Интервюта и коментари

Как Цацаров издигна прокуратурата на международната сцена

10:52 | 22 Октомври 2019 г.
Провелата се преди дни визита на главния прокурор Сотир Цацаров, заместника му Иван Гешев и ръководителите на специалните служби във Вашингтон, където бяха приети и от ключов съветник при Съвета по национална сигурност на американския президент, както и очакванията след броени часове Европейската комисия да обяви край на продължилия 12 години исторически мониторинг над България в областта на правосъдието и вътрешния ред, породиха множество спекулации, а дори и откровена завист. Двете събития са логичен резултат от последователните и по дипломатично дискретни усилия, които ръководителят на държавното обвинение положи през изтичащия му скоро мандат да издигне прокуратурата на международната сцена.
 
Успехът на Цацаров всъщност е двоен. Защото той съумя да активизира международните контакти на българската прокуратура на фона на непрестанните опити за дискредитиране на институцията сред множество чуждестранни партньори. Заради това, напълно естествено, авторите на клеветническите кампании и доносите срещу ръководството на прокуратурата сега всячески да се опитват да неглижират демонстрираното от Вашингтон и Брюксел доверие към българското държавно обвинение.
 
Достатъчно е да си припомним, как в продължение на три години финансираните от укриващия се фараон Цветан Василев всевъзможни сайтове за фалшиви новини и наети манипулатори твърдяха, че Цацаров ще бъде застигнат от американския закон "Магнитски". Днес обаче Цацаров и Иван Гешев провеждат работни срещи в централата на ФБР на "Пенсилвания авеню" и са приети в Белия дом.
 
А само преди четири години, в последните дни на проваления си мандат като министър на правосъдието, Христо Иванов атакува Цацаров с фабрикуването на фалшивата новина, че Брюксел искал отстраняването му. Днес, когато Европейската комисия за трета поредна година ще отбележи съществения напредък на българската прокуратура в борбата с корупцията и ще препоръча отпадането на мониторинговия механизъм, Иванов отдавна е изгубил доверието на "международните фактори". Единственото, което му остава, е да достигне до следващия си провал, при който, в услуга на локални подсъдими играчи, истерично пробва да пречи на логичния избор на следващ главен прокурор.
 
 
Визитата на Цацаров и Гешев в САЩ (на заместник-главния прокурор тя бе втора за настоящата година) по категоричен начин изобличи внушенията на група свързани медии и техните собственици, които от години се опитваха да припишат наличието на "руска връзка" на ръководството на родното държавно обвинение. Само защото Цацаров се срещал в Москва и в София с ръководителя на руската прокуратура Юрий Чайка, а Гешев бил в Русия за участие в конференция по въпросите на борбата тероризма. Лъжата за "руската връзка" бе опровергана още преди месец, когато под ръководството на прокуратурата бяха извършени действия срещу опитите на отделни руски граждани за вмешателство в националните интереси на страната. Наличието на диалог между държавните обвинения на София и Москва по никакъв начин не попречи на издаването на забрана за влизане в страната на двама руски граждани, за които има данни, че са съдействали в опитите на Цветан Василев да избегне правосъдието.
 
Цацаров неведнъж е демонстрирал принципност в отношенията с чуждестранни представители. И това стана особено видимо, когато преди малко повече от година у нас пристигна тогавашният главен прокурор и министър на правосъдието на САЩ Джеф Сешънс. По същото време американското правосъдие бе поискало от България да екстрадира младия онлайн търговец Желяз Андреев по обвинение за търговия с авиационно оборудване с Иран, с възможност за използването му и за военни цели, т.е. в нарушаване на оръжейното ембарго. Андреев не само, че остана в България, но неотдавна международното му издирване официално бе отменено, а по думите на самия младеж, това е коствало много усилия на българските власти. В случая контактната институция, която е водила преговорите, е била именно прокуратурата, защото американските разследващи бяха поискали екстрадирането на Андреев и още няколко негови колеги именно от българските държавни обвинители.
 
