Eто кои взеха Нобелова награда и 18-каратови златни медали

Победителите се поделят и чек от 1,1 милиона долара

Нобелова награда за химияика 2017
Източник: ЕПА/БГНЕС

Нобелова награда за химияика 2017

Трима учени спечелиха Нобеловата награда за химия, което им гарантира общ чек от 1,1 милиона долара и златен медал от 18-каратово злато за всеки: Жак Дюбоше, Йоахим Франк и Ричард Хендерсън.

Те са отличени за разработването на криоелектронна микроскопия, онагледяваща с висока резолюция биомолекулярни структури в разтвор. Това представлява метод за опростяване и подобряване на изображенията на биомолекули.

 

Започва Нобеловата седмица

Благодарение на тяхното откритие изследователите вече могат да създават триизмерни структури от биомолекули, съобщиха в изявление от Кралската шведска академия на науките, според която тяхното откритие отвежда биохимията в нов век.

Дълго време се смяташе, че електронните микроскопи са подходящи за заснемане само на мъртва материя, тъй като силният им електронен лъч унищожава биологичния материал. Но през 1990 г. Ричард Хендерсън успешно създава триизмерно изображение на протеин с резолюция на атомно ниво, използвайки електронен микроскоп.

Йоахим Франк е човекът, който прави тази технология до голяма степен приложима. В периода между 1975 г. и 1986 г. той разработва метод за обработка на изображения, чрез който замъглените двуизмерни образи на електронния микроскоп се анализират и сливат, за да разкрият детайлна триизмерна структура.

Жак Дюбоше на свой ред добавя вода към електронната микроскопия. Течната вода се изпарява във вакуума на електронния микроскоп, което води до разпада на биомолекулите. В началото на 80-те Дюбоше успешно превръща вода в стъклена структура. Той постига това като охлажда рязко течността, така че тя да се втвърди във вид, какъвто е имала като течност около биологичната проба, която бива разглеждана. Така се позволява на биомолекулите да запазят естествената си форма дори и във вакуум.

 

 

Нобеловата награда за мир отива в Тунизийския комитет за национален диалог

 

Трима са носителите и на тазгодишната Нобелова награда за медицина и физиология: Джефри С. Хол, Майкъл Росбаш и Майкъл У. Йънг за откриването на молекулярен механизъм, който контролира циркадния ритъм.

Според съобщението на Нобеловия комитет работата на тримата „обяснява как растенията, животните и хората адаптират своя биологичен ритъм, така че да се синхронизира с промените на Земята“.

„Животът на Земята е адаптиран спрямо въртенето на нашата планета. В продължение на много години ние знаехме, че живите организми, включително хората, имат вътрешен, биологичен часовник, който им помага да предвиждат и да се нагаждат спрямо постоянния ритъм на денонощието.

Но как в действителност работи този часовник? Джефри С. Хол, Майкъл Росбаш и Майкъл У. Йънг успяват да надникнат вътре в нашия биологичен часовник и да хвърлят светлина върху начина, по който той работи“, посочват още от комитета.

Използвайки плодни мушици, тримата учени са успели да изолират ген, който контролира нормалния биологичен ритъм. Те са установили, че този ген изгражда протеин, който се произвежда в клетката през нощта и намалява количеството си през деня. В последствие те са идентифицирали и друг компонент на протеина, поясняващ механизма, който ръководи биологичният часовник на клетката.

Вътрешният ни часовник регулира някои съществено важни функции на тялото и мозъка ни като поведението, нивата на хормони, съня, телесната температура и метаболизма. Също така здравето на човека се повлиява, когато има несъответствие между околната среда и вътрешния ни биологичен часовник и това може да доведе до повишен риск от редица болести.

През 70-те години екип от учени си задава въпроса дали е възможно да се установят гените, които контролират биологичния часовник на плодните мушици. Те са открили, че мутации в неизвестен ген пречат на циркадния ритъм на насекомите.

Как обаче този ген, наречен period, влияе на вътрешния ни часовник?

Тазгодишните нобелови лауреати са се опитали да разгадаят именно начина, по който часовникът работи. През 1984 г. Джефри Хол и Майкъл Росбаш, работейки съвместно с университета „Брандис“ в Бостън, и Майкъл Йънг от университета „Рокфелер“ в Ню Йорк, успяват да изолират гена period. След това Хол и Росбаш откриват протеина PER, произвеждан от гена, чийто нива се променят в зависимост на времето от денонощието.

 

Боб Дилън си прибира Нобела този уикенд на път за концерт в Стокхолм

Трима са учените, премирани и с Нобеловата награда за физика. Отличието е разделено на две между Райнер Вайс от една страна, и Кип Торне и Бари Бариш от друга, за приноса им към работата на Лазерно-интерферометричната обсерватория за гравитационни вълни (LIGO) и наблюдението на гравитационните вълни.

На 14 септември 2015 г. за първи път се наблюдават гравитационни вълни. Тези вълни, предсказани за първи път от Алберт Айнщайн преди едно столетие, идват от сблъсъка между две черни дупки.

