Ивайло Трифонов: Провалихме се в икономическия преход

Предприятията бяха източени само за 6-7 години

Ивайло Трифонов
Източник: Канал 3

Във филма на Канал 3 „Скелетът на демокрацията“ показахме историята на Прехода. Три десетилетия по-късно се върнахме назад в годините, за да припомним за политическата и икономическата промяна.

От къде тръгнахме и през какво минахме разказаха д-р Петър Берон, Ивайло Трифонов, Александър Каракачанов, проф. Димитър Луджев, Румен Воденичаров, Нешка Робева, Емил Георгиев и д-р Трифон Цветков.

Kanal3.bg ще публикува пълните интервюта, части от които са използвани във филма „Скелетът на демокрацията“.

 

 

Ивайло Трифонов е роден на 1 юни 1941 г. в с. Горни Дъбник, Плевенска област. Инженер-физик, политик и дипломат. Един от основателите на Обществения комитет за екологична защита на Русе. Член на ръководството на Клуба за гласност и демокрация. Организационен секретар на Националния координационен съвет на СДС. Началник на канцеларията на президента Желю Желев (1990-1996). Вицепремиер в служебното правителство на Ренета Инджова (1994-1995). Посланик на България в Белград (1997-2001).

-Г-н Трифонов, кои бяха първите, които тръгнаха срещу комунистическата власт в края на 80-те години на миналия век?

-На 3 ноември 1988 г. в Софийския университет се създаде Клубът за защита на гласността и преустройството с главен инициатор д-р Желю Желев. Сред първите бяха също КТ“Подкрепа“, Комитетът за екологична защита на Русе от обгазяването от Румъния.

Този клуб предизвика истерична глупава реакция сред висшите ръководители в страната. Аз имам материалите от заседанията на секретариата на Политбюро от този период. Бяха уплашени и негодуваха, защото без тяхна благословия изведнъж се създава този комитет. А поводът беше прожектирането на филма „Дишай” на Юрий Жиров за Русе и протестите на гражданите срещу тази пагубна за здравето на хората история.

Председателката на Клуба на младите филмови дейци Малина Петрова успя да получи Дома на киното за прожектиране на филма. И това беше поводът за събиране в претъпканата зала. Тогава се прочете призивът за създаване на Русенския комитет.

Част от жените главни инициаторки на протестите бяха дошли в София и с тях контактуваха от Института по философия на БАН Стефан Гайтанджиев и

Христо Смоленов. Те се обадиха на д-р Желев за среща и тогава се роди идеята за създаване на Русенския комитет. Поканиха д-р Желев да участва в инициативния комитет, но той предложи аз да са включа. Попитах Соня Бакиш, съпругата на Станко Тодоров, тогавашния председател на Народното събрание дали би имала против да се включи. Тя се съгласи, което пък после костваше наказание, изключени бяха хора от БКП като Георги Мишев, който беше председател на комитета. Това беше най-сериозната неформално възникнала организация, защото беше на хора от всички слоеве на интелигенцията.

-Как се стигна до създаването на Съюза на демократичните сили?

-Това бяха исторически процеси, които отключи Горбачов с неговата перестройка, гласност и преустройство. Падането на доктрината на Брежнев за ограничения суверенитет, която позволяваше на бившия Съветски съюз за пряка, включително и военна намеса. Да си спомним Чехословакия1968-а година. Горбачов премахна тази доктрина и каза всяка държава да се оправя сама съобразно своите интереси и своите условия.

Даде път на свободата на словото и печата в Съветския съюз. Ние с огромен интерес и ентусиазъм следяхме процесите на преустройство и борбата на Горбачов с ретроградните сили в първото му политбюро. Това даде възможност за два-три месеца да се срути цялата система на бившия комунистически блок. Това е великата историческа заслуга на Горбачов.

У нас постепено се възстановяваха старите закрити след 9 септември партии като Социалдемократическата начело с д-р Петър Дертлиев, Демократическата с Елка Константинова. Провеждаха се срещи на активисти в Института по социология на БАН, където Петко Симеонов ни осигуряваше мазето или заседателната заличка.

Неформално лидерите се срещаха в една квартира на „Ситняково”, наета от покойния вече Георги Спасов. Така възникна идеята за обединяване на тези организации в Съюз на демократичните сили.

-Кой измисли името?