Много бяха спекулациите и около активните отношения между Сотир Цацаров и неговия турски колега Мехмет Акарджа, с когото имат общо четири официални срещи. При едно от посещенията си в Турция главният прокурор се видя лично и с Реджеп Ердоган. В този тип междудържавни отношения няма никаква конспирация, най-малкото, защото във времена, в които Турция се явява последната преграда пред милионите мигранти, търсещи нов живот в Европа, интересът на страната изисква българските власти да са проактивни и да имат добър диалог със съседите. Фактът, че Турция изпълнява ангажиментите си и миграционният натиск по границата с България е почти нулев, показва смисъла на тези тесни контакти.
 
А само преди дни стана ясно, че именно по предложение на турската и българската прокуратура бе учреден Работен форум на главните обвинители на Балканските държави. Защото не е нужно да си експерт по сигурността, за да си наясно, че във времена, в които престъпността и тероризмът не познават граници, добрите контакти между разследващите ги органи имат ключово значение както за установяване на престъпници и терористи, но така също и за превенцията от тях. И тъкмо защото Цацаров е наясно с това, в рамките на мандата си той обърна внимание на сътрудничеството със страни, които са особено чувствителни на тема "Сигурност", като Израел и Китай. Както и с много други, като Виетнам и ОАЕ, с които по различни причини страната ни има традиционни или новоустановени отношения. Защото понякога една, на пръв поглед, рутинна спогодба между две държави може да се окаже ключова при решаването на казуси, които често попадат в графата "консулски въпроси", а всъщност се отнасят до конкретни човешки съдби и тези на техните близки и семейства.
 
През целия си мандат на главен прокурор Сотир Цацаров не спря да сътрудничи с европейските партньори на страната и с европейските институции, които по силата на общностното право имат специфични отношения с прокуратурата. И заради това бяха напълно логични неотдавнашните визити на Цацаров и Гешев в централата на Евроджъст в Хага и посещението им в Германия. И понеже преди да бъде избран за обвинител №1 през 2012 г. Сотир Цацаров бе съдия, важно е да се отбележи разговорът му с председателя на Федералния Върховен съд на Германия Бетина Лимперг. Още повече, че тази среща със сигурност е предизвикала завист из нечии кабинети в Съдебната палата у нас.
 
А ако за някого е изненадващо, че докато бе обект на всевъзможни атаки, насочени срещу независимостта на прокуратурата, изпълнявайки основните си задължения, сред които осигуряването на възможност за професионална работа на разследващите, нейният ръководител е успял да издигне държавното обвинение и на международната сцена, то вероятно не се е запознал с професионалната биография на главния прокурор. А от нея става ясно, че още като председател на Окръжния съд в Пловдив Сотир Цацаров е бил наясно, че успешното правосъдие на 21-ви век е невъзможно без успешно международно сътрудничество.
 
Що се отнася до конкретните резултати – без да броим решенията по казуси, като този с Желяз Андреев или Гергана Червенкова, светкавичния арест на изверга Северин в Германия и връщането му у нас броени часове след жестоко убийство на Виктория в Русе, отвъд дори историческия край на мониторинга на ЕК над българското правосъдие, то има и много други примери, засягащи отделни човешки съдби, в които Цацаров е постигнал позитивни резултати с "тиха дипломация". Поради естеството на информацията, с която един главен прокурор борави, те остават между кориците на секретните папки, но признанието за държавното обвинение, постигнато в последните седем години, е нужната основа, върху която българската прокуратура стъпва със самочувствие на уважаван и равностоен партньор на международната сцена.
 
