Ани Деянова, директор на 148 ОУ: От бумащина нямаме време да образоваме децата

На 24 май - за езика, училището, системата, за "Ана и другите гарвани"

Ани Деянова, директор на 148 ОУ
Източник: Личен архив

Ани Деянова е родена в Перник. Завършила е Гимназия с преподаване на западни езици в родния си град, а след това и "Българска филология" в Софийския университет " Св. Климент Охридски". Директор на 148 ОУ "Проф. д-р Любомир Милетич" в район Слатина, София от началото на учебната година, след конкурс. Преподавател по литература в училището. Поетеса. Само преди дни представи последната си стихосбирка "Ана и другите гарвани" на премиера в клуб "Перото". Това е третата й поетична книга след "Самоти" /2006/ и "Стихове от другата страна" /2008/.

- Точно в навечерието на 24 май излезе "Под игото", отпечатано на тъй наречената "шльокавица". От два дни не стихват споровете. Било провокация, според издателите. Вие как мислите?

- Според някои други това е така наречената "методиевица", която щяла да стане валидна азбука в рамките на три години в целия Европейски съюз. В което аз дълбоко се съмнявам и се надявам да не е така. Смятам, че езикът ни е прекрасен и не е необходимо да правим каквото и да било с него, да променяме по какъвто и да е начин езика - за да усетим неговата благост и неговата красота.

- В този спор не сме на страната на латинската шльокавица?

- Категорично.

- Учените от БАН са замислили реформа, но преди това искат да разберат дали ни е удобно да пишем пълен член, или не, и да направим реверанс към онези, които са неграмотни, за да им улесним живота.

- Аз не бих направила реверанс на неграмотността. Това опростяване на всичко, което ни заобикаля, води до пълна неграмотност и боледуване на населението. А точно тези хора, болните и неграмотните, са лесно управляемите, лесно манипулативните. Не мисля, че това е редно. Ако пък някой има желание да научи кога се пише пълен и кратък член, добре дошъл е в училище, с колегите ще му дадем един кратък, бърз и много полезен урок.

- Вие сте учител по български език и литература, освен директор на училище, колко грамотни са нашите деца? Как се представиха вашите ученици от 4 клас на външното оценяване по български език и литература?

- От двете паралелки 4 клас в училището около 80% са отличните оценки, което говори прекрасно за колегите, които работят с тези деца, за родителите на тези деца и за самите деца.

- Това е голям процент, още повече на фона на неглижирането на това училище, спрямо което са правени опити да го закрият през годините. Вие сте директор от броени месеци и се опитвате да му възвърнете позициите, то носи името на един наш голям езиковед - проф. д-р Любомир Милетич. Но как да се преборят родителите от район Слатина с това, което им се внушава от години - да отидат в едно съседно училище, което е набедено за по-елитно и как Вие ще се преборите с това, за да осигурите лелеяната бройка ученици, защото пък от нея зависи делегираният бюджет?

- Няма да коментирам делегирания бюджет. Законово нещата стоят така. Но, вижда се какво правим с колегите в рамките на последните 10 месеца. Ако сега заговорите с родители на бъдещи първокласници в района, ще направите своята преценка доколко нещата са променени. На този етап около 120 са подадените заявления от родители на първокласници. Така че при нас борбата е не да има три паралелки, а да има четири и повече паралелки. Родителите виждат какво се прави. Обновихме двора, направен е интерактивен кабинет, чистотата в училище е вече на съвсем друго ниво, колегите работят като екип и това се усеща, ако щете, и в оценките на децата.

- Делегираните бюджети убиха ли някои училища, обрекоха ли ги?

- Знае се от самото начало на въвеждането им, че малките училища загиват по този начин.

- Но това не е малко училище, то е в столицата, в близък до центъра столичен квартал?

- Години наред умишлено е правено така, че училището да не бъде. И сега, ако щете, напук на всички, ние с колегите искаме да покажем и показваме, че училището ще бъде. Ние имаме деца, имаме учители, имаме и желание да работим. В момента работим по три проекта, включително и "Зелена София".

Друг е въпросът, че в едно такова квартално училище се сблъскваме с лошите хора, с недобросъвестните граждани. Вчера, например, счупена металната ограда в двора, една от решетките на първия етаж е унищожена, цветята, които посадихме, са изкоренени. Храстите, които ни дадоха от община Слатина, са изтръгнати от корен. Недоумявам!

Миналата седмица е имало подобни неща и в други училищни дворове. Разхождат кучетата си. Правят им се актове. Те продължават да разхождат кучетата си... Страшно е това, че ние, учителите, мислим за децата на родителите, а някои от тези родители са крайно незаинтересовани от това, което се случва със собствените им деца. В крайна сметка, каквото правим, ние го правим за децата на България.

