Мръсната задкулисна игра за ООН

Страните-членки се притесниха от лобизма на крайния Виктор Орбан

Кристалина Георгиева и Даниел Митов
Източник: БГНЕС

Кристалина Георгиева и Даниел Митов

Още по темата

Материалът е на Джоузеф Бройди и е публикуван от изданието "Мажала". Текстът е публикуван със съкращения.

Докато американците и мнозина други по света са фокусирани върху драматичната надпревара между Хилари Клинтън и Доналд Тръмп, други много важни избори са тези за следващ генерален секретар на ООН.

Петнадесетте членове на Съвета за сигурност на ООН проведоха няколко кръга от предварителни гласувания и безброй консултации от август насам за избора на наследник на Бан Ки Мун. Деветима мъже са заемали най-високопоставения дипломатически пост от основаването на организацията през 1945 г. Изборният процес винаги се е провеждал непрозрачно и зад закрити врата, като петте постоянни членки на Съвета – САЩ, Русия, Китай, Франция и Великобритания, имат най-тежката дума.

Надеждите, че тазгодишният избор ще бъде по-открит и демократичен, бяха разбити миналия месец, когато рядък публичен диспут между говорителите на руското и германското външно министерство разкриха на обществеността, че германският канцлер Ангела Меркел тайно е лобирала упорито за едно по-късно влизане в надпреварата на европейския комисар Кристалина Георгиева от България.

В българската столица София Димитър Делчев, съюзник на българския премиер Бойко Борисов, обяснява с директен език причината за германската поддръжка. „Ние вярваме, че лидерът на ООН трябва да е дясно ориентиран човек с десен начин на мислене, също като хората, които ръководят Съветът на Европа и Европейската комисия“, каза той.

Руснаците не бяха единствените постоянни членове на Съвета за сигурност, които разкритикуваха германския неочакван напън за място на масата, за който нямаше покана. Беше съобщено, че Париж и Лондон тихо се ядосват от хода на Меркел. Британски дипломати в Ню Йорк, говорещи неофициално, запазвайки традицията на „постоянните“ пет държави да не изразяват открито вижданията си за кандидатите, тихо увериха журналистите, че Лондон клони към Антониу Гутериш, бившият президент на Португалия с десетгодишен опит като върховен комисар на ООН за бежанците.

Атаката на германския канцлер към петте постоянни държави членки създаде двоен проблем за френския президент Франсоа Оланд.

Императивът за запазването на крехкото единство на Европа, въпреки стреса от вторичните трусове след референдума за Брекзит, остави французите мълчаливи по въпроса. Въпреки това се говори, че Оланд е бил ядосан от това, че с него не са били проведени консултации преди Меркел да направи своята маневра. Освен това тя и нейните приближени в Брюксел изкараха европейска партийна политика на арената на изборите за генерален секретар на ООН, поставяйки своя „европейски десен“ кандидат Георгиева като бариера за избора на „социалиста“ Гутериш, който се наложи като очевиден фаворит и на четирите кръга от гласувания преди българският комисар да бъде представен.

Притесненията за номинацията на Георгиева и начина, по който тя е постигната, не се ограничиха само до постоянните пет. Много държави членки се изненадаха да видят десния унгарски лидер Виктор Орбан като един от най-гръмогласните застъпници на амбицията на Кристалина Георгиева в ООН. По време свое посещение миналия месец до укрепената гранична ограда на България, предназначена да спира мигрантите от Турция, Орбан отрупа с похвали Георгиева и изрази „щедрата“ унгарска подкрепа за нейната кандидатура.

Говорейки пред журналисти, редом до българския лидер, Орбан призова ЕС да „потопи“ мигрантските лодки в Средиземноморието и „да даде преимущество на християните пред мюсюлманите, когато става въпрос за бежанци“.

Георгиева не отговори на въпроси от репортери, които я попитаха дали приема позицията за мигрантите и бежанците на един от своите най-големи политически поддръжници. Нейното колебание може да се окаже голямо притеснение за активистите за човешки права по отношение на това колко голямо влияние ще имат крайнодесни лидери като Орбан върху ООН под ръководството на Георгиева.