\"\"

Президентът на "Евроджъст" Ладислав Хамран прие в централата на организацията в Хага Сотир Цацаров и Иван Гешев

\"\"

Сотир Цацаров разговаря с Бетина Лимперг, председател на Федералния Върховен съд на Германия

\"\"

Главните прокурори на България и Русия Сотир Цацаров и Юрий Чайка в Съдебната палата в столицата. Диалогът между тях не попречи на разследване срещу намесата на отделни руски граждани в националните интереси на България

\"\"

При една от визитите си в Турция - Цацаров бе приет и от турския президент Реджеп Ердоган

\"\"

Сотир Цацаров обсъди случая с Желяз Андреев с американския си колега Джеф Сешънс, който при визитата си у нас бе в качеството си на американски министър на правосъдието

\"\"

Цацаров постигна отлични отношения с турския си колега Мехмет Акарджа, а по българската граница с Турция почти няма миграционен натиск

\"\"

Сотир Цацаров на няколко пъти се среща и със сръбския си колега Загорка Доловац 

\"\"
По инициатива на Турция и България, преди дни бе учреден Работен форум за главните прокурори на държавите от Балканите
 
\"\"
Сотир Цацаров бе домакин на посещение на ръководството на прокуратурата на Китай
 
\"\"
Иван Гешев при предишното му посещение в САЩ, където разговаря с Дейвид Боудич, зам.-директор на ФБР
 
\"\"
Домакин на една от срещите с ръководствата на българските прокуратура и специални служби във Вашингтон бе Тим Морисън (на снимката между Цацаров и Гешев), член на Съвета по сигурността на Белия дом и съветник на президента Доналд Тръмп
 
Източник: Правен свят

 

Наталия Стоянова: Над 830 семейства получиха по-ниски сметки за ток след санирането в кв. \

Наталия Стоянова: Над 830 семейства получиха по-ниски сметки за ток след санирането в кв. "Слатина" (ВИДЕО)

17:50 | 21 Октомври 2019 г.
"Приоритетите ни са много и засягат различни области. Работим, за да направим живота на хората по-добър", с тези думи започна интервюто си в предаването "Денят на живо с Наделина Анева" кандидатът за кмет на район "Слатина" от ГЕРБ на Местни избори 2019 Наталия Стоянова.
 
"Осем са детските градини в квартала, някои имат филиали, има и 3 самостоятелни детски ясли. Изградихме 2 разширения на детски градини и работим върху още 3.Има млади хора, които идват да живеят в "Слатина" и трябва да се развиваме в тази посока. Имаме едно училище, имаме възможност да се разшири съществуваща детска градина, за да се обучават още деца. Идеята е да се обхванат всички деца, които желаят да ходят на детска градина", сподели Стоянова.
 
"Работим върху улиците и тротоарите, направихме Източна тангента. Тя свързва квартала с Подуяне. През последните 40-50- години не е обръщано внимание на хората в "Слатина". Когато човек е образован намира по-лесно своето препитание", коментира кандидат-кметът. 
 
 
"Очакваме от бюджета на СО да финансират ул. "Николай Коперник", която свързва Плиска с нашия квартал. Проектът може да стартира още тази година. Завършихме ул. "Хемус", изграждаме тротоари на 5 места. "Редута" е един от петте квартала в района, на границата между него и "Гео Милев" се намира парк Гео Милев. В него може да спортувате на стрийт фитнеса, да заведете децата си, да си починете или да разходите кучето си. Има само 1 автобусна линия, но разчитаме, че в следващите 5 години проекта за метрото ще удовлетвори нуждите и на редутчани. Линията ще мине под улица "Гео Милев", ще стига от 31-во училище до Арена Армеец", обясни Наталия Стоянова.
 
"Санирането ни е от най-успешните в София, над 830 семейства получиха по-ниски сметки за ток, 8 блока са завършени, очакват ни още 4 блока. На различни улици изникват чисто нови лампи, работим постоянно по тази тема", каза още тя. 
 
"Има видеонаблюдение на все повече места в района. Ще постигнем всичко, заложено по план. Добре е районният кмет да разполага с финансов ресурс, за да се направи например един малък тротоар, ако процедурата е на локално ниво. Изборите са нещо важно, нека усмивката да продължи както досега. Имам екипа, хъса и познанията да направя живота на хората по-добър във всяка сфера. Управлението на една община е като управлението на едно семейство", завърши Наталия Стоянова.
 
