Войната на българските капитани, които защитиха Съединението срещу Сърбия

Само за 14 дни младата българска войска принуди агресора да отстъпва чак до Пирот

Войната на българските капитани, които защитиха Съединението срещу Сърбия
Източник: Facebook

Войната на българските капитани, които защитиха Съединението срещу Сърбия

На 14 ноември се навършват 132 години от избухването на Сръбско-българската война /1885 г./, която ще остане в историята с наименованието „Войната на капитаните срещу генералите“.

Съединението и Балканите

На 6 септември 1885 г. в Пловдив, седем години след Руско-турската освободителна война, България е била разделена на две - Източна Румелия и Княжество България - под руско влияние.

Тогава чрез безкръвен преврат е обявено Съединението на България. Балканските ни съседи са недоволни от това, че в региона се образува една силна държава, която по територия и население е по-голяма от тях.

Веднага след Съединението Гърция и Румъния са готови да извършат мобилизация и да търсят компенсации за сметка на България. Първата се насочва към населената с българи Македония, а втората иска да заграби Южна Добруджа. Само намесата на Великите сили ги възпира да не обявят война на страната ни.

Сърбия, която има планове за хегемония сред славянското население на Балканите, е категорично против Съединението. На 9 септември 1885 г. Сърбия мобилизира запасните чинове. В страната излизат стотици статии, книги и плакати с пропагандно съдържание срещу Съединението.

Съотношение на силите

Подтикната от Австро-Унгария, Сърбия ни напада изненадващо на 14 ноември (по нов стил) 1885 г. Общият план на Сърбия е придвижване по пътя Пирот – Цариброд и чрез числено превъзходство да разбият българите в пограничните райони до Цариброд. 

Впоследствие да бъдат победени и пристигащите тракийски български части и да се превземат Видин и столицата на България – София, където сам крал Милан Обренович да излезе на трибуните и да продиктува исканията си за мир:

1. цялата територия на България от сръбската граница до река Искър да бъде включена към сръбската държава;

2. сръбска окупация над останалата част от Княжеството;

3. преместване на българската столица от София в Търново;

4. огромна парична компенсация.

Сърбия разполага с 42 000 души и 800 кавалеристи за фронта срещу София (Нишавска армия) и 21 000 души на видинския фронт (Тимошка армия), както и 8 800 резерв, снабдени с пушки Mаузер-Миланович и 400 морално остарели оръдия, като се очакват още около 30 скорострелни модерни оръдия да пристигнат от Франция. По-късно сръбската войска достига до над 120 000 души, от които 103 000 редовна армия.

Българите не разполагат с достатъчно офицери, защото Русия е изтеглила своите офицери след обявяването на Съединението. Единствената надежда са завърналите се около 40 млади български офицери от руските военни академии, които са завършили само месец преди това, а някои дори са прекъснали обучението си.

Сержантите също не достигат, затова за сержанти в българските роти са назначени 30 юнкери. Общо през казарма в Княжество България и Източна Румелия са минали 86 000 души, и заедно с доброволците и опълченците, армията наброява малко над 100 000. Българската пехота разполага със стари пушки, а артилерията с 200 артилерийски оръдия, които са обаче доста по-добри от сръбските антики, но 40 от тях са повредени и неизползваеми.

Сливнишката епопея

Българските военни тогава решават твърдо сливнишките височини да бъдат позицията, където да спрат нападението на сръбския военен елит, докато правителството, водено от княз Александър I Батенберг, иска да чака сърбите край Вакарел.

Българските капитани обаче не са съгласни с това и въпреки намеренията на Батенберг, искат да задържат сръбската войска на Сливница.

По тази причина и първите сръбски отряди, които се насочват в местността, са неприятно изненадани, когато виждат над Сливница на хълмовете в Гълъбово, Три уши и Малово българските отряди.

Другата част, която на третия ден се насочва в посока Божурище се изкачва южно от Войводино, Могила и Шезуб. Там българите разполагат с осем оръдия. Именно с техните изстрели, нашите спират сърбите, когато прииждат за два дни – 15 и 16 ноември.

