Петкова: Ще има 3 млрд. лв. за саниране – за смяна на дограма, поставяне на климатици, фотоволтаици и други дейности

62% от българите подкрепят развитието на ядрената енергетика в България

Теменужка Петкова
Източник: Канал 3

Теменужка Петкова

Ще има 3 млрд. лв. за саниране – за смяна на дограма, поставяне на климатици, фотоволтаици и други дейности. Смятаме да насочим 60% от всички средства за саниране на многофамилни и еднофамилни жилищни сгради, 30% за публични сгради и 10% за бизнеса. Има известно забавяне за АЕЦ “Белене”, но то е заради пандемията. Никой не е поставял срок до 2025 г. да се затворят въглищните централи. Проектът за VII блок в АЕЦ “Козлодуй” е още от 2012 г. Сега проучваме технологиите българите подкрепят ядрената енергетика.
 
Това сред акцентите в интервюто на "24 часа" с енергийния министър Теменужка Петкова.
 
- Г-жо Петкова, политици и експерти смятат, че въглищната енергетика е към края си. Ще разчита ли България на нея и докога?
 
- Целта на ЕС е да бъде лидер в борбата с климатичните промени. България подкрепя тази амбициозна цел за нулеви емисии до 2050 г. Нашата позиция обаче е, че преходът трябва да бъде плавен, да се отчита спецификата на всяка отделна държава. За България въглищните централи са въпрос на енергийна и национална сигурност. Те са базова мощност, която осигурява от 46 до 60% от необходимата електроенергия. Затова записахме в националния план “Енергетика и климат”, който е до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., че ще продължим да разчитаме на въглищните централи. В тази посока са и усилията ни за въвеждане на т.нар. механизъм за капацитет, благодарение на който централите ще може да бъдат подпомагани на пазарен принцип до 2025 г.
 
 
- В енергийната стратегия са предвидени 2000 мегавата нови ядрени мощности, а с отваряне на проекта за VII блок на АЕЦ “Козлодуй” не стават ли 3000?
 
- Правителството даде мандат на Българския енергиен холдинг да предприеме действия и да влезе в преговори с компании от САЩ, които развиват нови ядрени технологии. Целта е да се проучи възможността за изграждане на нова ядрена мощност на VII блок на АЕЦ “Козлодуй” в рамките на одобрената оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС).
 
Основание за това е и заповедта от Агенцията за ядрено регулиране, на база на която е одобрена площадка №2 на АЕЦ “Козлодуй”. Тази заповед е издадена на 21 февруари 2020 г. Имаше дълъг съдебен процес след обжалването на ОВОС от неправителствени организации. В крайна сметка през април 2019 г. петчленен състав на ВАС се произнесе, че действията на министъра на околната среда и водите през 2015 г. са законосъобразни, и това даде възможност на Агенцията за ядрено регулиране да одобри площадка №2. Към момента не се налага промяна на проекта за енергийна стратегия на България до 2030 г. с хоризонт 2050 г., тъй като в момента проучваме възможностите на база на решението на МС.
 
- Кога ще се премине етапът на запознаване на евентуалните инвеститори в АЕЦ “Белене” с документацията в информационната зала, а оттам да се върви и към подаване на окончателни оферти? Толкова ли е трудно да се измине този етап въпреки COVID-19?
 
- Има известно забавяне за АЕЦ “Белене”, но то е заради пандемията, която промени дневния ред на целия свят. Ключово условие, за да продължи успешно процедурата, е на представители на потенциалните инвеститори да им се осигури възможност да дойдат по едно и също време в България и да се запознаят с документацията в информационната зала. Това не може да стане онлайн. Ние имаме готовност, но следим ситуацията с COVID-19 и препоръките на здравните власти. В първия момент, когато стане възможно представителите на компании да пристигнат на място в НЕК, ние ще го направим. Здравето на хората е на първо място.
 
- До края на януари очаквате доклад от БЕХ за преговорите им с американски компании за VII блок на АЕЦ “Козлодуй”. Какъв ще е моделът за избор на технология?
 
- Още през април 2012 г. има принципно решение на Министерския съвет за изграждане на нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ “Козлодуй”.
 