 

Николай Янев: Реформата на здравната ни система е крайно належаща (ВИДЕО)

17:20 | 21 Октомври 2019 г.
"Британците са в много трудна ситуация. Има въпрос, който силно политизира обществото. Всяко едно общество би реагирало така. Когато в един референдум гласовете са 50 на 50, е много трудно да се вземе решение за даден проблем. Те са силно общество, което се базира на вековни традиции. Британското общество работи по писани правила", с тези думи започна интервюто си в предаването "Денят на живо с Наделина Анева" хирургът доц. д-р Николай Янев.
 
"Британската здравна система работи по свои правила. От специализант стигнах до пълноправен специалист, който се нарича консултант. Английските специализанти извървяват интересен път. Средата е доста динамична и конкурентна. За лицево-челюстната хирургия кандидата трябва да има двойно образование – по хирургия и по стоматология", допълни Янев. 
 
 
"Върнах се, за да заимствам добрите практики. Отидох,за да се усъвършенствам в микросъдовата автотрансплантация на тъкани. Живеех със семейството си в Дарбишър на втората година там. След няколко години решихме да се върнем, за да изпълним първоначалното намерение. Съпругата и децата ми ме подкрепиха. За Брекзит не се говореше в драматични краски. От 2017 г. започнах да разделям времето си наполовина между България и Англия. Няма какъв политически компонент да изплаши работата на един лекар в Англия, защото българските лекари са ценени на чисто практическо ниво", заяви хирургът.
 
"Надяваме се да има добри възможности и оценяване на труда в българските условия. Заедно трябва да дискутираме как практически това да се случи. Българското здравеопазване е в критичен период. Когато започнем отново да дискутираме решенията заедно, нещата ще се подобрят. Парите са тема на всички здравни системи в света, малко са печелившите. В Англия тя е доста социална", коментира Янев.
 
"Като цяло здравните ни системи са еднакви. Би трябвало да работят по едни и същи критерии. Има общопрактикуващи лекари. В структурата и организацията на болничната работа са разликите. Тук имаме болнични пътеки, в Англия имаме оценка на отделните дейности, които се мултиплицират в отделната операция. Тук не можем да получим диференциран бюджет в зависимост от големината на операцията. В Англия се прави индивидуална оценка. Само ако дискутираме продължителността се вижда, че има много компоненти, които я конструират. Имаме стандартна болнична пътека, а разходите са в пъти повече", каза Николай Янев.
 
"Българското общество отделя милиарди за лечение на пациенти в чужбина, вместо да се инвестират в лечение в България. Нямаме финансиране за 3D принт, трябва ни специална апаратура и медицински инженерни специалисти. Но в Западна Европа тази технология ще бъде много по-скъпа. Реформата на здравната ни система е крайно належаща, за да се стигне до адекватно финансиране. Навсякъде хората искат да получават повече", завърши доц.д-р Янев.
 
 

Брекзит е най-голямата идиотщина на Обединеното кралство, отсече писателят Джон льо Каре

11:09 | 21 Октомври 2019 г.
На 88-годишна възраст знаменитият писател на шпионски романи Джон льо Каре (псевдоним на англичанина Дейвид Корнуел), свидетел на построяването и разрушаването на Берлинската стена, смята, че Брекзит и сегашното правителство на Борис Джонсън застрашават самото съществуване на Обединеното кралство.
 
В интервю за "Ел Паис" по повод излизането на испански на новата си книга "Един свестен човек" писателят дори разкри, че в събота е участвал в лондонската демонстрация срещу Брекзит, който счита за "нещо немислимо".
 
\"\"
 
Джон льо Каре е категорично срещу напускането на ЕС
 
"Без никакво съмнение това е най-голямата идиотщина и най-голямата катастрофа, която Обединеното кралство е извършило от инвазията в Суец (през 1956 г.) насам", изригва Джон льо Каре. "За мен това е една катастрофа, която сами си причиняваме и за която не можем да обвиним никого - нито ирландците, нито европейците.
 
Ние сме нация, която винаги е била интегрирана в сърцето на Европа. Може да сме имали конфликти, но сме европейци. Това е лудо, страшно и опасно - не ми харесва политически, нито вярвам в него икономически и не го разбирам. Не разбирам как стигнахме до положението да имаме правителство от анимационни герои, от второстепенни хора", заявява писателят, който добавя, че днес е много трудно да си британец и европеец.
 