През тези два дни сърбите сломяват съпротивата край Калотина, Драгоман, минават през Габер. Заради тези успехи сръбският крал Милан казва, че ще си пие кафето вечерта пред турската джамия в центъра на София - нещо, което скоро разбира, че няма да стане.

Българските капитани, които се намират в позицията над Сливница, използват трикове върху сърбите. Тогава все още войската ни е била малобройна. Българските отряди се придвижват за две денонощия от турската граница до Сливница.

Имало е по това време влак единствено до гара Септември, от там те са вървели пеша и на коне по трима души. Когато пристигат веднага се включват във военните действия.

Интересен факт е, че самият капитан Коста Паница с неговия малоброен отряд е правил няколко задвижвания на полето, за да създаде впечатление пред сърбите, че българската войска е по-многобройна.

Най-тежки са боевете при Сливница на 17-19 ноември (нов стил), когато се решава и войната. Шансовете за победа в сражението е бил 50 на 50. Тогава обаче сръбският отряд на Моравската дивизия, който минава през Брезник, Гургулят и Делян, след като влиза в село Златуша, получава изненадваща атака от осемте оръдия от артилерията, която е над с. Гълъбовци.

Тогава командващ артилерията ни е кап. Христо Попов. Тя внася сериозен смут сред сърбите, чието намерение е било през с. Златуша и Банкя да влязат директно в София.

Затова боевете край Гургулят изиграват основна роля за хода на цялата битка, защото Моравската дивизия не успява да премине в настъпление, а 1200 души са пленени.

Ходът на войната е преобърнат, сърбите отстъпват, а българите последователно освобождават всички територии и стигат до Пирот.

Великите сили не позволяват по-нататъшно българско настъпление и на 28 ноември 1885 г. бойните действия са прекратени. Войната трае само 14 дни, а мирът между българи и сърби е възстановен в Букурещ.

Етикети: Съединението
Македонската църква е готова да признае Българската за църква-майка
22:16 | 18 Ноември 2017 г.

Историческо! Македонската църква е готова да призн...

22:16 | 18 Ноември 2017 г.
Светият синод на Македонската православна църква е готов да признае Българската за Църква-майка, ако признаем македонската църковна незав...
Линейка
21:52 | 18 Ноември 2017 г.

Нова жертва на пътя София - Варна: Жена загина при...

21:52 | 18 Ноември 2017 г.
Жена е загинала при катастрофа тази вечер на главния път София-Варна край село Български извор, Ловешка област, съобщи БНР. Според съ...
Пак смърт на пътя: Мъж загина при челен удар на Симеоновско шосе
20:41 | 18 Ноември 2017 г.

Пак смърт на пътя: Мъж загина при челен удар на Си...

20:41 | 18 Ноември 2017 г.
Мъж е загинал на място при тежка катастрофа в столицата тази вечер, предаде БНР. Инцидентът е станал след челен сблъсък между два автомоб...
11:51 | 18 Ноември 2017 г.

Предоставят нови електроуреди на пострадалите при ...

11:51 | 18 Ноември 2017 г.
Предоставят нови електроуреди на пострадалите хора в село Полски извор, което беше едно от най-засегнатите населени места при наводненият...
10:10 | 18 Ноември 2017 г.

Няма риск за здравето на живеещите край бившите ур...

10:10 | 18 Ноември 2017 г.
Няма риск за здравето на хората, живеещи край бившите уранови мини край Сливен и Твърдица. Това сочи радиологичният мониторинг на Аг...
09:22 | 18 Ноември 2017 г.

3-ма от пострадалите при катастрофата в Микре оста...

09:22 | 18 Ноември 2017 г.
Транспортираните във ВМА трима пострадали при катастрофата в Микре остават в тежко състояние. Две жени и един мъж бяха настанени в болниц...

гледай на живо

18.11.2017
  • в момента
    Уикенд с Роси
  • 23:30
    Спорт в обектива