Фетхулах Гюлен: Вече не мога да позная Турция

Западът трябва да помогне на Турция, за да се върне отново към демократичния курс

Фетхуллах Гюлен
Източник: БГНЕС

Фетхуллах Гюлен

Още по темата

Днес в Белия дом ще се срещнат президентът на САЩ, където живея от двайсет години и президентът на моята страна Турция. Между САЩ и Турция има много общи теми като борбата с ИДИЛ, бъдещето на Сирия и бежанската криза.

Но Турция, която някога вдъхваше надежда по пътя на изграждането на демокрацията и утвърждаването на едно умерено разбиране за светска държава, се превърна в неузнаваема страна в ръцете на един президент, който прави всичко възможно, за да концентрира цялата власт в себе си и за да постави опозицията на колене. Западът трябва да помогне на Турция, за да се върне отново към демократичния курс. Днешната среща, както и срещата на върха на НАТО, която ще се организира идната седмица, трябва да се оцени като възможност в тази посока.

Миналата година след осъдителния опит за военен преврат на 15 юли Ердоган започна една безмилостна кампания срещу невинни хора. Наред с кюрдите, алевитите, светски настроените лица, хората с леви убеждения, журналистите, академическите среди или последователите на мирното и хуманистично движение „Хизмет“, с които съм свързан животът на над триста хиляди турски граждани беше съсипан чрез арести, задържания, изгонване от работа, както и по други начини.

Когато се разбра за инициативата за преврата аз осъдих това деяние и категорично отхвърлих обвиненията по мой адрес, след като този акт ми беше приписан. Освен това заявих, че който е участвал в преврата значи е предал моите идеали. Въпреки всичко, без да има доказателства Ердоган ме обвини в планиране на преврата от 5 хиляди мили разстояние.

На следващия ден правителството изготви списъци с имената на хиляди души, свързвайки ги с движението „Хизмет“ било заради откриване на сметка в определена банка, било заради преподавателска дейност в дадено училище или за публикуване на статии в някой вестник. Те действаха така, сякаш подобни връзки се смятат за вина и започнаха да очернят живота на тези хора.

В списъците фигурираха и лица, които са починали отдавна, както и такива, които по онова време бяха на служба в щабквартирата на НАТО в Европа. Международните наблюдатели регистрираха безброй случаи на отвличания, на мъчения и смъртни случаи в арестите. Правителството на Ердоган започна да следи невинни хора и в други държави. Например върху Малайзия беше упражнен натиск за връщането на трима симпатизанти на „Хизмет“, включително и един училищен директор, работещ там от петнайсет години и никак няма да прозвучи като пророчество, ако кажем, че в Турция тези хора ги чака затвор и най-вероятно мъчения.

През април на референдум, за който се появиха сериозни твърдения за закононарушения президентът утвърди една управленска система, която му позволява да контролира и трите власти в държавата. Впрочем той до голяма степен ги контролираше чрез нарушения и освобождаване от длъжност. Във вихъра на новия етап на този авторитаризъм чувствам сериозни притеснения за турския народ.

Всъщност те не стартираха така. През 2002 г. Партията на справедливостта и развитието (ПСР) дойде на власт, обещавайки демократични реформи, насочени към членството в Европейския съюз. С времето обаче Ердоган започна да проявява нетърпимост към опозиционната мисъл. Посредством контролните органи на държавата той осигури прехвърлянето на многобройни медии на хора от неговото обкръжение. През лятото на 2013-та година, потуши насилствено демонстрациите в парка Гези. Когато през декември (17 декември 2013 г.) членове от кабинета му бяха разследвани за корупция в особено големи размери, той отговори на това като упражни натиск върху правосъдието и медиите. Извънредното положение, което беше обявено като „временно“ след 15 юли миналата година все още е в сила. „Амнести интернешънъл“ обяви, че една трета от всички арестувани журналисти по света се намират в турските затвори.

