Прогнози за политическото бъдеще на Европа

Големият въпрос е как ще изглежда Европа, щом се успокои политическия водовъртеж

Европа
Източник: БГНЕС

Европа

През ХХ век битката на идеи между доминиращите Европа политически лагери често беше такава: ожесточена размяна на идеи оставяше кръв по улиците.

Модерният еквивалент на това беше демонстриран тази седмица в германската столица, когато социалдемократът и външен министър Зигмар Габриел покани Жан-Клод Юнкер, християндемократ, да оцени неговата последна книга, набор от размисли за това как да бъде постигната "справедлива глобализация" и връщане на Европа отново на релсите.

Преценката на президента на Европейската комисия: "Струва си да прочетете тази книга."

След като сравнява заглавието на книгата - "Нови измервания" - той добави, че бившият шеф на ГСДП очевидно има повече какво да каже, отколкото би успял в 236-те страници на книгата. Габриел върна комплимента, като на шега покани своя приятел "Жан-Клод" да се присъедини към следващото германско правителство като министър.

Безгрижните приятелски отношения между двамата еврофили щеше да остане незабелязано с изключение на една точка: те стоят (привидно) на противоположните страни на политическата пътека. Ако имаше спор между двамата мъже, щеше да бъде кой би могъл да бъде по-възторжен в похвалите си за другия.

Демонстрираният уют илюстрира колко дълго се поддържа допускането на политическите привилегии. Идеологическите лагери, които доминираха в следвоенна Западна Европа - със социалните консерватори, подготвящи коалиции с бизнес-ориентираните либерали и социалистите, обединяващи се с партии от тяхната левица - отстъпиха на промяната на съюзи. От Германия до Франция, от Италия до Обединеното кралство за днешните консерватори е също толкова вероятно да си сътрудничат със Зелените, колкото и с либералите. Има дори случаи, когато комунистите обединяват силите си с консерваторите, преди немислимо съзвездие.

След травмата на две световни войни левият и десният блок предлагат на европейците лесна ориентация, чувство за идентичност и стабилност, които търсят изморени гласоподаватели. Тези дни малко различава главните блокове на континента, освен цветовете им. Традиционната вярност към религиозния авторитет на дясноцентристката общност има еднаква степен на влияние върху нейното мислене и стратегия, каквито синдикатите, макар и не много, оказват на социалистите.

Това, което задвижва промените, е просперитетът. Тъй като европейските общества станаха по-богати и по-образовани, разделителните линии между работниците със сини и бели якички изчезнаха. Естеството на работата също се промени. Това беше особено предизвикателство за европейските социалисти, които вече не могат да разчитат за гласове на легиони от работници, работещи по монтажни линии. В много страни гласоподавателите по-скоро биха приели популистка партия, като например Националния фронт на Франция или холандската Партия за свобода.

"Системите на европейските партии се разпадат", каза Клаус Офе, професор по политически науки в базирания в Берлин Институт за управление "Херти", който е съавтор на проучване, публикувано тази седмица, за това как да се запази демокрацията в сегашната среда. "Нещата се променят по начин, който понякога прави националната политика непредсказуема, несигурна и хаотична. Нещата са много бурни."

Едно възможно средство за предотвратяване на разпадането, твърди Офе, ще бъде "наднационална" партийна система в ЕС, вместо хлабавата асоциация между съществуващите семейства от партии.

Смяна на поколения

В стремежа си да поддържат властта, двете големи утвърдени партии се съсредоточиха върху задържането на центъра. В хода на процеса те стават почти неразличими.

Промяната в посока към средата настъпи през 90-те години след падането на Берлинската стена. Тъй като Европа стана по-просперираща, социалните нрави и икономическите нагласи станаха по-либерални. Скованите нагласи на Студената война загубиха своята привлекателност. Тъй като светът вече не беше заплашен от ядрено унищожение, преобладаваха по-меки нагласи. Междувременно едно поколение от политици, родени след Втората световна война, идва за власт за първи път. В Германия тази смяна на поколенията помогна за придвижването на Зелените в правителство за първи път в коалиция със социалдемократите. В Обединеното кралство тя улесни раждането на "Третия път" на премиера Тони Блеър - лявоцентристка рецепта, която прегърна много от капиталистическите идеали, за да се противопостави социализмът.