-В разговор между доктор Желев с Петко Симеонов. Сега, кой от двамата е предложил СДС…Петко каза: ”Я, да видим как ще се скандира. СеДеСе! СеДеСе! Вика „Идеално е!”

На 7 декември 1989 година в заседателната зала на Социологическия институт на БАН на улица „Московска” в София се събраха лидерите на 8 неформални организации. Там се прочете учредителната декларация на Съюза.

Любопитно е, че по време на самото обсъждане на декларацията за създаването и на избора на ръководство д-р Желев го нямаше. Той заедно с Чавдар Кюранов от клуба бяха поканени на среща с лидерите на БКП тогава, още Луканов, следващия президент Петър Младенов. Те го извикали на среща, за да „видим, трябва да си сътрудничим, заедно ще правим демокрацията в България“…

Д-р Берон: Децата на комунисти станаха първи капиталисти

Д-р Желев казал: „Вижте какво, вие сте управляващи, в момента се създава обединение на неформалните организации и бившите възстановени партии - Съюз на демократичните сили“. Те останали втрещени. Значи те не са знаели, не са получили информация както и не се получиха ексцесии преди това при учредяването на Русенския комитет.

Реши се да се създаде координационен съвет с председател д-р Жельо Желев, заместник председател д-р Петър Берон и говорители Георги Спасов и Румен Воденичаров. Това се обяви вечерта пред медиите и така възникна СДС.

След 7 дни станаха прочутите събития на 14 декември, около Народното събрание, когато за малко остана да се стигне до ексцесии. Така бурно започна дейността на този съюз.

СДС много бързо се разви и разклони, създадоха се организации във всички големи градове в страната. В една голяма част от ръководствата бяха бивши членове на комунистическата партия. От къде да се вземат политическа активни хора?

-А верни ли са твърденията, че Андрей Луконов е открил за политиката Иван Костов?

- Костов първо ходатайства пред Андрей Луканов да го вземат в партийните икономически среди. Луканов му отговорил „ние си имаме професори икономисти, иди в СДС, там ти е мястото”. Той го е насочил.

Спомням си една среща, която се проведе в сладкарница „Пролет”, срещу паметника на съветската армия на „Царя”. Доктор Желев още нямаше кабинет. Беше съвсем в началото след създаването на СДС, не бяхме се нанесли още в сградата на „Раковски” 134. Иван Костов поискал среща. (Д-р Желев го описва това в мемоарите си). Казал „Аз притежавам много важна информация за нашата икономика, обаче ще струва пари“. Доктор Желев му отговорил: „Вижте какво, господине, ние сме току-що създадена организация и нямаме пари. Разговорът ни приключи!“

Това му е първата среща и запознанство с Иван Костов.

-Искал е пари за информация?

-За информацията, с коята разполагал като преподавател по политикономия първо във Висшия икономически институт, а след това в Техническия университет. Той е участвал в екипи, които директно са обслужвали висшето партийно ръководство с икономическа информация и с икономически съвети.

Това направи много грозно впечатление на доктор Желев и той не можа да се отърси от тази първа негативна оценка за Костов.

- Но само след няколко години той става лидер на СДС и премиер на България.

- След като д-р Желев беше избран за президент на 1 август 1990 година от Великото Народно събрание, той декларира, че напуска СДС. Президентът трябва да е надпартиен - така се разсъждаваше тогава. За председател на СДС беше избран Филип Димитров. След това стана Надежда Михайлова. После Костов, но това вече беше по-късно. Обсъждаше се идеята за превръщане на коалицията СДС в партия. Главни поддържници бяха Йордан Василев, Йордан Соколов и Иван Костов. Аз бях вече посланик в Белград.

Спорно е дали така трябваше да стане. Дали тази многолика коалиция да се превърна в партия, след като съществуваха вече старите възстановени партии. А през 1997 г. СДС спечели изборите и това беше първото правителство, което изкара пълния си мандат от 4 години. То смени собствеността - от преимуществено държавна стана частна.

Много интереси са набъркани в тази история. За мен лично правителството избра лансираните от БСП схеми –масовата приватизация с бонове и работническо мениджърската. В предприятията да се създадат работническо мениджърски дружества, на които да се даде собствеността само срещу 10% от стойността.

А стойността фактически беше доста девалвирала, защото за 6-7 години предприятията бяха декапитализирани. Действаше схемата на входно-изходната икономика – едни и същи частни фирми снабдяваха предприятията с материали за производството и после продаваха продукцията.