Въпреки че сигналът е изключително слаб при пристигането си до Земята, той е обещание за революция в астрофизиката. Гравитационните вълни са изцяло нов начин за наблюдение на едни от най-бурните събития във Вселената и пореден тест за границите на човешкото познание.

Лазерно-интерферометричната обсерватория за гравитационни вълни, известна с английското си съкращение LIGO, е съвместен проект на над хиляда учени от над 20 държави, които наблюдават проявленията на тези вълни.

„Пионерите Райнер Вайс и Кип Торн, заедно с Бари Бариш – ученият и лидер, който завърши проекта (LIGO), гарантираха, че четирите десетилетия на усилия най-накрая доведоха до наблюдаването на гравитационните вълни“, се казва в съобщението на Кралската шведска академия на науките.

Какво обаче са гравитационните вълни?

Гравитационните вълни се движат със скоростта на светлината, изпълвайки Вселената, също както за първи път Айнщайн ги описва в своята Обща теория на относителността. Те винаги се образуват при ускорението на маса, също като статичното въртене на състезателка по кънки на лед или когато две черни дупки се въртят една около друга. Айнщайн вярва, че ще е възможно един ден те да бъдат измерени.

За да постигне своето наблюдение LIGO използва два гигантски лазерни интерферометъра – в американските градове Ливингстън и Ханфорд, за да се измери промяна, хиляди пъти по-малка от ядро на атом, докато гравитационните вълни преминават покрай Земята.

 

Зад кулисите на Нобеловата награда за мир

Гравитационната вълна първо се удря в интерферометъра в Ливингстън и след това в този в Ханфорд – разстояние от над 3000 км, което тя изминава за 7 милисекунди. Двата сигнала в двата града са почти идентични и отговарят на очаквания сигнал от гравитационна вълна. Използвайки получените сигнали, учените могат да установят зона в небето над Южното полукълбо, откъдето са дошли вълните.

Досега са използвани всякакви видове електромагнитна радиация и частици като космически лъчи или неутрони, за да се изследва Вселената. Въпреки това гравитационните вълни са директно доказателство за смущения в самото време-пространство. Това е нещо напълно ново и различно, откриващо необятни възможности за проучвания.

 

Тази година носителите на отличието в категорията за литература пък ще бъдат обявени в четвъртък, нарушавайки традицията те да бъдат съобщени последни. В петък в Осло ще бъде посочен носителят на наградата за мир.

Новият притежател на наградата в памет на Алфред Нобел за икономика ще бъде обявен на 9 октомври в Стокхолм. Отличието е учредено от централната банка на Швеция.

През тази година беше увеличено паричното възнаграждение на Нобеловата награда до 9 милиона шведски крони или над 1,1 милиона долара. През 2011 година тя бе съкратена от 20 до 8 милиона заради неблагоприятната икономическа обстановка.

18-каратовите златни медали също имат висока парична стойност, ако нобелистът реши да ги пусне на търг. При два подобни предишни случая един медал е бил купен за 765 000 долара, а друг - за цели 4,7 млн.

 

 

21:08 | 17 Октомври 2018 г.

Радев: Гарантирането на сигурността в днешния неси...

21:08 | 17 Октомври 2018 г.
Съюзното военноморско командване на НАТО (MARCOM) оценява високо активното ежегодно участие на България в операцията “Sea Guardian&...
Мелания Тръмп
17:11 | 17 Октомври 2018 г.

Самолетът на Мелания Тръмп кацна принудително

17:11 | 17 Октомври 2018 г.
Самолетът, с който пътува първата дама на САЩ Мелания Тръмп, се е приземил извънредно във въздушната база „Андрюс” в Мериленд...
Никос Кодзиас
15:58 | 17 Октомври 2018 г.

Никос Коцияс подаде оставка от поста министър на в...

15:58 | 17 Октомври 2018 г.
Министърът на външните работи на Гърция Никос Коцияс подаде оставка, предава AFP, като уточнява, че оттеглянето му бе предшествано о...
Ето го атентаторът от Керч, който се самоуби
15:41 | 17 Октомври 2018 г.

Ето го атентатора от Керч, който се самоуби

15:41 | 17 Октомври 2018 г.
Издирваният за взривовете в колежа в кримския град Кирч е открит мъртъв. По данни на Рен тв роденият през 2000 г. Владислав Росляков се е...
18 убити и много ранени при атентат в колеж в Керч (Обновена)
13:35 | 17 Октомври 2018 г.

18 убити и много ранени при атака в училище в Керч...

13:35 | 17 Октомври 2018 г.
Неидентифицирано взривно устройство е било заложено в техникум в Керч, съобщи Националният комитет за борба с тероризма. Инцидентът първо...
Марихуана
12:47 | 17 Октомври 2018 г.

Канада легализира марихуаната

12:47 | 17 Октомври 2018 г.
Канада става втората държава след Уругвай, която легализира притежанието и употребата на канабис. От днес канадците днес имат право о...

гледай на живо

18.10.2018
  • в момента
    Повторения
  • 06:15
    Денят на живо
  • 07:00
    Всяка сутрин
  • 09:00
    Новини