Сред привържениците на идеята беше тогавашният германски канцлер Герхард Шрьодер, който беше вдъхновен да прекъсне традициите на своята партия и да прегърне радикална реформа на пазара на труда в страната и социалната система. Икономистите признават тези реформи, известни като "Програма 2010", за предизвикване на сегашното икономическо възраждане на Германия. Но болката, която те причиниха, струва на Шрьодер неговия пост и доведе до разпадане на партията му, ранен знак на опасностите, с които партиите могат да се сблъскат, когато променят курса си твърде далеч от традиционната си база.

Поглеждайки назад, някои политолози казват, че с обърканото послание – макар и популярно - от 90-те години на миналия век на лявоцентристите са били посети семената за сегашното им падане и е помогнало за възхода на популизма. Причината: Стратегията за възсядане на масовия поток остави краищата широко отворени.

В същото време, доминиращите някога социалисти бяха унищожени в страни от цяла Европа, от Холандия до Франция и Великобритания.

Замъгляването на политическите разделения се простира далеч отвъд политическия център. Докато сред тълпата в Давос е станало модерно да се говори, че традиционните разделения между ляво и дясно са заменени от "отворен и затворен" (либерализъм срещу протекционизъм), реалността е по-объркана. По разнородни въпроси като глобализацията, имиграцията и националната идентичност, политиците от всички течения понякога се намират в част от разделението, но рядко това става с всички. Преимуществото на този пазар на идеите не изисква фиксирана идеология, а гъвкавост.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп насочи кампанията си срещу дългогодишните позиции на Републиканската партия в областта на търговията и външната политика и създаде възможности за поддръжниците на социалиста Бърни Сандърс.

Тръмп не е единственият, който разчупва старите матрици. Еманюел Макрон, малко познат дори във Франция допреди една година, е хванал един от най-мощните политически места в Западното полукълбо, обещавайки да бъде "нито ляво, нито дясно". Това е послание, което е още по-достойно за внимание поради това, че идва от Франция, тъй като ляво-дясното разделение е родено от френската революция.

По същия начин Марин льо Пен обикновено бива описвана като "крайно дясна", но позициите й по икономическите въпроси и еврото биха могли да я разположат в противоположния лагер, разочаровайки някои политически коментатори. "Нашите аргументи и дефиниции са остарели точно в момента, в който те трябва да са най-гъвкави", писа миналия месец британския „Спектейтър“ за състоянието на политическото етикетиране в Европа.

Недоверието към еврото и противопоставянето на глобализацията създадоха неочаквана симетрия в посланията на разнообразни партии, като например лявото движение „Подемос“ в Испания, германската неофашистка „Алтернатива за Германия“ и гръцката антисемитска „Златна зора“.

И тогава се появява Ангела Меркел. Подобно на Юнкер, германският канцлер често е окарикатурявана като таен социалист. Нейният особен талант, казват политолози, е да привлече Зелените и други либерални избиратели към християндемократите. С прилагането на лявоцентристки позиции по въпроси от околната среда до имиграцията, например, Меркел успя да изгради политическа база, която надхвърля традиционните граници на партията й. Дори и някои християндемократи да се притесняват, че ще загубят базата на консервативната си партия, Меркел запази курса.

За нея това работи. Силата на тази стратегия беше напълно демонстрирана в неделя, тъй като ХДС победи жестоко съперниците си на регионалните избори в провинция Шлезвиг-Холщайн, привличайки хиляди гласове от редиците на Зелените и социалдемократите. Победата бележи първия път, когато ХДС успя да изгони едно действащо правителство, откакто Меркел стана канцлер през 2005 г. "Определено имаше ефект на Меркел в Шлезвиг-Холщайн", каза Гюнтер Даниел, главен кандидат на ХДС в провинцията.

Няма лесни отговори

Успехът на Меркел се дължи основно на икономически фактори. За разлика от по-голямата част от останалата част от Европа, германската икономика е стабилна и безработицата е на ниски нива. Гласоподавателите се доверяват на нейните решения и не се притесняват от липсата на силна визия или идеологически компас.

Тя не е единствената. В по-голямата си част европейските политици нямат нови идеи, нито всеобхватна идеология или философия като комунизма или капитализма, която да разгласяват на избирателите.