Следват още три решения - едно през 2013-а и две през 2014 г. на тогавашния Министерски съвет. С тях е даден мандат на БЕХ да сключи споразумение с “Тошиба” и съответно с “Уестингхаус” за стратегически инвеститори за изграждане на VII блок на АЕЦ “Козлодуй” с американската технология АP 1000, като съгласно оценката по ОВОС тя е една от трите одобрени технологии с мощност около 1200 мегавата .
 
Решението, което Министерският съвет взе сега, не е свързано с изграждането на нова ядрена мощност, а с даването на мандат на БЕХ да направи проучване и да събере най-актуалната информация, която съществува по тази тема. Насочили сме се към САЩ, имайки предвид нашата политика по диверсификация на енергийните ресурси и технологии. Това е и причината да тръгнем към такива преговори, да получим информация по отношение на тези технологии, включително и за т.нар. малки модулни реактори, на които се залагат много сериозни надежди.
 
Това проучване трябва да е факт до 31 януари 2021 г., когато очаквам тогава да имаме много по-голяма конкретика.
 
- Говори се и за VIII блок на АЕЦ “Козлодуй” през 2040 г. Стои ли изграждането му в енергийните планове?
 
- Европейската комисия ясно посочва кои са двата източника за производство на електрическа енергия, които всъщност ще бъдат гръбнакът на беземисионната енергия и на декарбонизирането на икономиката. Това е производството от възобновяеми източници и ядрената енергия. Дава се възможност държавите сами да определят своя енергиен микс.
 
Няколко държави от ЕС, в това число и България, са заявили категорично, че ядрената енергетика представлява основен гарант за енергийната им сигурност и че е една от реалните възможностите за постигане на нисковъглеродна икономика и беземисионна електрическа енергия до 2050 г. Националният център за парламентарни изследвания представи национално проучване, от което става ясно, че 62% от българите подкрепят развитието на ядрената енергетика в България.
 
Като над половината одобряват изграждането на АЕЦ “Белене” и проекта за нови мощности в АЕЦ “Козлодуй”. Ние проучваме възможностите за нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ “Козлодуй”, паралелно върви процедурата за АЕЦ “Белене”.
 
- Какво ще се случи с въглищните централи след 2025 г.?
 
- Никой не е поставял срок за затваряне на въглищните централи. Но при постоянно растящите разходи за въглеродни емисии тяхната конкурентоспособност ще бъде силно затруднена. Затова всяка от централите трябва да си направи икономически преглед, за да прецени доколко конкурентоспособна ще бъде в новите условия.
 
- На каква европейска помощ за енергийна трансформация разчита страна ни и от какви източници?
 
- Основна цел на Плана за възстановяване и устойчивост е всяка държава членка да преодолее икономическата и социалната криза, свързана с последиците от пандемията с COVID-19. Наред с това целта на плана е да се гарантира устойчиво развитие и икономически растеж. Този план ще бъде и в основата на прехода към нисковъглеродна икономика. За България са предвидени 12 млрд. лв. за четири основни стълба - “Иновативна България”, “Зелена България”, “Свързана България“ и “Справедлива България”.
 
За “Зелена България” има 4,5 млрд. лв. Акцент е енергийната ефективност на сгради. С 511 млн. лв. ще се финансира модернизацията на дейностите на Електроенергийният системен оператор, свързани с планирането, управлението и мониторинга на електроенергийната система. Този проект е много важен от гледна точка на това, че енергията от ВЕИ ще навлиза все помасово и ще заема повече място в електроенергийния микс на страната. Респективно, необходимостта от гъвкаво управление на системата ще бъде все по-голяма.
 
- От тези 4,5 млрд. са за енергетика. 3 млрд. ще са за енергийна ефективност в жилищни и обществени сгради. Това само саниране ли ще е, или ще има изискване за фотоволтаици и смяна на отоплението?
 
- Както стана ясно, най-големият дял от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост – 37%, са включени в стълба “Зелена България”. Те ще бъдат насочени към енергийна ефективност, саниране, включително и на еднофамилни сгради и такива в промишлеността. В първия етап на програмата за енергийна ефективност стана ясен огромният интерес към нея – около 2000 сгради бяха обновени, а има и още много проекти, които очакват финансиране.
 
