Проф. Кръстьо Петков: Ситуацията с държавния дълг на България е взривоопасна

Заложените увеличения на минималната работна заплата не ни доближават линията на бедността, приета в ЕС

Кръстьо Петков
Източник: БГНЕС

В Бюджет 2016 липсва политика на доходите, съобразена с необходимостта от догонване на средноевропейското равнище и раздвижване на потреблението. Заплатите, пенсиите и социалните плащания се извеждат от ограничените възможности на рестриктивния бюджет и са подчинени на ретроградната догма, битуваща сред част от бизнес средите, че увеличението на трудовите възнаграждения води до нарастване на безработицата.

Заложените темпове и размери на увеличението на минималната работна заплата /МРЗ/, въпреки стремежът да продължи да се ползва този инструмент, в условията на силна съпротива от работодателските организации, са недостатъчни, дори символични.

Като страна с най-ниски доходи в ЕС и продължаващ спад на разполагаемите доходи в домакинствата, България би трябвало да се ангажира с далеч по-амбициозни цели, обвързани с издръжката на живота, структурните дефицити на пазара на труда и значително скъсяване на дистанцията със средните равнища в ЕС през следващия прогнозен период.

Във връзка с това поставям следните въпроси:

Защо не са формулирани целите и разчетите на оповестените повишения на минималната работна заплата през 2016-2017 г.? Какви са съображенията 2018 г. да е нулева година - без увеличение на размера на МРЗ?

Припомням, че по принцип минималната работна заплата трябва да осигури необходимите разполагаеми средства за нормална издръжка и възпроизводство на носителите на ниско образована и нискоквалифицирана работна сила. Ако за критерий вземем линията на бедността (ЛБ) по SILC, например за 2014 г. от 323.75 лв. и като първа стъпка се ограничим до минимално необходимите разполагаеами средства за издръжка, МРЗ още през 2014 би трябвало да възлиза на 413 лв. Следователно, заложените увеличения през 2016 и 2017 г. не ни доближават до обективната, приета в ЕС линия на бедността. Изоставането на България от европейското равнище ще се запази и дори може да се увеличи.

Позицията на СИБ, изразена няколкократно през 2014 г. и 2015 г. е, че ситуацията с държавния дълг на България е изключително рискова и дори взривоопасна.

За две години България си позволи да удвои държавния дълг и излезе на първо място в ЕС по темпове на неговото нарастване. Предупреждаваме, че тази политика ни вкарва в опасна дългова спирала, от която пострада цяла група европейски държави. Отделно стои въпросът за целесъобразността и ефективността на използване на взиманите кредити и прозрачността при тяхното изразходване.

В Бюджет 2016 специално внимание се обръща на следните решения и предложения: налице е опит да се очертае средносрочна макрорамка, която да послужи като основа за продължаване на наследената от години консервативна бюджетна политика - за 2016 г. и за периода до 2018 г. Тази финансова и бюджетна философия обаче е спорна не само заради постъпателното, но предпазливо увеличение на минималната работна заплата.

В този си вариант предложеният законопроект и съпътстващите го разработки не отговарят на основните предизвикателства пред финансовата система, и по-общо, пред икономиката като цяло.

За пореден път се пренебрегва изискването за прилагане на програмния принцип при разработването на бюджета, както и за предоставяне на достатъчно време за публична, институционална и експертна дискусия.

За поредна година като водещ приоритет във фискалната политика на правителството се залага на едностранното и самоцелно запазване на стабилността на публичните финанси. Как ще се реализира тази цел, при депресивна и дефлираща икономика, не е ясно.

Изрично следва да се подчертае, че осем годишните опити да се постигне устойчив икономически растеж единствено чрез строги бюджетни ограничения – т.е. следвайки сляпо неолибералния вариант на т.нар. политика остерити не доведоха до положителни резултати.

Сериозно е подценена функцията на държавата за насърчаване на ПЧИ и раздвижване на вътрешната кредитна и инвестиционна дейност. България не разполага с Национална инвестиционна стратегия, както и със стратегия за високотехнологична реиндустриализация. Което е изключение в ЕС и принципно се различава от успешните антикризисни мерки, приложени в страните от Централна и Източна Европа, които постигнаха траен растеж на БВП през втората фаза на кризата от 3-3,5% .

Отново се пренебрегва ролята на активната данъчна политика в осигуряването на нарастващи приходи в бюджета, особено по линия на преките данъци. България отново прави изключение с упоритото си придържане към модела на плоския данък, което е в противоречие с доминиращите европейски тенденции и системи, прилагащи принципа на прогресивното данъчно облагане.

Сред водещите приоритети и цели на финансовата политика изобщо не намират място най-големите предизвикателства пред България: крайното неравенство в доходите, масовата бедност, демографският срив и некачественото здравеопазване. Тези проблеми са отбелязвани системно от европейските партньори и международните финансови институции като особено рискови, генериращи икономическа стагнация, социална и политическа нестабилност.

