Радев - президентът, който изхвърли миналото като сливи за смет

Президентската реч не беше за господа депутатите, а за онези, които са ги изпратили в парламента

Румен Радев
Източник: Канал 3

Какво ни каза президентът в програмната си реч? Най-общо - че ще си е на мястото със съзнанието докъде да простира правомощия и сила на характера.

Но и с предупреждението, че няма да е безгласна буква. Прощъпулникът му не мина особено гладко. Обяснимо притеснение, нетренирано четене, някои протоколни пропуски, изпускане на емоции. Но това не успя да накърни посланията.

В първия мач на Радев с онези, които не спряха да го хулят още преди встъпването му в длъжност, противникът успя да го извади от рамката на протокола лесно и без особени старания. Шумът в пленарната зала, хулиганското поведение на депутати отдясно и от патриотичното крило на фронтоваците навреди в няколко посоки.

Първо, урони авторитета на институцията Народно събрание и принизи още и без това недолюбвания депутатски образ. Второ, подхлъзна човека Радев да стъпи накриво още в първия си ден на най-високата трибуна с реплика, която не успя да сдържи и която не му беше сред написаното на листа. "Имате още една седмица" се превърна в кючовата фраза, която засенчи всичко градивно в посланията му и издаде, че насреща има жив човек. Липса на политически опит, пак не фатална.

В същото време тази реплика на Радев съдържа в себе си самата истина, вярно, изречена не по най-фризирания начин. Оттам нататък последва капан по сценарий, който група шумни депутати бяха решили да поставят пред Радев още от самото начало на речта му.

Излагацията, гаменските похвати и липсата първо на човешко, а след това и на институционално възпитание и уважение, както към институцията Президент, така и към институцията Народно събрание,  неприятно повлякоха и самия президент. Може би не трябваше да реагира така, че депутатите да се почувстват ученици, смъмрени от класната.

А може би трябваше. За да им напомни, че не е назначен като предшественика си. Което и от двете да е правилното, вкусът в устата след цялата сценка остава горчив. И отвлече вниманието от важните послания, а и от отсъстващите такива.

На кого всъщност говореше Радев? Не само на депутатите в залата, а най-вече и преди всичко на онези, които са ги пратили там - на гражданите в една парламентарна република. Чиято най-висока трибуна е парламентарната. Избирателите искаха да го чуят и затова той говореше на тях.

Президентът не е назначение на парламента, че членовете му да смятат, че той е дошъл при тях, за да им се хареса, или за да ги нахока. Президентът говореше на хората. На онези 60% от гражданите, които го избраха. Не говореше на Гроздан Караджов, нито на Валери Симеонов, нито на Димитър Байрактаров, че да се обиждат и като сърдити деца да напускат залата. Затова думите му бяха прости, без фризирани фрази и затова депутатите нямат тежест да щамповат речта му за слаба, дълга, скучна. За справка - Плевнелиев се обясняваше поне 40 минути, когато застана пред парламента за първи път, а Радев говори наполовина от времето му.

По-важно е какво каза и какво не каза. Каза, че политиката е в сегашно, и разбира се, винаги тревожно време, така че политиците да се сещат, че обещания за светлото бъдеще не топлят хората.

Каза, че диагнозата е липса на справедливост във всичките й измерения - особено чувствително в бавното правораздаване, в обръщането на здравеопазването и образованието в търговия, и оттам - в задълбаването на пропастта между бедни и богати. Наблегна на разминаването между успеха, който виждат политиците и чувството на несправедливост и бедност, което захлупва гражданите.

Радев показа социална чувствителност, каквато не демонстрираше отиващият си президент.

Не издигна в култ, като него, бизнеса, но поиска и за него справедливост - без картели, корупция и тъмни обществени поръчки. Зарови томахавката на миналото, докато предшественикът му на поста непрестанно изравяше черепите на разделението от близката история. Опита да повдигне духа на българите - да скъсат с фатализма и да си повярват, че могат.

Изобщо, хората бяха в епицентъра на посланията, а не институциите, с което пак се разграничи от Плевнелиев.

Обяви, че ще търси съгласие между институциите и гражданското общество, но и че няма да спести по някое институционално дръпване на ушите в рамките на своите правомощия, когато се налага. Нито пък ще допусне неглижиране на президентската институция.

Показа, че и като главнокомандващ ще е на мястото си, но не безропотно и вероятно стресна не един и двама политици, като ги предупреди, че гражданският контрол на армията не означава гражданско управление. Така президентът направи заявка за повече отговорност на висшите военни, което навярно да подплаши някои, провидели веднага сянка на заплаха от военен режим, но може да означава и полезен ход.

