България и Полша – стратегическо партньорство на лидери, определящо облика на нова Европа

Като радетел на развитието на двустранните търговски отношения, изпитвам радост и удовлетворение от трайния подем на тази взаимовръзка, сподели Русев

Владимир Русев
Източник: личен архив

Владимир Русев – председател на Полско-Българска Търговска Камара разговаря с репортер на Канал 3. Русев е завършил висшето си образование в Полша, специалност „Дипломация”. Има и магистратура „Управление на бизнеса” Председател е на Камарата от 2006 г. Член е на УС на Полско-Български Консултативен Клъстер, както и мениджър в Българо-Полска Юридическа Кантора. Съорганизатор е на редица двустранни бизнес форуми и на срещи на високо равнище между двете страни. Семеен е, има едно дете. Говори полски, английски и руски.

- Г-н Русев, Полша все по-често присъства в българското медийно пространство като водещ фактор по редица икономически показатели и добър европейски пример в различни сфери. Как изглеждат двустранните отношения през вашия поглед?

- През 2018 година чествахме 100 години дипломатически отношения между Република България и Република Полша – век, който охарактеризира това партньорство като динамично, с постоянно нарастващ темп на ползотворно взаимодействие в икономически, културен и социален аспект.

Нещо повече – България и Полша се утвърдиха като приятелски държави, с обща, неопетнена историческа плоскост, служеща за солидна основа за съвременни възходи и бъдещи добри перспективи.  

Що се отнася до търговския ни оборот: през 2006 година, общият стокообмен е възлизал на 539,6 млн. евро. Четири години по-късно – през 2010 г., той се увеличава на 670,38 млн. евро, а след още четири години на сътрудничество – през 2014 г., сметката възлиза на 1 162.178 млрд. евро. Възходящата тенденция се запазва и 2018 година приключва с нов връх от 1 721.099 млрд. евро, а за първото шестмесечие на 2019 г., резултатът е 867.453 млн. евро.

Като председател на Полско – Българска Търговска Камара и радетел на развитието на двустранните търговски отношения от 2006 година насам, изпитвам радост и удовлетворение от трайния подем на тази взаимовръзка.

- Предполагам, че цял комплекс от фактори обуславят тази възходяща тенденция, но все пак, бихте ли анализирали най-съществените от тях?

- Да, тази статистика идва да онагледи именно трайната тенденция на повишаване на параметрите на икономическо сътрудничество между България и Полша, но тя не възниква спонтанно и не е случайна. Зад нея се крият редица обстоятелства, например:

  • И двете страни имат важно геополитическо разположение в своите региони – България е лидер на Балканите и представлява отправна точка на редица важни коридори, свързващи Европа с Азия, Северна Африка, Близкия Изток и Русия. Полша е предводител сред страните от Централна и Източна Европа и представлява основно свързващо звено между тях и тези от Западна Европа.

 

  • България е относително стабилна в макроикономически аспект, а Полша на свой ред бележи непрекъснат икономически растеж през последните 30 години.

 

  • Двете страни са близки партньори и често заемат общи стратегически позиции в рамките на членството им в ЕС. Като последни примери мога да посоча общото схващане, свързано с пакета „Мобилност”, както и сходното отношение към политическото споразумение за свободна търговия между ЕК и Меркосур. Заставаме зад общи каузи и по отношение на Вишеградската група. Тясно си сътрудничим и в пределите на ООН, и в рамките на редица други международни организации.

 

  • Не на последно място са фактите, че сме славянски народи, говорещи езици от една и съща езикова група, с близки по драматизъм исторически особености, разбиращи и усещащи духовността по сходен начин.

 

- Споменахте сходна духовност, доразвийте тезата.

- Сходството във възприятията на двата народа за духовност и нейното проявление в културата и изкуството са близки. Една от причините за това явление е взаимната симпатия между поляци и българи. Топлото отношение на българите към полския народ струи от доста български произведения. Едно от тях е на Иван Вазов, който е възпял в стихотворението си „Сенкевичу” гения на великия полски писател Хенрих Сенкевич, посветено на неговия безсмъртен роман. Със същата сила важи и връзката в обратната посока - полският художник Антони Пиотровски пък изобразява в свой шедьовър, наречен „Баташко клане (България) 1876”, трагедията на българския народ от годините на борбата против османско робство.

