Скъпи златни и бронзови късноантични предмети влизат във фонда на НИМ (СНИМКИ)

Пета поредна година екип проучва ранновизантийския град Хрисосотира

антични предмети
Източник: БГНЕС

Пета поредна година екип на Националния исторически музей /НИМ/, под ръководството на проф. д-р Иван Христов, проучва ранновизантийския град Хрисосотира, разположен на едноименния полуостров между градовете Созопол и Черноморец.

Експедицията се осъществява със средства на Министерството на културата и на НИМ и със съдействието на Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“ към Министерството на отбраната, съобщиха от НИМ.

През месец октомври археолозите разкопаваха структури, разположени в западния сектор на обекта. При разкопките бе изяснена планировката на голяма казармена постройка /220 кв. м/, разположена в непосредствена близост до една от кулите на западната крепостна стена.

Четете още новини от България и света!

За първи път бе открит участък от южната крепостна стена. До този етап на проучванията не се споменаваше за наличието на такава стена и нейното съществуване бе игнорирано, включително и в публикациите за обекта.

Крепостният зид бе открит на южния морски бряг зад характерен скален пасаж, който изглежда е съхранил частта от стената. Тук крепостната стена е с дебелина 1,60 м и е запазена до 1 м височина. Изградена е от ломени камъни, обилно споени с бял хоросан, примесен със счукана строителна керамика. Стената е вкопана в пласт, в който се срещат разнородни материали от предримската и късноантичната епоха, както и от средните векове.

С откриването на този пасаж от стената се поставя и въпросът за оградената площ на Хрисосотира, за която до този момент се приемаше, че е заемала територия от 73 дка. Според проф. Христов, с откриването на тази част от южната стена се доказва, че обектът е на площ около 100 дка.

Най-успешният момент от дейността на музейните археолози е разкриването на сграда /с работна номерация 18/ в близост до морския бряг, на крепостна стена и на т. нар. пристанищна зона. Тя заема площ от 83 кв. м. Характерното за тази структура е, че е затворен комплекс, некомпроментиран през хилядолетията и запечатан от изгорелия и рухнал масивен покрив.

Сграда №18, със своя непокътнат инвентар, може да бъде раглеждана като стопанска част на по-голям комплекс, чието проучване предстои. Основание за тази теза са десетките цели и фрагментирани керамични съдове, складираните в северозападния ъгъл цели керемиди - за евентуален ремонт на покрива, откритите железни селскостопански инструменти и части от бронзов кантар. Внимателното разкриване на съдовете, макар в повечето случаи разстрошени от тежеста на рухналия покрив, позволява да се реконструира организацията на това помещение - на границата на късната античност и средните векове.

Предварителният анализ на керамичния материал подсказва, че в сградата са били съхранявани десетки амфори, гърнета, кани. Прави впечатление отсъствието на импортна керамика, с изключение на две северноафрикански амфори, тип Spatheion. Този тип амфори се датират в затворени комплекси по целия Западен Понт, в обекти в Турция, през периода 602-615 г.

Доказателства за датирането на опожаравянето на сградата са три колективни монетни находки, съдържащи близо 100 бронзови монети и 10 златни монети (7 солида и 3 тремиса). Златните монети са отлично запазени и носят ликовете на императорите Маврикий Тиберий, Фока и Ираклий.

От инвентара на сградата са открити и масивна бронзова лампа и бронзова тежест за кантар с антроморфна форма.

Най-късните монети, както и по-голямата част от тях, носят лика на император Ираклий и на неговия син Ираклий Костантин. Предстои внимателно почистване на бронзовите монети, на чиито реверси са изписани годините на властване на императора - обстоятелство, което позволява да определим по-точно горната хронологическа граница във функционирането на постройката.

Твърде вероятно е постройката, а от там - и цялото укрепено селище, да е окончателно опожарена по време на големите аварски и славянски нашествия срещу столицата Константинопол. През 613-615 г., както съобщава Изидор Севилски (VII в.), славините отнели от ромеите Гърция, т.е. европейските владения на империята. Според Георги Пизидийски (VII в.) славините вече започнали да кръстосват Егейско море.

Известно е, че през 619 г. славините проникнали чак до Дългата стена, като на връщане опустошили много селища в Тракия. Едва през 620 г. византийците успели да сключат мирен договор с аварите, което им позволило да хвърлят всичките си сили в борбата срещу персите.

Както често се е случвало през VІІ век, мирът се оказал краткотраен. През 626 г., по време на разгара на византийско-персийската война, Цариград бил обсаден от две страни от авари, прабългари, славини и перси. Военните действия продължили 10 дни, като този път голям брой славини се прехвърлили с лодки-еднодръвки в Златния рог и се опитали да атакуват града по море. Обсадата завършила без успех и съюзниците трябвало да се оттеглят.

Йоан Антиохийски пише по повод обсадата на Константинопол от 626 г., че хаганът на аварите „превърнал морето в суша“ чрез „разбойнически кораби”.

През 70-те години на VII в. Византия отново владеела цялото черноморско крайбрежие, но засега липсват данни Хрисосотира да е бил населяван след славяно-аварските нашествия.

За разлика от други археологически обекти, Хрисосотира е ограден по целия периметър на полуострова, охраняван е целогодишно от лицензирана фирма, има видеонаблюдение, използват се и кучета. 

13:58 | 12 Ноември 2018 г.

Големият български тенор Калуди Калудов отбелязва ...

13:58 | 12 Ноември 2018 г.
В „Социална мрежа” очаквайте: От къде ще ни дойде тези дни ... късметът и каква се очертава седмицата според звездните ас...
11:49 | 11 Ноември 2018 г.

Елате на опера на полянка в софийски парк през ное...

11:49 | 11 Ноември 2018 г.
"Палячи" - уникалната продукция на Държавна опера-Стара Загора съвместно с Академичен цирк "Балкански", ще бъде предс...
18:37 | 09 Ноември 2018 г.

САЩ реставрираха култова църква от 14 век в Несебъ...

18:37 | 09 Ноември 2018 г.
Откриха реставрирания храм в Несебър Свети Йоан Алитургетос. Храмът беше спасен от разруха с помощта на финансиране от посланическия фонд...
10:35 | 04 Ноември 2018 г.

Орлин Горанов идва в София, за да палува, да танцу...

10:35 | 04 Ноември 2018 г.
Мюзикълът "Да пееш под дъжда" на Държавна опера Варна при Театрално-музикален продуцентски център Варна, първа постановка в Бъл...
15:02 | 29 Октомври 2018 г.

Международни оценители дават акъл на Столична общи...

15:02 | 29 Октомври 2018 г.
Подготвяме се да придобием, чрез публичната продан, къщата музей на Яворов. Извършва се в момента обследване за тежести. Ние сме задължен...
19:45 | 27 Октомври 2018 г.

Съкровище в торбичка - откриха над 800 златни и ср...

19:45 | 27 Октомври 2018 г.
Голямо съкровище от монети и накити откриха археолози по време на проучванията на късноантичната и средновековна крепост Агатоп...