ВМРО обвини гръцкия Синод в подклаждане на нови църковни войни

Клирът на съседите на нож срещу решението на БПЦ да стане църква-майка на Македонската

Мълчаливо бдение в подкрепа на признаването на Македонската църква пред Светия Синод (Снимки)
Източник: БГНЕС

Мълчаливо бдение в подкрепа на признаването на Македонската църква пред Светия Синод (Снимки)

ВМРО - Българско национално движение реагира остро срещу Св. Синод на Гърция, се възпротиви на решението на Българската православна църква да поеме ролята на църква-майка на Македонската църква. Според клира на съседите, това било намеса в работите на Сръбската църква. Ето и позицията на ВМРО. 

"Ние от ВМРО – Българско национално движение, не приемаме позицията на Св. Синод на Гърция, че Българската православна църква "се намесва в юрисдикцията на Сръбската православна църква“ с решението на Светия синод на Българската православна църква да приеме молбата на „схизматичната Македонска православна църква“ да поеме ролята на църква-майка. 

За нас тази позиция е ултимативна, невярна и опасна за отношенията в православния свят. Твърденията, че Македонската църква исторически е под шапката на сръбската, насаждат нови църковни интриги, които могат да върнат църковните отношения столетия назад.

Припомняме, че Охридската архиепископия, според своята история, е недвусмислено и доказано българска. Така е позната и призната. Опитът на гръцкия клир да я причисли към сръбската духовна територия възражда старото гръцко-сръбско съглашателство против интересите на народа в Македония.

 

Акад. Георги Марков: Църквата ни да прояви характер, от Сърбия и Москва ще има съпротива срещу решението й за МПЦ

Народ, който само до преди половин век се определяше като български, а днес постепенно отново получава свободата на самоопределение.

Българската православна църква черпи своите права да бъде църква-майка на македонската от историческия факт, че македонските епархии са епархии на Българската екзархия. Те са присъединени чрез Референдум.

През мракобесния период на Коминтернов диктат са откъснати напълно неправомерно с чисто политически действия. Сега, в разгара на нова ера по отношение на политиката спрямо Македония и Западните Балкани като цяло, историческата справедливост, трябва да бъде възстановена.

Ето защо ние от ВМРО – Българско национално движение, съзнавайки автономността на църквата и отделяйки изцяло църковния от политическия живот, обръщаме внимание на историческите факти. Само и единствено те към настоящия момент трябва да са водещи. Само и единствено те трябва да бъдат взети под внимание при бъдещите разговори за статута на Македонската православна църква.

Историята накратко:

Становището на Св. Синод на Гръцката православна църква възражда отдавна забравени стереотипи и тревожи с исторически аналогии от времето на българо-гръцкия църковен спор през ХІХ и първата половина на ХХ в.

Намесата в отношенията между православните църкви в България и Република Македония напомня старата фанариотска политика от времето на Османската империя.

Това е посегателство към историческите традиции на българското църковно движение, дало своя отпечатък на цялото Възраждане и белязало нашата история с имената поколения възрожденски дейци, между които Отец Паисий, Братя Миладинови, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, Иларион Макариопалски, Екзарх Антим І, Екзарх Йосиф І и др.

Стремежът към самостоятелна българска църква през ХІХ век е обоснован както от историческите и канонически права, произтичащи от автокефалния статут на Търновската патриаршия и Охридската архиепископия, премахнати по време на турското робство, така и от духовното потисничество на Цариградската патриаршия, която се ползва с предоставеното й от султана право да управлява всички православни.

Управлението на Цариградската патриаршия в българските епархии е белязано от ширеща се корупция, намираща израз в прилагането на системата симония, при която всеки свещенически сан е обект на покупко-продажба.

Борбата за независима българска църква обхваща почти целия ХІХ век и в нея участват всички български краища – от Тулча до Охрид и Велес, и от Видин и Ниш до Лозенград, Одрин и Цариград. Основният въпрос засяга т. н. "спорни епархии“, голямата част от които са в Македония.