Що се отнася до големите предизвикателства, пред които е изправена Европа, страните често нямат думи, обикновено защото просто няма лесни отговори. Помислете за очакваната революция в роботиката, автоматизацията и изкуствения интелект, развития, които много икономисти прогнозират, че ще струват на региона десетки работни места в промишлеността и ще променят фундаментално структурата на икономиката на континента. Както и при други трудни теми като борбата с климатичните промени и справянето с бързо застаряващите общества, идеологията обикновено е по-скоро пречка за намирането на решение, отколкото помощник.

Част от проблема е, че в глобализираната икономика, където държавите са в конкуренция със страните по света, правителствата са загубили правомощията си в области като корпоративния данък. За да бъде наложен въпроса , би означавало да се жертва седалището на фирмата или фабриката и работните места, които вървят с тях. "Икономическите императиви на държавите, залегнали в международните икономики, са толкова строги и мощни, че политическите партии не могат да постигнат много, дори и с най-добрите намерения", каза Офе. „Те не могат да компенсират обещанията си.“

В тази среда единствените истински гласоподаватели по избор са между партиите, които искат да запазят демокрацията и противниците си: популистки партии като Унгарската партия ФИДЕС или „Ред и законност“ в Полша, която систематично оспорва легитимността на изборите, политическата опозиция и съдилищата.

Центърът може да беше удържан във Франция, но кампанията доведе до по-нататъшно нормализиране на популистките идеи, предупреди Ян-Вернер Мюлер от Принстънския университет, който публикува миналата година книга за популизма.

Големият въпрос е как ще изглежда Европа, щом се успокои политическия водовъртеж. Скорошните избори в Австрия, Холандия и Франция - където избирателите бяха поставени пред ясен избор между популизма и противниците му - дадоха надежда на привържениците на либерализма. "Целият процес може да се прочете един ден като здравословен процес на подновяване", каза Мюлер. "Ако хората смятат, че това е ясен и легитимен избор, това всъщност може да възстанови вярата в демокрацията".

Като се има предвид разбитата партийна система на Запада, предизвикателството ще стигне до този момент. "Това е дръзка диагноза, но звучи правилно", каза Офе. "Последното десетилетие беше на икономически нестабилност. Следващото десетилетие е на политическа нестабилност.“ 

Автор: Матю Карнитшниг, Politico

Източник: БГНЕС

Етикети: политика
Милош Крушчич
01:30 | 06 Юли 2020 г.

Милош Крушчич пред Канал 3: Футболистите плакаха з...

01:30 | 06 Юли 2020 г.
В ексклузивно интервю за Канал 3, бившият треньор на ЦСКА Милош Крушчич опроверга слуховете, че е щял да бъде заменен на поста си от Стам...
21:52 | 05 Юли 2020 г.

Отложиха отварянето на Тадж Махал заради огромния ...

21:52 | 05 Юли 2020 г.
Откриването на индийския паметник на културата Тадж Махал беше отложено поради нарастване на случаите на коронавирус в района.  ...
21:25 | 05 Юли 2020 г.

Расте броят на починалите в Италия

21:25 | 05 Юли 2020 г.
Броят на починалите от последствията от COVID-19 в Италия се увеличи за едно денонощие със 7 души. Това е една от най-ниските стойности н...
21:05 | 05 Юли 2020 г.

Д-р Мартин Табаков: Спецификата при Тръмп е, че то...

21:05 | 05 Юли 2020 г.
Интересът, който го има по отношение на изборите за президент на САЩ не е аналогичен с изборите в Китай и Русия, тъй като там ние знаем к...
20:56 | 05 Юли 2020 г.

Болният от COVID-19 абитуриент в Търново заразил б...

20:56 | 05 Юли 2020 г.
В Американския колеж „Аркус“ във Велико Търново има епидемично огнище на Covid-19, съобщиха от Регионалната здравна инспекция...
COVID-19
20:51 | 05 Юли 2020 г.

СЗО: Заразените с COVID-19 в света повече от 11 ми...

20:51 | 05 Юли 2020 г.
Броят на регистрираните случаи на коронавирус в света се увеличиха с повече от 203 000 през последното денонощие, с което общата численос...

гледай на живо

06.07.2020
  • в момента
    Повторения
  • 07:00
    Всяка сутрин
  • 09:00
    Новини
  • 09:15
    Пулс