Мажоритарните избори ще се превърнат в съревнование на олигархични кръгове

Политолози и анализатори искат сериозен диспут за предлаганата от референдума на Слави нова избирателна система

Гласуване
Източник: БГНЕС

Гласуване

Изразявайки сериозното си безпокойство 40 преподаватели, политолизи, социолози, политически наблюдатели и анализатори изпратиха до председателя на 43-ото Народно събрание г-жа Цецка Цачева и до лидерите на парламентарно-представените политически сили позицията си във връзка с въвеждането на мажоритарния вот, заложен в референдума на Слави Трифонов.

Всички те се обединяват около становището, че налагането на мажоритарно гласуване с абсолютно мнозинство в два тура в България ще доведе до сериозни последици за демократичните устои на държавата. Настояват за широки публични дебата по тази тема, която беше неглижирана по време на предизборната кампания.

Публикуваме пълния текст на писмото до народните представители.

Уважаеми народни представители, 

Изразяваме своето безпокойство и категорична загриженост по отношение на възможността да бъде наложено мажоритарно гласуване с абсолютно мнозинство в два тура в България. Сега нито е времето, нито е мястото, нито е начинът това да се случи.

Настоящото Народно събрание е в своя край. Броени месеци ни делят от провеждането на предсрочни парламентарни избори.Не е редно този парламент за толкова кратко време да направи нещо толкова важно, което ще донесе коренна промяна в политическата система на страната с непредвидими последици. Депутатите допуснаха грешката да не обяснят, да не обмислят и да не конструират правилно ситуацията с мажоритарните избори. Сега е време да покажат зрялост и отговорност към бъдещето на държавата.

За няколко седмици не може да се извърши качествено райониране на страната и особено на районите в чужбина. Не може непосредствено преди избори да се променят правилата. Напомняме, че подобни мерки винаги са се обръщали срещу вносителите си.

В настоящия момент българската държава не контролира цялата територия на страната в институционален план, а и като реалност. На много места имаме срастване на организирана престъпност, местна власт, съдебна система и полиция. Корупция и липса на управленски капацитет са отличителна черта за цели райони. Контролиран вот и зависимости доминират абсолютно над гражданското общество в редица общини. Няма как подобни анклави да излъчат стойностно представителство.

Негативните ефекти, които очакваме са изключително сериозни: 
# Политиката в България окончателно ще се превърне в бизнес. 
# Вместо да се подобри ситуацията с качеството на политическия елит, ще се стигне до момент на неговата криминализация. 
# Не е изключена тенденция към етническо разделение и последващи процеси на сепаратизъм. 
# Възможно е да се стигне до несъразмерно повишаване на тежеста на някои партии, а много български граждани може да останат на практика непредставени. 
# Българите съвсем скоро ще разберат, че са били подведени и тогава гневът срещу политическата прослойка ще има далеч по-големи размери. 
# Може да се отвори пътят за сформиране на дълготрайно еднопартийно управление, което да работи на границата на авторитаризма. 
# Системата само на пръв поглед изглежда като сблъсък на личности, но може да се окаже единствено съревнование на олигархични и финансови кръгове. 
# Създаването на нов парламент, при необмислено и хаотично налагане на мажоритарни избори, може да доведе до блокиране на политическия процес, до дебалансиране на представителството, до нови вълни емигриращи от страната.

Предупреждаваме и призоваваме към здрав разум, анализ на ситуацията и на последствията, успокояване и фокусиране върху непосредствените цели и задачи пред управлението в предстоящите месеци. Самоцелните промени никога не са водили до нищо добро.

Целта ни е да догоним останалите в ЕС и НАТО, а не да изоставаме още от тях в политически, икономически и социален план. Задача на държавата и политическия й елит е да проявява зрялост именно в кризисни моменти, като работи за решаването на натрупаните проблеми. Връщането на доверието на гражданите минава през носене на непопулярна отговорност, а не през тласкането на страната към дестабилизация и хаос. 

