Платини: Технологията ще убие футбола, както уби реферите, Ф1 и колоезденето

Трима задници от ФИФА победиха 150 президенти на федерации, които ме искаха за президент на ФИФА

Мишел Платини: Технологията уби реферите и ще убие футбола, както уби Ф1 и колоезденето
Източник: L"Équipe

Мишел Платини: Технологията уби реферите и ще убие футбола, както уби Ф1 и колоезденето

Мишел Платини бе всичко във футбола, а до есента на 2019 г. отстранен от ФИФА от всякаква работа във футбола. Той бе най-добрият футболист на Франция през 70-те и 80-те години, най-добрият футболист в света с 3 поредни „Златни топки“ като №10 в златната епоха на Ювентус, бе селекционер на Франция, която класира на Евро-1992 само с победи в квалификациите, бе един от двамата главни организатори на световното първенство във Франция през 1998 г., завършило с първата световна титла на „сините“, бе президент на УЕФА, бе поканен да поеме и ФИФА на мястото на опозорения швейцарец Йозеф „Сеп“ Блатер. И точно тогава бе „изпържен“ от заемащи високи постове във ФИФА бюрократи, уплашени от евентуалното му избиране начело на световната централа.

След като през юли 2015 г. Платини обяви, че ще се кандидатира за вакантния пост президент на ФИФА, в медиите отнякъде се появи информация за едно плащане от 2 милиона швейцарски франка за Платини през 2011 г. като съветник на бившия президент на ФИФА Сеп Блатер. Французинът стана веднага обвиняем и свидетел по скандала, заради който през януари 2016 г. официално се отказа да се кандидатира за президент на световната централа.

Така Платини бе „отстрелян“ от старите кучета във ФИФА, чийто комитет по етика го извади от всякаква футболна дейност до октомври 2019 г. Междувременно швейцарският съд напълно оневини Платини по случая с хонорара, но не и ФИФА, която не пипна наказанието му.

Пред Жан-Филип Льоклер от френския спортен вестник "Екип“ Мишел Платини даде едно от редките си интервюта в последните години. Французинът, обявен за Краля от сънародниците си по време на футболната си кариера, говори премерено, но въобще не крие отношението си към онези, които му спретнаха елиминирането от борбата за президент на ФИФА, нито към нововъведенията във футбола, срещу някои от които – видео-съдийството, т. нар. VAR, Платини е твърдо и убедено против. Ето цялото интервю в „Екип“ на един от най-великите футболисти и един от най-големите футболни ръководители в историята на играта.

Не друг, а именно Платини обеща и въведе т. нар. „път на шампионите“ в плейофите на Шампионската лига, през който по-бедните клубове от Източна Европа имат гарантирано място в груповата фаза, като по пътя си не срещат заелите трето или четвърто място гиганти от Англия, Испания, Италия, Франция, Германия. Нещо, което откакто той е аут от играта, а начело на УЕФА е известният с неизвестността си във футбола сговорчив словенски адвокат Чеферин, постепенно бе премахнато под натиска на свръхбогатите. Така на жребия за групите в ШЛ 2018/19 без игра попаднаха в урните по 4 клуба от най-големите и богати първенства - английското, испанското, италианското, немското. 

- Кой е последният красив футболен мач, който сте гледал?

- (Мисли дълго) Аякс – Байерн през 1973 г. (смее се)! Не, един от най-красивите мачове, които съм гледал през последните години, е Барселона – Сантос 4:0 на финала на Световното клубно първенство през 2011 г. Неймар беше още в Сантос и играеше срещу Меси и цялата банда. На полувремето беше 3:0 и аз станах на крака да аплодирам. Бях поразен, въпреки че от 63 г. насам бях гледал доста хубави мачове! Имаше го тоталния футбол на Кройф, а след това тоталния футбол на Гуардиола. Всеки вика за своя отбор. А аз защитавам само и единствено играта.

- Гуардиола ли е примерът?

- Кройф започна истинска футболна революция, а Пеп е наследникът на Кройф. Те заложиха най-вече на скоростта, на движението, подвижността, на техниката. Вратарят, който подава 30-метров пас, за да започне атака, с Шави, Иниеста, Меси, които са високи по 1,70 м. Побеждават не тичането, блъскането и физическата сила, а интелигентността в играта.

