Най-доброто от "Офанзива" 2018: Приключенията на серийния беглец от затвора Цветан Чарлов (ВИДЕО)

Историята му, разказана лично пред камерите, стана хит през изминалата 2018 г.

Цветан Чарлов,
Източник: Канал 3

Историята на българския рецидивист-джентълмен Цветан Чарлов, разказана в "Офанзива с Любо Огнянов" миналата година, се превърна в хит заради елегантните му бягства от български и италиански затвори, и причудливите му приключения по границите между Италия и България без читав документ. Нещо като ала граф Монте Кристо, но без кървавото отмъщение от екшъна на Дюма, а с кротък и ироничен хепиенд  - хубава длъжност за рецидивиста Чарлов в казина в Швейцария и Монте Карло. 

Ето, вече в Италия, продължението на митарствата на Цветан Чарлов, беглеца по джапанки от затвора, разказани лично от него в "Офанзива с Любо Огнянов” по Канал 3 след 7 години в анонимност.

"Там в едно кафене се сбутваме с един такъв като мен, той казва вие сте албанци, говори и той руски, казвам му българи сме без работа, и той казва сега ще извикам едни мои приятели. Дойдоха албанците, говорят си, не ги разбирам, разказа Чарлов.

Албанците се оказват най-големият шанс на Цветан Чарлов в Италия. Започва работа в строителството. Бившият затворник започва да изкарва добри пари. Купува си кола, запознава се и с други българи. По ирония на съдбата именно познанството с наши сънародници става причина отново да попадне в затвора. Този път обаче в Италия.

"Имам по-добър опит с бягства в Италия, отколкото в България”, хвали се днес Чарлов. "До затвор в Италия се стига благодарение на нашенци, българи. Толкова години проблеми с италианци, албанци, румънци, с африканци нямам, само с нашенци.

Още интервюта ще намерите тук

На който и българин да помогна, все така се извъртат нещата, че винаги съм нагласен. Последният случай с нашенец, в който взех 4 години затвор заради есемес. Заплашителен есемес. Бях му написал, че ако не ми върне парите, ще сляза до Бергамо и ще му отрежа главата.

Бях му дал 8000 евро, купихме една кола, с която той се прибра в България и я регистрира. Уговорката беше да я ползваме двамата. Взех я за една седмица и той ми звъни да му я връщам. И аз му казах, че щом си иска толкова много колата, да ми върне парите.

Трябваше да дойде да си я вземе, само че дойде с две коли карабинери. След това каза, че съм му откраднал колата и го изнудвам за пари. Така го извъртяха, че е изнудване и ми дадоха 4 години затвор”, разкрива той.

Така попада в затвора в Сардиния. В така наречената агроколония затворниците получават сериозни заплати. Докато е в Италия на Чарлов му се ражда дете.

"Викам си - 4 години и половина е много да се лежи. Там броях крави от една вишка, споделя Чарлов и добавя, че е изкарвал около 1300 марки.

Съдбата се усмихва на Чарлов и в италианския затвор. Той поразпитал как стоят нещата за бягство, връзка с местни сардинци. "Там броях крави - имаше крави, свине, кокошки, овце, и моята работа беше сутрин да се кача на една вишка и гледах как арабинът, и той затворник, колко крави изкарва и колко връща. Заплатите бяха милион и триста лирети, 1300 германски марки".

Късметът спохожда отново Чарлов, когато, макар и чужденец, става лавкаджия зад решетките. Което му дава възможност да получи немислимото за италиански затвор - собствен мобилен телефон.
 
Затворниците му дават списък със стоки, а той, ескортиран от полицаи, отива да пазарува по списъка. "Докато ходихме да пазаруваме за пандизчиите, старшината говори по телефона. Помолих го да се обадя за пазаруването."
 
Накрая го убедил да му остави един телефон, което в Италия е немислимо зад решетките. Срещу това полицаят поискал една крава. И му подсказва как да бъде отклонено едно говедо от стадото. 
 
В затвора в Сардиния Чарлов се сближава с неаполитанеца Еудженио, който му обещава да го вземе на континента след като избяга от затвора. Но трябва първо да намери къде да се скрие в Сардиния. Открива местно момче Кристиано, който след като излиза му се обажда още на втория ден след излизането от затвора.
 
