополитикал фючърс" (превод БГНЕС)
 
Преди тридесет години през този месец започна глобален поврат от една ера в друга. Той започна през август 1989 г., когато унгарци, австрийци и източногерманци се събраха на общоевропейски пикник в унгарския граничен град Шопрон.
 
Стотици източногерманци се възползваха от възможността да избягат на Запад, а някога уплашените унгарски граничари не направиха нищо, за да ги спрат.
 
В понеделник европейските сановници - включително германският канцлер Ангела Меркел и унгарският премиер Виктор Орбан, двама съперници, състезаващи се за душата на Европа, отбелязаха случая на церемония в Шопрон. Европейската история е била дефинирана там преди около три десетилетия, но оттогава Континентът се опитва да стигне до общо разбиране на това определение.
 
НАДЕЖДА И ИЛЮЗИЯ
 
Събитията в Шопрон бяха началото на края на съветската хегемония в Източна Европа. През 1945 г. Съветите стигнаха толкова далеч на запад, колкото никоя руска сила досега. Но към края на 80-те години Съветите се разнищваха от известно време, отчасти защото спадът в цените на петрола и увеличението на разходите за отбрана ги отслабиха по такъв начин, че и без това тяхната неефективна система не можеше да се справи.
 
Михаил Горбачов се опита да си купи време и посочи, че не е враг на Запада, като се оттегли към съветските граници. Но е трудно да се спре отстъплението, след като то започна, а към януари 1992 г. самият Съветски съюз се разпадна. Империята, която царете бяха създали, се раздроби на съставните си части, а границите на Русия се оттеглиха още по-далеч на изток.
 
 
Русия вече не беше това, което беше. Нито пък Европа. Разделението, в което континентът беше замръзнал през цялата студена война, вече не съществуваше. Имаше чувство на радост от подписването на Маастрихтския договор, който създаде Европейския съюз - блок, който ще се разширява на изток на територия, доминирана навремето от Съветите.
 
Това беше време на голяма надежда и илюзия. Химнът на ЕС се основаваше на "Ода на радостта“ от Деветата симфония на Бетовен. С края на настъпването на студената война непреходният мир, който Имануил Кант пророкува, изглеждаше подръка.
 
Повратът се усещаше и извън Европа. 1989 г. беше годината на протестите на площад Тянанмън. Китайските протестиращи демонстрираха за либерална демокрация, носейки със себе си своя версия на Статуята на свободата. Те смятаха, че създаването на пазарна икономика може да доведе до демокрация. Централният комитет вярваше в противното и протестите в Пекин не минаха по пътя на демонстрациите в Шопрон.
 
Появиха се танкове, за да спрат демонстрациите. Неопределен мъж се опита да блокира колона танкове, но не успя. Неговата съдба все още е неизвестна. И така през 1989 г. Китай реши каква държава ще бъде. Това беше страна, управлявана от Комунистическата партия, която разрешаваше някои ограничени частни икономически дейности, но никога не даваше власт, която тя не можеше да вземе обратно.
 
Според теориите на икономическата и политическата философия, подходът на Китай не би трябвало да работи. Но го направи. Китай замени Япония като икономика, за която мнозина вярваха, че ще изпревари САЩ. Япония, след като се възстанови от Втората световна война чрез износ на евтини стоки в САЩ и други страни, беше икономическо чудо.
 
Но САЩ се сблъскваха с Япония заради навика ѝ да блокира вноса от САЩ, докато наводнява американските пазари със собствени продукти. Заплахите бяха отправяни от двете страни, но не бяха необходими. Износителите процъфтяват само когато имат клиенти и значителни маржове на печалба.
 
Япония държи на своите клиенти, като намалява цените. Но както се понижаваха цените, така стана и със способността на японските компании да изплащат заемите си. Поради което банките рухнаха. Япония беше изпаднала в икономическа криза и загуби статута си на най-невероятната икономика, виждана някога. Хората, надяващи се да намерят работа в инвестиционна фирма, спряха да учат японски и вместо това започнаха да учат мандарин. Настъпи смяна на караула, като всички фантазии се разгоряха.
 
Това беше и времето, когато ислямският свят оживя. Почти десетилетие през 80-те години Ирак и Иран водиха война, в която жертвите са много над 1 милион. От гледна точка на САЩ Иран стана враг на САЩ с падането на шаха, докато беше съюзник на Съветския съюз.
 
Близкият изток беше бижу, за което трябва да се борим, до голяма степен защото Персийският залив съдържа нефта, от който зависи глобалната икономика. Следователно войната между Ирак и Иран беше най-добрата от всичко на света, тъй като и двете страни бяха фокусирани една върху друга, нямаха време да притесняват САЩ, а Съветите бяха безучастни.
 
Но залозите бяха изключително високи за Иран и Ирак. Наградата за победителя би била контрол над Персийския залив и способността да доминира над мюсюлманския свят. Когато войната най-накрая приключи, никоя от страните не спечели, но Ирак стигна възможно най-близо до това. И вярваше, правилно или погрешно, че САЩ са се съгласили да го оставят да поеме контрола над Кувейт, ако спечели войната срещу Иран. Така през август 1990 г. Ирак нахлу и окупира Кувейт, макар да се въздържа от нахлуване в Саудитска Арабия.
 
Саддам Хюсеин сякаш смяташе, че има разбирателство със САЩ. Проблемът беше, че през 1990 г. неговите съветски покровители, включително Горбачов, не можеха да бъдат открити. Това означаваше, че ако САЩ се противопоставят на нахлуването на Саддам в Кувейт, Съветите няма да се притекат на помощ на Ирак. Всъщност никой не се притече на помощ на Ирак. Вместо това САЩ създадоха коалиция от 39 държави - от Белгия до Хондурас - за да изтласкат Ирак от Кувейт.
 

КРАЯТ НА ГЕОПОЛИТИЧЕСКАТА КОНФРОНТАЦИЯ?

След разпадането на Съветския съюз възникна убеждението, че краят на Студената война означава край на епохата на голяма геополитическа конфронтация. Съединените щати победиха и задачата им беше да управляват глобална система, състояща се от подчинени приятели и от време на време пакостлив режим, откъдето произлиза този странен термин.
 
Ирак със сигурност имаше пакостлив режим, тъй като не зачиташе САЩ и искаше да нахлуе в други страни. Зашеметяващото беше колко държави, включително някои бивши съветски съюзници, откликнаха на американския призив. Някои вярваха, че светът ще бъде такъв завинаги и че сега всичко е свързано с икономиката - или по-точно печеленето на пари. Според тях коалицията посочи нов световен ред.
 