- Гледате ли мачовете на Манчестър Сити, трениран днес от Гуардиола?

- Не, не много. Когато бях президент на УЕФА аз гледах най-вече трибуните, за да видя дали някои мутри няма да се хванат за гушите (усмихва се). Днес гледам мачовете, които имам желание да видя, Барселона – ПСЖ очевидно искам да го гледам! Но вече не съм специалистът, който ще гледа всичко и ще анализира всичко, както когато бях телевизионен футболен консултант. Дори не гледах всичко на световното първенство. Предимно следях представянето на отбора на Франция.

- А станахте ли на крата да аплодирате на полувремето на финала Франция – Хърватия?

- Не (усмихва се)... Въобще не смятам световното първенство за прекрасно, даже изобщо. Като качество на играта Шампионската лига е турнир, който превъзхожда световното първенство. Но световното първенство носи други чувства, патриотични или дори националистически, което не е толкова хубаво. Така че когато Франция спечели аз изпитах една голяма гордост. Така когато ходя в Италия (Платини е от семейство на италианци, чиито родители емигрирали във Франция след края на Първата световна война), мога да се шегувам с моите италиански приятели (усмихва се).

- Световните шампиони обаче не показаха футбола на Гуардиола...

- Да, във френската халфова линия не играят Шави, Иниеста и Меси. Но на световното ти не се стремиш да играеш добре, а да спечелиш 4 мача за 10 дни от финалната фаза на елиминациите.

Франция спечели, защото беше най-добре комплектована. Другите отбори имаха силни и слаби страни, докато „сините“ имаха добри футболисти на всеки пост. Преди началото на шампионата изпратих есемес на Дидие Дешан, написах му: „Имам ти пълно доверие, ти знаеш, че знаеш“.

- Какво означава това?

- Винаги има спорове кой трябва и кой не трябва да играе, на кой пост и т. н. Но аз знаех, че Дидие знае по-добре от мен и от вас какво трябва да се направи. Винаги съм имал доверие в него. А след това, естествено, за да спечелиш ти трябват добри играчи, подходящи условия, добро видео съдийство – но за това ще говорим по-късно (усмихва се)...

- Обявиха, че победата на Франция бележи край на царуването на играта с продължително владеене на топката. Съгласен ли сте?

- Е, това са големите бомбастични журналистически заключения! Всичко зависи от играчите, с които разполагаш. Когато спечелихме европейското през 1984 г. го направихме с владеене на топката. Когато бях френски селекционер с халфовете, които имах тогава, щеше да е трудно да побеждавам по този начин.

Да си треньор означава да попълваш пъзел: да намериш играчите, които ще ти носят победи, а те не са задължително най-добрите. Дидие намери добрата група играчи. В началото на първенството играеш, за да биеш, но и за красивата игра, а после, колкото повече се приближаваш към края, все повече се стремиш само да побеждаваш! Със сигурност това се случи и с Дидие (Дешан).

- Но дали е по-добре да спечелиш финала на световното първенство срещу Хърватия с 4:2 не с особено блестяща игра, или да загубиш на полуфинал в Севиля през 1982 г. от Германия, след като си играл много красиво?

- Няма значение - и двата мача останаха в историята. Световното първенство е преди всичко емоция. Смесваш се на улиците с милиони хора, защото Франция е спечелила нещо като световна война по футбол срещу всички останали страни.

Макар че много от тези французи не се интересуват кой знае колко от топката през останалото време. Помним играчи като Диомед, Гиварш от 1998 г., защото те бяха световни шампиони, каквито Лионел Меси или Кристиано Роналдо сигурно никога няма да станат. Само че по-скоро Меси и Роналдо ще останат в историята на футбола, но не и в историята на световната купа.

- Какво е мнението ви за Килиян Мбапе? Вече го сравняват с Пеле...

-  (Усмихва се). Той е с огромен талант, но заради това да го сравняват с Пеле, който спечели 3 световни титли... Пеле беше един мит, някой, когото малко сме гледали как играе, което още повече разду този мит, докато Мбапе го гледаме непрекъснато как играе. Той ми напомня по-скоро на Неймар отпреди 10 г. Неймар летеше като него в Сантос. Е, сега на Неймар не му се налага да тича чак толкова, защото получава топката на крак. Мбапе е на 19 години, той тича с 2000 км/ч, само че когато топката е по-бавна...