Предлага се за пореден път нелогичен и необоснован подход при индексацията на старите и новоотпусканите пенсии за осигурителен стаж и възраст. По-конкретно, предвижда се:

старите пенсии да се осъвременяват както до сега от 1 юли всяка година: с 2.5 % през 2016 г.; с 2.7 % през 2017 г. ; и с 2.8 % през 2018 г.;

новите пенсии да се индексират с повишена тежест на всяка година осигурителен стаж: от 1.1 % през 2016 г. до 1.13 % през 2017 г. и 1.16 % през 2018 г.

Обръщаме внимание на вносителите на проектобюджета за 2016 г. и средносрочната програма до 2018 г., че социалните последици от тези решения са крайно негативни. Защото те водят до задълбочаване на изоставането на размерите и равнището на старите пенсии от размерите и равнището на новоотпусканите пенсии на лица с еднакъв принос за пенсионната система, т.е. до социална дискриминация. Нещо повече - при такъв двоен стандарт ще се задълбочи и без това обществено неприемливото подоходно и имуществено неравенство. И още - продължава практиката за изкуственото и никому ненужно противопоставяне на различните поколения пенсионери.

И през следващия тригодишен период очевидно няма да бъде изпълнен ангажиментът за премахване на тавана на пенсиите и последователно спазване на принципа техният размер да отразява напълно трудовия и осигурителен принос на гражданите. Препоръчваме този въпрос да се обсъди внимателно и отговорно в парламента.

Обръщаме специално внимание на разминаването между обявените в правителствената програма амбициозни цели за намаляване на безработицата и преодоляване на структурните диспропорции, от една страна, със заложените в проектобюджета средства за финансиране на оповестената напоследък активна политика на заетост, от друга страна.

Предвидените за тази цел 97 млн. лв. са крайно недостатъчни, за да се осигурят ресурсно насърчителните мерки в Закона за заетостта, приложението на дуалното обучение, инициативите за подкрепа на младежката заетост, преодоляване на растящия дефицит от висококвалифицирана работна ръка за новите индустрии.

Настояваме тази част от проектобюджета да се преразгледа и финансовата подкрепа за стабилизиране на пазара на труда да намери място сред приоритетите на държавата през следващия тригодишен период.

При проявен интерес от държавните институции, на първо място правителството и парламента, нашите експерти са готови да се включат в публичния дебат преди и по време на парламентарните разисквания и да дадат своя принос за усъвършенстване на подготвените проектодокументи.

Готовността на СИБ за продължаване на експертния дебат се диктува и от обстоятелството, че де факто Бюджет-2015 г. се нуждае от актуализация (както предвидихме още в края на 2014 г.)

Потвърди се и опасението, изразено неколкократно от водещи експерти по публични финанси, че в България вече се утвърди неприемлив и деструктивен стереотип на актуализиране на всеки годишен - нереалистично планиран и политически дирижиран държавен бюджет.

Тази порочна практика трябва да се прекрати, защото внася нестабилност в деловите среди, ерозира доверието на икономическите агенти и стратегическите инвеститори. От изясняване, с автентична статистика и спазване на европейската методология, се нуждае и въпросът, какъв е реалният бюджетен дефицит през 2014-15 г и как точно ще се отрази той върху проектобюджета за 2016 г.

Проф. Кръстьо Петков , председател на Съюза на икономистите в България пред БГНЕС.

 

Етикети: бюджет 2016
21:40 | 09 Декември 2018 г.

От понеделник започват нови валежи

21:40 | 09 Декември 2018 г.
Нова порция валежи от запад на изток ни очакват от тази вечер. Те обаче ще са слаби. Със захлаждането дъждът ще преминава в сняг, съобщав...
Лекари от \
21:10 | 09 Декември 2018 г.

Студентите от Медицинския факултет в СУ готвят про...

21:10 | 09 Декември 2018 г.
Болница „Лозенец” е в тежко финансово състояние и с дългове за над 30 милиона лева. Правителството ще преструктурира леч...
20:21 | 09 Декември 2018 г.

Румен Радев: Ханука ни напомня да помагаме на свет...

20:21 | 09 Декември 2018 г.
В нашите ръце и сърца е волята да помагаме на светлината да си проправя път през мрака и да се върши добро. Това заяви президентът Р...
Лудогорец
19:41 | 09 Декември 2018 г.

Румънци наказаха Славия в Разград

19:41 | 09 Декември 2018 г.
Лудогорец победи Славия с 2:0 в мач от 19-ия кръг на Първа лига. Попаденията за шампионите бяха дело на Козмин Моци и Клаудио Кешеру. ...
19:04 | 09 Декември 2018 г.

Тежка катастрофа със седем пострадали и един загин...

19:04 | 09 Декември 2018 г.
Тежка катастрофа е станала на Подбалканския път след разклона за село Саранци. Инцидентът е станал около 15:45 часа. Веднага къ...
18:49 | 09 Декември 2018 г.

Живко Седларски: Жените трябва да се върнат към ро...

18:49 | 09 Декември 2018 г.
В България съм за дефиле с мои скулптори и рокли. Жената е представена основно с роклята, която я допълва. Жената се представя чрез рокля...

гледай на живо

10.12.2018
  • в момента
    Новини
  • 00:20
    Спорт в обектива
  • 01:00
    Повторения
  • 06:15
    Денят на живо