Нешка Робева: Властта и парите са тежки изпитания

Леля Ванга беше казала: ке страда България, ке страда, оти сме безверници

Нешка Робева
Източник: Канал 3

Във филма на Канал 3 „Скелетът на демокрацията“ показахме историята на Прехода. Три десетилетия по-късно се върнахме назад в годините, за да припомним за политическата и икономическата промяна.

От къде тръгнахме и през какво минахме разказаха д-р Петър Берон, Ивайло Трифонов, Александър Каракачанов, проф. Димитър Луджев, Румен Воденичаров, Нешка Робева, Емил Георгиев и д-р Трифон Цветков.

Kanal3.bg ще публикува пълните интервюта, части от които са използвани във филма „Скелетът на демокрацията“.

Нешка Робева е родена в Русе. Завършва хореографско училище, а после ВИФ. Състезава се в националния отбор по художествена гимнастика. От 1974 до 1999 година е старши треньор на националния отбор. С нейното име са свързани най-силните години на този спорт и успехите на „златните момичета“.

Депутат е в две Народни събрания. Робева е сред учредителите на Обществения комитет за екологична защита на Русе.

-Г-жо Робева, защо се включвате в обществения комитет за екологична защита на Русе през 89 година?

-За мен нямаше друг избор, защото съм русенка. Отблизо познавах нещата. Моят брат трябваше да изостави жилище, работа хубава, да заминат за друг град да живеят, за да спасят сина си. И такива семейства имаше много.

Но от друга страна си задавам въпроса – а кого го интересува? Минало е съвсем малко време, а една голяма част от младите хора дори не са чували за това.

Непрекъснато в последно време си задавам този въпрос „какво от това?“. Някои хора покрай този комитет си изградиха биографии и добре ги изтъргуваха, защото комитетът беше и примамка.

Много хора казват, че е замислен от ЦК на партията, че са подведени определени хора. А си спомням, че беше около 8 март, когато ми се обади приятел. Каза че, младите филмови дейци са подготвили един филм за Русе. Юрий Жиров беше направил филма „Дишай“. И аз, разбира се, веднага отидох. Залата беше препълнена.

Да, филмът беше покъртителен.

След това казаха, че има идея да организираме комитет в защита на Русе. И почнаха да изброяват хората, които да влязат в ръководството. Аз бях между тях, разбира се. Също така беше Соня Бакиш, една изключителна жена, журналист. Беше съпруга на Станко Тодоров. По-късно разбрахме, че за да се отърват по-лесно от него, са предложили Соня Бакиш.

Може би седем-осми от тези, които влязаха са били подставени хора. Но дори една осма да са били тези, които влязоха с чисто сърце, те влязоха. Някои бяха изключени от партията. Аз не бях изключена. Но продължавам да си задавам въпроса какво значи историята, кому служи тя? Как я представяме?

-Реално Русенският комитет е първата неформална организация, която се обявява срещу официалната власт тогава.

-Това наистина беше първата неформална организация. Но не е била против властта. Тази организация се създаде, за да има обществен натиск. И то не върху нашата власт, а върху румънските управляващи да бъде затворен заводът в Гюргево, който замърсяваше въздуха в Русе. И дори, когато ме викнаха в ЦК на партията, аз казах, че не виждам нищо нередно.

Казаха, че това е конспирация. Но, каква конспирация?! Имаше огромни афиши на филма. Официално бяха поканени всичките тези хора. Кое можеш да скриеш?

Ние не бяхме против партията, нито против правителството. Искахме да помогнем. Искахме да упражним обществен натиск, да се види в Румъния, че народът недоволства. И румънският народ се трови, и българският – еднакво.

Знаете ли, обаче какво се случи малко по-късно, когато започнаха промените? Тогава работниците в този завод, който беше вече затворен, излязоха и искаха да се върне производството. Те трябваше да избират между това да умрат от лошия въздух или да умрат от глад.

-Не се ли страхувахте тогава като народен представител и какви бяха последствията за вас и съмишлениците ви?

-За някои имаше последици. При мен се понатрупаха. Бях влязла в „Екогласност“. Но аз бях един защитен човек от общественото мнение. С мен те не смееха да процедират така както с някои други. Не ме изключиха от партията. Но това, което беше направено със спорта, за който аз отговарях, беше твърде жестоко, защото там се решаваше и съдбата на млади хора, почти деца. Винаги съм ги пазела далеч от всичко това, но аз знам как процедираха с екипа ми.

-Как процедираха?

-Беше упражнен изключителен натиск. Най-напред се започна срещу дисциплината в отбора. След това бяха намерени състезателки, бяха намесени родители...

Изведнъж излезе на първа страница на „Работническо дело“... какво беше... другата страна на медала или нещо такова. Там се говореше за тормоз, за побоища. Аз поисках право на отговор. Казаха „Да, разбира се“, подготвих отговора, но не беше поместен.