- На 19 г. Вие играехте още в Нанси във Втора дивизия, а той на тази възраст спечели световната титла!

- На 19 г. аз едва бях напуснал Жьоф и уличния футбол, докато на същата възраст Мбапе има зад гърба си 10 години във футболната школа. Ние бяхме малки момчета, които едва откриваха, че футболът може да бъде и професия, докато Мбапе и момчетата от неговото поколение вече са подготвени физически, те се развиват бързо...

Мбапе е дори символ на днешния футболист. Не спирам да повтарям, че футболът днес е по-добър от предишния. Трите точки за победа (до 1981 г. се дават по 2 т. за победа, от 1994 г. ФИФА въвежда системата от 3 т. за победа в международните мачове) донесоха много голяма полза, добрите футболисти са много по-добре предпазвани, футболът е по-зрелищен.

- Кристиано Роналдо във вашия Ювентус изненада ли ви?

- Да, стори ми се странно, че на 33 г. той напусна своя клуб Реал Мадрид, с който спечели 3 пъти поред Шампионската лига, за да опита ново приключение. Мен много клубове ме искаха на 32-годишна възраст, но аз се отказах, защото бях уморен. Той, очевидно, не е уморен.

Но дали Ювентус го е потърсил или неговият агент Мендеш се е обадил на Ювентус? Трудно ми е да разбера цялата тази операция.

- А решението на Зинедин Зидан да си тръгне от Реал Мадрид след 3 победи в Шампионската лига разбирате ли го?

- Да, това по-добре мога да разбера. След като в продължение на 10 г. откакто приключи с футбола като играч Зинедин си поживя добре, като стана треньор на Реал в продължение на 3 г. той отново усети едно много тежко ежедневно напрежение.

И след като спечели всичко, което можеше да спечели, мога да разбера защо е имал желание да си даде почивка.

- Във футбола вие практически сте се занимавал с всичко, включително сте бил и национален селекционер, но не и клубен треньор. Защо?

- Защото, ако бях станал треньор, нямаше да бъда сега с вас да си говорим, нямаше да обядвам днес с Мишел Идалго (легендарният бивш селекционер на Франция от епохата на Платини), нямаше да съм бил в Тоскана, където се видяхме с моите приятели Паоло Роси и Деметрио Албертини.

Трябва да имаш призвание за треньор, много е тежко. А аз във всичко, което съм правил след отказването си като футболист, винаги съм търсил радостта от живота. От малък до 32-годишна възраст дадох много от себе си. Приключих кариерата си на футболист уморен, износен, и след това реших да си живея като правя това, което ми харесва. Винаги успявах, като изключим това с ФИФА, което е малко по-сложно, защото не горях от желание да отида там.

В продължение на три години непрекъснато си променях мнението – отивам, не отивам, а после, когато Блатер падна и 150 национални федеации ми казаха: „Мишел, искаме те за президент“, аз тръгнах към ФИФА. Но между 150 президента на федерации, които ме искаха, и трима задници от ФИФА, които не ме искаха, именно тримата задници надвиха...

- В днешния футбол какво е останало от вашето президентство начело на УЕФА? Какво е вашето наследство?

- Аз поисках и въведох финансовия феърплей, за да може европейските клубни турнири да станат по-равностойни, а не в тях да са само богати срещу богати.

От милиарди дълговете ги сведохме до само 200 милиона евро. Сега УЕФА трябва да реши дали иска да запази финансовия феърплей и как той може да бъде прилаган.

- Какво мислите за решенията на УЕФА по повод финансовия феърплей на ПСЖ?

- Нищо. В продължение на 20 години бях този, който взима решения, а сега вече не съм такъв. И след като нямам повече право да казвам думата си, защо да се намесвам?

- Изпитвате ли чувство на неудовлетвореност, че повече думата ви не се чува?

- Не. Както когато бях селекционер и всички ми казваха кои играчи трябва да играят. Беше достатъчно мъчително, така че сега нямам желание да обяснявам на Дидие Дешан как да играе отборът му.

Същото е и с финансовия феърплей. Аз взех решения, които смятах за необходими когато имах власт, сега, след като повече не съм на власт, нека другите да се оправят!