Лоялната подкрепа на Орбан за Георгиева също така породи притеснения и сред арабските и мюсюлмански държави, които имат сериозни тревоги за нарастването на ислямофобията и расизма в Европа, разпалвани отчасти и от антимюсюлманската реторика на Орбан и неговите идеологически приближени.

Вкарването на Георгиева в надпреварата през бързата лента също така повдигна въпроси и от висшестоящи представители на няколко държави за начина, по който това внесе смут в процеса. Португалският президент Марселу Рибелу ди Соза я сравни с „атлет, който влиза в маратона на последните 100 метра“. Други, като словенския външен министър Карл Ержавец, разкритикуваха някои от лидерите на Европейската комисия за това, че са дали тласък на кандидатурата на Георгиева докато в същото време има петима други кандидати от държави членки на Европейския съюз. „ЕС няма нито правомощията, нито пък е заел каквато и да е било обща позиция за всеки индивидуален кандидат“, написа в Туитър Ержавец.

Докато в Ню Йорк и по света продължават разгорещените дискусии за кандидатурата на този кандидат, вкаран в надпреварата в „11-я час“, ситуацията в София, игнорирана от световните медии, е не по-малко интересна.

Българските политически партии, пресата и силите в гражданското общество са разделени около изненадващото решение на премиера Борисов да оттегли подкрепата за първоначалния кандидат на България, генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, и да я даде на Георгиева. Експерти питат какво е накарало Борисов да промени мнението си, след като номинира Бокова през март и отхвърли настойчивите молби на своя приближен Кристалина Георгиева?

През март на Бокова се гледаше, както в Ню Йорк, така и на други места, като на кандидата, който изпълва всички правилни критерии – избирана е два пъти за генерален секретар на голяма агенция на ООН със солидно резюме като бивш външен министър, посланик и парламентарист. Тя е и жена, и източноевропейка – две условия, които бяха общоприети, тъй като ООН никога не е имала жена генерален секретар, а Източна Европа остава единственият географски регион в системата на ООН, който не е държал поста.

Настоящата сага създаде усещането, че изборът на следващ лидер на ООН ще бъде резултат на задкулисни сделки, намеса в решенията на по-малки държави и безскрупулни пропагандни кампании. Както се оплака един посланик в ООН „настоящите избори показват всичко това, което не е правилно в системата на ООН“.

 

Материалът е на Джоузеф Бройди и е публикуван от изданието "Мажала". Текстът е публикуван със съкращения.

17:48 | 24 Февруари 2020 г.

Доц. Димитър Буланов: Не сме излизали от епидемичн...

17:48 | 24 Февруари 2020 г.
"Да кажем, че всички пациенти – с и без оплаквания трябва да бъдат изследвани ще бъде пресилено. Но във всички болници има ясн...
14:05 | 24 Февруари 2020 г.

Лотарийните игри могат да се използват за изпиране...

14:05 | 24 Февруари 2020 г.
Закупуването на печеливши лотарийни билети се счита за един от основните начини за пране на пари. Престъпниците установяват контакт с печ...
19:16 | 23 Февруари 2020 г.

Председателят на КТ “Подкрепа“: Политиците не бива...

19:16 | 23 Февруари 2020 г.
Никой не бива да използва националните празници за своите користни политически цели, смята председателят на Димитър Манолов в предаването...
Гостите на \
18:39 | 23 Февруари 2020 г.

Валери Жаблянов: Ред в БСП могат да сложат хора с ...

18:39 | 23 Февруари 2020 г.
"От основно значение е как изглежда държавният протокол, импровизации не могат да бъдат адмирирани, не може да се предвиди поведение...
Гостите на \
17:54 | 23 Февруари 2020 г.

Александър Маринов: Проблемите на България не запо...

17:54 | 23 Февруари 2020 г.
"Нашата задача е да изготвим проект за документ, който трябва да мине през широки обсъждания, виждане дългосрочно за необходимите пр...
Гостите на \
17:15 | 23 Февруари 2020 г.

Томислав Дончев: Проблем за Радев и Корнелия Нинов...

17:15 | 23 Февруари 2020 г.
Томислав Дончев, вицепремиер и член на ИК на ГЕРБ, в разговор с Илиана Беновска в седмичното обзорно политическо предаване “Беновск...