Едва 7% от ябълките и 22% от доматите у нас са български

Къде изчезнаха българските плодове и зеленчуци

пазар, зеленчуци, ябълки
Източник: Канал 3

Само 7% от ябълките, които са предлагани на нашия пазар през миналата година са български, останалите 93% са вносни. Причини винаги могат да се изтъкнат, те са факт, но са нюанси, които не променят твърдението. Само 22% от доматите, 33% от месото и 44% от млякото по нашите магазини и сергии са родно производство за 2015 г.

Но най-възмутително е, че зърното, което произвеждаме в излишък и изнасяме не се пласира тук, а основно хлябът ни се прави от хлебопекарни смеси и замразени заготовки. Тази информация няма как да я видите в статистиката, за целта трябва да имате оперативните данни от митниците.

За 25 г. аграрна политика при нови условия виждаме, че България е парадоксална страна не само в Европа, но и в света по уедряване на стопанствата. Вторият парадокс е развитието на монокултурното земеделие с основен продукт - зърното, което изобщо не е характерно за Средиземноморския регион. А третият - имаме драстичен спад в производството на традиционни продукти.

По повод годишния доклад на нашия Институт за икономически изследвания при БАН, който публикувахме тези дни, за състоянието, тенденциите и прогнозите в аграрния сектор за 2015 г. получихме много обаждания, но принципно нямаме критични оценки, че изводите ни са погрешни. Не само в ЕС, в съседните на България страни, нямат такава концентрация на собственост на земи и такова изкривено монокултурно стопанство като нашето. Не съм привърженик на теорията на заговорите, но тази ситуация, мисля, в страната се е получила стихийно.

Общата селскостопанска политика на ЕС е най-старата политика, тя е и най-скъпата. Половината от бюджета на ЕС отива там. В същото съотношение са и парите, които влизат оттам в България. Но ние не трябва да приемаме тази обща политика като някакъв монарх, който ни разпорежда какво да правим у нас. Нищо подобно. Защото тя дава само една рамка - казва какво може, какво не може, как да стане, но вътре всяка страна сама се позиционира. За разлика от другите бивши социалистически страни със сходна на нашата съдба реформите в сектора там приключиха около 1993 г., а нашата едва през 1998 г., дори още продължава с дела в съдебната система. 

Много помощ, много донори, средства от фондовете на общата селскостопанска политика, от държавата, от общинските бюджети, от самите земеделци и какво е положението в момента? Ясно се очертава неефективността на избрания модел на развитие по отношение на интереси и поведение у стопанските агенти.

Най-стряскащите данни са за това, че в България се получи монополизация на земеползването, че изчезнаха традиционните български продукти, че у нас не може да се намери качествен домат и др. Но Европа не ни е виновна, в никакъв случай. Точно обратното. Дори и тези, които аз наричам условно феодали и те не са виновни. Просто резултатът е следствие от държавната политика в този сектор. Защото перспективното направление не е да се изнася зърно, а да се произвежда брашно и фураж от него. Да се насърчат животновъдите и млекопроизводителите да покрият вътрешния пазар с качествено месо и мляко.

Сбърканата политика доведе до загуби на наши традиционни пазари, на традиционно производство, работни места и добавена стойност, загубихме и вкусната българска храна.

Обръщат се към нас като към автори на доклада за икономическите тенденции и ни питат дали анализът ни има характер на стратегия. Аз от 1990 г. се занимавам с наука, тогава бях редовен аспирант и мога да ви изброя по памет около стотина стратегии за развитие на земеделието в България. Не е никакъв проблем и аз да седна тук и с един сравнително грамотен журналист да напишем стратегия, която да изглежда много добре. Не е това проблемът. Да, такава стратегия може да има, но тя трябва да е неотменна част от стратегията за развитие на България. Тогава земеделието ще си намери и правилният път, защото то има подчинена роля. В тази координатна система е и туризмът. И искаме да знаем какъв ще е той, защото туризмът е и храна - вкусна, българска.