Ивайло Трифонов

Чрез касова приватизация много малко предприятия бяха приватизирани и то на нищожни цени. По този начин се осъществи смяната на собствеността. Но важно беше да се премине към частна собственост. Няма справедливост.

Бившата стопанска, политическа и полицейска номенклатура станаха главните собственици, т.е. реализира се основната стратегическа задача на БКП-БСП превръщане на политическата власт в икономическа. Този процес успя по същество.

-Ударната приватизация на най-големите ни предприятия се превърна в етикет на правителството на Иван Костов. Каква е вашата оценка за продажбата на „Кремиковци”, БГА „Балкан”, „Нефтохим”, „Каолин”?

- Това е една далавера, която на мен не ми е ясна. Имаше, например турска фирма, която искаше да купи „Кремиковци” и то на доста солидна цена. Но се реши да се даде за 1 долар символично. А ангажиментът на Валентин Захариев беше да поеме дълговете на предприятието. Това бяха милиарди дългове. Той не само, че не покриваше старите дългове на предприятието, напротив той го продаде след това за 120 милиона

долара. Това беше една от аферите и далаверите на смяната на собствеността. За БГА „Балкан” същата история. Много са такива случаи. С „Каолин” също сега се вижда историята с Прокопиев. Маса далавери се извършиха там, след като предприятието стана частна собственост.

- Преди 30 години, когато се зараждаше синята идея имаше ентусиазъм за промяна. Оправдаха ли се тези очаквания?

- Какво значи да се оправдаят? Говореше се тогава пропагандно, че България ще стане Швейцария на Балканите. В момента България многократно е надвишила БВП в сравнение с времето на комунизма. Развива се пазарна икономика.

1 милион души, които присъстваха на 7 юни 1990 г. на Орлов мост преди първите избори, е нещо, което няма да се забрави и никога няма да се повтори в българската история. Толкова масов митинг с толкова ентузиазирани хора, които заявяваха желанието, че с тази диктаторска система трябва да се свърши.

Както д-р Желю Желев е казвал, политическият преход в България беше успешно завършен. Но според него ние се провалихме в икономическия преход. Не беше ефективна промяната на собствеността.

- Възможна ли беше друга посока на т.нар. преход и кой избра пътя?

- На кръглата маса се определиха параметрите на промените в България. Решенията бяха категорични България ще бъде многопартийна демократична държава. България ще бъде страна на пазарната икономика. Стана ли? Стана!

Кой можеше тогава дори да помисли, че България ще стане член на НАТО?! Членове ли сме на ЕС? Да! Въпросът е за стандарта на живот, за развитието на икономиката. И доколко ще съумеем да се възползваме от възможностите, които дава членството ни в ЕС.

17:41 | 22 Януари 2020 г.

Ренета Инджова: Готова ли е София да окаже помощ н...

17:41 | 22 Януари 2020 г.
Това е скрита картинка, зад която се крие точене на вода, която не се отчита и не се заплаща. В днешната криза няма да откриете някой да ...
20:32 | 21 Януари 2020 г.

В. Иванов от "24 часа": Не законът те спира да уби...

20:32 | 21 Януари 2020 г.
Не знам какво е това чувство, че сега, като вкараме в законите някакви тежки наказания, това ще подейства - Аксел няма да прочете вестник...
18:23 | 21 Януари 2020 г.

Маноил Манев: Стряскащи са 770 непълнолетни с проя...

18:23 | 21 Януари 2020 г.
Ето няколко стряскащи числа и факти, според мен: проявени агресия и насилия от непълнолетни и малолетни деца за 2017 г. - 770 лица. Това ...
17:55 | 20 Януари 2020 г.

Румен Събев: Можех да измъкна медиците от Либия, л...

17:55 | 20 Януари 2020 г.
"Целият свят е потънал в подслушване. Трилиони се хвърлят за това. Не са давали на баща ми да работи на едно място повече от 1 годин...
17:39 | 20 Януари 2020 г.

Прошко Прошков: Не застрашаваме водния баланс на С...

17:39 | 20 Януари 2020 г.
"Намерено е много добро техническо решение. София е осигурен за години напред с водни ресурси независимо от климатичните обстоятелст...
21:44 | 19 Януари 2020 г.

Съветите на Явор Колев от първо лице: Как да опази...

21:44 | 19 Януари 2020 г.
Абсолютно всички действия, които извършвате на компютъра си, достъп до социални мрежи, достъп до електронна поща, достъп до електронно ба...