Разбира се, нещата стояха по друг начин. Американските сили бяха помолени да попречат на иракчаните да влязат в Саудитска Арабия. За някои дълбоко религиозни мюсюлмани присъствието на американски войски в близост до Мека и Медина беше светотатство. Някои бяха разгневени от американското присъствие в Саудитска Арабия. От тази почва изникна "Ал Кайда“.
 
Периодът от 1989 до 1992 г. беше изключителен. Издигането в Източна Европа вдъхнови площад Тянанмън, което от своя страна даде да се разбере, че Китай все още е комунистическа страна с квазисвободен пазар. Японското икономическо чудо се разпадна, като постави базата за възхода на Китай. Съединените щати станаха безспорният лидер на света, наказвайки пакостливи държави и без никакво намерение или разбиране, поставиха основите на 11 септември.
 
Има вихри, които се появяват в определени моменти. 1945 г. беше такъв момент, в който целият свят беше предефиниран. Но 1945 г. излезе от едно единствено събитие: поражението на Япония и Германия. Обаятелното около 1989-1992 г. е, че силите, движещи промените през този тригодишен период, бяха много.
 
Общият знаменател е, че страни като Съветския съюз, Япония и Иран просто са изчерпали място за маневриране, оставяйки вратата отворена за страни като Китай да преминат през нея. Съветският съюз, Иран и Япония бяха излезли от Втората световна война отслабени и се бориха за възстановяване. Този масивен поврат се случи около 45 години по-късно и ни даде днешния Китай, джихадистите и Русия, които все още се опитват да се възстановят.
Евгений Бакърджиев: Още няма ясна оценка на приватизацията и това, което остана след нея

Евгений Бакърджиев: Да жалиш за мавзолея, за мумии и трупове, трябва нещо много да е сбъркано, генно увредено

13:26 | 21 Август 2019 г.
Днес се навършват 20 години от събарянето на мавзолея на Георги Димитров в София. Той е построен през 1949 г., за да съхранява балсамираното тяло на комунистическия ръководител. Изграждането започва веднага след смъртта на Георги Димитров. Построен е за рекордния срок от 6 дни, през което време тялото на Георги Димитров е превозено от СССР до София.
 
Тялото на първия български комунистически лидер остава в мавзолея до август 1990 г., когато то е кремирано и погребано в Централните софийски гробища. Мавзолеят е взривен края на август 1999 г. по заповед на строителния министър от правителството на СДС Евгений Бакърджиев.
 
Първата детонация, на която присъстват министър-председателят Иван Костов и кметът на София Стефан Софиянски, не успява да събори сградата и са необходими няколко експлозии от 21 до 27 август, когато най-сетне тя рухва. Днес потърсихме за коментара на тези събития Евгений Бакърджиев. Ето как гледа той на тях 20 години по-късно в интервю за Dir.bg.
 
- Г-н Бакърждиев, днес се навършват 20 години от премахването на мавзолея на Георги Димитров. Сещате ли се на тази дата за него?
 
- Винаги се сещам, всяка година. Изобщо аз и през годините мисля за мавзолея, за символите на комунизма и за това колко е добре, че се отървахме от тях.
 
- С голяма решителност тогава приехте да се премахне мавзолея. Защо беше така?
 
- Вижте, 20 години са един сериозен период, за да се направи един разумен анализ. Всъщност, оценката е, че комунизмът не можа да излъже историята. Историята отрече комунизма и не само го отрече, а и го изхвърли на бунището си. Венесуела и Северна Корея са някакъв финал на този сбъркан експеримент.
 
За съжаление този експеримент струва милиони животи, разбити съдби и семейства, убийства, заточения, лагери, затвори... Период, в който, всъщност, се опитаха да въведат от името на народа един еднопартиен терор. Символите на този терор бяха и великият вожд и учител Георги Димитров, и великият баща на народите Сталин, и великият кормчия Мао Дзедун. Изобщо всичките тези "велики", които объркаха света, съсипаха милиони съдби и впоследствие бяха поставени в мавзолеи.
 
В Европа и в България нужда от такива митове, нужда от такива капища болшевишки, нужда от такива национални терористи, какъвто е Георги Димитров, няма нужда. Затова още през 1992 година, в зората на демокрацията, аз тогава бях общински съветник и председател на комисията по местно самоуправление, внесохме предложение и гласувахме да бъде премахнат мавзолеят и да бъде премахнат паметникът на Съветската армия.
 
За съжаление тогава професор Беров, през 1993-а, като министър-председател с решение на Министерски съвет блокира нашите действия за мавзолея и за паметника.
 
- Винаги се изказва и друга теза, че мавзолеят е можело да се използва и по друг начин, защото е бил един вид символ, част от историята. Просто да има друго предназначение...
 
- Хора, които не са виждали постройката, не са наясно с подземието и с наличната част, могат да импровизират колкото искат. Първо, не знам какъв морал трябва да има един човек и каква психика, за да отиде, примерно, да танцува там, където са стояли трупове. Как би се чувствал един интелигент, един културтрегер в подземна заличка, в която са балсамирали мумии, в която са вадили вътрешности. 
 
Изобщо, това е античовешко, това е цинизъм. Това от една страна. От друга, беше проведен конкурс през 1996 година с участието на около 50 проектантски колектива за решение на центъра на София, на Ларгото. Спомням си, че тогава под егидата на Камарата на архитектите в България, на Министерството на културата, на Столична община, на всички институции, ангажирани с темата за центъра на София, имаше конкурс.
 
И първите шест премирани проекта предвиждаха премахването на мавзолея и в различна степен облагородяването на центъра. Част от тях предлагаха възстановяването на стария вид на градската градина с нейните фенери, огради, порти, преходи и т.н. Други предвиждаха изграждането на исторически мемориал, нещо доста смислено, на мястото на капище на болшевишка мумия.
 
Много по-естествено е на такова място да имаме историята на България или на столицата. Погледнете Будапеща - площадът на героите, цялата история на Унгария е там. Вацлавски намести в Прага... Вижте историческите центрове на европейските държави. Там човек и от страната, и от света може да отиде и да се запознае с историята на държавата.
 
Къде в София е паметникът на хан Аспарух, на Тервел, на Крум, на Симеон Велики, на Иван Асен Втори - няма ги. Болшевишки капища, шмайзери, съветски армии, червени армии - с това ни наситиха за 45 години. Борбата с промяната и в психиката, и в историята, и в архитектурата, и в историята на страната ни е трудна, тежка и бавна.
 
