Валерия Велева за лондонската среща, неудобните въпроси и войната срещу премиера

България навлиза в период на ожесточена вътрешно-политическа битка

Валерия Велева
Източник: Канал 3

Валерия Велева

Коментар: Валерия Велева, Епицентър

Скандалът с т.нар. неудобни въпроси по време на срещата на премиера Борисов с представители на българската общност в Лондон беше детайлно коментиран и "обгрижен” откъм факти и интерпретации през последните няколко дни. Няма да се спирам на тях.

Ще се опитам да направя изводи от случилото се. Защото основното усещане, което се набива в последните няколко месеца е, че на Борисов е обявена някаква своеобразна война. Наречете я хибридна. Нито се шегувам, нито си измислям, нито се опитвам да всявам страхове. Давам факти.

Първо. Няма съмнение, че срещата в посолството ни в Лондон е била зле организирана, но не просто от чиновническа немърливост, а организирана така, че да предизвика хаос и агресия сред публиката, в която е имало и сериозни бизнесмени, банкери, студенти.

Достатъчно е две-три подставени лица сред тях да създадат "безредици” около микрофона, други да се провикват от място, още десетина да дюдюкат и да подсвиркват, както се видя, за да стане ясно, че това не е онази лондонска атмосфера, която подхожда на среща на един премиер с негови сънародници, и която трябва да премине в нормална дискусия, даже и да е оживена и остра дори.

Всеки политик трябва да е готов да бъде разпъван на кръст и не може да очаква да бъде харесван от всички. Защо посланик Димитров обаче е допуснал хаоса  и на какъв принцип са канени хората в посолството ни – е въпрос, на който Борисов трябва да търси отговор.

Второ. За въпросите в залата – да, повечето бяха смислени, важни и вълнуващи българите зад граница, а у нас - също. На някои Борисов се опита да отговори, на други – не успя, защото предпочете да говори за еврофондове и приходи от контрабанда, което не е тема от бита на българската общност зад граница. А онези два-три въпроса, определени като неудобни, защото видите ли визират името на Делян Пеевски – нито са върха на "журналистическата смелост”, нито са зададени така, че да се получи адекватен отговор. Защото с тях не се търсеше отговор. Почти във всяко тв интервю в България премиерът Борисов е питан за Пеевски и това вече не прави впечатление на никого.

В "лондонския” пространен въпрос обаче има едно внушение за "общ бизнес” между Борисов и Пеевски, което не почива на никакви факти и затова той е провокативен и манипулиращ. И тук пък аз задавам въпроса – дали ако отиде президентът Плевнелиев в Лондон и застане пред същата публика, тя със същия "плам” ще го попита за общия му бизнес с Иво Прокопиев?

Защото за разлика от Борисов и Пеевски, Плевнелив и Прокопиев имат общ бизнес. И дали същият лондонски българин ще има смелостта да попита Плевнелиев - като се погледне в огледалото дали не вижда в него Прокопиев?

Учудващото е, че скандалът го сътвориха нашенци, които само до преди година-две бяха заплашени от дискриминизационни мерки, които английското общество искаше да наложи срещу пристигащите на Острова българи и румънци.

И тогава правителството на Орешарски не можа по никакъв начин да реагира, нито да получи някаква подкрепа от Камерън. Сега Борисов стопи ледовете с Камерън, което преди това никой български премиер не е правил.

Каквото и да говорим, именно английският премиер заяви, че България е пример как се охранява границата на ЕС. Какви ще бъдат последиците от това сближаване за нас в България и за българите на Острова - никой не попита. Защо? За да уважи сънародниците си и да не отложи обявената среща с тях, Борисов е отказал по същото време неформална вечеря с Камерън. Даже и това никой не разбра.

Трето. Визирането на статията в "Шпигел” по време на срещата с премиера също изглежда като че ли е част от сценария. Статията е написана, както твърди авторът й Франк Щир, "под влияние на медиите на Прокопиев”, на които той "вярвал повече, отколкото на медите на Пеевски”. Има право човекът да си избира на кого да вярва. Признава, че статията му е "гледната точка на един журналист на свободна практика” и тя не ангажира изданието.