- Вие бяхте този, който стои зад новата Лига на нациите, чието първо издание дебютира идната седмица. Каква бе първоначалната ви идея за нея?

- Създадох я, за да има повече интерес към приятелските мачове. Когато Франция играе приятелски мач срещу Испания или Италия е хубаво.

Но страни като Грузия или Естония, които не могат да намерят съперник, те какво да правят? Откъдето дойде и идеята да започнем този турнир за всички страни с едно малко морковче за награда.

Вярно е, че това може да създаде проблеми за някои футболисти, на които ще им се наложи да играят още повече официални мачове, но ако са прекалено уморени, те могат да пропуснат мачовете от Лигата на нациите.

- За един футболист е доста сложно да откаже на националния отбор. Вие, който винаги сте претендирал, че взимате страната на футболистите, още повече натоварихте календара им...

- Когато футболистите не играят, те искат повече мачове, а когато играят много, те искат по-малко... Познавам ги добре, аз също бях като тях.

- Видео съдийството, обаче, не е в графата на положителните неща, останали от вас. Вие винаги сте се обявявал против него, но въпреки това то е тук, вече е въведено...

- VAR, това е видео мърлявщина. То не донесе повече справедливост. Да вземем финала на световното: имаше VAR и въпреки това при първия френски гол, вкаран след пряк свободен удар, за мен нямаше хърватско нарушение. После при втория гол на Франция режисьорът привиква рефера, който се превръща в нещо като марионетка.

И тук – има ли или няма игра с ръка на хърватина? При нормална скорост и дори при „нормално“ забавено повторение – със сигурност не, но при супер забавеното повторение, което за цели 15 секунди разнищва ситуация, продължила една хилядна от секундата, тогава реферът вижда нещо и свири дузпа.

Цяла Хърватия реве за неумишлена игра с ръка и цяла Франция крещи, че играта с ръка е умишлена: е, къде е напредъкът, къде е справедливостта? Нещата пак зависят от интерпретации и тълкувания.

- Привържениците на видео съдийството никога не са претендирали, че то ще реши всички проблеми. По време на световното първенство ФИФА извади статистики, според които процентът на правилните съдийски решения в мачовете е скочил от 95 до 99,3%...

- Изненадваш ме – аз ги познавам онези от ФИФА, тяхната работа е да намерят статистики, които ги устройват!

В началото на футболната история е нямало рефер, после е имало един в центъра и двама по фланговете, а после телевизията дойде и именно тя изяви претенции да помага на съдиите. Но това е една илюзия.

Зная това от много време, защото аз съм играл пред тв камерите. Помня как Тиери Ролан (прочут френски футболен коментатор по телевизията) или Жан-Мишел Ларке (бивш капитан на Франция, впоследствие един от най-известните футболни коментатори и анализатори по телевизията), които крещяха „дузпа срещу Платини“ в ситуации, в които защитникът едва ме бе докоснал. Помня и други случаи, когато едва не ми откъсваха крака, а Тиери и Жан-Мишел не виждаха нищо.

Футболът е контактен спорт, с много физическа сила. В краен случай видео повторенията могат наистина да помогнат да се прецени дали топката е преминала линията или не, или при засадите, защото тези решения се основават на точни факти: вън ли е или вътре. Тук няма място за интерпретации, но дори тук е опасно.

Веднъж казах на Блатер: „Ако въведеш технологията за голлинията,това ще е началото на края, защото вкарваш технологията в игровата зона“.

Може би утре капитаните и вратарите ще бъдат със слушалки и треньорите ще могат да им говорят и да ги насочват в разгара на мача: „Играй вляво! Играй вдясно!“

Така футболът окончателно ще бъде убит както вече убиха колоезденето и Формула 1. Или както вече бяха унищожени реферите. Щом като има видео съдийство, значи се предполага, че реферите не са достатъчно добри, че имат нужда от някакви типове, седнали пред екрани на хиляди километри от стадиона, за да вземат правилното решение.

Защо всички, които отговарят за съдийството, са твърдо за видеото? За да си пазят собствените задници, защото те винаги са на страната на онези, които ги хранят.

- Казват, че руснаците са ви отправили покана да присъствате на световното. Защо не отидохте?