Но едно е сигурно. Аз ще цитирам, перифразирайки Георги Димитров - "... колелото на историята се върти и ще се върти до окончателната победа НАД комунизма (в оригинал - "на комунизма"). Това е истината.
 
Да съжаляваш, че го няма мавзолеят... Трябва нещо много да е сбъркано, нещо генно трябва да е увредено, за да мечтаеш за мумии, за трупове, за болшевишки диктатори. Вместо да се радваш на майките и дечицата, които тичат и се радват в градинката, на младите хора, които си правят хепънинг, на скейтърите, които ходят там. Това е центърът на София, там трябва да има нещо модерно, нещо красиво, нещо духовно.
 
- Но не виждаме такова нещо там?
 
- За съжаление след 1999-а нито една кметска управа не си свърши работата. 20 години центърът стои в този вид. С бетоновата площадка, с която затапихме дупката. И да отворя една скоба. Започнахме проучването и проектирането там по искане на Българската народна банка...
 
- Защото отдолу може да се направи трезор...
 
- Да. С махането на нашето правителство всичко това се забрави. За съжаление кметовете на София не свършиха нищо 20 години. Това, че там се пържи цаца и се пие бира - няма лошо. Лошото е, че го няма историческият център на София. А за това са виновни управляващите в столицата.

"Таймс": Путин прави като Мусолини почти всичко за образа си - енергичен, мощен, силен

12:07 | 21 Август 2019 г.
С връщането отново на мода на идеята за авторитарно лидерство, е разумно да се проучат многобройните пътища, които могат да доведат до деспотизъм, пише Давид Ааронович в своя коментар за "Таймс", поместен от БГНЕС.
 
Това лято Матео Салвини, твърдият десен италиански вицепремиер, се появи по плажовете. Но не като летовник, а като лице на своята кампания. Широката му усмивка и голият торс бяха фотографирани сред плажуващите от Лигурия до Сицилия.
 
\"\"
Салвини не е първият италиански популист с голи гърди, хванат в кадър. В Сабаудия, близо до Рим, той се озова на митинг до голям паметник на бивш лидер. Част от надписа, който Салвини прочете на глас пред множеството, гласеше: "Бенито Мусолини, ръководител на правителството… Няма да кажа повече, ще ме арестуват", продължи с шеговит тон Салвини и добави: "Това е историческо свидетелство."
 
Точно след като прочетох това, споделя Ааронович, по пощата пристигна нова книга. "Как да бъдеш диктатор" е сравнително-историческо проучване на осем лидери от 20-ти век, които управляват чрез т. н. от Никита Хрушчов през 1956 г. "култ към личността".
 
\"\"
 
Авторът Франк Дикьотер е специалист по Китай, който е направил няколко задълбочени проучвания върху диктатурата на Мао и нейното въздействие върху страната.
 
Първият диктатор, който е обект на изследването на Дикьотер, е Бенито Мусолини. Започвайки като социалист, а след това през 1922 г., превръщайки се в първия управляващ фашист, Мусолини, както показва авторът, никога не е бил изявен идеолог. Той бе нереализиран актьор, за когото да буди възхищение и обожание у другите бе смисълът на живота му. Изчислено е, че той е прекарвал половината от времето си в грижи за изграждането на собствения си образ, своеобразен супермен на народа - енергичен, мощен, силен, винаги на разположение. Той е фотографиран, пише Дикьотер "със състезателни коли, играе с лъвчета, жъне жито или свири на цигулка. Той се появява като фехтувач, яхтсмен, плувец и пилот."
 
Читателите може би са видели последните снимки на Владимир Путин, позиращ в тесни черни кожени дрехи с кримската рокерска банда "Нощни вълци“.
 
\"\"
 
Освен нелепата шапка-фес с пискюл, Путин е направил почти всичко от това, което и Мусолини за изграждането на своя образ.
 
Мусолини бе най-театралният и най-общителният диктатор. Друг в списъка на Дикьотер, Папа Док - Франсоа Дювалие от Хаити, който управлява тази страна в Карибите от 1957 г. до смъртта си през 1971 г., е „благонравен, срамежлив и почитател на книгите“. Лекар, който става министър на здравеопазването, след като печели първите си президентски избори, той обещава "съвестно да защити честта и гражданските права, на които се радват всички свободни хора. Само година по-късно, той прокламира по радиото: "Аз съм Новото Хаити! Тези, които се опитват да ме разгромят, се опитват да разгромят, да разрушат Хаити."
 
Естествено, когато мандатът му изтече, той промени конституцията, за да може да остане на власт и ако някой се осмели да оспори, той можеше да очаква посещение от членове на неговата страховита, брутална милиция "Тонтон Макут“. Преди да умре, той бе обявен за Велик хаитянски мислител.
 
Мусолини бе фашист. Дювалие управлява почти изцяло без да има идеология. Друг от избраните образи в книгата, Николае Чаушеску, бе комунист. Скучен, отегчителен апаратчик, който се издигна незабелязано в Румънската комунистическа партия, след като пое властта през 1947 г. с помощта на Съветския съюз, Чаушеску стана лидер почти 20 години по-късно. Но през 1968 г. новият човек се откъсна от строгия конформизъм с Москва и пое курс за самостоятелен, независим румънски комунизъм.
 
В началото това бе сравнително либерално, но след посещение в Китай и Северна Корея Чаушеску рязко реши, че форма на маоизъм от команден характер е бъдещето. Той и съпругата му Елена започнаха "систематизацията" на страната, проект за преобразяване на селищната мрежа на страната. Участието на семейство Чаушеску дори в най-дребните детайли на културния живот е такова, че Елена лично решава кои от футболните мачове всяка седмица да бъдат излъчвани по телевизията.
 
Тези трима, както и другите в списъка на Дикьотер, не се характеризират с придържането си към идеология, а към идеята за силно лидерство - тяхното собствено. Ако те клонят към национализъм, това е така, защото подкрепата на националистическата идея е по-лесна за мобилизиране. Всички те, независимо дали са определяни като Кондукатор, Генералисимус, Дуче, Фюрер, Команданте или Председател, отъждествяват своите личности с "народа" или с нацията.
 
 
Разбира се, има и други, които не правят изключение: Франсиско Франко, Садам Хюсеин, Хафез ал Асад, Фидел Кастро, Уго Чавес и Мобуту Сесе Секо. Но някои хора биха поставили под въпрос дали Кастро изобщо е бил диктатор.
 