- Да се върнем в лоното на икономическото развитие. Г-н Русев, какво превръща Република Полша в един от икономическите отличници на ЕС?

- Действително, Полша постигна големи икономически успехи за своите петнадесет години членство в ЕС. Изгради завидно наситена и качествена пътна инфраструктура, модернизира старите си железопътни линии и положи нови, високоскоростни, обнови ВиК мрежите си. Създаде нови, екологично издържани сметища, заводи за обработване на отпадъци, построи нови болници и ги оборудва с модерна техника. Привлече значителни външни инвестиции и заслужи окачествяването си като „развит пазар”. Тези растящи тенденции намират приложение и в постоянното покачване на промишленото производство в страната през 2019 г. Например, според Евростат, за месец Октомври, увеличението е с 3,6%, а за Ноември - с 5,6%, което нарежда Полша на второ място в ЕС след Унгария за месеца.

Полша е и мощна притегателна сила за външни инвестиции. През 2019 година, Полската Агенция за Инвестиции и Търговия е обслужила 56 инвестиционни проекта на рекордно ниво от 3 млрд. евро. По-голямата част от външните инвестиции са в сектора на високите технологии, а основните инвеститори са от САЩ и Германия. За сравнение, през 2015 г. размерът на тези инвестиции не е надхвърлил 1 млрд евро, а през 2018 г. е бил около 2,13 млрд евро.  Според Агенцията, тези инвестиции са отворили 11,8 хил. нови работни места, като повечето са високоплатени.

Според последната класация на Conway Analytics, за 2019 г., Полша е на 5 място в света по реализирани инвестиции, като пред нея са само Китай, Германия, Великобритания и Индия.

Това отговаря частично на въпроса ви. Разбира се причините са многобройни и всеобхватни и няма да можем да ги обхванем детайлно.

- Каква ще бъде ролята на Полша в ЕС през новото десетилетие и какво можем да очакваме от българо-полското сътрудничество през следващите няколко години?  

- Ще обвържа ролята на Полша с предстоящото напускане на Великобритания от ЕС - пренасочването на капитали, инвестиции и авторитети от Великобритания към Полша ще определи нейния лидерски облик в новото време на Европа. След Брекзит, икономическата и политическата роля на северната република в Европейския съюз ще стане още по-съществена. Тенденцията на положителен икономически растеж ще се запази, макроикономическите показатели ще продължат да се подобряват, ролята на Полша като близък партньор на САЩ в Европа ще се утвърди, а инвестициите в близките няколко години, във външен и вътрешен план, ще се увеличат двойно.

Смятам, че следващите няколко години ще бъдат от решаващо значение за задълбочаването на двустранното партньорство между Република България и Република Полша и превръщането му в стратегическо.

Ще бъде основополагащо всички институции и билатерални организации, спомагащи това сътрудничество, да се активизират максимално и да допринесат за още по-крепкото сближаване на двете страни.

Смятам, че погледите на нашите северни партньори ще бъдат все по-концентрирани и вперени към България и Балканския полуостров, където има икономически потенциал за разгръщане.

Твърдя например, че геополитическата инициатива „Три морета” ще започне да се реализира още по-интензивно, за да се превърне в най-мащабния търговско-икономически проект в региона през следващите няколко години. За да бъде създадена свързаност и интеграция в енергиен, телекомуникационен, информационен и бизнес аспект по оста Север-Юг, първо регионът между Балтийски, Черно и Адриатическо море трябва да бъде обхванат от високоскоростни жп трасета, допълнени с модерни магистрали, имплантирани в обща инфраструктурна мрежа. Полша, като лидер сред дванадесетте страни в този проект, би проявила повече от интерес това да се случи в обозримо бъдеще. По този начин България би могла да осигури допълнителни външни средства за финансиране на инфраструктурни проекти на своята територия – част от общия план за интеграция. Още повече – българските и полските дружества в сферата на жп инфраструктурата имат проявен афинитет за сключване на успешни консорциуми в тази област.

- Твърдите, че перспективите пред двете страни в рамките на двустранните им отношения са добри и предвиждате тяхното задълбочаване в бъдеще?