А туристът идва у нас не само заради чистото море и яркото слънце, но и за да опита от нашите вкуснотии. Тогава питам - ние какъв туризъм ще правим? За високия клас туристи или за ниския? Нека кажат. Ние аграрниците няма как да знаем това. Второ, три пъти на ден се сблъскваме с чинията храна - ами нуждаем се и от продоволствена политика, не само от аграрна. А продоволствената политика е свързана със здравето на хората - какво яде българинът, с какво се хранят нашите деца? Ядем ли истинско българско сирене или някакви вносни заместители? Всички тези неща опират до качеството на храните. В тази редица мога да изброявам много примери.

Силата на нашия икономически институт е в това, че имаме освен макроикономисти, но и финансисти, и експерти по регионите. Лошото е, че използват знанията ни повече дипломатите, посланиците, чуждите организации, които се нуждаят от консултации, представителите на бизнеса, а не тези, които конструират държавната политика в този сектор. А перспективите в развитието на аграрния сектор при сегашната му структура и организация открояват съществени рискове и препятствия за разгръщането на неговия потенциал като фактор за растеж.

Ако политиката на държавата е такава, че да стимулира предприемачите да произвеждат не само зърно, но да продължат до крайния земеделски продукт, който слагаме в чинията на туриста, ще е само за добро. Така добавената стойност ще нарасне 40 пъти. Ето такива схеми трябва да се разработват, защото нещата са дълбоки и сериозни.

Ще повторя - изследванията, свързани с произведените аграрни стоки доказват, че производството на традиционни български храни осигурява в пъти по-голяма добавена стойност. Следователно България би трябвало да се стреми към изграждане на модел на "Средиземноморска диета" на организацията на производството и търговията с храни.

Дали са поправими тези неща? Всичко е поправимо. Не е поправимо унищожението на природата - примерно, съсипването на българските курорти. Но в земеделието имаме резерви - чиста земя, млади хора с афинитет към нея, имаме потенциал. Кои са отговорните фактори, за да има обрат - естествено министърът на земеделието, Министерски съвет, парламентът. Нашата работа е експертна, можем само да даваме съвети.

Анализ на доц. д-р Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания при БАН

Източник: БГНЕС

Доц. д-р Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания при БАН

20:24 | 18 Юли 2018 г.

Първан Симеонов: Не е изключено НФСБ да си тръгне ...

20:24 | 18 Юли 2018 г.
„Много пъти сме си говорили, че на повърхността нещата са спокойни, но надолу всичко е гнило. Медиите са малко по-топли към властта...
20:21 | 17 Юли 2018 г.

Танчо Колев: Такава чума по животните не е имало о...

20:21 | 17 Юли 2018 г.
"Почти всички животновъди, които за останали без животни, повече не се занимават с такива. Само 10 процента се връщат в този бранш. ...
15:58 | 17 Юли 2018 г.

В събота в „Офанзива с Любо Огнянов” очаквайте: Х...

15:58 | 17 Юли 2018 г.
Една история, която няма да видите другаде. Разказ, който не трябва да изпускате. През 2011 година,  затворникът Цветан Чарлов ...
Атанаска Дишева пред ВСС
11:09 | 17 Юли 2018 г.

Членът на ВСС Атанаска Дишева и моралът

11:09 | 17 Юли 2018 г.
Коментар: в. "Труд" Морал (на латински – moralitas) – тълкува се като разграничаване на намерения, решения и де...
Защо Румен Радев поведе война срещу Бойко Борисов? Отговорът - в Офанзива с Любо Огнянов
10:54 | 17 Юли 2018 г.

Може ли БСП да управлява по-добре от ГЕРБ?

10:54 | 17 Юли 2018 г.
Тази събота БСП се събира на национално съвещание, на което ще очертае основните си приоритети и ще предложи алтернативна програма за упр...
22:19 | 16 Юли 2018 г.

Димитър Гърдев: Срещата на Тръмп с Путин бе много,...

22:19 | 16 Юли 2018 г.
Срещата между Доналд Тръмп и Владимир Путин беше много интересна, новината бе самата среща. На нея имаше едно изявление на американск...

гледай на живо

19.07.2018
  • в момента
    Новини
  • 14:30
    Кухнята на Звездев
  • 15:00
    Новини
  • 15:15
    Топ шоп