09:49 | 18 Септември 2019 г.
09:49 | 18 Септември 2019 г.
Руската държава никога не осъжда СССР за агресията срещу Полша и анексирането на източните й воеводства през септември 1939 г., припомня вестник Rzeczpospolita, цитиран от "Фокус". Подялбата на страната между нацистка Германия и Съветския съюз е вписана в тайните клаузи на договора Мототов - Рибентроп, в Полша се спори дали да се поискат компенсации от Русия.
Полските дискусии за 17 септември 1939 г. обикновено се свеждат до обсъждане на обстоятелствата на съветското нападение, напомняне за огромния брой жертви, както и до оплаквания, че историята в съвременна Русия се манипулира или просто се фалшифицира. Едно важно обстоятелство убягва от общото внимание: руската държава никога не осъжда СССР за агресивната война срещу Полша и за анексирането на източните й воеводства през септември 1939 г.
Не трябва ли Полша да получи репарации и от Русия? Това е въпросът, който заместник-директорът на Центъра за полско-руски диалог и съгласие Лукаш Адамски задава в статия за вестник Rzeczpospolita.
Ако пактът Молотов-Рибентроп беше недвусмислено осъден през периода на перестройката и при Елцин Москва публикува основните документи, свързани с клането в Катин, то тълкуването на епохата на Сталин продължава да се използва по отношение на събитията от септември 1939 г. Ярък пример в това отношение е неотдавнашната статия на директора на руското разузнаване Сергей Наришкин, която почти буквално повтаря формулировките на прословутата нота на Молотов.
В документа, който заместник-народният комисар по външните работи се опитва да предаде на полския посланик, гласи: "Полското правителство се е разпаднало и не показва признаци на живот. Това означава, че полската държава и нейното правителство на практика са престанали да съществуват“.
Още коментари, интервюта и анализи ще намерите тук
Тази лъжа се допълва от противоречиви аргументи, че ако не беше инвазията през септември 1939 г., пътят на Хитлер към Москва щеше да бъде по-кратък, "исторически аргументи“ за собствеността на тези земи в миналото от Руската империя и дори се припомня за руските княжества, за етнонационалистична морализация ("следвоенните граници са справедливи, защото отчитат етническата принадлежност").
Престъпленията в Катин бяха осъдени, но не и на 17 септември
Каква е причината за упоритото нежелание на Москва да признае именно това съветско престъпление? Да се потвърди, че е извършен акт на агресия по споразумение с Хитлер означава да се нанесе удар върху историческата идентичност на много руснаци, в основата на която стои образът на СССР, който победи нацизма.
Такава стъпка би заличила дългосрочните усилия на руската дипломация, която се опита да премълчи за тоталитарния характер на съветската държава и да я представи като същия участник в международните отношения като САЩ или водещи европейски държави, който има същите законни интереси и използва същите методи за провеждане на политика.
Освен това руснаците би трябвало да изоставят установените историографски представи, например от карти на територията на СССР през военните години, където не само Лвов или Вилнюс се появяват като съветски градове, но също и Белосток и Пржемисъл. Това ще доведе до преразглеждане на броя на съветските жертви от военните години: поляците и евреите, загинали в източните райони на Полша, ще се вземат предвид както от полската, така и от руската страна.
Съвременните руски лидери не са в състояние да повярват в смисъла на каквато и да е политика, различна от имперската, така че е трудно да се очаква, че те ще решат да се разграничат от престъпленията на Сталин. Обосновката на Кремъл за присъединяването на Крим в много отношения прилича на тезите на съветската пропаганда за анексията на Източна Полша, а тезата на Путин за "изкуствената" украинска държава, която потиска рускоезичното население, прилича на изявлението на Молотов за "грозното потомство на Версайския договор“.
Русия на Елцин също не призна факта на съветската атака. През 1999 г. руското външно министерство официално протестира срещу това събитията от 1939 г. да се наричат агресия. Основната причина, поради която нахлуването на Червената армия се нарича "мирна операция", изглежда е, че признаването на престъпление би означавало отказ на Русия от правната позиция на СССР по отношение на източните райони на Полша през Втората световна война.