- Твърдя, че с оглед на историческите особености, на актуалните ни възможности и бъдещите предизвикателства, развитието на тези отношения би било от взаимна полза.

От 1,7 млрд евро, българо-полския търговски оборот може да нарасне на 3 млрд евро за следващите 4 години при почти изравнено салдо.

Активно сътрудничество между институциите, информационни кампания за популяризиране на условията за реализиране на външни инвестиции, своевременен обмен на търговска информация чрез онлайн платформи, двустранни В2В отраслови срещи, адекватни юридически, информационни, преводачески и транспортни услуги, са само част от факторите, които биха спомогнали за разрастването на двустранния обмен.

Акцентът за следващите няколко години сътрудничество ще падне върху следните основни позиции: промишленост – електроника, химия, хранително-вкусова промишленост, машиностроене, транспортни средства;  суровини – зелена енергия, нефт, газ; услуги – телекомуникация, IT, транспорт, логистика, туризъм, здравеопазване, аутсорцинг и др.

Експертният анализ, активните двустранни организации и насочването на усилията и капитала в правилна посока неминуемо ще създадат нови икономически мостове между Полша и България, а като резултат ще бъдем свидетели на увеличаване на търговския обмен и вълна от нови инвестиции в двете посоки.

- Какви са вашите лични цели през 2020 г., предвид контекста на нашия разговор и с какво бихте допринесли за перспективното развитие на тази двустранна взаимовръзка?

- Личната ми мисия е да продължа да свързвам двата бизнес свята. През 2019 г. организирахме доста двустранни срещи. За 2020 г. целта ми е да спомогна за реализирането на няколко полски инвестиции в България, както и да продължа да прокарвам път за българския бизнес към Полша. За мен еднакво значими са и големите проекти, и инициативите на малкия бизнес.

В общонационален план е важно е да отбележим, че сме изправени пред историческа възможност да доразвием отношенията си с един от европейските лидери и да ги възкачим на нови, по-високи нива. Шанс, който не бихме искали да омаловажим.

„Времето е в нас и ние сме във времето”, но за да го изпреварим е нужна координация и хомогенни действия на държавна администрация, частен сектор и дипломация, в чиито възможности и експертиза вярвам твърдо.

Оставам оптимист за бъдещето на българо-полските отношения и ще продължа да работя активно за тяхната успешна реализация.

 

 

19:16 | 23 Февруари 2020 г.

Председателят на КТ “Подкрепа“: Политиците не бива...

19:16 | 23 Февруари 2020 г.
Никой не бива да използва националните празници за своите користни политически цели, смята председателят на Димитър Манолов в предаването...
Гостите на \
18:39 | 23 Февруари 2020 г.

Валери Жаблянов: Ред в БСП могат да сложат хора с ...

18:39 | 23 Февруари 2020 г.
"От основно значение е как изглежда държавният протокол, импровизации не могат да бъдат адмирирани, не може да се предвиди поведение...
Гостите на \
17:54 | 23 Февруари 2020 г.

Александър Маринов: Проблемите на България не запо...

17:54 | 23 Февруари 2020 г.
"Нашата задача е да изготвим проект за документ, който трябва да мине през широки обсъждания, виждане дългосрочно за необходимите пр...
Гостите на \
17:15 | 23 Февруари 2020 г.

Томислав Дончев: Проблем за Радев и Корнелия Нинов...

17:15 | 23 Февруари 2020 г.
Томислав Дончев, вицепремиер и член на ИК на ГЕРБ, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване “Беновск...
12:47 | 23 Февруари 2020 г.

Беновска пак пита в неделя, 23 февруари 2020 г. от...

12:47 | 23 Февруари 2020 г.
Илиана Беновска пак пита в неделя, 23 февруари 2020 г. от 5 часа след обед в Канал 3 и К2: Кой и на какво основание Иска, но и Може ли да...
Кметовете на София и на Перник гости в Беновска пита на 16 февруари  9
12:41 | 23 Февруари 2020 г.

Беновска: Quo vadis /къде отиваш/ - президент Раде...

12:41 | 23 Февруари 2020 г.
Свети Петър, един от дванадесетте апостоли на Иисус, пита Иисус Христос: "Quo vadis, Domine?“ - "Къде отиваш, Господи?&qu...