Е, питам аз, защо приемаме този г-н Щир като последна мирова инстанция? Ако утре друг г-н Щир, под влияние на медиите на Пеевски, напише по същия начин статия в някое "авторитетно” западно онлайн издание "Прокопиев-айсбергът на корупцията” и проследи по същата схема как 23-годишният Прокопиев по времето на Иван Костов започна да придобива активи, медии, влияние, ще се възбудим ли по същия начин? И ще питаме ли Плевнелиев за това?

Както добре ни е известно, почти всички статии в чужбина, отнасящи се България, добри или лоши, са писани или по доноси, или под диктат и влияние от България.

Да не забравяме как по времето на Станишев чуждата преса беше залята с публикации срещу управлението му, след което правителството нае високоплатени пиари и лобисти и с парите на данъкоплатците някои от изданията "се поправиха”, а други – препраха парите през приближени до властта фирми. Справка, аферата "Хохегер”, която ни струва половин милион лева! За разлика от Станишев, Борисов никога няма да направи това.

Четвърто. Необяснимо е защо мнозина в коментарите си и във Фейсбук се нахвърлиха върху директора на правителствения пресцентър Севдалина Арнаудова, когато тя излезе от мълчанието си и обясни за какво става дума. Основното обвинение – била обслужвала премиера. А кого да обслужва? Да ви припомня ли как Нери Терзиева бранеше Петър Стоянов? И как не даваше косъм да падне върху него. Да ви върна ли още по-назад, когато гласът на Костов – шеметният Мишо Михайлов звънеше сутрин рано на главни редактори, за да им държи сметка за написаното в ръководените от тях издания.

Или преди него – Стояна Георгиева, която се кълнеше: "Аз съм с Костов forever”!, в резултат на което се сдоби малко по-ксно с "Медиапул”. Няма лошо. Но нека да мерим с един аршин. Срещата в Лондон нямаше да има такъв медиен отзвук в София, ако не бяха извадени избирателно отделни откъси от нея и пуснати в медиите, които обслужват именно този кръг. Защото нито е първи път, нито ще е за последен в зала с политик да има провокации или да се демонстрира агресия. Целта на провокациите тук беше личността на премиера – да бъде изваден от равновесие и очаквайки "спонтанната” му реакция, да бъде дискредитиран. 

Пето. Скандалът в Лондон избухна, когато тук гърмеше скандалът с Кунева. А той също намирисва като да е част от войната срещу премиера. Както и всичко, което прави една част РБ в управлението на държавата. Защото няма по-неудачна кандидатура за министър на образованието от Меглена Кунева, с цялото ми уважение към нея като политик. Борисов беше принуден да я приеме по силата на коалиционното споразумение. Не вярвам в Реформаторския блок да са слепци по отошение настроенията спрямо лидера на ДБГ. Сините просто му я прехвърлиха, той да си троши главата с нея. Както и с Петър  Москов.

Шесто. Към това трябва прибавим съдебната система, която пробва различни методи за омаскаряване – от махленски разговори до медийни доноси и конспирации през Брюксел, с които вече трети месец се занимаваме, вместо със същинската реформа.

Седмо. За капак и от КРИБ скочиха срещу Борисов, използвайки убийството на шефа на "Агресия”, за да "раздрусат” драматично клона на властта с обвинения, че не осигурява защита на бизнеса у нас. След като стана ясно, че покушението има битов характер, не съм чула Кирил Домусчиев да се е извинил на премиера за откритото писмото, което му изпрати от плажа в Тайланд с гневен тон да се "открият сега и веднага” убийците на Антов.