Руснаците би трябвало да признаят, че до влизането в сила на споразумението за границата от 16 август 1945 г., според което Полша прехвърля 90% от земите, окупирани през 1939 г. от Червената армия на СССР, Беласток, Вилнюс или Лвов не са част от съветската държава и депортирането на полски граждани или интернирането на полските военни на полска територия е грубо нарушение на международното право и злоупотреба с властта от окупатора.
Това от своя страна ще отвори пътя за определяне на Русия като наследник на СССР, а това ще означава, че Полша и полски граждани ще имат право на искове за обезщетение за нарушаване на международното право и IV Хагска конвенция, уреждаща правата на окупатора.
Гражданите на Украйна, Беларус или Литва може да се присъединят към тези искове: бивши граждани на Полша или техните потомци, които ще докажат, че в периода 1939-1945 г. са претърпели щети в резултат на съветски престъпления. По този начин балтийските страни биха могли да засилят своето (от правна гледна точка напълно оправдано) твърдение, че СССР ги окупира до 1991 г. и за Русия би било по-трудно да тушира техните настоявания за репарации. През последните години Литва, Латвия и Естония проучват правните възможности за отправяне на подобни искания.
Полско-съветска война и репарациите
Полша, в отговор на руските провокации и манипулации, свързани с темата за агресията на 17 септември 1939 г., трябва да избере двупосочна стратегия. Трябва да започнете със себе си, опровергавайки мита, че през 1939 г. не става дума за полско-съветската война. Трябва да се върнем към интерпретацията, дадена от събитията на президента Игнаци Мошчицки и полската дипломация след 17 септември, а след това потвърдени през март 1940 г. от министър-председателя Владислав Сикорски.
Т.е. до позицията, че след нахлуването в Червената армия, което беше акт на агресия, Полската република беше във война със СССР. Също така трябва редовно да се напомня, че Полша запазва суверенното право върху земите, окупирани от съветските сили, които сега са част от нашата страна, Литва, Украйна и Беларус, и в допълнение потвърждава валидността на законодателните актове, т.е. приети от правителството в Лондон до появата на международно признатото временно правителство на национално единство.
Също така би било добре да се повдигне по-активно въпросът за окупацията на Крим на международната сцена. В същото време балтийските страни трябва да бъдат подпомагани в търсенето на законови възможности да предявят претенции към Русия за обезщетение за завземането на тяхната територия, като в същото време разпространяват информация за минали съветски и съвременни руски окупации на международно ниво.
Разбира се, не може да се очаква, че докато Русия се управлява от хора, отговорни за нарушаване на международното право, тя ще промени позицията си. Рано или късно обаче Владимир Путин и политиците, които споделят възгледите му, ще престанат да вземат решения за съдбата на тази страна.
Както правилно отбеляза Юлиуш Миерошевски, съмнително е, че еликсирът на имперското безсмъртие е измислен в Москва. Новото руско ръководство ще трябва да отговори на въпроса дали Русия ще може да подобри репутацията си, да установи мирно сътрудничество на европейския континент и нормални контакти с ЕС и НАТО, ако не преразгледа отношенията си със западните си съседи.
Откритото изявление, че Русия трябва да бъде отговорна за окупацията на СССР на част от територията на Полша, Литва, Латвия и Естония, ще даде да се разясни на руските елити следното: без да се коригира статута на Крим, Приднестровието или Южна Осетия, без да отказва да отрича и престъпни съветски акта на агресия, кардиналните промени по отношение на Централна Европа ще бъдат невъзможни.
Те трябва да разсъждават върху факта, че всяка правова държава, ако иска да избегне риска от правни претенции от съседите, трябва да предложи справедлива формула, чрез която всички заинтересовани страни ще могат най-накрая да разрешат всички спорни въпроси, свързани със събитията от 1939-1991 г.
Формата на такова споразумение може да бъде обсъждана, но във всеки случай задължителните му елементи следва да бъдат признаването на незаконни анексии, които Русия е извършила по-рано.