- Вие как се борите с насилието? Има ли прояви на агресия в 148 ОУ? И няма да подминаваме факта, че тук има доста деца от ромски произход, заради което може би околните детски градини настройват родителите да бягат от вашето училище.

- Агресия в училището ни няма. Тук нямаме инциденти, да пази Господ! Да, всяко дете е с различен характер. Но аз смятам, че ако някъде има агресия, то тя идва от родителя. Родителят е този, който не е възпитал детето да бъде изслушващо, търпеливо и приятелски настроено.

- Като рисуваме тази картина на образованието, какво му куца днес?

- Много неща куцат.

- МОН си призна за един стандарт, който започва да ревизира, понеже е провокирал най-много дискусии.

- Приобщаващото образование.

- Нека започнем от него - и Вие ли сте от тези учители, които очевидно са доста, за да започне министерството да го преразглежда, със забележки към този стандарт? Превърна ли ви той в чиновници?

- О, да, както лекарите станаха чиновници, така и ние се превърнахме в чиновници. И страшното е, че нямаме време да образоваме децата от толкова много бумащина. В крайна сметка, на входа на всяко училище пише, че това е училище - това е институцията, която образова. Нямаме време да си образоваме децата.

В стария закон, в един от първите членове, пишеше, че учителите са тези, които трябва да образоват, възпитават и обучават децата. Сега една от тези думички е заменена с думата социализация. Училището не е единствената институция, която трябва да социализира. Докато ние се занимаваме с бумагите в опита да приобщим някои деца, други институции нехаят. Имам предвид Държавната агенция за закрила на детето, Агенция за социално подпомагане. Проблемът се неглижира.

- Прехвърлят проблема от социалните служби към училището.

- Именно.

- Приобщаващото образование е маскирана социална дейност, един вид.

- Аз питам - кой ще приобщи онези деца, които нямат нужда от приобщаване, след пет години, да речем, приобщавайки всички други деца, чиито родители не са заинтересовани детето им да не е в училище - по една или друга причина. Или пък са заинтересовани дотолкова, че да си получат детските надбавки в месеца. Обръщайки внимание само на тези деца, питам - какво ще стане с другите деца, които искат да учат, идват в училище с огромно желание и е неминуемо да се разочароват от поведението на родителите и на децата, които искаме да приобщим.

- При вас го виждаме това - казвате, че имате доста силен резултат на матурите за малките, а в същото време имате и доста ромски ученици. Как го намирате сечението между тези два полюса?

- Много е трудно. Като казах, че 80 % са отличните оценки, в онези 20% слагам точно тези дечица, чиито родители не изпращат децата си в училище.

- Кога ги спират от училище?

- Ами има спрени в четвърти, в пети клас, вече в шести и седми те са достатъчно ориентирани, така че сами да решат дали да идват, или да не идват в училище. Един наш ученик вчера не се яви на външното оценяване по математика за седми клас. И това е дете, което отсъства често, с извинени отсъствия. Да, той винаги идва с медицинска бележка, винаги придружена с амбулаторния лист, винаги има декларация от родител, но това не означава, че детето е болно.

- Такива деца дърпат надолу останалите, а те няма ли да се разбягат от това училище, докато вие приобщавате другите?

- Точно от това ни е страх. Не само мен, но предполагам, че и останалите директори на по-крайни училища в София, на малките училища в страната, защото ние наистина се борим за всяко дете.

- Ето, пак идваме до делегираните бюджети, които трябва да си скъсат опашката. И доколкото знам, се готвят промени по тях, които да отчетат спецификата на всяко училище.

- На това доколко учителите в училищата работят с децата, по какъв начин работят, но и доколко приобщават деца. Ще има много пряка връзка между приобщаващото образование и делегирания бюджет.

- Вие не сте дистрибутори, че да ходите да набирате "клиенти" по домовете!?

- Ами пак се връщаме до това, че ние сме образователна институция. И би трябвало всички да гледат на нас като на образователна институция.

- Ако сте министър, откъде бихте започнали да ринете Авгиевите обори на днешното ни образование?

- Бих събрала хората, които са в министерството, за да им обясня, че първо трябва да отидат там, на място, във всяко едно училище, във всяка една детска градина и да видят как реално стоят нещата. Много е лесно да си горе високо без да си докоснал до човешките, детските душички. Без да си попитал учителите как се чувстват те, без да си попитал каква е нагласата на родителя за собственото му дете. Иначе отгоре е много лесно. Приказка за стълбата.

- И ще Ви кажат, че никак не е лесно толкова малко чиновници да обхванат толкова много училища и да стъпят навсякъде.