Клишетата - те са неизменни за едно такова програмно слово. Няма как един президент да не каже, че е на всички българи и ще остане такъв. И няма как да не потвърди пътя на членство в ЕС и НАТО, особено на фона на безпочвените атаки, които се вихрят по тази плоскост дни наред.

Какво не чухме? Изненадващо, президентът не отвори и дума за бъдещия служебен кабинет. А трябваше да даде поне заявка какво да очакваме и каква е визията му, както за хората, които ще избере, така и за задачите, които ще им постави.

Вероятно и за датата на разпускане на парламента нямаше да заговори, ако не го бяха предизвикали. Пропусна да призове за спокоен тон в предизборната обстановка, а точно днес му беше мястото и времето. И да - не избяга от няколко предизборни лозунга, които обаче вече му се превърнаха в запазена марка, като например, че да бъдеш българин, не е участ, а чест.

Радев обаче демонстрира нещо много важно - че не гледа в миналото и не смята да го прави. Нито във вътрешен, нито във външен план. "Защото бизнесът с миналото ни води в безпътицата".

Затова в неговата реч "Студената война" и така желаното от някои противопоставяне САЩ-Русия, беше нежелан образ, а досиета, агенти и сянката на ДС липсваха, погребани далеч назад. Битката с миналото не ни е нужна, отсече Радев за неудоволствие на онези, които черпят идеологически и електорален потенциал именно от нея. Тук някъде идва ред да напомним и закачката на президента, че партиите са повече от идеите за развитието на България. Да, Радев определено не е партиец. Но и не ни трябва такъв. Не е спасител, но и на такива се нагледахме и не прокопсахме.

Там, където се подхлъзна президентът в първото си слово, беше темата за референдума. Сгреши, че влезе в руслото на популизма и също като Борисов и Слави подкрепи провелото се допитване, което, поне засега, не изглежда да се превърне в законен императив за парламента. Във въздуха увисна и поставената от Радев задача на депутатите да се вслушат в онези, които са поискали чрез референдума промени в Изборния кодекс и по-малко субсидии за партиите. Дотолкова, че в следващия момент самият Радев им даде само седмица живот още. Тогава за кого се отнасяше заръката за промяна на Изборния кодекс? За отиващия си вече парламент, или за следващия?

Несъстоятелни са обаче упреците, че Румен Радев, президентът, дръпнал реч като за премиер. Защото в следващите три месеца на него му предстои да бъде дори повече от такъв. Затова има право да каже къде вижда, че стъпките по изпълнението на "жребия на прехода", са били направени накриво.

Именно президентът ще е отговорният за личностите, приоритетите и работата на служебното правителство. И в този смисъл президентската реч трябваше да покаже доколко е наясно самият той с проблемите в България, за да се успокоят хората на кого са поверили държавата. А Радев показа, че е в час много повече от политиците - вероятно тъкмо защото не е бил такъв. И че ще е първият, който няма да гледа назад, защото е разбрал, че това ни проваля. Предстои да го докаже.

19:33 | 09 Декември 2019 г.

Съвременният превод на "Под игото" е грубо вмешате...

19:33 | 09 Декември 2019 г.
Съвременният превод на романа "Под игото" ме ядоса, даже вбеси, защото това е едно много грубо вмешателство в един неприкоснове...
15:34 | 09 Декември 2019 г.

Александър Каракачанов: Иван Костов взе от СДС как...

15:34 | 09 Декември 2019 г.
Във филма на Канал 3 „Скелетът на демокрацията“ показахме историята на Прехода. Три десетилет...
Гостите на \
20:13 | 08 Декември 2019 г.

Стойчо Стойчев: Бойко Борисов е много добър баланс...

20:13 | 08 Декември 2019 г.
Балканите са мултикултурна среда, не само по отношение на вътрешния състав на страните, но и по отношение на интересите на този регион. Т...
Гостите на \
19:15 | 08 Декември 2019 г.

Рамадан Аталай: Ако някой ще контролира главния пр...

19:15 | 08 Декември 2019 г.
"Всяка политическа формация трябва да има политически живот и той се провежда чрез парични средства. Ние от ДПС се борим за това нещ...
Гостите на \
18:47 | 08 Декември 2019 г.

Явор Нотев: Какво ще прави надзорника на гл.прокур...

18:47 | 08 Декември 2019 г.
"Поводът да се оттегля от поста е свързан с оттеглянето ми от ОП. Аз в момента седя в последния ред на парламента, при независимите ...
Гостите на \
18:06 | 08 Декември 2019 г.

Нено Димов: Въздухът в Париж е по-замърсен от Софи...

18:06 | 08 Декември 2019 г.
"Превишението на нивото фини прахови частици е свързано с отоплението, през нощта трафикът не е силен. Видин и Париж са по-замърсени...