 
"Демонизирането на Европа (ЕС) от тази ужасна британска преса изглежда непоправимо, но е добре да помним, че 80% от британските медии са в ръцете на олигарси, които живеят в данъчни убежища", добавя Джон льо Каре.
 
Той признава, че не знае кой най-много ще спечели от Брекзит и излизането на Великобритания от ЕС. "Ако живееш в данъчен рай и можеш да залагаш срещу британския паунд, ако въртиш финансови фондове и знаеш накъде духа вятъра, можеш да направиш много пари. Това ли накара тези медийни олигарси да заложат на Брекзит?
 
Трябва да отчитаме също, че в политиката играят хора от втора ръка, като се започне с (Борис) Джонсън - едно дете, което се прави на премиер. Струва ми се много важно европейците да разберат това - тези не са титулярният ни състав, това е третият ни отбор", отсича писателят.
 
Той вижда в това реален риск от разпадането на Обединеното кралство. "На Северна Ирландия все едно казваме да си гледат работата, което повече от всякога възможността от обединението й с Ирландия, а в Шотландия може да се възползват от сегашната ситуация - мисля, че е възможно Обединеното кралство да се демонтира".
Проф. Пламен Киров: Върви гигантска заблуда за Истанбулската конвенция

Панов прекали с опита за грубо вмешателство и натиск върху съдии

10:48 | 21 Октомври 2019 г.
Проф. Киров, коментирайте казуса "Полфриймън", който от седмици е в центъра на общественото внимание?
 
Ще започна от това, което направи съставът на Апелативния съд, председателстван от съдия Калин Калпакчиев. Със свое определение този състав предсрочно условно освободи от изтърпяване на остатъка от наказанието Джок Полфрийман. Последният беше осъден за убийство и опит за убийство на български граждани. Казусът е интересен не заради друго, а защото поставя въпроса могат ли да бъдат коментирани решенията на съда, като разбира се, няма спор по въпроса, че те трябва да бъдат изпълнявани след влизането им в сила.
 
Всъщност редно ли е да се коментират съдебни решения и да се поставя под съмнение правотата на съда?
 
В българското общество целенасочено се налага разбирането, че съдебните решения не се коментират, а се изпълняват. Без съмнение съдебните решения следва да се изпълняват. Две мнения по въпроса няма, но дали не могат да се коментират – моето мнение се разминава с това на голяма част от магистратите. Магистратите не са богове, свръхчовеци, не са безгрешни, а са хора. Още римляните са казали "Errare humanum est" човешко е да се греши. След като са хора като всички останали, значи, че и те не са предпазени от грешки и когато са допуснали такива защо обществото да не ги коментира? Никой не може да забрани на хората да четат и коментират мотивите към едно или друго съдебно решение. В демократичното общество и държава всеки акт на държавен орган може да бъде коментиран и дискутиран. Поведението на политиците, законите, приемани от парламента, указите на президента, инициативите на правителството, та дори действията на прокуратурата са пред погледа на обществото и то може да изрази мнение по тях. Как да бъде въведена забрана, да се коментира върху правилността на съдебните актове? По стечение на обстоятелствата съм чел доста съдебни актове и за съжаление има случаи, в които съм се чудил ние с колегите съдии дали четем едни и същи закони, или защо ги разбираме по различен начин. Има и съдебни решения, които са произнесени "контра легем", но са влезли в сила и са изпълнени. Как да не може да се коментират мотивите, или отсъствието на такива в съдебните актове? Това е неприемливо в общество, в което правото на мнение е изведено в конституционна ценност.
 
Има ли нещо, което Ви смущава в мотивите за предсрочното освобождаване на Полфрийман? Достатъчно аргументирани ли са твърденията, че той се е поправил?
 