Осмо. Борисов трябва да е наясно вече, че срещу себе си има организирани сили, чиято цел е дискретидирането му и пробив във властта. Дори Румяна Бъчварова беше принудена да признае това. За разлика от мен обаче, г-жа Бъчварова като министър на вътрешните работи, трябва да назове конкретно тези сили и да каже какви мерки ще предприеме кабинетът срещу опитите за дестабилизация на страната. Защото е видно, че Борисов ще бъде атакуван по всички правила агресивното противопоставяне. И тук изниква основният въпрос – каква е целта им? Първо, президентските избори. Да се издуха образа на Борисов като обединител, каквито стъпки той предиприе още в началото на втория си мандат (В името на тази идея даде на РБ толкова много власт неотговаряща на електоралната им тежест). И вероятно да бъде отказан да се кандидатира за президент, за да го принудят да издигне повторно Плевнелиев, какъвто натиск продължава да бъде оказван. И така да бъде изваден от политиката изобщо.

Второ, да бъде отслабен ГЕРБ в едни предсрочни парламентарни избори догодина, които вероятно ще последват след президентския вот. Партията да загуби водещата си роля на големия балансьор между малките партньори, а оттам и влиянието си във всички структури на държавата. Като се има предвид дереджето на останалите партии - ясно, че целта е хаос в държавата, от който някой си прави сметката да спечели.

Което подсказва, че  политическият нюх на Борисов ще го принуди да промени стратегията и тактиката както на управлението, така и на поведението си. Не може да стоиш и да не реагираш, когато някой иска да обърне общата лодка, понеже той вече си е приготви сал, с който да доплува до брега.

Девето. Всичко това означава, че България навлиза в период на ожесточена вътрешно-политическа битка. Която ще се води на фона на задълбочаващите се проблеми в ключовите сектори: сигурност, съдебна система, образование и здравепоазване, а скандалите в тях ще бъдат използвани във войната срещу премиера и екипа му. Ще се води в среда на изострената нова геополитическа реалност, която би трябвало да накара политическия елит да обедини усилията си, да сплоти нацията, за да не рухнем под тежестта на връхлитащото ни миграционно цунами и нахлуващия политически ислям! 

А ние се вълнуваме от два "героически" въпроса в една незначителна лондонска среща, която, ако не беше част от войната срещу Борисов, никога нямаше да се занимаваме с нея.

И която за пореден път показа колко сме малки.

Обречени на самоунищожение.

 

19:02 | 23 Юни 2018 г.

Историята на Татяна Кондратюк, която избяга от гра...

19:02 | 23 Юни 2018 г.
Далеч от гражданската война в село Гърмен, един руснак Алексей Науменко е готов да се изправи срещу цялата държавна машина да защити жена...
18:27 | 23 Юни 2018 г.

Александър Ненков: Правителството няма да падне (В...

18:27 | 23 Юни 2018 г.
„Ако погледнем статистиката, в годините има много повече бягства и отклоняваме от режима. За мен има един много съществен казус. В ...
18:06 | 23 Юни 2018 г.

Николай Цонков: ГЕРБ говорят за ПР ефект, защото ц...

18:06 | 23 Юни 2018 г.
„Радвам се, че днес МВР са реагирали бързо, но това е само една капка от нерешените проблеми. За съжаление безотговорното поведение...
17:41 | 23 Юни 2018 г.

Ива Николова: БСП абсолютно не е готова за избори ...

17:41 | 23 Юни 2018 г.
„Резултатът от вота  на недоверие ще бъде нулев и като подкрепа. Буквално от последните минути е новината, че е хванат затворн...
17:23 | 23 Юни 2018 г.

Христо Монов: Връзката между насилника и насилвани...

17:23 | 23 Юни 2018 г.
„Аз много пъти съм го казвал, че когато се случи нещо подобно това е синтоматика за опадането на нравите в обществото. Всички ние н...
Шампанско се лее в ефира на \
17:09 | 23 Юни 2018 г.

Шампанско се лее в ефира на "Офанзива"

17:09 | 23 Юни 2018 г.
Шампанско се лее днес в ефира на "Офанзива"! Водещият Любо Огнянов черпи събеседниците с пенливата напитка за рождения ден си. ...

гледай на живо

24.06.2018
  • в момента