Пренареждането на френския политически пейзаж върви с голяма скорост

От гласуване за парламента се въздържа всеки втори от 47-те милиона френски избиратели

Пренареждането на френския политически пейзаж върви с голяма скорост
Източник: EPA/БГНЕС

Пренареждането на френския политически пейзаж върви с голяма скорост

Първият тур на изборите за парламент във Франция на 11 юни ще влезе в съвременната политическа история на страната с два рекорда.

Според социолозите, първият тур на изборите за Национална асамблея (долната камара на парламента) регистрира най-ниската активност на френските избиратели на общи избори за последните 6 десетилетия.

В гласуването участваха 49% от имащите право на глас. Това е с 8 процентни пункта по-малко, отколкото на първия тур на предишните парламентарни избори. В сравнение с първия тур на президентските избори през април сривът в активността е почти 30 пункта.

Най-голям е успехът на движението „Република напред”, което има малко по-дълга от година история във френската политика. Това обединение на привържениците на новия президент на републиката Еманюел Макрон печели 32,6% от гласовете.

Този резултат ще даде възможност на президентската партия, ако се потвърди на втория тур, да получи абсолютно мнозинство от депутатите – между 415 и 445 в долната камара, в която има 577 места.

От гласуване се въздържа всеки втори от 47-те милиона френски избиратели. Оживено бе в избирателните секции в селските департаменти на страната, където живеещите са по-близо до своите кандидати. Това разказва пред кореспондента на ТАСС анализаторът Кристоф Баго. Най-ниска е активността в столицата Париж, околностите ѝ и южните департаменти на Франция.

Времето отново се обяви срещу електоралната демокрация. В средиземноморския пристанищен център Марсилия, според телевизионните кадри много избиратели предпочетоха плажа в горещия ден.

Главна роля, без съмнение, изигра не времето, а политиката.

Ниската активност на избирателите на парламентарните избори е устойчива тенденция от последните две десетилетия, напомня Баго.

Изборите за парламент, които са както президентските – на 5 години – са месец след тях. През тази година избирателите явно се умориха от необичайно интензивния и драматичен президентски маратон.

Много избиратели не показаха, че са готови да принесат в жертва на политическия олтар общо четири почивни дни (и президентските и парламентарните избори са в два тура).

Пролог на многомесечната кампания бяха предварителните избори във водещите партии „Републиканците” – обединяващи дясноцентристите и Социалистическата партия, контролираща парламента по време на управлението на президента социалист Франсоа Оланд.

Последвалият президентски маратон, извън който на втория тур отпаднаха водещите партии, радикално промени разпределението на силите.

От политическата сцена слезе Франсоа Оланд, който се отказа от плановете си да се кандидатира отново, бившите премиери Франсоа Фийон и Манюел Валс, които не сполучиха в спора за Елисейския дворец. Вторият тур на президентските избори зачеркна и президентските надежди на лидерката на „Националния фронт” Марин Льо Пен.

Като застана начело на държавното управление 39-годишният Еманюел Макрон обеща на френското общество „курс към обновление”. Победата му (66,1% от гласувалите) предизвика разкол сред редица негови политически съперници. Част от реформаторски настроените социалисти и дясноцентристи се присъединиха към президентския лагер.

На изборите за Национална асамблея „Република напред” издигна собствени кандидати, повечето от които по-рано никога не са били избирани в парламента или в други властови структури.

Поне за част от избирателите е достатъчно сложно да свикнат с увеличилото се политическо многогласие. В много райони политическата „тежка артилерия” – ветераните от парламента, решиха да не се кандидатират отново след много години работа в законодателното събрание.

Обновлението е съпроводено от идването в политиката на нови фигури. „Трудно реших за кого да гласувам”, признава млада французойка, която дълго време разглежда списъка с 24-ма кандидати в столичния район. Всеки избирателен район има средно по 14 претенденти на мандат. Някои са с по тридесетина.

От началото на мандата си Макрон се стреми да акцентира върху ролята на държавен глава като президент на всички французи и гарант на интересите на Франция в света. Френският президент отдели специално внимание на външната политика. През този период той се срещна в Брюксел с президента на САЩ Доналд Тръмп и прие във Версай като свой пръв гост и президента на Русия Владимир Путин.

Макрон направи стремителна политическа кариера: президентски съветник в продължение на две години и също толкова министър на икономиката. Той никога не е бил кандидат за депутат.

Легитимността му не е мандат от конкретна политическа партия, а волята на мнозинството от френските избиратели, гласували за него на втория тур на президентските избори.