Точно това исках да коментирам. Безспорно съдебният акт е мотивиран по някакъв начин. За да се стигне до определението, с което престъпникът е предсрочно условно освободен от изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", трябва да се направи констатацията, че лицето се е поправило вследствие на вече изтърпяната част от наказанието. Така е постигната основната цел на всяка наказателна мярка – превъзпитание на дееца. Как обаче се стига до този извод, в конкретния случай – на базата на аргументи, че лицето е полагало труд през цялото време, през което е било в затвора? Като полага труд, Джок Полфрийман намалява срока на своето наказание – значи е мотивиран да полага труд, независимо дали се е поправил или не. Какво е субективното отношение на дееца към извършеното от него деяние не става ясно. Дали той е осъзнал престъпния характер на поведението си в миналото, дали вътрешно в себе си го е отрекъл, никой не може да каже. В случая полагането на труд не е доказателство, че лицето се е поправило. На следващо място, вследствие на престоя в затвора престъпникът е научил български език. Извинявайте, но ако един български гражданин е осъден на 20 години затвор в Австралия, той със сигурност за това време ще научи английски език. На следващо място Полфрийман е развивал активна дейност във връзка с правата на затворниците. Да, той осъществява такава дейност, но по този начин се стреми да защити преди всичко собствените си интереси. Това, че защитава правата при затворниците, само по себе си също не доказва, че лицето се е поправило. Освен това затворникът е контактувал с духовници, водил е беседи с тях, междувременно завършва дистанционно висше образование. Да, уплътнявал си е времето, а това, че човек е чел малко повече книги, за да постигне някаква степен на образование – това също не може да се приеме, че е относимо към формиране на едно ново отношение към извършеното в миналото деяние.
 
Моля ви, коментирайте застъпничеството на Българския хелзински комитет.
 
Дадената положителна характеристика на Полфрийман, особено след скандала същият да бъде обявен от този комитет за "човек на годината", идва като че ли в повече. И като се допълни излязлата информация, че част от съдебния състав е имала много близки отношения с различни проекти на тази неправителствена организация, ми се струва, че се поставя сериозна сянка на съмнение върху безпристрастността на този състав. В резултат на всичко виждаме, че се предлага мярка при която лицето излиза на свобода, но не в последните 2-3 години от една много дълга присъда, а той изтърпява едва малко повече от половината от наказанието. Би трябвало да си дадем сметка, че това лице в момента, в който излезе на свобода, ще напусне юрисдикцията на България.
 
Тогава по-какъв начин ние ще контролираме условността на това предсрочно освобождаване?
 
Когато лицето не е под българска юрисдикция, нашите институции могат да следят неговото поведение и дали няма да извърши друго престъпление в изпитателния срок. То най-вероятно ще бъде доста далеч от нас и ние по никакъв начин не можем да следим поведението му. Постановената мярка не е помилване, а предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието. Тепърва ще трябва да се упражнява контрол, за да се следи дали наистина лицето се е поправило. Такъв контрол е невъзможен, когато Полфрийман напусне територията на Р България, а това разбира се ще се случи. На следващо място, какво става с обезщетението на близките на жертвата на престъплението. Не е трудно да осъзнаем, че напускането на територията на България практически означава само едно – тези финансови задължения изобщо няма да бъдат изпълнени. И се появява един съдебен състав, както виждаме със съмнителна безпристрастност, който постановява определение, вследствие на което лицето излиза на свобода. Е каква да бъде реакцията на българското общество?! По-голямата част реагира остро, спонтанно и емоционално, защото чувството за справедливост отново е накърнено, при това не от ефекта на съдебния акт, а от това, че той е необоснован, нелогичен и неправилен. Част от магистратите пък скочиха с гърди да бранят един от активните членове на Съюза на съдиите – Калин Калпакчиев. Така едни достойни, в голямата си част хора, се вкараха в неравна битка с общественото мнение, само защото членуват в организацията Съюз на съдиите. Като похлупак на всичко в набралата инерция обществена реакция дойде и намесата на председателя на ВКС Лозан Панов.
 
Защо според Вас шефът на ВКС Лозан Панов пусна официално обръщение, с което настояваше час по-скоро да бъде пуснат на свобода Полфрийман? 
 