В Уикипедия пише, че "тъй като Кастро избра да не създава култ към личността, в Куба няма улици, сгради, институции или местности, наречени на негово име". Разсмях се, когато прочетох това, пише Ааронович. Ако някога е имало култ към личността, това е именно към Фидел, който лично е постановил, че улиците, сградите, институциите или местностите не трябва да бъдат кръстени на него.
 
Въпросът, който повдига книгата, очевидно е следният: вървим ли отново в посока към диктатурите - и бихме ли разпознали предупредителните знаци? Неотдавнашна анкета, сочеща, че мнозина биха приветствали "силен лидер, който не трябва да се съобразява с парламента", е привлекателна за всеки, който ще чете "Как да бъда диктатор" като настолна книга.
 
Самият Дикьотер предупреждава за твърде лесното съотнасяне и търсене на паралели. Само защото политик в демократична държава може да има "нарцистична или отблъскваща личност", твърди той, това не означава, че сме на сладкия път към деспотизма. Виктор Орбан от Унгария може да е разрушител на либералната демокрация, Доналд Тръмп, егоист, всяващ разкол или Матео Салвини - изкупителна жертва на мигранти, но все още има дълъг път до закриване на парламента, както и да бъде сложен намордник на опозиционните медии в близко бъдеще.
 
И все пак, почти в същото изречение, Дикьотер, който е професор в университета в Хонконг и вероятно в дискомфортна близост до събитията, разгръщащи се по улиците там, отбелязва, че в Китай, под властта на лидера и президент до живот, Си Дзинпин, „режимът се връща към диктатурата ”. И той определя президента на Турция Ердоган като пример за някой, който преди десет години излезе на политическата сцена като демократ и постепенно позволи на култа към собствената му личност да процъфтява.
 
Дикьотер е прав да постави високо своята летва. И прав да добави, че "бдителността не е същото като мрачното настроение". Но всичко започва някъде и това, което ме тревожи, заключава Давид Ааронович е, че колкото повече се отдалечаваме от века на Мао и Мусолини, толкова по-малко ни е грижа как това се е случило. 

Брекзит без сделка: Какво правят държавите от ЕС, за да се подготвят за това?

11:15 | 21 Август 2019 г.

Правителството на Обединеното кралство засили плановете си за напускане на ЕС без сделка, обхващайки области като транспорт, здравеопазване, енергетика, храна и водоснабдяване.

Но какво прави ЕС, за да се подготви за този сценарий?

Европейска комисия

През април Европейската комисия изказа готовността си да не сключва сделка. Това обхваща основни договорености за автомобилните превозвачи, полетите и финансовите услуги.

Комисията повтори, че тези договорености няма да повторят условията за членство в ЕС, и заяви, че "ще трябва незабавно да прилага своите правила и тарифи на своите граници", тъй като Обединеното кралство ще се превърне в "трета страна без никакви преходни договорености".

В документа обаче не се споменава какво ще се случи с ирландската граница.

Комисията има уебсайт, който съдържа връзки със съвети към всички страни-членки на ЕС. Ето обобщения на мерките, предприети от някои от тях.

Германия

Германското правителство има специален кабинет по Брекзит, ръководен от канцлера Ангела Меркел. В него се казва, че е добре подготвен за всички евентуални ситуации.

Зад кулисите Германия се готви за Брекзит без сделка, която включва набиране на 900 допълнителни митнически служители.

В областта на социалното осигуряване, данъчните въпроси и финансовите услуги германското правителство инициира ново законодателство с цел създаване на правна сигурност, ако няма сделка.

Но правителството казва, че най-големият му приоритет е защитата на интересите на гражданите от двете страни на Ламанша.

В случай, че няма сделка, правителството ще даде на британските граждани, които живеят в Германия, първоначален период от девет месеца, през който правата им да живеят и работят там, няма да се променят. Те обаче ще трябва да кандидатстват за разрешения за пребиваване през този период.

Няма официални публично достъпни прогнози за потенциалното въздействие на безрезултатния Брекзит върху германската икономика.

Германия вече е изложена на риск от рецесия, след като последните данни показват, че икономиката се е свила с 0,1% между април и юни.

Франция

Френската митническа служба се подготвя за Брекзит от известно време и планира да наеме 700 допълнителни служители до края на 2020 г.

Франция харчи 50 млн. евро за разширяване на пристанищната инфраструктура за назначаване на допълнителни длъжностни лица и митнически проверки.

Правителството казва, че информационната система, която ще позволи на камионите лесно да преминат границата, е готова, провеждат се програми за обучение на нови служители и се активизира информационната кампания за всички заинтересовани предприятия.

Ако няма сделка, ще са необходими нови гранични инспекционни пунктове, за да се проверяват храната, растенията и живите животни. Франция планира допълнителни 300 служители за тези проверки, като 110 от тях вече са наети, а 75 са насрочени за наемане през септември.

Седем нови гранични пункта бяха одобрени от Европейската комисия на 11 април 2019 г. в подготовка за новите проверки.

Френското правителство подчертава, че макар да прави всичко възможно, за да се подготви, не очаква търговията да бъде толкова гладка, както сега.

Френският парламент прие закон през януари, за да даде на правителството (а не на парламента) правомощието да въвежда нови мерки чрез спешни постановления, за да се справи с безрезултатния Брекзит. Законът обхваща, наред с други неща, правата на граждани на Обединеното кралство, които живеят и работят във Франция.

Допълнителни съвети за граждани и компании са достъпни на уебсайта на френското правителство.

Ясно е, че Брекзит без сделка би породил сериозни въпроси за ирландската икономика.

Изследване, поръчано през 2018 г., изчисли, че никоя сделка няма да намали растежа със 7% до 2030 г. в сравнение със сценарий, при който Великобритания остава в ЕС.

През юни 2019 г. правителството на Ирландия прецени, че Брекзит без сделка може да струва 55 000 работни места в Ирландия в рамките на две години и още 30 000 в по-дългосрочен план.

Четете още новини от България и света

Холандия

Холандците са заети. Миналата година правителството заяви, че за пристанището на Ротердам ще са необходими над 900 митнически служители и допълнителни 145 ветеринари.

Външно министерство публикува документ за въздействие върху Брекзит без сделка, който гласи, че този резултат ще бъде „придружен от проблеми“.

В него се казва, че 321 митнически служители са готови за назначение, както и допълнителни 14 гранични служители, които да извършват проверки на граждани на Обединеното кралство, влизащи в страната.

Основното международно летище Schiphol ще има над 100 допълнителни митнически служители. Притежателите на паспорти във Великобритания ще бъдат изправени пред по-строги проверки, се казва в летището. Около 10,5 милиона души летят между Schiphol и Великобритания всяка година.