- А ние, учителите, как правим невъзможното - възможно, обхващайки толкова деца, толкова различни характери?! Възможно е. На терен е друго, елате да видите как стоят нещата! Животът в училище е много различен. Животът в едно квартално училище е много различен от живота в едно централно софийско училище. Може би първото, на което бих обърнала внимание, е това - че насреща си имам човеци. Човеците не се движат от бумаги. Да, има важни документи, но преди всичко да не забравяме, че срещу себе си имаме малки човеци и техните родители.

- А от кое трябва да се отърве просветната ни система?

- Много са нещата, от които бихме могли да се спасим, и много са нещата, които бихме могли да принесем в училище. И не смятам, че трябва да се ръководим от това каква е системата на Запад, или каква е системата на Изток. Ние изгубихме една прекрасна образователна система, за огромно съжаление.

- Като Ви слушам, направо невъзможно ми изглежда да намирате пресечната точка между директора Ани Деянова, която се бори енергично за училището си, и онази "Ана и другите гарвани" от поезията Ви?

- "Ана и другите гарвани" ми е последната рожба. За всичките си стихове мога да кажа, че те са изстрадани и аз съм намерила моята ниша, която се престраших преди време да споделя с хората. Това е моят начин да покажа на другите какъв човек съм, да направя така, че да споделяме, да говорим помежду си.

- Аз се питам обаче - как е единна тази същност - на меланхоличната поетеса, в чиито стихове има много тъга и черно, и на енергичния педагог, директор, който се бори с кусурите на системата...

- ...и със себе си.

- Как се постига мир между двете? Тази Ана друга ли е?

- Тази Ана е и друга, и същата. Аз съм си намерила собствения мир и може би енергичната през деня Ана става самотна и затворена вечер, но това си е моят начин. И мисля, че е хубаво всеки човек да намери своя начин да изрази себе си - някои рисуват, други пишем, трети се вглъбяват и само мислят.

- Има ли ученици, които четат поезията на учителката?

- В петък, на представянето в литературен клуб "Перото" бяха дошли три мои ученички. Днес тези три деца - първия час имах при тях, ме гледаха ококорени и сълзите им бяха на мигличките. Това са определено деца, които имат афинитет към литературата. Търсещи деца. Едното от тези момиченца го носи в себе си - усета за езика. Тя е с първа награда на конкурс за есе - една великолепна Емилия!

- Това е личният пример.

- Надявам се. Затова съм през деня толкова енергична, жизнена и търсеща с децата, защото знам, че във всяка една от тези орехови черупки се крие по една ядка. И ние, учителите, сме тези, които трябва да разтворим много внимателно черупките и да покажем какво хубаво нещо има вътре.

Етикети: 24 май , Ани Деянова
Смартфон
12:33 | 15 Юли 2020 г.

Искат постоянен арест за мъж, ударил няколко тупан...

12:33 | 15 Юли 2020 г.
Дързък обирджия попадна в столичния арест, след като опита да открадне телефон от мъж на ул. „Димитър Петков в понеделник (13 юли)....
COVID-19
12:26 | 15 Юли 2020 г.

Тестват близо 300 служители на шивашка фабрика в Д...

12:26 | 15 Юли 2020 г.
Целият персонал от близо 300 служители на шивашка фабрика в Димитровград ще бъде подложен на PCR-тестове след установен случай на заболял...
60/40
12:23 | 15 Юли 2020 г.

Стартира подаването на документи по новите условия...

12:23 | 15 Юли 2020 г.
От днес започва подаването на документи за държавна помощ за работодатели за запазване на заетостта на служителите им по новия дизайн на ...
12:20 | 15 Юли 2020 г.

Иван Гешев призова членовете на ВСС да подкрепят м...

12:20 | 15 Юли 2020 г.
Главният прокурор Иван Гешев призова членовете на Пленума на Висшия съдебен съвет за подкрепа на междуинституционалния диалог, спазването...
12:04 | 15 Юли 2020 г.

Рейчъл Хънтър се изолира в индийски храм (Снимка)

12:04 | 15 Юли 2020 г.
Бившата съпруга на сър Род Стюарт - Рейчъл Хънтър, прекарва блокирането изолирана от света в Ашрам, Индия. 50-годишният бивш супермод...
Куфар
11:54 | 15 Юли 2020 г.

Какво да ядем преди дълъг път

11:54 | 15 Юли 2020 г.
Диетолози препоръчаха някои продукти, подходящи за хора, на които им прилошава по време на пътуване. Диетолозите от Испания Фатима Бр...

гледай на живо

15.07.2020
  • в момента
    Парламентът на живо
  • 13:00
    Новини
  • 13:20
    Парламентът на живо
  • 14:00
    Новини