Институт за стратегии и анализи 
Валерия ВЕЛЕВА 
Д-р Калоян МЕТОДИЕВ 

Институт по социология „Иван Хаджийски“ 
Проф.д-р Петър Емил МИТЕВ 
Първан СИМЕОНОВ 

Институт за дясна политика 
Нено ДИМОВ 

Българска асоциация за политически науки 
Прилагат позицията си:

Защо не подкрепяме предложената мажоритарна система за избор на национален законодателен орган?

Eдин от въпросите, по които гражданите могат да изразят позицията си на Националния референдум на 6 ноември 2016 г., се отнася до избирателната ни система.

Той е следният: 
“Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?” 
Мотивите на инициативния комитет за това предложение са, че подобна промяна би спомогнала за:
- по-добра оценка на качествата и достойнствата на кандидатите и избор на личности;
- по-голяма представителност (над 50% от избирателите, гласували в съответния едномандатен избирателен район, ще стоят зад избрания кандидат);
- по-голяма ангажираност на всеки народен представител към неговите избиратели и регионалните актуални проблеми и особености.

Предлагаме на гражданите своята оценка както за тези очаквани положителни ефекти, така и на други ефекти, които една такава промяна би предизвикала.

Преди да изложим аргументите си, нека припомним, че с такава избирателна система българските граждани са излъчили всички свои президенти, както и своите кметовете от 1991 г. насам, т.е. на гражданите е добре познато как функционира тази избирателна система поне в тези случаи. Трябва, обаче, да подчертаем, че днес няма демократични страни, които да излъчват националните си законодателни органи по точно този начин. Демокрациите, които ползват мажоритарни системи при парламентарни избори (като Обединеното кралство и САЩ, например) не избират своите представители на два тура с абсолютно мнозинство, а ползват т.нар. система “first past the post” - избран е кандидатът, събрал най-много гласове в един тур. Дори и във Франция (примерът, който обикновено се привежда) за парламентарни избори се използва мажоритарна система в два тура, но с абсолютно мнозинство се избира кандидат само на първи тур. До втория кръг се допускат всички кандидати в даден едномандатен район, събрали 12.5% от гласовете на първи тур - и, поне хипотетично, това биха могли да бъдат до 8 кандидата. На втори тур побеждава кандидатът, събрал най-много гласове, макар и не постигнал абсолютно мнозинство. Предложението пред нас е различно: според него, ако нито един от кандидатите не събере абсолютно мнозинство на първи, до втори тур се допускат само двамата кандидати с най-много гласове. Само така изискването представителите ни в Народното събрание да бъдат излъчени с абсолютно мнозинство – в един или в два тура, е удовлетворено.

Затова трябва да подчертаем, че въвеждането на подобна избирателна система би направило България единствената съвременна демокрация, която избира по този начин своя законодателен орган. Дори и този факт би трябвало да е достатъчен, за да ни накара да сме особено внимателни.

И трите аргумента на вносителите в полза на избора на точно такава избирателна система са подвеждащи. Най-изненадващо е твърдението, че с такава система бихме имали повече “представителност”.

По принцип един от недостатъците на мажоритарните системи е именно липсата на представителност.

Този дефект на мажоритарните системи не е поправен с изискването изборът на депутати да е с “абсолютно мнозинство”. За да разберем защо това е така, нека си припомним, че гласуването на парламентарни избори вече е и задължително. При задължителни мажоритарни парламентарни избори, проведени при така предложената избирателна система, мнозина граждани биха били принуждавани да избират между кандидати, класирани за втори тур, които те често не харесват. Затова, противно на твърденията на вносителите, събралите абсолютно мнозинство по този начин кандидати (1) не биха се радвали на повече легитимност, нито биха били по-“представителни”, защото били “изборът на над 50% от гласоподавателите”. Нещо повече, гласуването на втори тур за тези избиратели би било един принуден избор, а (2) не избор на база “оценка качествата на кандидатите”, каквато е идеята на вносителите, какъвто е втория аргумент на вносителите.

Вносителите имат и един трети аргумент: подобрената връзка между гражданите и техните представители в законодателния орган, което би подобрило демократичната им отчетност. Действително, за да увеличат шансовете си, партиите биха подкрепяли по места по-разпознаваеми и избираеми кандидати, което хипотетично би могло да отслаби влиянието на партийните централи за сметка на местните организации, както и хипотетично би могло да подобри шансовете на независими популярни местни кандидати.