Очевидно една от целите е да бъде защитен Калин Калпакчиев. През последните дни чета и препрочитам обръщението на Лозан Панов, което е качено на страницата на ВКС и просто не мога да реша към кой литературен жанр да го причисля. На първо място не знам защо едно лично мнение и обръщение на магистрат е оповестено като документ на ВКС. Не разбирам и дали това обръщение ангажира мнението на всички съдии от ВКС. Този въпрос остава открит и най-вероятно някакъв отговор трябва да му се даде. Питам се и като какъв Лозан Панов прави това обръщение. Като висш магистрат – надали, защото обръщение към българския народ по конституция могат да правят държавният глава, премиерът и председателят на Народното събрание – все политически лица. Самото обръщение е пълно с политически квалификации и размислите на Лозан Панов по отношение на българската демокрация. Ако това обръщение е направено от председателя на ВКС като юрист, т.е. ако той изразява мнението си по казуса с определението на Апелативния съд, то би могъл да заключи дали става дума за един стабилен акт, който е влязъл в сила и следва да се изпълни, както и че такъв акт не подлежи на по-нататъшно атакуване и нищо повече.
 
Правомерно ли би било такова становище?
 
При положение, че Панов смята определението на Апелативния съд за окончателно, може да призове то да бъде изпълнено. В самото обръщение обаче е налице опит за грубо вмешателство и целенасочен натиск върху персонално изброени съдии, влизащи в състава на ВКС, който ще разгледа искането на Главния прокурор за възобновяване на производството. Квалификациите са много интересни – магистратите са приканени първо много бързо да се произнесат по един, както каза Лозан Панов, "елементарен от правна гледна точка казус, за да се сложи край на беззаконието и произвола". На кое беззаконие и произвол? Че Джок Полфрийман правомерно е държан в център за бежанци. Лозан Панов пряко въздейства върху убеждението на магистратите по един категоричен начин, така че те да се произнесат, подчинявайки се на неговото мнение по казуса. Това е недопустимо. Именно затова ми се струва, че мястото на Лозан Панов въобще не е в съдебната власт. Такъв груб натиск върху независимостта на съдебен състав не съм чувал до сега да си е позволил никой магистрат. Още повече, става дума за висш магистрат административен ръководител на ВКС. В обръщението съзирам директна заплаха към магистратите, които трябва да се произнесат правилно, защото ако съставът се произнесе в разрез с желанието на Панов, би настъпил апокалипсис, тотален крах на правовата държава и върховенството на закона. Това вече е прекалено. В обръщението макар и индиректно се дава оценка и на процедурата за номиниране и избор на нов главен прокурор. И тук квалификациите са твърде тежки като се стига до изключително остро противопоставяне и даване на необосновани оценки спрямо колеги от съдебната власт. Да не забравяме и невъздържаното и неуместно поведение на Панов по отношение на част от членовете на съдийската колегия на ВСС и тяхната естествена и правилна реакция да му поискат оставката.
 
Как да си обясним острите реакции и протестите, свързани с избора на нов главен прокурор?
 
Не бива да ни учудва, че има остри реакции и протести за избора на конкретен кандидат. Ние си имаме политически партии, чиито политически програми са концентрирани най-вече върху желаната от тях реформа в съдебната власт, която пък се свежда до борба с главния прокурор. Когато такива политически субекти насочат своята активност по отношение на съд, прокуратура и следствие, естествено, че могат да се индуцират подобни прояви. Струва ми се, че това което наблюдаваме, е резултат на целенасочена дейност на политически субекти. Всъщност получи се едно "хорово" изпълнение, като се намесиха и неправителствени организации, Висшия адвокатски съвет, Съюза на съдиите, както и "солисти" в лицето на известни анализатори и общественици. Лозан Панов не остана безучастен.
 
Критиките първоначално бяха насочени срещу това, че има една единствена кандидатура за главен прокурор. Това прецедент ли е?
 
