Споразумението с Иран определя политическото наследство на Обама

То потвърждава доктрината на президента за преговори с враговете на Америка

Барак Обама
Източник: БГНЕС

Коментар: Агенция Ройтерс

Подписването на ядрения договор с Иран отбеляза най-големия дипломатически риск на президентството на Барак Обама – това е постижение, което ще определи неговото наследство и което може да даде нежелан резултат, ако Техеран се възползва от някои вратички в сделката или засили напрежението в Близкия изток.

Никой друг въпрос на външната политика на САЩ не носи толкова отчетливо печата на Обама от окончателното споразумение с Иран, както и никой не представлява такъв тест за доктрината му за преговори с враговете на Америка, в опит да се избегне конфликт с тях.

Тази политика вече даде резултати с възстановяването на дипломатическите отношения с комунистическа Куба, което сложи край на повече от пет десетилетия на враждебност.

Но потенциалните ползи и рискове са много по-големи за сделката с Иран, която дава на Обама най-добри надежди за спасяване на иначе несигурната репутация на Близкия изток.

Ангажираността на стопанина на Белия дом, която понякога е ниво най-подробни технически детайли, контрастира с по-сдържания му подход спрямо някои други геополитически проблеми като войната в Сирия и сепаратисткия конфликт в Украйна.

Президентът, който дойде на власт през 2009 г. с предложението да протегне ръка към Иран, ако лидерите й "отпуснат стиснатия си юмрук", осигури историческото отваряне към страната с лично телефонно обаждане до държавния глава на ислямската република, след което си размени кореспонденция с върховния лидер на Иран – аятолах Али Хаменей.

След започването на разговорите в последната минута преди крайния им срок, Обама се обаждаше редовно на държавния си секретар Джон Кери от Вашингтон, най-малко веднъж чрез подсигурена видеовръзка, за да дава напътствия на преговарящия екип.

Говорейки от Белия дом, Обама се опита предварително да дискредитира всеки опит за саботаж на споразумението като настоя, че "липсата на сделка ще означава по-голям шанс за повече войни в Близкия изток". Той заяви, че неговият дипломатически подход е най-добрият начин за склоняването на Иран да се отдръпне от "пътя на насилието и суровата идеология", въпреки че според него това няма да е лесно.

Но ако думите на критиците му бъдат потвърдени, Обама би могъл да остане в историята като президента, който само даде време на Иран, преди страната отново да се върне към атома. Това би могло да предизвика регионална ядрена надпревара.

Държавният глава, на когото доста спорно беше присъдена Нобелова награда за мир само девет месеца след началото на първия му мандат, трябва да се справи с обвиненията от по-войнствено настроените конгресмени, според които той изостави много от своите първоначални "граници на допустимото" и направи компромиси по други от тях.

Първоначалните американски искания, сред които и пълното ликвидиране на иранската ядрена инфраструктура и ограничаване на програмата за балистични ракети на страната, отпаднаха по време на преговорите. След появата на детайли по сделката, опоненти се оплакаха, че Обама също така е направил и някои отстъпки по отношение на инспекциите на военните обекти – въпреки че Иран също е направила някои компромиси по въпроса.

Обама "получи това, което искаше", каза Арон Дейвид Милър, бивш преговарящ в Близкия изток в правителства както на демократи, така и на републиканци. "Иран обаче получи повече", допълни той.

На Обама му остава много работа, за да подсили сделката, която вдига санкциите срещу Техеран в замяна на ограничаване на ядрената му дейност - която според Запада е свързана със създаването на атомна бомба. Иран отрича, че се опитва да създаде такова оръжие.

Сега президентът трябва да убеди скептичния Конгрес да не саботира споразумението, докато дава гаранции на съюзниците си като Израел и Саудитска Арабия, които се страхуват, че веднъж щом се освободи от икономическите санкции Иран ще има повече сила да разшири регионалното си влияние.

Пред възможността републикански кандидат да спечели президентските избори през 2016 г., Обама трябва да си осигури, че неговият наследник няма да изхвърли на боклука споразумението.

Според приближени на Белия дом исканията на критиците за по-добра сделка са нереалистични, като Обама заяви във вторник, че би било безотговорно да напусне преговорите.