Съдих „Работническо дело“. Но разправата с нашия спорт беше в Сараево през 1989 г. Ние подадохме оставки, екипът, който работеше с националния отбор, защото не можеше да се продължава така. Бяхме поставени под един непрекъснат психологически натиск. Точно преди световното беше приета оставката на треньорите. За мен се каза, че не мога да пътувам, защото вече не съм старши треньор, нищо че аз работих и като личен треньор на състезателките. Но интересно, че министърът на вътрешните работи ми разреши да пътувам и там станах свидел на това как българи се опитаха докрай да провалят отбора. Слава Богу, не успяха. Бяха намалени оценките заради триката, беше взет златният медал от България. На другия уред спечелихме златен медал, в многобоя – също.

Колкото пъти излизаха Адриана Дунавска и Юлия Байчева, които останаха да тренират при мен, толкова пъти комисиите бяха събирани и оценките намалявани. Трябваше да стане световен шампион Бианка Панова и да докаже, че тя може да бъде световен шампион и без Нешка Робева. Тя можеше, ако беше продължила да работи.

Но всичко това целеше да удари Нешка Робева. И рушейки този ореол, постигнат благодарение на успехите, беше по-лесно да се смаже една личност.

Да, но аз вече нямах работа в България. Заминах за Япония. Дойде българският национален отбор, който аз подготвях. Не ме допуснаха до отбора...

-Защо не отидохте в СДС както направих много хора от Русенския комитет?

-В началото идеята беше това да бъде движение. И чрез това обществено движение да се вдигнат хората. Да се събудят хората. А нека вече според

своите по-дълбоки разбирания всеки да остане или да отиде там, където той вярва, че ще реализира своите способности най-добре.

Първо, моето дълбоко убеждение е, че частната собственост, не личната, а частната е най-големият враг на човечеството, защото алчността е неограничена. И човек иска и още, и още.

Аз бях категорично против разбиването на селското стопанство.

И сега смятам, че една от най-големите грешки, която беше направена, е да разбиеш тази организирана земя в кооперациите. Дали са агропромишлени комплекси, дали са ТКЗС, няма значение.

Ние съсипахме селско стопанство, съсипахме индустрия, образование, съсипахме всичко. Аз бях за промени, но не да разрушиш дома си преди зимата, а след това да се чудиш с какво да се стоплиш. Добре, тези хора обаче решиха, че СДС ще стане партия.

Аз винаги съм смятала за срамно скачането от партия в партия. Затова не отидох в СДС.

А след това тези хора още един път се преориентираха. Още се преориентират и за тях е без значение каква партия. За тях е важно да влязат в политическия елит, защото с това ще си осигурят добро съществуване.

-А вярвате ли в твърденията, че СДС е създадено от Комунистическата партия?

-Мисля, че има някаква истина там. Да, вярвам като видях по-късно какво става. И като видях кои хора застанаха. По-късно излязоха техните досиета. Вижте, в България се получи нещо много грозно. Една шепа хора овладяха други хора, които станаха зависими от тях и почнаха да ги местят като пионки. Така дойде мутренското време. Аз не обвинявам тези момчета. На тях интелектуалният им багаж стигаше до там. Но една голяма част бяха възпитани в патриотизъм чрез спорта. И съм абсолютно убедена, че те бяха подмамени в началото. След това те бяха избити, една голяма част от тях.

След това продължиха. Всичките тези, които в момента ...Хайде сега, те не знаели, че той разсипал „Каолин“...

Властта погубва...Властта, парите, това са тежки изпитания. Аз досега знам един български политик, Петко Каравелов, който и до края живее в своя скромен дом. Който нито веднъж не прекланя глава, който не променя своите убеждения. Чиято жена живее на края на живота си в мизерия. Имало е и други предполагам, които ние не знаем.

Всичко друго се поддава...За какво му е тоя вътрешен асансьор бе, джанъм? Аз съм на 73 години и хвърча четири етажа нагоре.

Колко алтернативи дойдоха след СДС? Всеки, който идва след това е алтернатива. БСП се върна във властта – алтернатива. Още веднъж я загуби, пак се върна. Какви алтернативи? Преоблякал се Илия – пак в тия. Те всички са абсолютно свързани.

Това е един механизъм, в който, ако ти не намериш своето място, колелото те изхвърля. Край. Имаше тук-там проблясъци на хора почтени, които влязоха в Народното събрание. Моментално бяха изхвърлени. И навсякъде корупция, корупция...

-А като депутат от БПС във Великото народно събрание как работихте с колегите, с които сте били доскоро в обща организация?

-Аз мога да споря. Понякога езикът ми наистина е много остър. Но аз няма да си обърна главата или да не поздравя човек, който има различно мислене, различни идеи от мен. Аз съм контактувала с всички тези хора и за мен това, което се разиграва в момента... По едно време се и биха. Това са абсолютни циркове. Те са едно шоу. Те даже си харесват ролите. Някои са в ролите на шутове. Други са в ролите на драматични артисти, трети - комедийни. Но истинските режисьори ние не ги знаем. Те са зад кулисите, някъде дълбоко скрити.