Британските граждани и членовете на техните семейства, които законно пребивават в Холандия преди напускането на Обединеното кралство, ще запазят правото си да живеят, учат и работят в Холандия в продължение на 15 месеца, чрез разрешение за временно пребиваване.

Правителството изчисли, че в момента около 45 000 британски граждани и членове на техните семейства имат права на пребиваване, като около 20 000 от тях работят в Холандия.

Британските студенти, които вече учат в Холандия, ще могат да продължат при същите условия, както преди, но всеки, който планира да учи там след Брекзит без сделка, ще трябва да плаща много по-високи такси за обучение.

Белгия

Белгия планира да назначи 368 допълнителни митнически служители, за да се справи с последиците от Брекзит. Към август 2019 г. са наети 268 от тях.

Най-голямо въздействие се очаква в пристанище Зебрюге, тъй като 45% от трафика на пристанището е с Великобритания.

Белгийският национален орган за безопасност на храните AFSCA ще наеме 300 допълнителни служители, в случай че няма сделка, за проверка на храните, идващи към и от Обединеното кралство.

Белгийското правителство заяви, че ще запази настоящите права за гражданите на Обединеното кралство - пребиваване и социално осигуряване - до края на 2020 г., а същото важи и за данъчния им статус.

Испания

Испания обяви, че се нуждае от допълнителни 860 служители за летища и пристанища за извършване на проверки на хора, стоки и животни.

Но, както в много други страни, проблемът с правата на гражданите е най-належащият. На 1 март кабинетът на Испания одобри временни мерки за британците в Испания да продължат да живеят там както сега, ако Великобритания напусне ЕС без сделка.

Съгласно мерките, които ще станат закон, ако Великобритания напусне ЕС без сделка, британците, живеещи в Испания, ще трябва да подадат заявление за „лична карта на чужденец“ преди 31 декември 2020 г., за да докажат статута си на законно пребиваване.

Повече от 300 000 граждани на Обединеното кралство официално пребивават в Испания - най-големият брой британци в Европа, извън Обединеното кралство.

Има много пенсионери сред гражданите на Обединеното кралство в Испания. Испанските мерки включват здравни разпоредби, в които се посочва, че настоящите условия ще продължат - при условие, че правителството на Обединеното кралство плаща за испанците, живеещи във Великобритания.

Даниела Машева: Вероятно няма да има друга кандидатура в надпреварата за главен прокурор

Даниела Машева: Концепцията на Гешев е ориентир за високите му професионални качества

08:58 | 21 Август 2019 г.

Интервю на "Правен свят" с Даниела Машева, говорител на Прокурорската колегия на ВСС

Госпожо Машева, сякаш в Прокурорската колегия се надявахте, че с единодушната номинация на Иван Гешев ще демонстрирате независимост и желание професионалната гилдия да излъчи своя кандидатура, а не безалтернативност, както ви критикуват, че се е случило. Можеше ли да има и друга номинация, имаше ли други варианти?

С направеното предложение за кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор ние считаме, че успяхме да обединим както вижданията на професионалната общност, така и вижданията на голяма част от гражданското общество. Въпреки отправените критики и протестни действия на определени представители на политически партии и някои неправителствени организации, достатъчно показателно е, че към настоящия момент има изразена преобладаваща подкрепа и положителни становища за кандидатурата от страна на професионалните съсловни организации, на голяма част от прокурорите и следователите в страната , както и на представители на няколно висши учебни заведения. Ние не сме и очаквали, че тази кандидатура ще бъде одобрена от цялото общество.

Нереалистично би било с оглед длъжността, която към момента заема г-н Гешев като заместник на главния прокурор и длъжността на главен прокурор, за която се е кандидатирал, да се мисли, че той ще бъде една абсолютно консенсусна и харесвана от всички фигура. Напротив, винаги ще има част от обществото, която няма да го одобрява и това е съвсем нормално с оглед фунциите, които осъществява по закон главният прокурор.   

Можеше да издигнете номинацията на Бойко Атанасов, той май само за главен прокурор не е бил кандидат.

Не сме обсъждали вариант за издигане на номинацията на Бойко Атанасов. Разбира се, че бяхме запознати с исканията на група граждани за издигане на кандидатурата му за главен прокурор. Г-н Атанасов е участвал в няколко конкурса за административен ръководител на различни прокуратури като например Софийска градска прокуратура и Апелативна специализирана прокуратура. Тези процедури не са приключили успешно за него и не е бил избиран за административен ръководител на съответна прокуратура .

Излиза, че Иван Гешев е бил прав, като казваше, че процедурата ще е "кална". В случай, че не се стигне до избор, смятате ли, че изобщо някой ще иска да бъде номиниран след всичко това, на което станахме свидетели? А и това е само началото?

По-скоро сме свидетели на това, че по всякакъв начин се правят опити процедурата да бъде представена за "кална" и опорочена с цел дискредитирането на конкретния кандидат, както и на опити за недопустимо политическо вмешателство в процедурата за избор от страна на определени лица и партии.

В случай, че не се стигне до избор, процедурата ще бъде обявена отново. Смятам, че подобно обстоятелство не би повлияло негативно при мотивирането и даването на съгласие за номинация. Ако се абстрахираме от тези опити за политическо влияние и погледнем чисто професионално ще установим, че към настоящия момент процедурата протича съвсем законосъобразно. Това означава, че според приетия времеви график на 12 август г-н Гешев представи своята концепция, която е публикувана на сайта на ВСС. Също така регулярно се обявяват и всички постъпили становища и въпроси към кандидата, като крайният срок за подаването им е седем дни преди  изслушването от Пленума на ВСС. До 17 септември предстои да бъдат изготвени и становищата на Комисията по атестиране и конкурсите и Комисията по професионална етика към Прокурорската колегия относно притежаваните от Иван Гешев професионални и нравствени качества, които становища също ще са публикувани и ще бъдат обществено достъпни.

И какво излиза сега, че промените в Конституцията от 2015 година и последващите в ЗСВ, прокарани от днешния протестиращ Христо Иванов, са причина за "безалтернативността" на кандидатурата на Иван Гешев?

Посочените законодателни промени не са предпоставка за така определяната "безалтернативност" на кандидатурата на Иван Гешев, тъй като с тях не се въвеждат никакви изисквания относно броя на кандидатурите. Абсолютно законосъобразно е както да има номинация само за един кандидат, така и да се излъчат няколко на брой номинации. Единствено са предвидени ограничения за правно легитимираните субекти, които в процедурата за избор на главен прокурор могат да издигат номинации като с това правомощие поотделно са овластени мининум трима членове на Прокурорската колегия и министърът на правосъдието. С факта на издигане на една кандидатура от всички членове на Прокурорската колегия изобщо не се създадоха условия за безалтернативност и за препятстване на възможността за издигане и на други кандидатури.