Най-непосредственото предизвикателство за Обама ще бъде да премахне пречките за сделката в контролирания от републиканците Конгрес, който разполага с 60 дни, за да даде оценка на договора.

"Президентът ще трябва да работи по-усърдно от всякога, за да обясни какво всъщност представлява сделката, как блокира ядрените пътища на Иран и какво ще стане, ако Техеран измами", казва Денис Рос, бившият съветник на президента за Близкия изток.

Ако Конгресът не одобри споразумението, Обама ще наложи вето на "неодобрителния" закон и след това по всяка вероятност ще получи достатъчно гласове от своите демократи, за да го приложи. Но прибягването до подобен ход по всяка вероятност ще подчертае и несигурната основа на сделката във Вашингтон.

Международните преговори между шестте основни международни сили и Иран за ограничаване на ядрената програма на страната в замяна на облекчаване на санкциите бяха инициирани след телефонен разговор между Обама и неговият новоизбран тогава колега Хасан Рохани на 28 септември 2013 г.

Сделката е най-голямата стъпка към установяване на приятелски отношения между Иран и Запада от Ислямската революция през 1979 г. и може да е нов начин за справяне с основната причина за напрежение в региона. Шиитски Иран има значително участие в сектантските конфликти разпростиращи се от Сирия до Ирак и Йемен.

Според критиците желанието на Обама да ограничи американския военен ангажимент в Близкия изток, който най-ясно се вижда в провала му да защити своите "граници на допустимото" по отношение на използването на химически оръжия в Сирия през 2013 г., се вижда от иранските преговарящи като знак на слабост.

В контраст с това безапелационната антикомунистическата позиция на президентът Ричард Никсън му помогна да остане имунизиран за критики вкъщи и заздрави вярата в отдадеността му да действа от позицията на силата, когато направи историческото отваряне на САЩ към Китай в началото на 70-те.

Мнозина се страхуват, че дори и Иран да не работи скришом за изработването на бомба, страната все пак ще остане държава с ядрен капацитет, способна да започне състезание веднъж щом ограниченията й за обогатяването на уран започнат да губят валидност след десетилетие.

Това би могло да постави бъдещата американска администрация пред решението дали да започне война, за да я спре.

 

21:41 | 18 Ноември 2019 г.

Психологът Калин Гайтанджиев: Зад решетките е важн...

21:41 | 18 Ноември 2019 г.
Познат като психолога от затвора Калин Гайтанджиев не малко пъти е бил спасителният пояс за хората, които попадат зад решетките. В продъл...
18:06 | 18 Ноември 2019 г.

Д-р Морфи Скарлатов: Ще има второ нашествие на миг...

18:06 | 18 Ноември 2019 г.
Най-вероятно ще бъде използвано второ нашествие на мигранти към България и Европа, но ние трябва да знаем, че тези майки, които са нарами...
19:07 | 17 Ноември 2019 г.

Валери Жаблянов: Това, което предлага Корнелия Нин...

19:07 | 17 Ноември 2019 г.
Очакванията за оставка на Корнелия Нинова на този пленум, бяха създадени извън БСП. Изводът, който беше направен е, че по този начин парт...
18:55 | 17 Ноември 2019 г.

Ето Беновска как удържа Пламен Димитров и Васил Ве...

18:55 | 17 Ноември 2019 г.
Лют и непримирим спор "за" или "против" предложението от коалиционния съвет първият ден от болничните да е за сметка ...
17:52 | 17 Ноември 2019 г.

Боян Магдалинчев: Румен Радев ще издаде указ за на...

17:52 | 17 Ноември 2019 г.
Нищо лошо няма в това да си общински съветник. Атанаска Дишева е добър член на ВСС, но не смятам, че Иван Гешев я е обидил с думите си. А...
17:44 | 17 Ноември 2019 г.

Димитър Главчев: Пленумите на БСП се превръщат в с...

17:44 | 17 Ноември 2019 г.
Тези пленуми на БСП, да ме извиняват колегите, започват да придобиват водевилен характер, вид на сериал като "На всеки километър&quo...