Цариградската патриаршия не иска да се откаже от значителните приходи, идващи от Македония, и за това се стреми да ограничи Българската екзархия единствено в Северна България. Срещу това се противопоставят и заинтересованите сили, които ясно виждат в границите на църквата, границите на бъдещата българска държава.

Успешното признаване на Екзархията с фермана от 1870 г. принуждава Цариградската патриаршия да свика православен събор и да поиска обявяването на Българската Екзархията за неканонична. В разрез с каноните и при липсата на няколко православни патриаршии свиканият през 1872 г. поместен събор обявява Българската екзархия за схизматична.

Тясната връзка между православното население в Македония и Екзархията се изразява в активно участие в църковните борби, което довежда до това още преди създаването на българската държава Велешка, Охридска и Скопска епархии да бъдат причислени към диоцеза на българската църква.

След Берлинския договор Българската екзархия се превръща в истинска народна църква, която развива широка духовна и просветна дейност. През 1912 г. Екзархията има в Македония и Одринска Тракия 7 митрополити и 1310 свещеника в 21 църковни общини, 1331 църкви, 234 параклиса и 73 манастира.

Цялото това богатство е унищожено по времето на Балканските войни от сръбските и гръцки военни власти. По време на Междусъюзническата война сръбската администрация в Македония екстернира 5 екзархийски владици, убива или принуждава да се обявят за сърби 833 български свещеници, а 761 български църкви са превърнати в сръбски.

Същото е положението и в завзета от Гърция Беломорска Македония. През 1913 г. независимата и авторитетна Карнегиева комисия констатира, че гръцките власти заграбват, забраняват или обявяват за гръцки 120 български черковно-училищни настоятелства, 350 основни български училища, 25 класни и 4 средни училища с 750 учители и 26 000 ученици. Същото е направено с 357 български черкви и параклиси, 22 читалища, 120 училищни и частни библиотеки и три български печатници в Солун.

Етикети: ВМРО
22:14 | 25 Септември 2018 г.

Жълт код за силен вятър в 7 области в страната, оч...

22:14 | 25 Септември 2018 г.
Жълт код е обявен за 7 области на страната за 26 септември. Предупреждението зеради силен вятър и е в сила за областите Добрич, Варна, Бу...
21:48 | 25 Септември 2018 г.

Над 100 декара площ гори край Благоевград

21:48 | 25 Септември 2018 г.
Пожар гори в района на благоевградското село Дренково, засегнати са около 120 – 130 декара площ.  „Огънят е тръгнал ...
19:07 | 25 Септември 2018 г.

Мая Манолова: ВиК дружествата нямат интерес да отч...

19:07 | 25 Септември 2018 г.
ВиК дружествата нямат интерес да отчитат адекватно и да сложат ред в апартаментите, които са без водомери или не осигуряват достъп, даже ...
18:21 | 25 Септември 2018 г.

Младен Маринов: Първото и най-важно е да осигурим ...

18:21 | 25 Септември 2018 г.
Изборът за нов главен секретар на МВР е много труден, защото има много достойни и подготвени кандидати. Това стана ясно от изявление на б...
16:22 | 25 Септември 2018 г.

Над 8500 случая на превишена скорост са засечени п...

16:22 | 25 Септември 2018 г.
В последния работен ден на миналата седмица и трите почивни дни полицейските екипи са проверили 18 129 моторни превозни средства и 23 965...
Иван Иванов
15:37 | 25 Септември 2018 г.

КЕВР удържа цената на тока, няма да има поскъпване...

15:37 | 25 Септември 2018 г.
Няма да  има увеличение на цената на тока от 1 октомври. Предстои обаче поскъпване на природния газ с около 8% за крайния потребител...

гледай на живо

26.09.2018
  • в момента
    Повторения
  • 06:15
    Денят на живо
  • 07:00
    Всяка сутрин
  • 09:00
    Новини