Външната политика на Тръмп - повече въпроси отколкото отговори

Първите сигнали са подадена ръка към Москва и агресивно отношение към Пекин

Доналд Тръмп
Източник: БГНЕС

Доналд Тръмп

Коментар: Жил Пари, в. „Монд“

Неопитен президент, който минава без услугите на Държавния департамент в първите си контакти с чуждестранните лидери. Държавен секретар /при условие, че бъде утвърден от Сената/, който десет години е водил паралелна дипломация начело на най-голямата световна петролна компания. Съветник по националната сигурност, който е разследвал политизирането на разузнавателните служби на страната. Всичко казано до тук е свидетелство за това, че при Доналд Тръмп, Рекс Тилърсън и Майкъл Флин американската външна политика може да отиде в съвсем друга посока.

По време на кампанията си бъдещият 45-ти президент на САЩ се дистанцира от неотдавнашните външнополитически догми на републиканците, реализма и неоконсерватизма. Въпреки това, той не е предложил настояща алтернатива, а съществуващите в неговия екип противоречиви мнения само объркват.

Приемайки на въоръжение редовно повдигащите се в течение на три десетилетия теми, Тръмп отстояваше виждане за света, в което САЩ биват представени като жертва на некомпетентна администрация, а също така на политическата и икономическа двуличност на великите държави: вчера – Япония, днес – Китай.

Агресивно отношение спрямо Китай

Своеобразният неомеркантилизъм го води към протекционизъм и отказ от свободната търговия, които до тогава са били централна тема в програмата на републиканците. По време на предизборната кампания електоратът на партията рязко премина на страната на Тръмп. Той също така положително възприе първата проява на държавна намеса в икономиката на щата Индиана, където компанията Carrier се съгласи да преразгледа програмата си за износ на производство в замяна на данъчни облекчения.

Възможно, именно стремежът да се промени съотношението на силите с Китай е подтикнало Тръмп да направи първата дипломатическа крачка: на 2 декември той имаше телефонен разговор с тайванския президент Цай Инвен по инициатива на последния. Става дума за безпрецедентно събитие от 1979 г., което означава отстъпление от догмата, че Пекин - „един Китай“, приемана от Вашингтон в името на нормализирането на отношенията.

В интервю за консервативната телевизия „Фокс нюз“ от 11 декември Тръмп отново се върна към този въпрос и настоя, че разговорът е бил легитимен: „Прекрасно разбирам политиката на „един Китай“. Но не ми е ясно, защото трябва да сме обвързани с нея... ако не сключим с Китай договор по останалите въпроси, включително и за търговията“.

По-ясно не може да бъде казано. За новоизбрания президент, на който не му е по душата „огромната крепост по средата на Южно Китайско море“, издигната от Пекин въпреки протестите на съседните страни, и нежеланието на китайците да „помогнат“ на САЩ в разрешаването на проблема със севернокорейската ядрена програма, всички средства са добри в рамките на глобалните преговори.

Подобна неприкрита агресивност по отношение на Китай рязко контрастира с добронамереността по адрес на Москва, въпреки обвиненията за намеса в президентската кампания от страна на американското разузнаване на фона на разследването на кибератаките. Москва неизменно отрича своето участие в случилото се.

Стремежът да се подобрят отношенията на двете държави 8 години след тяхното неуспешно „рестартиране“ от отиващия си президент Барак Обама, по всичко личи е свързано с интересите на Тръмп към неговия бъдещ колега Владимир Путин. Той е подкрепен от Майкъл Флин, който установи връзки с Москва след излизането си от армията, и Рекс Тилърсън, инициатор на сближаването между „ЕксонМобил“ и „Роснефт“. Тук ние виждаме отказ от традиционното недоверие на републиканците към Русия.

Третият момент беше озвучен в понеделник от влиятелната съветничка на Тръмп Келиан Конуей. Той не засяга Републиканската партия, а американската дипломация. Става дума за обещанието да се премести американското посолство в Йерусалим /за момента то остава в Тел Авив, както и представителствата на повечето страни/. „Това е много важен приоритет“, подчерта тя. Американският Конгрес гласува за преместването още преди 20 години, но то се блокираше от трима президенти, включително и от републиканеца Буш младши.