Уговарят се къде да бъде в 13 ч. на определено място на следващия ден. Чарлов се подготвя и хората идват - две млади момчета с кола, уговорката е ако го спрат полицаи, да кажат, че е качен на стоп. През цялото време една друга кола кара пред тях върви и предупреждава за евентуални блокади.
 
Скрит в една хубава вила  на 300 м от затвора в Сардиния, българинът изкарва около месец. Напразно очаква да го вземе неаполитанецът, затова решава сам да се качи на ферибота. Сардинците му купуват и Чарлов пътува 12 часа с ферибота. 
 
Друг авер от затвора - чилиецът Хуанито, му купува бельо, дрехи, обувки и му дава 3 млн. тогавашни италиански лири (1500 днешни евро), за да тръгне обратно към България. След като сънародник, на когото е помагал вкл. и с пари, се извърта и отказва да му върне дължимата сума.
 
"Хуанито за половин час ми купува цяла торба с дрехи, обувки, чисто нов телефон и 3 милиона лири (1500 евро)", казва Чарлов. "Само за това, че му дадох в затвора телефон, за да говори с жена си".
 
Без никакви лични документи Чарлов тръгва  към България, само с паспорта на нашенеца. Минава през Хърватия с надежда да намери някой от тарикатите, който да го вкара в Сърбия.
 
"Връщам се в хотела, питам го дали съм си взел паспорта", разказва Чарлов. Карат го да отиде в полицията с данните от предишния паспорт и бележка за изгубен паспорт, с който отива в посолството в Загреб за пасаван, с който да се върне у нас.
 
Там обаче го питат за бащиното име - идва служител от посолството, дава му снимка на Огнян, който въобще не прилича на него. Накрая Цветан си признава кой е, дипломатът обаче му казва: "Издирвано лице си, но ще ти дам пасаван - взимай пасавана".
 
Плаща за тарикатлъка да лъже 100 марки (50 днешни евро), взима пасавана, с влака стига до Белград, оттам - до сръбския Димитровград до границата с България. 
 
Искат му 1000 марки (500 евро) за да го вкарат в България. "Минавам границата и заставам в междинната зона - не смея с пасавана да отида пред нашта граница, защото ме търсят. По едно време дойде наш митничар с микробусче, качиха ме хората и си влезнах в България".
 
Въпреки, че е осъден, той не се крие, а си взима апартамент под наем в София и дори си прави си склад за авточасти, макар, че няма никакви документи: "издирван, с присъда, правя склад  за авточасти."
 
"Никога не съм имал документи", споделя пред Любо Огнянов беглецът. Той очаква от Италия да му пращат разглобени коли - съвсем законно. "В понеделник отваряме склада, в петък преди това ми се обаждат да ми оставят един камион в склада", припомня Цветан.
 
"Няма проблеми, обаждам се на пазача и човекът пуска камиона". По това време Чарлов не е в София, а в Шумен. На връщане към София му се обаждат, че пред склада е пълно с полиция - защото камионът бил краден.
 
Това става през лятото на 2003 г., а през есента Чарлов е задържан - вероятно издаден от някого, предполага той.
 
"Дойдоха издирвачите от Пето районно в Първо районно да ме водят в затвора", спомня си той за онези "млади момчета". Те му намекват, че срещу пари може да го пуснат по пътя. Но накрая все пак го превозват в районното, като му подсказват как може да се измъкне оттам. Това е осуетено когато идват хора от Софийско градско и го откарват отново в затвора.
 
"Пак в затвора, в моя втори дом", въздъхва Чарлов.
 
Той се чуди какво да прави - остават му 3 години да лежи. Една пъпка под лявото око му дава нов шанс, когато отива да иска нещо срещу гъбички. Показва пъпката, а лекарят го предупреждава да не я пипа повече. И му дава документ за изследване в Онкологията - оказва се рак на кожата.
 
"О-о, тук ще се мре", казва си Чарлов. И след 20 дни той излиза, за да си лекува рака.  Прави 7-8 разписвания, връща се в затвора, после пак излиза да се лекува и повече не се връща.
 
Годината е 2005-та и Цветан отново тръгва на Запад към Италия. "Тогава си минах тайно през гората през сръбската граница, но обърках пътя и вървях 30 км пеш и ми паднаха ноктите на краката", спомня си той.
 
