ВМРО обвини гръцкия Синод в подклаждане на нови църковни войни

Клирът на съседите на нож срещу решението на БПЦ да стане църква-майка на Македонската

Мълчаливо бдение в подкрепа на признаването на Македонската църква пред Светия Синод (Снимки)
Източник: БГНЕС

Мълчаливо бдение в подкрепа на признаването на Македонската църква пред Светия Синод (Снимки)

ВМРО - Българско национално движение реагира остро срещу Св. Синод на Гърция, се възпротиви на решението на Българската православна църква да поеме ролята на църква-майка на Македонската църква. Според клира на съседите, това било намеса в работите на Сръбската църква. Ето и позицията на ВМРО. 

"Ние от ВМРО – Българско национално движение, не приемаме позицията на Св. Синод на Гърция, че Българската православна църква "се намесва в юрисдикцията на Сръбската православна църква“ с решението на Светия синод на Българската православна църква да приеме молбата на „схизматичната Македонска православна църква“ да поеме ролята на църква-майка. 

За нас тази позиция е ултимативна, невярна и опасна за отношенията в православния свят. Твърденията, че Македонската църква исторически е под шапката на сръбската, насаждат нови църковни интриги, които могат да върнат църковните отношения столетия назад.

Припомняме, че Охридската архиепископия, според своята история, е недвусмислено и доказано българска. Така е позната и призната. Опитът на гръцкия клир да я причисли към сръбската духовна територия възражда старото гръцко-сръбско съглашателство против интересите на народа в Македония.

 

Акад. Георги Марков: Църквата ни да прояви характер, от Сърбия и Москва ще има съпротива срещу решението й за МПЦ

Народ, който само до преди половин век се определяше като български, а днес постепенно отново получава свободата на самоопределение.

Българската православна църква черпи своите права да бъде църква-майка на македонската от историческия факт, че македонските епархии са епархии на Българската екзархия. Те са присъединени чрез Референдум.

През мракобесния период на Коминтернов диктат са откъснати напълно неправомерно с чисто политически действия. Сега, в разгара на нова ера по отношение на политиката спрямо Македония и Западните Балкани като цяло, историческата справедливост, трябва да бъде възстановена.

Ето защо ние от ВМРО – Българско национално движение, съзнавайки автономността на църквата и отделяйки изцяло църковния от политическия живот, обръщаме внимание на историческите факти. Само и единствено те към настоящия момент трябва да са водещи. Само и единствено те трябва да бъдат взети под внимание при бъдещите разговори за статута на Македонската православна църква.

Историята накратко:

Становището на Св. Синод на Гръцката православна църква възражда отдавна забравени стереотипи и тревожи с исторически аналогии от времето на българо-гръцкия църковен спор през ХІХ и първата половина на ХХ в.

Намесата в отношенията между православните църкви в България и Република Македония напомня старата фанариотска политика от времето на Османската империя.

Това е посегателство към историческите традиции на българското църковно движение, дало своя отпечатък на цялото Възраждане и белязало нашата история с имената поколения възрожденски дейци, между които Отец Паисий, Братя Миладинови, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иларион Макариопалски, Екзарх Антим І, Екзарх Йосиф І и др.

Стремежът към самостоятелна българска църква през ХІХ век е обоснован както от историческите и канонически права, произтичащи от автокефалния статут на Търновската патриаршия и Охридската архиепископия, премахнати по време на турското робство, така и от духовното потисничество на Цариградската патриаршия, която се ползва с предоставеното й от султана право да управлява всички православни.

Управлението на Цариградската патриаршия в българските епархии е белязано от ширеща се корупция, намираща израз в прилагането на системата симония, при която всеки свещенически сан е обект на покупко-продажба.

Борбата за независима българска църква обхваща почти целия ХІХ век и в нея участват всички български краища – от Тулча до Охрид и Велес, и от Видин и Ниш до Лозенград, Одрин и Цариград. Основният въпрос засяга т. н. "спорни епархии“, голямата част от които са в Македония.