-Вие сред червените интелектуалци, които застават срещу правителството на Жан Виденов, т.е. срещу собствената си партия. Защо?

-Първо, не разделям. Не може интелектуалците да се разделят на червени, бели, сини, каквито и да са. Второ, познавайки хората и техния манталитет, категорично отказвам да ме слагат между интелектуалците. Нито между хората на изкуството. Мога да работя в спорта, мога да работя и на друго място. Аз съм човек със своите убеждения, така съм създадена, така са ме възпитавали моите родители.

Жан Виденов дойде на власт с много големи очаквания. Той се заобиколи обаче с хора, които го провалиха. Те нямаха умствения багаж, интелекта да овладеят положението. Ние вярвахме, че този млад човек се променя, че той ще тръгне по друг път. В момента, в който Александър Лилов поиска среща с Жан Виденов, който се води негово протеже, и беше казал да си запише час при неговата секретарка, за нас всички стана ясно как ще завърши тази работа.

-А след събитията през януари 1997 г. на власт идва правителството на Иван Костов. През това време се извършва и основната смяна на собствеността – продадени са знакови предприятия. Какво мислите за това?

-Сега ми подариха една книга – за истината на Иван Костов. Аз няма да я прочета изобщо. Това беше един човек, на когото аз вярвах, защото във Великото народно събрание той разумно говореше и разумни предложения даваше. Явно след това, когато са му предложили нещо повече, той се е съгласил на това.

Но такава беше целта – в мътна вода най-добре ловиш риба. Аз се оттеглих, категорично отказах да участвам в разрухата. Защото да кажеш разграбване ...добре нека грабят. Ама да го бяха вложили в едно ново изграждане.

Знам как бяха разфасовани заводи с абсолютно ново оборудване – скъпи машини се продаваха за скрап. Беше унищожено производство печелившо...

За да може съпругата на господин Банев да се хвали колко камъни Сваровски, или какво там беше, имала на роклята си. А сега да се надяваме, че те ще бъдат осъдени. Те отдавна трябваше да бъдат осъдени.

-Преди 30 г. така ли си представяхте страна ни?

-Всичко това, което се случи, е такова безумие, че всеки що годен нормално мислещ човек, не може да си го представи.

Да унищожаваш природата, да изгониш най-талантливите си хора, да съсипеш една база, на която може да стъпиш и да се развиваш нагоре...Всичко с едната мисъл, че ще си купиш някакво имение, плантация...

Ако на земята не съществува справедливост, то една голяма част от човечеството вярва, че съществува по-висша справедливост.

Никой не избягва от кармата. Леля Ванга беше казала: ке страда България, ке страда, оти сме безверници.

-Някои хора наричат прехода не промяна, а подмяна.

-Даже не беше и подмяна. Каквото и да говорят, имаше много неща, които бяха по-добри. Да бяха ги запазили.

Но това е орисия. Наказание. С нещо сме си го заслужили. Ние се мразим. Ние търсим виновника извън себе си.

маска
21:41 | 02 Декември 2020 г.

Ограничават движението между отделните региони на ...

21:41 | 02 Декември 2020 г.
Правителството на Испания ограничава придвижването между регионите по време на коледните празници заради пандемията от коронавирус. Това ...
Емил Костадинов , областен управител на Перник
21:24 | 02 Декември 2020 г.

Областният управител на Перник е с COVID-19

21:24 | 02 Декември 2020 г.
Областният управител на Перник и лидер на областната структура на ГЕРБ Емил Костадинов е заразен с коронавирус, информира БГНЕС. &nbs...
Захариева
21:05 | 02 Декември 2020 г.

Екатерина Захариева: България остава ангажирана в ...

21:05 | 02 Декември 2020 г.
Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева подчерта нарастващото значение на НАТО за Черноморския регион по време на...
Денят на живо с Наделина Анева
21:00 | 02 Декември 2020 г.

Проф. Тодор Кантарджиев: От 14 ноември заболяемост...

21:00 | 02 Декември 2020 г.
"Планове и стратегии срещу бедствия, епидемии, пандемии се правят от много години в България и е естествено за държавата да се грижи...
Хиляди домакинства останаха без ток! Вятърът скъса десетки проводници
20:53 | 02 Декември 2020 г.

БФИЕК алармира отговорни институции за "екстремни ...

20:53 | 02 Декември 2020 г.
Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) алармира за "екстремни ценови равнища" на Българската нез...
линейка
20:19 | 02 Декември 2020 г.

Общинската аварийна дирекция получи линейка за пол...

20:19 | 02 Декември 2020 г.
Нова линейка за временно ползване през извънредната епидемична обстановка получи Общинската аварийна дирекция в столицата. Специализирани...

гледай на живо

03.12.2020
  • в момента
    Повторения
  • 07:00
    Денят на живо с Наделина Анева
  • 07:35
    Социална мрежа
  • 08:30
    Другото лице