И все пак, дори и тук общото правило отново би било, че в едномандатни райони партиите са тези, които посочват, и то само един свой кандидат. За гражданите остава единствено изборът кой от предложените от различните партии кандидати да подкрепят. 

Вместо да подрива партийния вот, каквото е заявеното намерение на вносителите, такава промяна би го затвърдила. Тя би била и отстъпление от завоюваното от гражданите отслабване на партийния вот с въвеждането на преференцията, даваща възможност на гражданите да изберат един (според тях най-добър) измежду десетки предложени от съответната партия кандидати. Ако действително мотивът за предлаганата промяна е избор на личности и ограничаване на партийния вот, то такъв ефект се постига значително по-добре с настоящата избирателна система с преференции.

За да видим дали предлаганата мажоритарна система действително би довела до очакваното отслабване на влиянието на партийните централи, е достатъчно да погледнем картата на мажоритарно избраните кметове в страната при последните местни избори от 2015 г. Справката показва, че огромното мнозинство от тях са партийни кандидатури, излъчени от две партии: от най-голямата ГЕРБ (121 кмета), и от регионално силната ДПС (33). БСП е втора при пропорционални избори и малко преди ДПС на мажоритарни избори (38 кмета).

С това последно, много красноречиво наблюдение, преминаваме към проблемите, които очакваме да предизвика една такава промяна.


На първо място, такова гласуване би дало огромно предимство на големи партии със силни местни структури, както и на партии със силно регионално присъствие. Мажоритарният бонус, който най-голямата партия би получила, би й позволил да има абсолютно мнозинство в парламента, и лесно да сформира кабинет, дори когато е получила едва 1/3 от гласовете на гражданите.

Възможността за по-лесно сформиране на еднопартийно управление, което е очакваният ефект от това обаче, идва на твърде висока цена – изпадане на малките и средните партии от парламента, и бетонирането в парламента на 2 или 3 партии. Резултатът е: непредставеност на големи групи граждани в парламента, по-малко плурализъм и по-малко конкуренция в партийната система.

Освен този негативен ефект за партийната система, могат да се очакват и проблеми при начертаване границите на едномандатните райони. Доколкото шансовете на партиите за успех пряко зависят от това къде са прокарани тези граници, битката за тях би била ожесточена, като вероятността резултатът да е безпристрастен е малка.

Една от популярните критики срещу мажоритарните демокрации е, че демократичният процес там е предварително ‘нагласен’ (rigged) не на последно място и заради практиката на джеримандеринг (gerrymandering): начертаване на границите на едномандатните райони по начин, който дава предимство на една политическа партия. Нека обърнем внимание, че определянето границите на едномандатнтите райони вероятно ще се извършва от администрация, пряко подчинена на управляващите.

Ожесточеността на споровете при очертаване на границите на районите, само ще се засили при отчитане резултатите от изборите. Доколкото спечелването на мандат често ще зависи от много малко предимство в гласовете в съответния район, очакваме огромен брой дела за оспорване на резултатите. Това е много тревожен очакван ефект, доколкото основно предимство на демократичните избори е мирното предаване на властта на спечелилите. При съдебно оспорване на резултати, което хипотетично може да засегне всичките 240 едномандатни района, можем да очакваме блокиране на демократичния процес.

Очакваме, че подобна избирателна система би увеличила корупционния натиск - често дори няколко гласа ще се оказват решаващи, което би засилило интереса за купуването им. Може да се очаква, че това ще доведе до все повече изборни злоупотреби и до засилено влияние на тези злоупотреби върху изборните резултати. Никак не е случайно, че купуването на гласове е най-разпространено при местни избори и там то значимо влияе на резултатите там. Можем да очакваме подобен ефект и от предложената промяна. Мажоритарните избори ще дадат огромни предимства и на силни бизнес групи, които по-лесно ще могат да изпращат представители в парламента.

Мажоритарните избори ще дадат огромни предимства и на силни бизнес групи, които по-лесно ще могат да изпращат представители в парламента.