Цариградската патриаршия не иска да се откаже от значителните приходи, идващи от Македония, и за това се стреми да ограничи Българската екзархия единствено в Северна България. Срещу това се противопоставят и заинтересованите сили, които ясно виждат в границите на църквата, границите на бъдещата българска държава.

Успешното признаване на Екзархията с фермана от 1870 г. принуждава Цариградската патриаршия да свика православен събор и да поиска обявяването на Българската Екзархията за неканонична. В разрез с каноните и при липсата на няколко православни патриаршии свиканият през 1872 г. поместен събор обявява Българската екзархия за схизматична.

Тясната връзка между православното население в Македония и Екзархията се изразява в активно участие в църковните борби, което довежда до това още преди създаването на българската държава Велешка, Охридска и Скопска епархии да бъдат причислени към диоцеза на българската църква.

След Берлинския договор Българската екзархия се превръща в истинска народна църква, която развива широка духовна и просветна дейност. През 1912 г. Екзархията има в Македония и Одринска Тракия 7 митрополити и 1310 свещеника в 21 църковни общини, 1331 църкви, 234 параклиса и 73 манастира.

Цялото това богатство е унищожено по времето на Балканските войни от сръбските и гръцки военни власти. По време на Междусъюзническата война сръбската администрация в Македония екстернира 5 екзархийски владици, убива или принуждава да се обявят за сърби 833 български свещеници, а 761 български църкви са превърнати в сръбски.

Същото е положението и в завзета от Гърция Беломорска Македония. През 1913 г. независимата и авторитетна Карнегиева комисия констатира, че гръцките власти заграбват, забраняват или обявяват за гръцки 120 български черковно-училищни настоятелства, 350 основни български училища, 25 класни и 4 средни училища с 750 учители и 26 000 ученици. Същото е направено с 357 български черкви и параклиси, 22 читалища, 120 училищни и частни библиотеки и три български печатници в Солун.

Етикети: ВМРО
малария
12:25 | 16 Януари 2018 г.

Българка в Германия заточена при болен от малария

12:25 | 16 Януари 2018 г.
Българка, наета за домашна помощница в Германия, стои денонощно до леглото на болен от малария пациент. Когато заминавала, жената дори не...
Антоанета Цонева
09:07 | 16 Януари 2018 г.

Институтът на Антоанета Цонева с грант за 346 хиля...

09:07 | 16 Януари 2018 г.
Сдружение “Институт за развитие на публичната среда”, свързвано с дясната ръка на лидера на “Да, България” Христо...
Затворени са два прохода, за други има ограничения за МПС
07:49 | 16 Януари 2018 г.

Затворени са два прохода, за други има ограничения...

07:49 | 16 Януари 2018 г.
Проходите "Върбишки" и "Златишки" са затворени за всички видове МПС, съобщиха от Агенция "Пътна инфраструктура&q...
Снегът спира още преди обяд, вятърът отслабва
07:35 | 16 Януари 2018 г.

Снегът спира още преди обяд, вятърът отслабва

07:35 | 16 Януари 2018 г.
Днес още преди обяд валежите ще спрат и облачността временно ще се разкъса. Вятърът ще отслабне и ще се ориентира от югозапад, прогнозира...
21:38 | 15 Януари 2018 г.

Атакуват ни с нов вид телефонна измама

21:38 | 15 Януари 2018 г.
Нов вид телефонна измама – импулсни номера от остров в Атлантическия океан атакуват абонатите по метода „пропуснато повикване...
17:58 | 15 Януари 2018 г.

Проверяват сигнал за замърсяване на река Осъм

17:58 | 15 Януари 2018 г.
Кметът на Ловеч Корнелия Маринова е сигнализирала екоинспекцията в Плевен за замърсяване на река Осъм в участъка между Ловеч и Троян...

гледай на живо

16.01.2018
  • в момента
    Пулс
  • 13:45
    Телемаркет
  • 14:00
    Новини
  • 14:30
    Кухнята на Звездев