Не е ли прекалено дълга тази процедура - три месеца, предизборните кампании на политиците са по един месец, тук имаме цели три месеца, защо законодателят е поставил подобни срокове?

Процедурата, както е разписана от законодателя, в най-оптималния си вариант може да приключи в рамките на 3-4 месеца. Това е така, защото в закона са предвидени различни срокове относно внасянето на кандидатури, представяне на необходимите документи от кандидатите, изготвяне на становища от съответните комисии, представяне на становища и въпроси от юридически лица с нестопанска цел, професионалните организации, висши учебни заведения и научни организации. Най-продължителен в процедурата е срокът, свързан с изискването за осигуряване на двумесечен период, в който всички представени от кандидата документи трябва да са обявени на сайта на ВСС. Законодателят е поставил подобни срокове предвид значимостта на ролята на главния прокурор и необходимостта от създаване на една абсолютно прозрачна и публична процедура, така че всички етапи и цялата информация да са ясни, явни и достъпни за обществото.

Какво е положението в страните от Европейския съюз, как там е разписана процедурата по избор на "главния обвинител"? В голяма част от страните от ЕС имаме модел на избор на главен прокурор от изпълнителната власт, в този смисъл България е по-скоро изключение - гарантира ли това, че намесата на политиците е по-малка?

В по-голяма част от държавите членки на ЕС толкова продължителна, сложна и публична процедура за избор на главен прокурор, каквато е предвидена според  българското законодателство, не съществува. Трябва да се отбележи, че това не касае само процедурата за избор на главен прокурор, а в пълна степен се отнася и към процедурите за избор на административните ръководители на органите на съдебната власт. Такава констатация беше направена през м. април тази година при проведен дебат сред членовете на Европейската мрежа на съдебните съвети. Оказва се, че в повечето държави-членки не съществуват изисквания за осигуряване на публичност на цялата информация, свързана с притежаваните от кандидата качества и декларираните от него обстоятелства, касаещи притежаваното имущество и наличие на интереси. Разбира се това е така, защото в преобладаващия брой страни номинациите за главен прокурор и назначенията се извършват от органи на изпълнителната власт, което е пряко свързано със съответните национални специфики на устройство на прокуратурата.

В тази връзка ще цитирам данните от едно много актуално сравнително изследване на тема " Какво (не) знаем за главните прокурори на държавите – членки на ЕС ", според което в 19 от 28-те държави-членки предложението за назначаване идва от орган на изпълнителната власт, като в 11 държави се прави от министъра на правосъдието, в 6 държави - от правителството, а в 2 държави - лично от министър-председателя. В 2 държави-членки се прави от президента, а в 1 държава-членка - от висшия законодателен орган. Изводът е, че в 22 от 28-те държави членки предложението за номиниране на главен прокурор произлиза от политически орган и инициативата за развиване на процедурата е на орган на изпълнителната власт. Съгласно заключението на цитираното изследване държавите – членки ( Белгия, Словения и България), в които номинацията произтичаща от неполитически орган, е по-скоро изключение. Също така се посочва, че относно процедурата за избор на главен прокурор  Венецианската комисия с оглед гарантиране на независимостта на прокуратурата, независимо от възприетия устройствен модел, поставя само две условия: да е ясно от кого произтича номинацията и да се отчете становището на професионалните среди относно качествата на кандидата. 

На базата на това изследване нашата национална процедура може да се определи като една от най-демократично регламентираните, съответстваща в пълна степен на препоръките на Венецианската комисия, органичаваща в максимална степен възможността за политическа намеса и гарантираща независимост при формиране на решението за избор на главен прокурор.

Г-жо Машева, изкушавам се да Ви попитам - какво би станало, ако прокурор коментира процедура по избор на председател на ВКС, както това прави съдия Калин Калпакчиев по повод настоящата процедура? Били сте подменили фокуса, казва той, не сте говорили за мястото на прокуратурата. Простете, но това не е ли въпрос на политик към политици, а не на съдия към кадровици?

Няма пречка и прокурори и следователи като представители на магистратската общност да коментират дадена кандидатура за предеседател на ВКС или ВАС. В настоящата процедура въпросът за мястото на прокуратурата изобщо не може да бъде предмет на обсъждане, тъй като този въпрос е в компетентността на законодателната власт. В конкретния случай при избора на главен прокурор като колективен кадрови орган Пленумът на ВСС трябва да се съобрази с настоящата законодателна уредба и да проведе една законосъобразна процедура. Фокусът е насочен към спазване на правилата на процедурата и преценка на качествата на кандидата. Така, че изобщо не може да се говори за подмяна или изместване на фокуса.

Как смятате, трябваше ли Данаил Кирилов да бъде първият министър на правосъдието в историята, който предлага кандидат за "обвинител №1"? Тогава нямаше ли да говорим за паракселанс модела - "ти си го избра".

Според Закона за съдебната власт министърът на правосъдието има това право. В конкретния случай решението на г-н Кирилов да не предлага кандидат за главен прокурор не може да се обвързва с евентуално съществуваща опасност да започнем да говорим отново за модела "ти си го избра". Това би била доста несъстоятелна причина, поради която министърът на правосъдието не се възползва от предоставеното му от закондателя право да внася кадидатура. Това, което трябва да стане ясно за обществото е, че изборът на главен прокурор е в компетнтността на Висшия съдебен съвет, а не на представители на изпълнителната власт. Предвидената процедура е достатъчно продължителна, включваща предоставяне и обсъждане на всички данни за притежаваните от кандидата професионални и нравствени качества, и осигуряваща публичност, прозразност и информираност на обществото. Решението за избор се формира с подкрепата на минимум 17 гласа на членове на ВСС, като гласуването е явно и заседанията се излъчват в интернет пространството. Протичането на процедурата е ясно законодателно разписано и в максимална степен гарантиращо вземането на информирано решение от членовете на ВСС.

Дали пък Данаил Кирилов, ако е още министър в края на 2021-ва година, няма да номинира кандидат за председател на ВКС?

Може и да направи такава номинация, ако към 2021 г. законодателството му осигурява това право.

Смятате ли, че Иван Гешев наистина е противник на разделението на властите, както неговите критици тълкуват думите му от интервюто след издигането на кандидатурата му?