Според Макрон, който се придържа във възгледите си за институциите към концепцията на основателя на Петата република – генерал Дьо Гол, парламентът трябва на първо място да подкрепя президента.

Съвсем не е свързана пряко с изборите и съдбата на премиера на страната Едуар Филип. Назначеният на 15 май, в деня след иногурацията на Макрон, 46-годишен Филип, доскоро депутат от „Републиканците” и кмет на Хавър, не се кандидатира за Националната асамблея.

В президентската република, на която е привърженик Макрон, източник за легитимност на първо място за премиера е доверието на президента. Премиерът смята, че след очакваната победа на „Република напред” новата Национална асамблея ще олицетворява „силна и единна република”. В своята реч той благодари на силите на реда за осигурената безопасност на изборите.

Тези избори потвърдиха пренареждането на френския политически живот. „Националният фронт” на Марин Льо Пен, която бе срещу Макрон на втория тур на президентските избори, получи само 13% от гласовете. Това лишава партията на Льо Пен от възможността да претендира за ролята на водеща опозиционна сила.

Мажоритарната система няма да даде възможност на нейните привърженици, както най-вероятно изглежда, дори да сформира своя група в долната палата на парламента, за което е необходимо да се спечелят поне 15 места.

Ролята на главна опозиция, както по-рано, ще имат „Републиканците”. Тази дясноцентристка партия, огловявана от сенатора Франсоа Баруен, получи малко повече от 20% от гласовете и фактически повтори резултата на своя кандидат на президентските избори Франсоа Фийон. Заедно с политическия си партньор – Съюза на демократите и независимите – „Републиканците” ще могат да заемат 80-100 мандата в Националното събрание.

От лостовете на властта напълно бяха избутани социалистите на Беноа Амон. Те успяха да спечелят в неделя едва 9% от гласовете.

„Първият тур е белязан от безусловното издигане на позициите на партията на президента Макрон”, обобщи лидерът на лявото движение „Неподчинената Франция” Жан-Люк Меланшон. На първия тур той получи подкрепата на 11% от гласувалите.

Предстои втори тур, който ще се проведе на 18 юни. Дали ще успеят политическите партии да мобилизират повече избиратели и да заздравят легитимността на бъдещия състав на долната камара на парламента? За да отговорят на този въпрос власт и опозиция имат една седмица.

........

ТАСС

20:30 | 17 Октомври 2018 г.

Антоанета Христова: В момента нямаме конкретна сит...

20:30 | 17 Октомври 2018 г.
Кавгите в „Обединени патриоти” са доста отдавна. Имаше доста коментари. Все повече и повече се откриват интересите на малката...
21:00 | 16 Октомври 2018 г.

Иван Димитров: Не се развива по абсолютно никаква ...

21:00 | 16 Октомври 2018 г.
Евротранспланта е неправителствена организация и нейната дейност е да улеснява донорите и тяхното доставяне. Няма как те да трансплантира...
Вида Пиронкова и Роберта
12:13 | 16 Октомври 2018 г.

Вида Пиронкова за Евровизия: По-добре година почив...

12:13 | 16 Октомври 2018 г.
Вида Пиронкова е творец-стихия - композитор, журналист, бижутер и поет. Пише камерна, солова, балетна, театрална, филмова, симфонична муз...
20:52 | 15 Октомври 2018 г.

Валерия Велева: Медийната общност в България е кон...

20:52 | 15 Октомври 2018 г.
Медиите се провалиха и то тръгна от България и се разпростря в целия свят. Никой не спази журналистическите закони и имаше предоверяване ...
Проф. Анастас Герджиков: Бих искал да стана студент за повече от един ден. Днес специалностите са много по-интересни
18:54 | 14 Октомври 2018 г.

Проф. Анастас Герджиков: Бих искал да стана студен...

18:54 | 14 Октомври 2018 г.
С това правителство работим много добре. С първия кабинет на Борисов не работехме добре. През последните 5 години правим реформа и няма к...
Ирена Соколова: Виждам края на лидерството на Корнелия Нинова
18:25 | 14 Октомври 2018 г.

Ирена Соколова: Виждам края на лидерството на Корн...

18:25 | 14 Октомври 2018 г.
Виждам края на лидерството на Корнелия Нинова. Виждате един по един ключови политици, които познаваме като хора от БСП, които се отдръпва...

гледай на живо

17.10.2018
  • в момента
    Спорт в обектива
  • 22:00
    Новини
  • 22:15
    Патарински LIVE
  • 23:00
    Новини