И в миналото е имало единствени кандидатури. Настоящата ситуация не е драматично изключение. Нали промените от 2015 г. на Конституцията и обособяването във ВСС на две колегии – съдийска и прокурорска, имаше за цел именно това – при назначаването на магистрати в съответните квоти – съдиите да се произнасят при назначаването на съдии и да предлагат кандидатури без намесата на прокурорите, както и обратното. Това беше "революционната" промяна на Конституцията, предложена от Христо Иванов. Е, това е факт. Имаме разделение на две колегии. Прокурорите, очевидно се обединяват около една кандидатура, тази на Иван Гешев. И това се приема в някои среди като изключително проблематично, застрашаващо едва ли не по-нататъшното развитие на съдебната власт и на правовата държава. От друга страна се приканваше министърът на правосъдието да номинира алтернативна допълнителна кандидатура. А представяте ли си какво щеше да стане, ако в състезанието, вместо кандидатура от професионалните среди бъде издигната и предпочетена политическа кандидатура на министъра на правосъдието. Тогава обвиненията щяха да са, че изпълнителната власт си налага удобен за нея главен прокурор. И затова, съвсем естествено министърът на правосъдието отказа да предложи кандидатура.
 
Пламен Киров е професор е по конституционно право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Бил е заместник-председател на Централната избирателна комисия (ЦИК). От 2006 до 2015 г. е конституционен съдия. По това време Пламен Киров е представител на България във Венецианската комисия за демокрация чрез право. Специализирал е в Гърция, Малта, Холандия и САЩ. В момента проф. Киров е комисар в КЗК.
 
Източник: в-к "Труд"
Гостите на \

Михаил Константинов: Като гледам блатото, в което е изпаднала Великобритания, съм силно горд, че съм българин (ВИДЕО)

18:48 | 20 Октомври 2019 г.
"100 % честни избори няма. Ще има опити за манипулация. Но за 30 години се научихме да правим доста добри избори. Манипулациите не са на техническо ниво, а търговия с гласуване. Също и неизпълнените обещания, раздаване с пълни шепи на абсолютно неизпълними  обещания", с тези думи започна интервюто си преди Местни избори 2019 в предаването "Беновска пита" проф. Михаил Константинов, управляващ "Информационно обслужване".
 
"Като гледам блатото, в което е изпаднала Великобритания. съм силно горд, че съм българин. Във всяка секционна комисия има представители на различни политически сили. Няма СИК без представители на ГЕРБ или БСП. По дефиниция взаимно се контролират. По време на броенето на гласовете има кой ли не – представители на политическите сили, журналисти, граждани. След като протоколите бъдат обработени се качват в сайтовете на общините и в сайта на ЦИК", каза още той. 
 
"Всеки, който има компютър може да провери резултатите. Наши социолози са професионалисти. Още вечерта ще се знае кои ще са избрани и къде ще има балотажи. Избирателната активност е ниска, но от това не зависи кой ще бъде кмет. В София има 1 млн. избирател, ако един единствен пусне глас, а други пуснат недействителни, този един глас ще избере кмета. Избирателната активност е ирелевантна. За да има избран президент важи правилото за 50+1 %. В списъците са 6,217 млн., а 5,5 млн са наличните избиратели, 400 хиляди са мъртвите души. Те не променят изборния резултат", сподели Константинов.
 
 
"Политиците трябва да приемат закон, който да включва активна регистрация. Мъртвите души трябва да се изчистят. Трябва да вземе 1/61 част, 1,7 % някой независим, за да влезе в общинския съвет. Това са поне 7000 гласа", заяви той. 
 
"Като искаш да си 100 % сигурен, че изборите са честни, прати си наблюдател. Вярата е необяснимо явление – или вярваш, или не вярваш. Техническите стандарти на нашите избори са на много високо европейско ниво. Много от нещата ги няма в други страни, но там си вярват", коментира проф. Михаил Константинов.
 
 

Лайфстайл

гледай на живо

22.10.2019
  • в момента
    "Офанзива" - избрано
  • 13:00
    Новини
  • 13:15
    "Патарински Live" – избрано
  • 14:00
    Новини