На теория, преместването трябваше да стане едва след урегулирането на израелско-палестинския конфликт и подписването на споразумение за статута на Йерусалим. Израел го смята за своя неделима столица, докато палестинците също желаят да преместят столицата на своята бъдеща държава в източната част на анексирания през 1967 г. град. Неговото силово завладяване не бе признато от международното право. Следователно подобна американска инициатива /тя всячески е подкрепена от религиозната десница/ би означавала безусловна подкрепа за израелската позиция.

Неоизолационизъм

По време на кампанията си Тръмп обещаваше и други промени, както по въпроса за глобалното затопляне на климата в рамките на парижкото споразумение, така и за иранската ядрена програма. В екипа на Тръмп са намерили място рекорден брой климатични скептици. Същото се отнася и до убедените противници на Иран като вероятния министър на отбраната Джеймс Матис или бъдещия директор на ЦРУ Майк Помпео. Магнатът също така хвърля сянка и с отношението си към НАТО, което се възприема като източник на големи харчове за САЩ.

Всичко това формира представата за многополюсен свят с множество сфери на влияния, в които САЩ следва да отстъпят на линията на защита на своите непосредствени интереси. Подобна форма на неоизолационизъм е най-вероятният дипломатически курс на Тръмп. На 13 декември заместник-държавният секретар Антъни Блинкен предупреди относно илюзиите на такъв световен ред. Според него той няма да бъде „мирен и стабилен“, защото „държавите хегемони рядко се задоволяват с това, което имат“.

Освен това, в програмата на Тръмп има и противоречия. Ще бъде доста трудно да се сближиш с Русия, като едновременно с това се противопоставиш на Иран, защото двете държави в момента налагат своите правила в Близкия изток. И би било парадоксално да се натиска Китай, като успоредно с това се скъса споразумението за свободна търговия с тихоокеанските държави, защото това само ще развърже ръцете на Пекин.

Етикети: САЩ , Доналд Тръмп
Екатерина Захариева
20:13 | 09 Юли 2020 г.

Захариева в Прага: Важно е да не допускаме отново ...

20:13 | 09 Юли 2020 г.
,,В Европейския съюз трябва да имаме общи и координирани правила за ограничаване на коронавируса, но да не допускаме отново затваряне на ...
КЕВР
19:27 | 09 Юли 2020 г.

Парламентът рестартира процедурата за избор на нов...

19:27 | 09 Юли 2020 г.
Депутатите гласуват наново процедурни правила за избор на председател и членове на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), пред...
Кокошка
18:37 | 09 Юли 2020 г.

БАБХ констатира огнище на заболяването Нюкясълска ...

18:37 | 09 Юли 2020 г.
Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ) констатира огнище на заболяването Нюкясълска болест по птиците в два животновъдни обек...
Прокуратура
18:28 | 09 Юли 2020 г.

ВАП сезира МРРБ, МОСВ, МТ и ДНСК да провери строеж...

18:28 | 09 Юли 2020 г.
Върховна административна прокуратура (ВАП) сезира министъра на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), министъра на околната ср...
Евгени Будинов
18:25 | 09 Юли 2020 г.

Евгени Будинов: Ние сме пример за хората и трябва ...

18:25 | 09 Юли 2020 г.
Народният представител от групата на ГЕРБ - Евгени Будинов, потвърди, че ще продължи да носи маска, както е разпоредено от здравния минис...
Александър Сиди
18:19 | 09 Юли 2020 г.

Александър Сиди: Не би трябвало да затягаме меркит...

18:19 | 09 Юли 2020 г.
Народният представител от групата на ВМРО - Александър Сиди, одобри решението на здравния министър Кирил Ананиев, за да върне част от огр...

гледай на живо

09.07.2020
  • в момента
    Денят на живо с Наделина Анева
  • 21:00
    Новини
  • 21:20
    Спорт в обектива
  • 22:00
    Новини