Затова сега ние смятаме да насочим 3 млрд. лв. към тези дейности, като разширим значително както обхвата на сградите (многофамилни и еднофамилни, частни, държавни и общински), така и обхвата на проектите – смяна на дограма, поставяне на климатици, фотоволтаици и други дейности, които подобряват енергийната ефективност. Повече от 450 млн. лв. са предвидени и за смяна на уличното осветление в общините с такова, което също пести енергия.
 
Смятаме да насочим 60% от всички средства за саниране на многофамилни и еднофамилни жилищни сгради, 30% за публични сгради и 10% за бизнеса.
 
- 100% ли ще е грантовото финансиране, или ще се иска и самоучастие на домакинствата?
 
- Дискусията за самоучастието на собствениците все още е отворена, като целта ни е да намерим балансирано и най-подходящо за успеха на програмата решение. Смятаме, че е добре да има минимално (между 5 и 10%) съфинансиране от страна на собствениците, но без това да ги натоварва финансово, за да гарантираме включването на повече бенефициенти. Затова екипът на вицепремиера Томислав Дончев разработва четири варианта за осигуряване на необходимия ресурс за съфинансиране. Кой от тях ще бъде избран, ще се реши след сериозен анализ на възможните плюсове и минуси.
 
- От кога ще може да се задейства този нов етап?
 
- Проектите ще могат да се изпълняват, след като планът бъде представен в ЕК и комисията го одобри. Крайният срок за представяне на плана е април 2021 г., но нашият стремеж е да го направим по-рано. След като вицепремиерът Дончев представи основните стълбове и проекти по плана, през следващите седмици предстои те да бъдат обсъдени в широк обществен формат.
 
При представянето на плана бе подчертано, че това не е окончателен вариант, а покана за дискусия. Възможно е на база на тази дискусия някои неща в плана да бъдат променени. Стремежът на правителството обаче е да имаме окончателен вариант до Нова година и да го изпратим в Брюксел.
 
18:17 | 29 Ноември 2020 г.

Марияна Николова: Досега държавата е осигурила над...

18:17 | 29 Ноември 2020 г.
Заместник министър-председателят по икономическата и демографската политика и министър на туризма Марияна Николова посети фабрика за догр...
тест
18:06 | 29 Ноември 2020 г.

Проф. Шотеков: 80% от заболелите прекарват вируса ...

18:06 | 29 Ноември 2020 г.
"Първият и най-важен симптом, свързан с коронавируса и нервната система, е загубата на мирис. Вирусът прониква в носната лигавица и ...
Явор Гечев
18:02 | 29 Ноември 2020 г.

Явор Гечев: В БСП трябва да има ценности и идеолог...

18:02 | 29 Ноември 2020 г.
В БСП трябва да има ценности и идеология, а не личностно противопоставяне. Това каза в "Беновска пита" по Канал 3 Явор Геч...
17:53 | 29 Ноември 2020 г.

Българи и граждани на 54 държави ще могат да влиза...

17:53 | 29 Ноември 2020 г.
Българските граждани и жителите на още 54 държави ще могат да влизат у нас. Това става ясно от заповед на здравния министър проф.д-р Кост...
Калин Вельов
17:41 | 29 Ноември 2020 г.

Калин Вельов: Борисов е много борбен и в добра кон...

17:41 | 29 Ноември 2020 г.
"Аз съм единственият българин със специалност латино барабани и перкусии. Когато се прибрах в България си мислех да се включа в...
17:29 | 29 Ноември 2020 г.

Жестока катастрофа на старта на Гран при на Бахрей...

17:29 | 29 Ноември 2020 г.
Надпреварата за Гран при на Бахрейн започна с изключително тежка катастрофа. Само след два завоя Ромейн Грожан се завъртя и се блъсна в е...

гледай на живо

29.11.2020
  • в момента
    Беновска пита
  • 19:00
    НОВИНИ - Централна емисия
  • 19:45
    Парчета от реалността
  • 20:00
    Новини