- Изглежда,че Путин е искал да отида, защото аз гласувах за световното в Русия, но Инфантино (президент на ФИФА, бивш главен секретар на УЕФА при Платини) и ФИФА вероятно са му обяснили, че това не е добра идея.

- Обаче Блатер отиде в Русия...

- Да, но не и на официалната трибуна. Във всеки случай аз не присъствах и на европейското във Фанция.

- Защо?

- Когато гледаш връчването на купата на финала на европейското в Париж... По-добре да загася телевизора и да си легна. След последния съдийски сигнал в Москва срещу Хърватия аз пак угасих телевизора.

- Вие не сте искал да гледате церемонията по връчването на световната купа на френските играчи?

- Не. Аз трябваше да им връча тази купа... Не исках да си причинявам главоболие. Така че и тогава отидох да си легна.

- Миналия май швейцарското правосъдие ви оневини напълно в аферата с хонорара от два милиона швейцарски франка, които Сеп Блатер ви изплати през февруари 2011 г. Това какво промени за вас?

- За мен - нищо. Само другите накрая разбраха, че съм станал жертва на заговор на ФИФА, за да бъда отстранен от президентството.

- Бяхте оневинен от швейцарското правосъдие, но си оставате все така наказан от ФИФА с изваждане от футбола в продължение на 4 години. Дали в един момент не сте повярвали, че може да има някаква амнистия, някакво уреждане на нещата с ФИФА?

- Защо Инфантино ще поеме риска да не бъде оставен за президент на ФИФА? Колко глупав въпрос (усмихва се)!

- Мерси! Днес вие считате ли се за нещо като противник на Инфантино?

- Не си задавам този въпрос. Казвам само, че нищо не отстъпвам и че нищо не си забранявам. След моето отказване като футболист аз се отдалечих от терена.

Бях консултант, селекционер, президент на УЕФА, докато единственото, което е наистина важно, е това, което става между първия и последния съдийски сигнал: играта. 11 срещу 11 и удоволствието, което изпитват тези хлапаци, без да му мислят за останалото – за ФИФА, за финансовия феърплей, за бизнеса... Ето това би трябвало винаги да бъде приоритетът.

 

Етикети: Мишел Платини
Президентство
14:46 | 13 Юли 2020 г.

Коронавирус в президентството - държавният глава е...

14:46 | 13 Юли 2020 г.
В президентската институция е установен случай на COVID-19, което е наложило масово тестване в обкръжението на президента Румен Радев, съ...
Прокуратура
14:39 | 13 Юли 2020 г.

Районна прокуратура - Панагюрище изрази подкрепата...

14:39 | 13 Юли 2020 г.
Районната прокуратура в Панагюрище изпрати декларация в подкрепа на общата позиция на държавния обвинителен орган, разкритикуваща публичн...
Цветомир Найденов
14:33 | 13 Юли 2020 г.

Цветомир Найденов разкри ценоразписа на Божков за ...

14:33 | 13 Юли 2020 г.
Ценоразпис за участие в метежа срещу правителството, който щедро финансира от луксозния си палат в Дубай олигарха-беглец Васил Божков, пу...
Прокуратура
14:30 | 13 Юли 2020 г.

Окръжна прокуратура - Пазарджик с декларация срещу...

14:30 | 13 Юли 2020 г.
Ръководството на Окръжна прокуратура - Пазарджик изпрати декларация срещу нападките на президента Румен Радев по време на протестите през...
Кейти Пери, Дженифър Анистън
14:24 | 13 Юли 2020 г.

Дженифър Анистън ще е кръстница на бебето на Кейти...

14:24 | 13 Юли 2020 г.
Попзвездата Кейти Пери е избрала холивудската актриса Дженифър Анистън за кръстница на очакваното си дете, съобщи електронното издание Ко...
14:22 | 13 Юли 2020 г.

Рийз Уидърспун танцува за TikTok на първия сингъл ...

14:22 | 13 Юли 2020 г.
Преди няколко дни синът на Рийз Уидърспун и Райън Филип Дийкън пусна първата си студийна песен „Long Run”, записана с участие...

гледай на живо

13.07.2020
  • в момента
    Социална мрежа
  • 15:00
    Новини
  • 15:20
    Изкуство по време на пандемия
  • 15:30
    Социална мрежа