Жестокостта на Ердоган към собствения му народ вече не е само вътрешен проблем на Турция. Тормозът спрямо неправителствените организации, журналистите, академичните среди и гражданите от кюрдски произход се превърна заплаха за стабилността на страната в средносрочна перспектива. Понастоящем режимът на ПСР доведе до дълбока поляризация в обществото. Докато отваря обятията си за радикални елементи, които смятат насилието за нещо нормално, но от друга страна, се превръща в диктаторски режим, тласкащ кюрдите към безнадеждност Турция ще бъде кошмар за сигурността в Близкия изток.

За да може отново да изправи на крака демокрацията си турският народ се нуждае от подкрепата на европейските си съюзници и САЩ. За да може да стане член на НАТО през 1950 г. Турция премина към многопартийна система в истинския смисъл на думата. НАТО може и трябва да иска от Турция да спазва демократичните норми, наложени от Алианса.

За да се обърне ходът на изоставането на Турция по пътя на демокрацията, има необходимост от инициатива по две ключови теми.

Първо, да се изработи една гражданска конституция с участието на всички обществени слоеве, съобразена с международните правни и човешки норми и извличайки поука от успешните примери на дълго просъществувалите западни демокрации.

Второ, трябва да се изработи учебна програма, която насърчава демократичното мислене и позволява да се водят дискусии относно ценностите на демокрацията и плурализма. Всеки ученик трябва да знае, че държавната власт се балансира с индивидуалните човешки права, че има разделение на властите, че съдът е независим орган, да знае защо е важна медийната свобода, както и да знае, че крайният национализъм, политизирането на религията и обожествяването на държавата или някой държавен лидер крие опасности.

Но преди това турското правителство трябва да спре да упражнява натиск върху собствения си народ и да погазва правата му, както и да компенсира ощетените граждани.

Вероятно животът ми няма да стигне да видя как Турция е сочена като пример за демокрация в света, но се моля тя да се спаси от водовъртежа на авторитаризма, в който сега се намира, преди да е станало твърде късно.

Автор: Фетхулах Гюлен, Washington Post

Източник: БГНЕС

Етикети: Фетхулах Гюлен
12:55 | 08 Юли 2020 г.

Убиецът на Милен Цветков остава в ареста, саботира...

12:55 | 08 Юли 2020 г.
Софийският градски съд отказа да пусне от ареста Кристиан Николов, причинил смъртта на Милен Цветков.   Кристиан Николов, ко...
12:42 | 08 Юли 2020 г.

КПКОНПИ проверява конфликт на интереси при кмета и...

12:42 | 08 Юли 2020 г.
На редовно заседание, проведено на 8 юли 2020 г., Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имуще...
COVID-19
12:34 | 08 Юли 2020 г.

Турция с 1553 нови случая на коронавирус за деноно...

12:34 | 08 Юли 2020 г.
Над 185 000 от близо 208 000 пациенти са се възстановили от болестта в страната, заяви здравният министър на Турция.   Около...
12:30 | 08 Юли 2020 г.

Австрия предупреди да не се пътува до България

12:30 | 08 Юли 2020 г.
Австрия въвежда ограничения за пристигащите от България, Румъния и Молдова заради влошаването на ситуацията с коронавируса в тези три стр...
Мигранти
12:28 | 08 Юли 2020 г.

Германия е приела 10 хиляди мигранти от Турция

12:28 | 08 Юли 2020 г.
За четири години Германия е приела около 10 хиляди мигранти от турските лагери за бежанци в рамките на споразумението, сключено между Евр...
Лични документи
12:22 | 08 Юли 2020 г.

Обявените за невалидни лични документи вече няма д...

12:22 | 08 Юли 2020 г.
Правителството прие проект за допълнение на Закона за българските лични документи. Допълнението се налага от необходимостта за преустанов...

гледай на живо

08.07.2020
  • в момента
    Новини
  • 13:20
    Парламентът на живо
  • 14:00
    Новини
  • 14:30
    Социална мрежа