Не смятам, че Иван Гешев е противник на конституционно установения принцип за разделение на властите, тъй като той никога не е изразявал подобна позиция. Такъв извод не може да бъде направен само върху фрагмент от негово медийно изказаване като определни части се интерпретират некоректно като извадени от контекста на цялото му изявление. В това интервю той казва следното: "..Принципът на раздление на властите е една част от монетата, а другата част от монетата е взаимодействието в рамките на конституционните правомощия между отделните власти. И така функционира всяка нормална държава. Няма как съдебната власт и прокуратурата да постигне резултат в борбата с корупцията на първо място и с битовата престъпност и какво ли още не, ако няма взаимодействие в рамкиите на закона, с която и да е от другите власти."  На база на това изказване аз не считам, че има основание за каквито и да било опасения, че Иван Гешев не е съгласен с принципа за разделение на властите. Още повече, че в представената от него Концепция за стратегическо управление на прокуратурата той категорично и многократно заявява, че ако бъде избран за главен прокурор, ще упражнява правомощията си при пълно спазване на принципите на независимост и разделение на властите и ще насърчава съвместните усилия на ръководството на прокуратурата и всички отговорни институции, за да се отговори на обществените очаквания за справедливост.

Как ще определите концепцията на Иван Гешев, отговори ли тя на вашите очаквания?

Концепцията показва едно много задълбочено познаване на актуалното състояние на прокуратурата и очертава визията за развитието на прокуратурата и следствието не само през следващите седем години, но и в по-дългосрочен период. Перспективата за това развитие е съобразена с постигнатите достижения в дейността на прокуратурата, с наказателната политика на държавата, с всички стратегически документи за противодействие на престъпността, както и с Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. Всеобхватно са идентифицирани проблемите в работата на прокуратурата, като са посочени начините и средствата за преодоляването им. Дадени са конкретни предложния за промяна на наказателната политика на държавата чрез законодателни изменения с цел постигане на по-висока ефективност на наказателното производство и оптимизация на дейността на прокуратурата. Изразена е ясна позиция за позитивна оценка на постигнатите резултати и воля за надграждането им и продължаване на реформата в необратима посока. Засегнат е и въпросът за въвеждане на електронното правосъдие, което е съществен предстоящ момент в процеса на съдебната реформа. Съдържа идеи за подобряване на условията на работа, за въвеждане на модерни технологии, за осигуряване на адекватно заплащане на магистратите и служителите, съобразено с европейските стандарти. Концепцията предвижда и механизъм за развитие на една много добра социалната политика по отношение на прокурорите, следователите и служителите.

Определено мога да кажа, че концепцията отговори на моите очаквания, но по-важно е, че тя напълно кореспондира с очакванията на прокурорите и следователите, които ни бяха представени от Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите. Трябва да се отбележи, че едно от основните искания, което беше поставено от посочените професионални организации, е свързано с въпроса за мястото на прокуратурата. Те категорично изразиха позиция за запазване на настоящия модел на място на прокуратурата и следствието в съдебната власт. Видно от изложените в концепцията идеи за бъдещото развитие на прокуратурата може да се направи извод, че Иван Гешев подкрепя това виждане на голяма част от професионалната общност, въпреки че тези въпроси са изцяло в компетентността на законодателния орган.

Ако протестиращите срещу кандидатурата на зам.-главния прокурор не харесат и възгледите му за развитие на прокуратурата и есента всяко заседание на ВСС преминава при протести, ще издържите ли?

Концепцията никога няма да бъде одобрена от всички представители на гражданското общество и това е съвсем нормална ситуация, в която няма нищо обезпокоително. Целта на представяне на такава концепция е не да се хареса на протестиращите, а да дава ясна представа за степента на притежаваните от кандита професионализъм и компететностен подход за ръководене и управление на прокуратурата. В конкретния случай представената от Иван Гешев концепция представлява много добър ориентир за притежаваните от него високи професионални качества.

Четохте ли позициите и становищата, които идват във ВСС на прокурори, следователи, съдебни служители от цялата страна? Определени медии ги представят иронично или че са изготвени под диктовка, може пък и да е така. Друг път не е имало подобна вълна от подкрепа за когото и да е магистрат, нали?

Да. Запознах се с позициите и становищата, които постъпват по повод кандидатурата на г-н Гешев. Неприемливи са коментарите на определени медии, че подкрепящите становища са в резултат на давани указания и оказван натиск от страна ръководството на прокуратурата и са свързани с обещания за кариерно развитие. С подобно медийно отразяване очевидно се прави опит за омаловажаване на изразената подкрепа, за незачитане на индивидуалната независимост на прокурорите и следователтите и правото им свободно да изразяват професионалната си позиция.

Очаквате ли и Вие членовете на ВСС, които предстои да направите най-важния избор в мандата Ви, също да бъдете обект на компроматни атаки?

Винаги можем да бъдем обект на компроматни атаки, ако някой реши да ги инициира с цел да се оказва натиск и да се манипулира вземането на дадено решение. Очевидно е, че към настоящия момент използването на такива средства не може да бъде предотвратено. Ако за някой от нас има данни, най-общо казано, за неправомерно поведение, законоустановеният ред за реакция е съвсем различен от подобни нерагламентирани форми за обществено въздействие.

Ако стане така, че на 10-ти януари, когато приключва мандата на Сотир Цацаров, няма избран нов главен прокурор, тогава какво следва?

Ако до тази дата няма избор, следва определянето вероятно на някой от заместниците на г-н Цацаров за изпълняващ функциите на главен прокурор.

Eвропейската комисия със сигурност ще следи избора на главен прокурор. Да не би тези протести да са опит за разколебаване в доверието, което Брюксел отчетливо демонстрира в последните две години?

Вероятно с протестите се цели точно това, но не смятам, че те ще окажат влияние в посока на разколебаване на доверието и ще доведат до промяна заключенията на представителите на Европейската комисия относно обективно отчитаните резултати .        

Смятате ли, че наистина до края на тази или най-късно пролетта на 2020-та година България ще се освободи от Мониторинга? Но пък той ще бъде последван от въвеждането на общия анализ за състоянието на върховенството на закона, който ще е валиден за целия ЕС.

Мониторингът по отношение на България трябва да отпадне като механизъм, който продължи достатъчно дълго време и по който в последните две години се отчита трайно и необратимо изпъление на препоръките в областта на съдебната реформа и противодействието на престъпността. Може би ще бъде създаден Европейски маханизъм за върховенство на закона и демокрация, който да бъде приложим на принципа на равнопоставенст по отношение всички държави-членки на ЕС.