Всички приведени тук аргументи:

- няма основание да очакваме положителните ефекти върху политическата ни система, които вносителите подчертават;
- има и много негативни последици - намаляване на плурализма и конкуренцията, намаляване на представителството на гражданите, създаване на условия за корумпиране на изборния процес и за оспорване на резултатите, които допълнително биха подрили доверието на гражданите в демократичния процес у нас; 
би трябвало да са достатъчни, за да разберем защо предложената избирателна система не се използва за избора на законодателен орган в нито една съвременна демокрация.

Разбира се, можем да експериментираме с нова избирателна система, ако настоящата не ни удовлетворява. Но е добре да знаем каква е цената на един такъв експеримент.

Подписали:

гл. ас. д-р Ружа Смилова
проф. д-р Анна Кръстева
проф дпн Георги Карасимеонов
гл. ас д-р Милен Любенов
доц. д-р Румяна Коларова
гл. ас. Димитър Димитров
доц. д-р Добрин Канев
доц. д-р Милена Стефанова
гл. ас. д-р Стойчо Стойчев
доц. дпн Огнян Минчев
гл. ас д-р Елена Калфова
доц. д-р Блага Благоева
доц. д-р Даниел Смилов
доц. д-р Пламен Ралчев
гл. ас. д-р Гергана Радойкова
проф. дпн Антоний Тодоров
д-р Илдико Отова
гл.ас. д-р Ирена Тодорова
гл. ас. д-р Кирил Аврамов
Драгомир Стоянов
доц. д-р Мая Русева
гл. ас. д-р Даниела Пастармаджиева
доц. д-р Таня Томова
доц.д-р Мария Бакалова
Атанас Стефанов
гл. ас. д-р Любомир Стефанов
гл. ас. д-р Георги Проданов
Кирил Ганчев
д-р Ваня Кашукеева-Нушева
гл. ас. д-р Петър Чолаков
Иво Маев
д-р Димитър Ганев
доц. д-р Стояна Георгиева
д-р Ваня Ангелова Иванов
Александър Димитров
Даниел Стефанов

патрулка
11:22 | 02 Юли 2020 г.

Задържаха петима в Плевенско за производство на на...

11:22 | 02 Юли 2020 г.
Петима души са задържани в Плевенско и са привлечени като обвиняеми за производство на наркотици, съобщи днес Областната дирекция на МВР ...
Цветан Василев
11:15 | 02 Юли 2020 г.

Адвокатите на Цветан Василев искат смяна на съдебн...

11:15 | 02 Юли 2020 г.
Защитата на Цветан Василев и самият банкер-беглец в своя декларация, поиска отвод на съдебния състав по делото КТБ. Като причина за това ...
11:15 | 02 Юли 2020 г.

Превърнаха беседка на детска площадка в “питейно з...

11:15 | 02 Юли 2020 г.
Жители на варненския кв. „Чайка“ искат демонтиране на беседка на детска площадка, превърнала се в място за алкохолни сбирки, ...
Депутатите и задължителните маски
-4
11:11 | 02 Юли 2020 г.

РЗИ глобява с по 300 лв. 24-ма депутати без маски

11:11 | 02 Юли 2020 г.
Служители на столичната Регионална здравна инспекция (РЗИ) влязоха в парламента, за да съставят актове на народните представители, наруши...
Народното събрание в Лондон
11:03 | 02 Юли 2020 г.

Великобритания обмисля край на карантината за бълг...

11:03 | 02 Юли 2020 г.
Великобритания се готви да свали задължителната карантина за пристигащите от 75 държави, сред които е и България, пише Daily Telegraph. ...
Сърбия
10:58 | 02 Юли 2020 г.

Сърбия въвежда нови мерки срещу коронавируса

10:58 | 02 Юли 2020 г.
Броят на заразените в Сърбия нараства - в Крагуевац, Враня и Нови Пазар беше въведена извънредна ситуация, а в Белград са въведени и нови...

гледай на живо

02.07.2020
  • в момента
    Парламентът на живо
  • 11:45
    Топ шоп
  • 12:00
    Новини
  • 12:15
    Парламентът на живо