В Сърбия негов приятел от България с колата го вози до Словения - с чужд паспорт на името на Борис Иванов Вълков. Влиза в Триест, негов приятел в Лече го кара да отиде в Южна Италия.
 
"И пак почваме да си работим, работих за един банкер, имаше хотел, огромна дискотека, бях организатор с 5-6 поляка. Аз им карам материали. И се явява мой приятел, който иска да купува коли, купува  един Голф, отиваме  с един Фиат да му оправим документите в Бриндизи.
 
При обикновена полицейска проверка паспортът не е у мен - но шофьорът има проблеми, отиваме в квестурата, заради него. Взеха ми отпечатъци, снимаха ме, но те гледат печатите, а аз нямам. Обадих се в България да ми направят един български и един гръцки печат, пратиха ми ги и ги направихме.
 
Мировият съдия дойде, и каза: "той си има паспорт, какво се занимаваме". И ме пускат.  Идват на другия ден карабинерите - "Борис, Борис, идвай тук. Подписвай и се махай."
 
То бива късмет, ама чак толкова късмет, казва Чарлов.
 
После се запознава с колумбийски наркотрафикант и двамата отиват в Милано. Където е и до днес, сред милионите тълпи туристи.
 
"В момента съм на много хубава работа - в казината. 15 дни работя в Швейцария и една седмица в Монте Карло. Гледаме камерите, обикаляме клиентите - някой да нсе брои картите, да не слагат фалшиви фишчета. Плащат ми добре.
Има си начин, имат ми доверие  шефовете и си бачкам".
 
В България той би се върнал само за един-единствен човек: заради майка си.
 
"Ако успея, само заради майка ми - да ми е жива и здрава, гони 80 години, единственият човек, за когото ми е мъчно. За никой друг", отсича Цветан.
 
Накрая той споделя, че познава всички, но няма каквито и да било връзки с групировки в България. "Познавам много народ, и от групировки, тарикати, даже такива, които се надуват с Ламборгини-та - няма да им споменавам имената, те ще се сетят кои са.
 
Много народ познавам, всичките ги познавам, но никога не съм бил с тях. Няма  и да съм с тях! След известно време ще сме само едни спомени - нека да направим така, че споменът да е добър!"
 
Втората част на забележителната изповед на Цветан Чарлов пред "Офанзива с Любо Огнянов" - във видеото:
 
ван Ченчев за кмета на Костенец: Познавам го като почтен човек, за нас беше изненада
17:27 | 17 Юни 2019 г.

Иван Ченчев за кмета на Костенец: Познавам го като...

17:27 | 17 Юни 2019 г.
Това е неприятно, познавам Радостин Радев, но нямам никаква информация, защо е задържан. Познавам го като почтен човек. За нас беше изнен...
Симеон Сакскобургготски отива на поклонението на крал Михай
20:32 | 16 Юни 2019 г.

Цар Симеон II: Ще съм принуден на второ изгнание з...

20:32 | 16 Юни 2019 г.
Историята с царските имоти ме принуждава към второ изгнание, с тези думи Сакскобургготски коментира свое писмо от септември 2018 г., в ко...
19:19 | 16 Юни 2019 г.

Карлос Контрера: Г-жа Нинова въведе нова мода в об...

19:19 | 16 Юни 2019 г.
Поведението на г-жа Нинова винаги е било странно, тя въведе нова мода в обществение живот - на истеризирането, на ръба на истерията. На д...
18:34 | 16 Юни 2019 г.

Теменужка Петкова: АЕЦ Белене е реалистичен проект...

18:34 | 16 Юни 2019 г.
Смятам, че АЕЦ Белене е един реалистичен проект. Първо, този проект има всички необходими разрешителни и лицензи за реализацията му. Обор...
17:57 | 16 Юни 2019 г.

Проф. М. Константинов: Ще има много тежка катастро...

17:57 | 16 Юни 2019 г.
Ще има много тежка катастрофа, ако на местните избори има машинно гласуване. Това ще бъдат много тежки избори. Този вид гласуване не е по...
17:25 | 16 Юни 2019 г.

Лиляна Павлова: Този цирк, пародия, което видяхме ...

17:25 | 16 Юни 2019 г.
Вярвам, че в една държава - и лично аз, и като цяло ГЕРБ, всяка политическа система, тя е като човешкото тяло, трябва да има стабилно дяс...