Прокурорската колегия към момента оптимизира общо 39 прокуратури в страната. С това завърши ли реформата на съдебната карта? Не избързахте ли, защото колегите Ви от Съдийската колегия май са далеч назад в изпълнението на тези препоръки на Брюксел?

Реформата относно преструктурирането на съдебната карта на прокуратурите в страната не е завършила. Това представлява втория етап на окрупняване на районните прокуратури, който фактически е предвиден да се случи от 1 януари 2020 г. Процесът по оптимизация на прокуратурите с оглед постигане на по-равномерна натовареност, по-добро кадрово обезпечаване и по-висока ефективност на работата ще продължи и занапред до постигане на съответните резултати. Не става въпрос за прибързаност, а напротив за една много своевременна реакция от страна на Прокуроската колегия за преодоляване на констатирани все по- задълбочаващи се в годините проблеми в работата на прокуратурата, които не можеха да бъдат разрешени в досегашната структурна организация. Този модел за реформиране, съдържащ така наречения унифициран подход, беше приет преди повече от две години от предишния състав на Прокуроската колегия. Ние го възприехме и доразвихме така, че не става въпрос за някакво спонтанно решение, а за много внимателно обмислено решение, базирано на задълбочен анализ на всички данни и критерии. От страна на Съдийската колегия също ще бъдат предприети действия за реформиране на картата на съдилищата, като със сигурност това трябва да стане след изграждането на Единната информационна система на съдилищата. Безспорно е, че при решаването на тези въпроси трябва да има координация в действията на двете колегии, но не е необходимо да има пълно съответствие и едновременност на извършването им.

Може ли доказателствени средства да се представят от прокуратурата? Не е ли рисковано, най-малкото защото после уличените може да съдят държавното обвинение?

Във фазата на досъдебното производство преценката за публично оповестяване на доказателствени материали е изцяло в компетентността на наблюдаващия прокурор. Още повече, когато се касае за завишен обществен интерес към конкретно разследване предоставянето на такава информация е необходимо, независимо на какъв етап се намира досъдебното производство. В случая с разследването на кибератаката срещу НАП определяща е значимостта на обществения интерес. Всяко лице, което счита, че по такъв повод са нарушени правата му може да предяви претенциите си по съответния законоустановен  ред. 

Като говорител на Прокурорската колегия имате ли усещането, че и медии се включиха в кампанията срещу Иван Гешев? Как си обяснявате това?

Определени медии организират и провеждат съвсем тенденциозна негативна кампания срещу Иван Гешев чрез използване на недопустими за журналистическата гилдия способи и похвати, целящи накърняване на достойнството и компрометиране на професионалните му качества. В последните дни нападките се насочиха и към прокурорите, следователи и служителите, които са изразили подкрепата си за кандидатурата на Иван Гешев. Това показва, че иронизиращото отношение не е насочено само към личността на Гешев, а представлява опит за принизяване на магистратската професия и уронване на престижа на съдебната власт.

Защо е тази омраза, защо се нападат прокурори, следователи и служители за това, че са изразили подкрепа, защо е това противопоставяне?

Цели се създаване на предубеност на общественото мнение, за да се дискредитира прокурорската институция, както и насочване на дебата изцяло извън законоустановената процедура и органа по нейното провеждане. В този смисъл е и разпространената от наша страна Позиция от 07.08.2019 г., съгласно т. 2, пункт втори на "Механизма за публична реакция на ПК на ВСС в случаи на засягане на независимостта и доброто име на прокурори и следователи", одобрен с решение на ПК на ВСС по повод публикувания на 02.08.2019 г. в интернет сайта "capital.bg" коментар "Тоягата и морковът зад номинацията на Иван Гешев", както и във връзка с постъпилата във ВСС Позиция на Асоциацията на прокурорите в България в защита на доброто име на прокурор Силвия Соколова от Специализираната прокуратура.

Четете още новини от България и света

Даниела Машева завършва право в СУ "Св.Климент Охридски". През 1992-1993 г. е младши прокурор в Софийската районна прокуратура. По-късно става и редови прокурор там. През 2001-2006 г. работи в Софийската градска прокуратура. От 2006 г. е прокурор във ВКП. През 2009-2011 г. е зам.-министър на правосъдието, след това отново се връща във ВКП. През 2017 г. е избрана за член на ВСС от квотата на прокурорите.

Източник: "Правен свят"

 

Майкъла в Канал 3: Какво като Бодуров коментира ЦСКА, капитан е, и шамари има в съблекалнята (ВИДЕО)

21:55 | 20 Август 2019 г.
Освободете Бодуров в чужбина, още до 2 г. може да играе на едно добро ниво, как може да го унищожиш така с лека ръка. Това заяви в рубриката "ВАР" (Въпроси, Анализи, Резултати) в предаването "Спорт в обектива" на Канал 3 Георги Илиев-Майкъла, бивш капитан и бивш спортно-технически директор на ЦСКА, по повод отстраняването на Бодуров от състава. В коментарите се включи и журналистът от радио "Дарик" Валентин Грънчаров.
 
"Той е най-добрият защитник в ЦСКА, от защитата тръгва добрият старт на отборите. Но играчите трябва да знаят, че треньорът е бог, щом е назначен там, той носи отговорност за събитията на терена", каза Майкъла. "А това, че Люпко Петрович каза, че Бодуров излизал и коментирал играта и всявал смут, то винаги по-опитните са коментирали това. Той е капитан на отбора, имало е и шамари в съблекалнята, откакто го има футбола е така. ЦСКА губи от неговото отсъствие".
 
 
Според Георги Илиев казусът Бодуров може да бъде решен много бързо - както със среща между него и треньора Люпко Петрович, така и със събиране с Гриша Ганчев. "Двамата могат да седнат на една маса, да пият една чаша вода и да се разберат - това е в полза на ЦСКА и на феновете. Трябва само една среща със собственика - да седнат тримата и толкова бързо ще наредят нещата. В клуба трябва да има ясни неща".
 
 
По думите на Майкъла решението на ръководството да пусне в Румъния защитника Чорбаджийски е правилно, "защото последните години той не върви нагоре".
 
Какво още казаха Майкъла и Валентин Грънчаров за ЦСКА-София, за Левски, за завръщането на Гонзо в Локо Пловдив - във видеото:
 

Лайфстайл

гледай на живо

23.08.2019
  • в момента
    Новини
  • 00:20
    Спорт в обектива
  • 01:00
    Повторения
  • 07:00
    "Социална мрежа" - избрано